Jump to content

Recommended Posts

Добре.
Аз зная, че не мога да избягам
от смъртта
или от бъдещето.
Това Велико неизвестно
отвъд пустинята на твоят-мой живот,
ме чака. Там навсякъде. 
Очаква всички, всеки ден, докрай.

Любов, омраза, страх.
От тях, аз също
не мога да избягам.
Но все пак тичам.
Макар и първо в мислите си.
А после,
раздвижвам стъпала,
развъртам глезени, 
разтягам.

Настройвам стъпката си постепенно,
и като вятър преминавам 
през улици,
край къщи и пътеки
под планината.

Не се опитвай да ме спреш,
човеко. 
Сега аз влагам всички сили
на мускулите
и сухожилията,
на съдове и вени,
дори на бледите подкожни мазнини...
изпъвам кожата си.. сянката изпъвам даже...
Изпъвам себе си докрай:
не ми остава друго.
Ще тичам -
на среща с Неизвестното.

Нали съм жива.

  • Like 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...