Jump to content

Recommended Posts

872496.jpg

 

A BITTERSWEET LIFE
Държава: Южна Корея
Година: 2005
Жанр: Драма, Екшън, Криминален

IMDB


Участват:

Lee Byung Hun

Hwang Jung Min

Kim Yeong Cheol

Kim Roe Ha

Lee Gi Yeong

Shin Min Ah

 

Сюжет:

Главният герой е управител на хотел и работи за мафиотски бос. Животът му е подреден и спокоен (доколкото е възможно) до момента, в който неговият шеф и приятел не му отправя "простичка" молба. Задачата е да проследи какво прави в свободното си време една млада жена. Наредено му е, ако открие, че тя мами шефа му - да я убие...
Филмът показва как едно решение в даден момент променя изцяло живота на човек.

 

Лично:

 

Много силен и въздействащ филм. Препоръчвам на всеки който иска да гледа нещо тежко и запомнящо се.
П.С. Много бой, куршуми и кръв.

 

 

С български субтитри: :click:  :click:

С български и английски субтитри: :click: 

С руски субтитри: :click:

Онлайн с руски субтитри: :click:

Link to post
Share on other sites

Гледах филма, преди време, признавам, заради Lee Byung Hun, но филма се оказа много силен...и снощи, в пристъп на особена носталгия, реших да си го припомня...и под силното му въздействие, отново пиша...
трудно е да се каже, че е просто силен филм, това е филм, който трябва да се гледа...
и макар, че на места личи едно, почти Холивудско интерпретиране, филма си остава по корейски въздействащ, буквално " удрящ с чук", зашеметяващ и почти култов на места...
има три, наистина култови сцени, които спокойно могат да се превърнат в еталон...
имено, за съжаление, този лек уклон към западното кино, отнема част от качествата на филма, не позволявайки му да достигне до това ниво, което определено заслужава...
невероятна камера, жестока, почти бездушна, БЕЗДУШНА, до степен такава, че ти идва да извикаш - " Спри, ти нямаш сърце..."
Lee Byung Hun е направо ЧУДОВИЩЕН...за тези, които не са убедени в таланта му, нека погледнат този филм...има защо...
Кръвта...О, кръвта си беше точно и премерено, ако това е думата, пролята...
Живота е една самотна разходка към смъртта, разходка, която ти разкрива, кой си всъщност и как си живял...
Самотата, превърната в осъзнато битие е начин на израстване...
много често, не ние избираме битките си, но е в правото ни да изберем, дали ще приемем битката с достойнство, и дали този избор, няма да ни доведе до края...точно тук е силата на личният избор, защото винаги има някой, който може да приключи вместо теб...
финалните акорди, дори жестоки, ако са изпълнени от теб самият, те разкриват изцяло и се превръщат в много личностна и дълбока изповед...
странно е, че филм като този, ме кара да пиша, почти лирично, но за мен, това е въздействието му...
не мога да не спомена и една друга особеност на филма - неговият черен, циничен и на места зловещ хумор...
не искам да давам лични оценки, използвайки някакви скали или "мерни единици" - за мен си остава много хубав и стойностен филм...
единствената съществена забележка е - към субтитрите, но това вече е друга тема... biggrin.gif

Финала е повече от недвусмислен...
а що се отнася до финалните кадри,

с отражението пред прозореца,
ами тава е образа му...както искаш го разбирай - борец, самотник, чаровник, влюбен, самоуверен...зависи кой ще видиш...



П.П. От същият режисьор е и " Добрият, Странният и Злият", и определено се откриват приликите...

Link to post
Share on other sites

Един от любимите ми филми

 

Който не го е гледал непременно да го направи !!!!!!!!

Link to post
Share on other sites

Ох има какво да се види определено ..аз доста неща си спомням в този филм...толкова истински бойни сцени..

патлаци, ножове.., промушквания, кръв...една изключителна роля на г-н Учителя...философска бих казала...

а края.... този сладък "сън"....за мен е значението на самото име на филма...

Link to post
Share on other sites

е добре де разбрах че

е сън тва накрая ама не разбрах защо в такова амплоа...

а мнение - филма много яко обръща стила - в началото е някакъв супермен дето ги рита наред а послеее има от тези типично азиатските податки към тяхната символика...нищо че не всичко разбирам от нея (не запомних всичко дето Андроника говореше на лекциите не искам повече да казвам, че току виж вместо мнението си съм прочел - спойлер

Link to post
Share on other sites

Пуснах си го заради Shin Min-ah и Hwang Jeong-min и в общи линии тва беше.Другото заради което филма си заслужава е музиката тя е невероятна, особенно солото китара накрая. Иначе холивудски от всякъде, като цяло не е мой тип филм. Бозица, но красиво направена.

Link to post
Share on other sites

Изключително много ми хареса,само това мога да кажа вярно,че има леко западняжки оттенъци,но това не прави филма лош.Пък ми се струва,че на места умишлено бе направен така.Лека сатира към "трудно умиращия" американски герой.

Задължителен филм за гледане.Единственото ми отрицателно за него/пък може и да е положително,зависи от ъгъла на възприемане /е повлияването от филма Oldboy,в някой сцени.Което съм го виждал и в други азиатски филми.Но тук поне са направени кадърно.

Link to post
Share on other sites

Снощи изгледах филма. Определено не ме впечатли с изключение на ( speedy86 знае кой ).

Отделни сцени бяха направени, много добре и истински, но причината за обрата ми се стори крайно недоизпипана

Link to post
Share on other sites

Времето прекарано гледайки филма, не ми се струва изобщо за загубено. Имаше много напрежение, сцени в които затаявах дъх, лирични мигове, житейски истини на фона на прекрасна актъорска игра и музика, която като че ли нашепваше, че каквото и да става, накрая изходът е винаги един! Но важното е не краят, а как си стигнал до него и какво си научил. А финалната реплика ме уби!

Link to post
Share on other sites

Проблема, предполагам, че е в мене, но единствената причина да не заспя на филма беше ОСТ-то.

Абсолютно нищо друго не ми хареса, не ме накара да се замисля, дори не станах да спра компютъра, а се обърнах и заспах.

От към сюжет ... точно по американски, орязана от към логични действия, екшън боза.

Останах с впечатлението, че филма е сниман, за да се опитат корейците да дадат хляб на американската аудитория.

Link to post
Share on other sites

Филма доста ми хареса, много добра игра на Lee Byung Hun, просто страхотен!!! Изненада ме и присъствието на Moon Jeong-Hyeok, той ми е един от любимците. С една дума великолепно филмче!

Link to post
Share on other sites

Признавам едно: филмът Bittersweet Life е изпреварил A Love to Kill с няколко месеца хронологично погледнато ; и е направил голяма реклама на Южна Корея в останалия свят. Изобщо, първите вълни на филмовия туризъм в Корея се дължат до голяма степен на Lee Byong Hun особено с неговите по-ранни романтични роли, които напълно преобръщат представата за мъжественост и смея да твърдя за моя НАЙ-голяма радост отричат идеята за 'мачото'. Та Lee Byong Hun определено има заслуги за поставянето на фундаментите на съвременното корейско кино, спор няма. Дори фактът, че е успял да събере цялата Tokyo Dome без капка певчески или танцувални умения е впечатляващ ( само кулинарски :)). Но след него, на сцената идва Рейн, и нещата малко се променят, поема щафетата до тоталната победа. Разбира се с помощта на много други преди него...

 

За филма имам един въпрос: къде е любовта тук? Малко ми се изплъзна идеята за това как така се появи толкова ненадейно, и къде отиде след това? Изобщо имаше ли я? На мене ми се струва, че това беше плод на въображението му, както всичко останало. Всичко беше..нелепо. Необяснимо. Толкова хора загинаха за какво? За любовта му, която дори не съществуваше реално? Не успях да разбера защо беше толкова нелепо всичко.

 

Самият факт, че CNN направиха документален филм за невероятния подем на корейската култура в който включват само двама представители : Rain и веднага след него Lee Byong Hun говори много добре за главния герой на филма. Заслужава определено отделеното му внимание и двата часа oтделено време...

Link to post
Share on other sites

Първата ми мисъл, след като го изгледах също беше нелепо. Точно нелепо беше, че любов нямаше, а само задължение към боса, и че толкова се престара да бъде лоялен, че накрая излезе най-големият предател. Дето казваше един кореец: "Прекалено голямата скромност се смята за арогантност" :)

Филмът си е нестандартен, както и повечето филми на Бьонг Хун.

Link to post
Share on other sites

 

За филма имам един въпрос: къде е любовта тук? Малко ми се изплъзна идеята за това как така се появи толкова ненадейно, и къде отиде след това? Изобщо имаше ли я? На мене ми се струва, че това беше плод на въображението му, както всичко останало. Всичко беше..нелепо. Необяснимо. Толкова хора загинаха за какво? За любовта му, която дори не съществуваше реално? Не успях да разбера защо беше толкова нелепо всичко.

 

 

Виж

, дано усетиш посланието.
Link to post
Share on other sites

На мен изобщо не ми хареса...

през цялото време все някакви разпри,куршуми,кървища...особено края ми беше под всякаква критика...

и ако не бях чела резюмето нямаше дори и да имам представа,че харесал момичето на шефа и,че се бие за нея...

поне малко да бяха подсказали... след 2-рата половина изобщо я загубиха някъде <_<

Link to post
Share on other sites

Много добър филм, на мен лично много ми допадна. Прекрасна игра на Lee Byung Hun - този човек няма слаба роля, уникален е просто. :yes::yes::yes:

Link to post
Share on other sites

Любимият ми филм с този актьор. Бях гледал преди време някаква сериозно бозава индийска версия, но този вариант е далеч по-добър и интересен.

Саундтрака е супер, особено траците на Yangpa и Yuhki Kuramoto.

Link to post
Share on other sites

Някой актьори наистина заслужават да се правят филми за тях,като Lee Byung Hun,невероятен актьор!

За жанра си филма си е великолепен,имаше си всичко...даже и романтика,но линията и малко трудна за проследяване

много деликатно поднесена история,лампата подарък от боса и неговата лампа която беше забелязал ,че тя си хареса.

А края на историята е и отговора къде всъщност беше неговата любов,в притчата за ученика и и неговия сън.

Аз не се оплаквам от лекия американски уклон,защото резултата е един повече от добър филм,всичко е страхотно добър сценарий,страхотна режисура,каст,игра и се е получило дяволски добре!

Link to post
Share on other sites

Хах, колко е странно като си гледал Ирис, да видиш в по-стара продукция главните персони пак заедно и пак в подобни отношения... Хубав филм, макар в по-голямата си част екшън, отколкото драма. Този път драмата с момичето не я показаха особено добре... толкоз да се влюби за три виждания и то буквално "виждания''... драмата е повече с "шефа" му, отколкото с нея. Тя си е напълно достатъчна, за да доведе до такава болка и вследствие това отмъщение. Моментът с наръгването не е особено логичен ( при носене на цяла чанта с оръжия, да се оставиш на оня лешпер) и после си ходиш наръган до хотела (изкара бая време без да кърви кой знае колко...). Сценаристите леко прекалиха - добре че  Lee е достатъчно магнетичен, та после да му търсиш кусури на сценария. Началото ми беше доста забавно с него... фразата "стига си копал...сега го загазихме" - смях..., както и диалога между учителя и детето (за съня) е уникален. Заслужава си всичко откъм играта на батко и директора - тези двамата са предостатъчни за да останеш удовлетворен. :na2:

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...