Jump to content

Гражданската война в Китай


Recommended Posts

Гражданската война в Китай

 

Автор: Руслана Русева, Сдружение "Истърн спирит"

Гражданска война в Китай се води между управляващия по това време, изначално подкрепян от Запада Гуоминдан (Китайска националистическа партия) и съветско ориентираната Китайска комунистическа партия (ККП). Целта на военните действия за всяка от партиите е да установи властта си над Китай. Като резултат от войната, Китай е разделен на две части – Китайска народна република, управлявана от Мао Дзъдун и Република Китай (Тайван), управлявана от Чан Кайшъ.

Един от създателите на Гуоминдана, пръв временен президент на основаната през 1912 г. Република Китай с център град Гуанджоу, е Сун Ятсън. Той е революционер, действал активно за свалянето на последната династия, управлявала империята и за основаването на конституционна република. Идеите, които той залага в управлението на партията, са за свобода, мир и равенство на народа. След около година от началото на управлението си обаче той е принуден да предаде властта на военния диктатор Юен Шъкай, който по това време разполага с многобройна, добре оборудвана и създадена по западен модел армия. Причините, които налагат тази промяна във властта, са липсата на финанси в правителството на Сун Ятсън, разнобоят сред неговите съмишленици, незначителният брой въоръжени сили, с които това управление разполага и все по-нарастващият авторитет на Шъкай като военен лидер. Сун Ятсън емигрира в Япония, където ще изчака по-добри времена. С поемането на властта от Юен столицата на Републиката се връща в Пекин.

Новодошлият президент разпуска Парламента и възстановява монархията, за да може да се самопровъзгласи за император. Управниците на централните и южни китайски провинции не са съгласни с авторитарния диктаторски подход, който Юен налага и въстават срещу него. Този опит за отцепване от централната власт става известен като „втората революция”. Шъкай се опитва да се справи с противниците си, като назначава на тяхно място свои хора, но те също се изправят срещу него. Той е поставен и под натиска на Япония, която непрестанно се опитва да превърне Китай в свой протекторат. Шест месеца преди смъртта на Шъкай през 1916 г. започва и масовото управление на многобройни военни диктатори в страната. Това са хора, разполагащи със собствени армии от западен тип, снаряжение, закупено от западните страни и приходи, които са добити най-често от търговията с опиум. Времето, през което те владеят страната, не е благоприятно – диктаторите управляват чрез терор, корупция и лукавство, оставят в страната да се разрази инфлация, разбойничеството процъфтява, търговията замира. Най-силно от това безотговорно управление страда селячеството. Военните диктатори разкъсват територията на страната според интересите си, но Китай е разкъсван на сфери на влияние и от страна на западните държави като Франция, Великобритания, САЩ, Италия и Германия. В тази ситуация въстанията на хора от народа се оказват безполезни за спасяването на страната.

1921 г. – Юен Шъкай вече не е сред живите, затова Сун Ятсън решава да се завърне в страната и опитва да създаде наново демократична република в южните части на Китай. С помощта на местен военен командир той е избран за президент на местната република, където възнамерява да установи свой демократичен режим, но враждебното отношение на Великобритания и възникналите проблеми между Сун и военния командир провалят амбициите му и той напуска кантонската провинция. Само година по-късно обаче Сун Ятсън намира нов приятел в лицето на Съветския съюз, чийто интереси му налагат да засили позициите си в Далечния Изток, и се завръща в Кантон. СССР играят своята двойна игра, като подпомагат едновременно както Гуоминдана, така и Китайската комунистическа партия. През 1923 г. Чан Кайшъ (Дзян Дзиешъ) – зет на Сун, е изпратен на стаж в съветската Червена армия. По същото време в Кантон пристига и една съветска мисия. През 1924 г. Гуоминданът е реорганизиран по съветски модел и постепенно се превръща в централизирана и мощна политическа сила, възнамеряваща да разпростре контрола си над всички механизми в държавата и армията. С помощта на руски инструктори през май същата година в Кантон е създадена Военната академия Уампоа. След като получава военното си образование в Япония и отслужва стажа си в Съветския съюз, Чан поема командването й. Именно в това висше училище се възпитават новите военни, чиито бойни редици сетне ще влезнат в Гражданската война. На следващата година (1925) Чан Кайшъ предвожда Северната експедиция, която обединява наново по-голямата част от Южен Китай. Той побеждава или кооптира по-голямата част от северните военачалници. По същото време обаче се засилва и разколът между фракциите в Гуоминдана, а комунистическите настроения в партията се засилват сериозно. През 1927 г. Националистическата партия основава своя столица в Нандзин, разположен на река Яндзъ. От този главен град в централен Китай националистите управляват в продължение на десетилетие. През същата година Чан решава да отмъсти на комунистите в редиците на Гуоминдана, като избива множество техни съмишленици в Шанхай. Тази кървава чистка става известна като „Масакре в Шанхай”. Оттук започва откритият конфликт между двете китайски партии.

През 1928 г. националистите окупират Пекин, чийто статут на столица му е отнет, а старото му име – Бейпин – върнато. Чан утвърждава позициите си все повече. Той е едновременно председател на ЦК на Гуоминдана, президент на Китай, председател на Изпълнителния съвет на партията и главнокомандващ въоръжените сили. Сам се удостоява със званието „генералисимус”. Националистическото правителство си връща правото да събира налозите от митниците, солта и пощите. Кайшъ се явява поредният военен диктатор – най-успешният, който, благодарение на твърдата си позиция, печели симпатията на западните държави. Благодарение на финансовата стабилност, която е постигната в страната вследствие на действията на му, западните държави вече се чувстват сигурни да инвестират в една икономически рентабилна страна. Диктаторът постига финансова стабилност в страната, благодарение на строгия контрол, който налага върху банковия сектор. Този негов подход се оказва успешен, за да запази стабилитета в страната, но националистът умишлено пренебрегва един бедстващ район, който сетне ще му причини множество неприятности – селският. Той се превръща в център на комунистическата дейност в страната.

В периода 1930-1934 г. Чан извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. Първите акции на Чан са срещу Съветската република в Жуйдзин в периода 1931-1934 г. В рамките на пет похода той успява да я унищожи с помощта на немски съветници и чужди заеми, но през 1931-1932 г. започва японската окупация в североизточните части на Китай (Манджурия). Улисан в борбата си с „комунистическите бандити”, Чан Кайшъ не може да противодейства на японците. Сблъсъкът с японците би означавал край на новия режим, който все още бил в консолидация. Дори и да се изправел срещу нашествениците, военният диктатор нямало да успее да противостои на модернооборудваната японска армия, тъй като неговите войски били сравнително многобройни, ала все още в процес на изграждане.

Неизбежно било гоненията на либерали и комунисти да не доведат до възникване на съответното опълчение и до зараждане на радикални политически тенденции. След 1928 г., когато преминава периодът на анархия, породен от управлението на множество военни диктатори и по време на който се зараждат всевъзможни политически течения, идва период, в който комунизмът все повече утвърждава позициите си в политическата опозиция. Марксизмът пък става верую сред интелектуалците. Китайската комунистическа партия е създадена през 1921 г. от тесен кръг интелектуалци, които желаят да организират борба на пролетариата в отворените пристанища срещу военния режим. rn Китайските комунистически революции, за разлика от тези на Запад, не се зараждат в градовете, а в селата, и постепенно обхващат градовете. Въпреки че първите ръководители на комунистическата партия в Китай са градски интелектуалци, активните дейци са именно хора от селски произход, които никога не са напускали родината си. В китайската действителност истинските комунистическите лидери не се ръководят от идеологии – за тях тепърва предстои да докажат лидерството си на бойното поле.

След като Япония започва действителната си инвазия в Китай през 1937 г., правителството на Гуоминдана започва да се изтегля, като се брани частично с неуспешни битки, а цялото китайско население – да се преселва, чак до Съчуан, бягайки от японските войски. Японците окупират провинциите на изток и север от р. Хуанхъ, цялата долина на р. Яндзъ до езерото Дунтин и всички големи градове, разположени на изток от линията Джънджоу-Кантон. Режимът на Чан Кайшъ преживява удар, защото вече е лишен от правото върху митата и таксите, събирани в областите, пътищата към търговската митрополия Шанхай са отрязани, прекъснати са връзките с международните бизнес-среди. Чувствата на досегашния съюзник – СССР, охладняват, и неговото място заемат САЩ, които оказват на режима финансова помощ. С неуспешните бойни действия на Чан и гоненията му срещу комунистите малко по малко се задълбочава неприязънта на привилегированите досега от режима среди, бившите чиновници и всички, на които трудната ситуация не позволявала да се сдобият с бързо богатство.

Същевременно комунистите се борят активно против японските нашественици, като извършват няколко бойни похода. През 1934 г. те също са принудени да се изместват под напора на японските военни – така комунистите от Дзянси, около 100 000 на брой, преследвани и от националистите, стигат до Шаанси през Съчуан през труднодостъпни области, изминавайки общо 12 000 км. Това преселение става известно като „Дългия поход”. В него оцеляват едва 7-8000 души. Те организират ново ядро на комунистическата революция и започват да набират все повече и повече съмишленици.

През 1936 г., въпреки огромното си нежелание, Чан Кайшъ е принуден да обедини сили за борба срещу окупаторите с Китайската комунистическа партия. Въпреки това Чан Кайшъ поддържа голяма армейска сила за контрол върху военизираните отряди на ККП и две години по-късно подема офанзива срещу дейците в северозападен Китай. Под натиска на Съединените щати, генералисимус отново приема принципа на общия фронт с враговете си по време на Втората световна война.

След края на Втората световна война, като предводител на една от съюзническите страни-победителки, Чан Кайшъ може да поеме глътка въздух и спокойно да се заеме с борбата срещу комунистическия враг.

Гражданската война в Китай продължава с прекъсвания веднъж до края на Втората световна война (1945 г.) След капитулацията на Япония военните действия в Китай между комунисти и националисти са възобновени на територията на цялата страна през 1946 г. Представители на двете воюващи политически сили са Чан Кайшъ (Гуоминдан) и Мао Дзъдун (Комунистическа партия).

Нека видим какво представляват двете враждуващи сили.

Националистите разполагат с многобройна, добре въоръжена армия, докато техните опоненти са 3 пъти по-малобройни селски милиции. Целта на последните е да изтощят врага, осъществявайки светкавични удари и локални военни операции.

Армията на Гуоминдана разполага с удобни транспортни средства и до момента на войната е разположена в основните градски центрове в страната. Комунистическите сили са разпределени главно в североизточните части на Китай. Гуоминданът разполага с удобни транспортни средсва, а ККП – не.

Въпреки предимствата, с които изпъква националистическата армия, опонентите им имат едно преимущество на своя страна – народът. Негативен се явява и фактът, че Чан Кайшъ се сражава на прекалено разтеглен фронт, в резултат на което и връзката между отделните му дивизии е разпокъсана.

След първите победи селските милиции биват обединени в по-големи, дисциплинирани армии. Тогава народът окончателно застава на тяхна страна. В средата на 1947 г. Червената армия поема стратегическата инициатива на североизток. През 1948 г. вече са превзети Лоян и Кайфън в провинция Хънан, както и Дзинан в провинция Шандун. Следва последната фаза от нейната офанзива, по време на която са разгърнати големи подразделения, чието въоръжение е съставено от добита военна плячка. В същото време, много дезертьори от противниковия лагер преминават на страната на комунистите с цялото си оръжие и имущество. През септември-октомври 1948 г. цял североизточен Китай вече е завладян, като националистите губят на този етап 400 000 души. Решителната битка се състои в областта Суджоу, северно Дзянсу, през зимата на 1948 г, която е най-важната част от т.нар. кампания „Хуайхай”. Тя е една от малкото конвенционални битки по време на войната. 550 000 войници на Република Китай (под управление на Гуоминдана) са обкръжени и избити в Суждоу от комунистическата Народноосвободителна армия.

През 1949 г. армията на Чан Кайшъ е отблъсната от континентален Китай, а самият той се оттегля на о-в Тайван, където създава Република Китай (Тайван). Мао Дзъдун става ръководител на Китайската народна република (КНР).

Неговата партия управлява до 2000 г., а Чан Кайшъ е президент на Китайската република на о-в Тайван до смъртта си на 5 април 1975 г. в Тайпе. В негова чест е построен мемориал – един от най-привлекателните архитектурно-паркови комплекси на столицата.

До ден днешен между двете воюващи страни не е подписано примирие или мирен договор, което на практика означава, че не е поставен официален край на войната. Въпреки това КНР и Тайван поддържат активни икономически връзки.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Жак Жерне, Китайската цивилизация, "Кама", 2004 г.

2. Лилиан М. Ли, Алисън Дж. Дрей-Ноуви, Хейли Кун, Пекин – от имперска столица до Олимпийски град, "Рива", 2010 г.

3. http://www.wikipedia.org

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...