Jump to content

Recommended Posts

1317714557-2768522522.jpg


Lunch no Joou / Обядът на кралицата
Година: 2002
Държава: Япония
Жанр: романтика, комедия, храна
Продължителност: 12 епизода от 46 минути
Режисьор: Mizuta Narihide

Участват:

Yosuke Eguchi - Yujiro Nabeshima
Misaki Ito - Tomato Shiomi
Takeuchi Yuko - Mugita Natsumi
Kosuke Toyohara
Tsumabuki Satoshi - Junzaburo Nabeshima
Shinichi Tsutsumi - Kenichiro Nabeshima
Go Wakabayashi - Kenzo Nabeshima
Takayuki Yamada - Minoru Ushijima
Yamashita Tomohisa - Nabeshima Koshiro

Masako Umemiya - Hidemi Yamashiro
Eita - Noboru Sakai
Issei Takubo - Mamoru Kawabata

Emi Suzuki - Yumi

Kiritani Kenta (епизоди 3 и 8)
Ryohei Hirota - епизод 6
Masayuki Ito - продуцент (епизод 9)
Eriko Sato - епизод 11
Takao Toji - епизод 12

 

Резюме:

В малко кафе, в малко градче, момиче на име Нацуми Мугита работи като сервитьорка. Повече от всичко на света тя обича времето за обяд. Един ден, докато се наслаждава на вкусния омлет, е прекъсната от млад мъж, Кеничиро Набешима, който я издърпва от масата и я повлича нанякъде. Кеничиро със сълзи на очи увещава момичето да го последва до дома му и да я представи на близките си за годеница. В замяна ѝ обещава божествен оризов омлет. Отначало на Нацуми ѝ се иска да откаже, но обещаният омлет си казва думата. Семейството на мъжа (състоящо се от бащата и тримата му братя) изобщо не се радва да види блудния син, особено недоволен е Юджиро. Преди две години Кеничиро е избягал с всичките пари на семейството, сега отново прави същото. Той изчезва, а Нацуми остава. И какво се случва? Първо, имаме "бедната зарязана годеница" и второ, Нацуми се влюбва в ресторанта на семейство Набешима. Под предлог че ще чака годеника си, тя остава в ресторанта. Така започва всичко.


Личен коментар:

Сериалът наистина се оказа много хубав. Истинска наслада за очите и сърцето. Актьорската игра е много добра. Всички ти стават много симпатични, особено мацката. Гледала съм само три филма с нея и съм много впечатлена. Става ми все по-любима актриса. Заради такива филми няма да спра да превеждам японски сериали (стига, разбира се, да имам свободно време). Харесват ми много повече от корейските. Без излишни преиграваници, драми, финтифлюшки. Сигурно аз съм странна, но ми се иска повече хора да гледат тези добре разказани истории.
Гледайте и ще разберете какво имам предвид...

:essub:

 

Свали с български субтитри :subs: :click:

 

Онлайн с български субтитри :subs: :click:  :click:  :click: 

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Свали с руски субтитри :click:

 

Онлайн с руски превод :click:

Редактирано от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледайте тази драма! Много е забавна.

Великолепни изпълнения от страна на главните герои. А Ямада Такаюки няма да го познаете. Го Морита се появява в една от сериите и за краткото време, в което е на екрана, остава трайни впечатления у зрителите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И това беше хубаво сериалче, с многобройни вкусотии и на мен ми се преяде този оризов омлет най-накрая. laugh.gif

Ето и ОСТ-а,който е много луд на моменти. biggrin.gif
...

tongue.gif ами субтитрите само руски ли са ? unsure.gif



Тук серийте са с вградени английски субтитри. wink.gif
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През цялата първа серия виждах откъде са направили напълно идентично копие на сериала "Hungry" и донякъде следях доколко и какво е изкопирано. То не беше лакома мацка, зарзаватчийка, някаква любима, вероятно ще вземе да ревнува, естествено готин готвач с няколко помощници, доволни клиенти, готвене, куп манджи и тук не пропуснаха част от тях да са френски...

Във втора серия обаче, в момента, в който Ямито го представиха като големия плейбой и само налиташе на мацките и даваше акъл на батковците как се става популярен сред жените и някак взех да гледам с едно спокойствие и приятно чувство. Дразненето от големия брат Ю донякъде изчезна. Той ми стои като закостенял тъпоъгълник. <_< Симпатичен ми е Джун (нормално) и таткото - така кротък и уравновесен. Главната май няма да я харесвам до края - идва ми много нахална, самоуверена, елементарна и пълен егоист - мисли само за парите и манджата. :lol: А зарзаватчийката ме отблъсна още с появата си. Съчинявам си как Ямито да вземе нещо да я прецака в следващите серии, че да успокоя ненавистта си към нея. :lol:

 

С бг субтитри следете тук: :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Четиримата братя и златната ябълка Нацуми много ми харесаха! И ресторантът и семейството бяха със свой собствен оригинален облик. Типично по японски успоредно на обикновената фабула току те цапардоса нещо просто, истинско и съкровено, нещо, за което в бързия ти ден няма място, нещо забравено, но жизненоважно, та чак сърцето те боли, като ти го припомнят тия японци.

Страхотно семейство, бащата беше един път! Не знам кой от братята ми е любимец /без измамника, де/. И тримата бяха сладури отвсякъде, сигурно затова романтичната нишка не се разви докрай.

Що ядене изядох, докато гледах... Пък тоя омурайс ще взема да го пробвам, тука някъде сигурно някой е дал рецептичка.

Благодаря сърдечно за бгсубтитрите!

Стопли ме тоя филм!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Сигурно аз съм странна, но ми се иска повече хора да гледат тези добре разказани историй.

Гледайте филма и ще разберете какво имам предвид..."

Дането, разбирам те чудесно.

Страхотен сериал. Толкова уютна кухня, такава естествена игра. Хареса ми ужасно много това, че показват не само лъскавата част на ресторанта - имаме си паднали картофки, сбъркани поръчки, свършили продукти. Толкова нормално, че чак мило ми става. Много забавно ми беше и редуването на сериозни и смешни моменти. Седиш си и тръпнеш в очакване на дълбокомислените думи на героя и бам - сценариста сътворил някаква смешна сцена, с която си умираш от хил. И края на сериите много, много ми хареса. Че то няма нещо да не ми е допаднало май? Да не говорим за Сатоши, ама минаваме в друго измерение...

Отново се убеждавам, че азиатците имат много по-различно отношение към храната, в сравнение с нас. Хранят и духа си, не само стомасите. Е, дали наистина е така е друг въпрос, но се надявам да е истина.

 

Благодаря на екипа, споделил с нас този страхотен сериал. Препоръчвам го с цялото си сърце.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм ми засили интереса към японската кухня. Семейството ми обожава омуррайс, правя го доста често, защото този филм ме научи на това. Научих се да изпитвам уважение към храната. Вярно е, че не го умея точно като японците, но все пак съм доволна от себе си! Гледайте го, готин и позитивен филм.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много благодаря за субтитрите, много приятен сериал, изгледах го с огромно удоволствие!!! И определено все повече ми се иска да опитам японската кухня :)))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Докато гледах сериала, ами завидях им за лятото, искам вече и при нас да идва,че ми писна от лошото време. От друга страна това не е първият готварски сериал който гледам, но определено е първият в който се загледах по храната, която се приготвяше. Направо се влюбих в омурайса, дори вече опитах това ястие.
Сега за самия сериал ,много ми допадна. Единственото нещо, което може би ме издразни е, че всичките братя се влюбиха в Нацуми,доста клиширано, има ли една мадама и няколко кавалера, айде всички трябва да хлътнат по нея. Но се радвам, че накрая остана с Юджиро, аз си бях за него, още от началото исках те двамата да станат двойка, след като видях пренебрежителното му отношение. Пък и той изглеждаше толкова страшен, а се оказа такъв добряк. Нацуми определено беше доста колоритна, все излизаше нещо ново за нея, но най-хубавото бе, че я приеха въпреки миналото й ,пък и тя си бе шемет от всякъде, навсякъде се вреше, само за да помогне на всички. Историята с бившият й приятел ми бе интересна, както и всяка друга всъщност .Голям плюс за сериала, бяха точно разнообразните истории на посетителите на ресторанта, на мен любима ми стана с бащата, който нямаше пари и купуваше обяд само за дъщеря си, а той чакаше отвън.
Най-малкия брат ми хареса също. Имаше нещо в характера ,малко непукист го раздаваше и това ме привличаше в него. Неговата любов към Нацуми ме забавляваше, заявява че я харесва, че ще се ожени за нея и това е, за нищо не му пука. Джун обаче въпреки, че беше готин, обожаваше готвенето и най-искаше ресторантът да го има, защо имаше нещо в него което ме дразнеше, не знам. Май неговата любов към Нацуми ми дойде в повече. По-добре да се бе загледал по зарзаватчийката ,но нищо, тя и с другото момче-готвач, станаха хубава двойка.
Големия брат няма да го коментирам ,тоя си беше голяма отрепка.Бащата също бе интересен герой .

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...