История на Корея

[Крал]

История на Корея

Автор: Детелина Маринова (Крал)

 

Малко съвременни народи имат толкова дълга история на независимо политическо съществуване в почти неизменни граници, като корейците. Древнокорейските племена са населявали Корейския полуостров, а също южната и централната част на съвременен Североизточен Китай (историческата Манджурия) на границата между II – I хилядолетие до н.е. Едно от най-древните жилища в Източна Азия е открито при разкопки на спирката Сокчанни (край град Кенджу, пров. Чунчон-Намдо, Южна Корея). Това е землянка с останки от огнище, в която са намерени най-древните каменни фигурки на животни. Ранните паметници от неолита датират от VII–VI хилядолетие до н.е. Неолитната (новокаменната) култура е широко представена по целия Корейски полуостров. През ранните периоди на неолита хората са се занимавали с крайбрежен речен и морски риболов, лов и събирачество. От V–IV хилядолетие пр.н.е. се появяват наченки на земеделие и скотовъдство. Изкуството да се сплавя бронза дошло в страната от Китай през второто хилядолетие пр.н.е., обаче каменните и металните оръдия на труда просъществували заедно чак до началото на нашата ера.

Древният Чосон

The story of the first king's four gods

Времето за възникване на тази държава и нейното географско разположение и до днес са предмет на научни дискусии. Корейските учени считат, че Древен Чосон вече е съществувал през 7 век пр.н.е., а създалите го племена са обитавали територията на съвременен Североизточен Китай и на север от Корейския полуостров. В съчиненията на китайския историк Съма Дзян (2 в. пр.н.е.) „Ши дзи” (Исторически хроники) се споменава за китайския военачалник Уи Ман (кит. Уей Ман), който свалил от престола китайският владетел Чун и заел мястото му през 194г. пр.н.е. Според китайския източник Чун е бил потомък на знатен род, според легендата основан в Чосон от китайския сановник Киджа (кит. Ци Дзъ). Ранните китайски източници свидетелстват, че Киджа, заедно с група привърженици на династия Шан, пристигнал в Чосон след падането на тази династия в 1122 пр.н.е. Киджа е предшестван от митически персонаж – Тангун. Съгласно легендата, най-ранният запис на която се съдържа в паметника от 13 век „Самгук юса” (Допълнение към историята на Трите кралства), Тангун бил син на Небесния владетел и „жена-мечка”. В 2333г. пр.н.е. Тангун основал кралство, наречено с името Чосон. Традиционната хронология, използвана в Южна Корея, и до днес се опира на тази дата. (Ако Тангун е съществувал наистина и ако е основал държавата си през 2333г.пр.н.е., Корея би била по-древна от Вавилон!) (Four gods– легендата за Хуанунг) Едно от първите държавни образувания на корейците, Древен Чосон, просъществувало от 7 век пр.н.е. до 108г. пр.н.е. Създаденото от Уи Ман държавно образувание загубило своята независимост в 108г. пр.н.е., когато било покорено от китайците и за удобство в управлението било разделено на 4 окръга. Главен от тях бил Лолан (на корейски Наннанг), чиято столица била на мястото на Пхенян, където скоро възникнала процъфтяваща китайска общност. Китайската общност в Наннанг оказала значително влияние върху хода на стопанското и социалното развитие на Корея в първите векове от нашата ера. Железните оръдия, донесени от китайските колонисти, способствали за развитие на земеделието и военното дело. От Китай била заимствана йероглифната писменост, започнали да проникват основите на древнокитайските религиозни системи и представите за управлението на страната. Обаче от самото начало китайските окръзи се сблъскали с активно противодействие от местните племена. Три от окръзите скоро били унищожени, най-дълго просъществувал Наннанг. (Jumong)В първите векове от нашата ера се появяват държавите Когурьо, Пекче и Шилла, създали богата култура. Съгласно традиционната хронология, кралство Когурьо със столица Куннесон (?Кугне) възникнало на десния бряг на река Амнок през 37 г. пр.н.е. и включвало част от територията на съвременен Североизточен Китай. В 313 г. (Jumong) Когурьо завоювало земите на Наннанг, след което опитало да завладее северната половина на Корейския полуостров. На юг от Корейския полуостров се оформили племенните обединения „самхан”, послужили за основа на две нови държави: Пекче на югозапад, на територията на Махан (традиционна дата 18 г. пр.н.е.), и Шилла на югоизток, близо до съвременния град Кьонджу, на територията на Пьонхан (традиционна дата – 57г. пр.н.е.). Освен това, в плодородната делта на река Нактонгган се образувало държавното формирование Кая (Текая).

Период на Трите кралства (1 в. пр.н.е. – 7 в от н.е.)

Корея по време на Трите кралства

Когурьо, Пекче и Шилла встъпили в борба за господство над Корейския полуостров. Отначало изглеждало, че победител ще се окаже Когурьо. Неговият уанг (крал) Гуанг Ге Тхо („Разширител на земите”, 391-412г.) в началото на 5 век успял да лиши Пекче от владенията му в долината на р. Хан и в цялата централна област, известна преди това като Чинхан. (Four gods) Обаче с пренасянето на столицата на Когурьо в Пхенян през 427 година, на полуострова укрепнали сили, които започнали да застрашават това кралство в гръб. Отгоре на това Пекче и Шила скоро се обединили, за да дадат отпор на общия враг. Към 500 година Когурьо загубило земите си в басейна на р. Ханган, контролът над които преминал у Шила. Това не само дало на Шила стратегическо предимство, но и позволило да установи преки връзки с Китай през Жълто море. Сега вече кралство Шила било принудено да се сблъска с противодействаща коалиция. Шила се оказала в състояние да удържи владенията си и дори да присъедини към себе си кралство Текая в 562г., но не могла да победи Когурьо и Пекче. Затова й се наложило да търси съюзник в Тански Китай (618-907г.) Още по-рано императорите от династия Суй (589-619г.) предприели два похода против Когурьо, но били разбити от предводителя на войската на Когурьо, Илчи Мундок. Танските владетели помнели унизителното поражение и с готовност отвърнали на предложението за съюз с кралство Шилла. Съвместно действащите армии под командването на крал Мурьол, военачалника Ким Ю Шин и Тански Китай удържали победа над Пекче през 660г. и в 668г. принудили Когурьо да капитулира. В средата на 7 век трите кралства били обединени под доминирането на Шилла в единна държава – Обединена Шилла. Оттогава, та чак до 1910г., страната се отличава със завидна политическа и културна приемственост. Показателно е, че от 918г. в нея управлявали само две династии: Корьо (918–1392г.) и И (1392–1910г.). Някои черти на социалното и политическото устройство на Шилла са уникални. Хуараните или „младежи-цветя” се обединявали в отборни воински подразделения, където преминавали подготовка в качеството си на бъдещ елит на страната. Системата на „колпхум” жестоко деляла аристократичните родове по старшинство. От висшите се издигали монарсите, а местата в служебната йерархия се предоставяли в строго съответствие със степента на благородство. Този необичайно силен аспект допълнително се подчертавал от наличието на „хуабек”-а (съвета на старейшините). Първоначално в него влизали главите на племената, а по-късно съветът се превърнал в събрание на аристократи, на които било дадено правото да определят реда за наследяване на престола и да налагат (в крайни случаи) вето на кралските решения. (Four gods) Привилегиите на феодалната върхушка при наличието на слаба кралска власт се усещали и на много по-късни етапи от корейската история. Най-изтънчената култура сред Трите кралства изглежда, притежавало Пекче, което за ранното си развитие дължи особено много на раннояпонската цивилизация. В днешно време с главните достижения на изкуството от епохата на Пекче може да се запознаете в един от центровете на древната японска култура – Ямато (град Нара). В самата Корея също са останали немалко паметници на културата на Пекче, сред които са великолепни декоративни кахлени плочки, богати гробници, изделия от злато, будистки скулптури. Величествените каменни гробници на владетелите на Когурьо са съхранили на стените си превъзходни стенописи. В погребенията на кралете на Шилла са открити уникални златни корони.

Кралство Обединена Шила: 668г. – 892г.

Храмът Соккурам от времето на кралство Обединена Шилла

Шила разпространила своята система на държавно и обществено устройство на целия Корейски полуостров, с изключение на най-северния регион. Това довело до размиването на предишните, характерни за времето на Трите кралства, различия в езика, обичаите и социалните институции. Няколкото столетия на доминация на Шила били отзнаменувани със синтез на китайските и корейските традиции. Административното управление на провинциите и системата на земеползване били организирани по китайски образец. Столицата Кьонджу напомняла на главния град на Танската империя – Чанан. За изучаване на класическите конфуциански текстове бил основан националният университет Кукхак (682г.). По образец на Тански Китай били въведени специални изпити за чиновниците (788г.). Друга характерна черта на този период било динамичното развитие на икономиката. Находките от материалната култура и писмените източници от това време свидителстват за благоденствието на Кьонджу. Периферните центрове се стремили към борба за лидерство със столицата. През 9в. в един такъв център се превърнал о-в Уандо, намиращ се във владение на Чанг Бого, познавач на морските пътища, свързващи Корея с Китай и Япония. (Emperor of the sea). Периодът на Обединена Шила отначало се отличавал също с интензивно разпространение на будизма и разцвет на изкуствата. Будизмът проникнал на Корейския полуостров през 4 в. и бързо бил възприет в Трите кралства. Пример за будистко изкуство са забележителните каменни скулптури от 8 в. в пещерният храм Соккурам, близо до Кьонджу. Каменните пагоди в храма Пулгукса, големите, изящно орнаментирани бронзови камбани и елегантните позлатени бронзови изваяния отразяват творческите стремежи и високото майсторство на занаятчиите от епохата на Шила. Именно в кралство Шила се зародили и поетическите произведения на корейски език – кратките лирически стихотворения хянга. От 780г. в Шила започва междуособна борба. Един от местните лидери, Уанг Гон, нарекъл създаденото от него кралство Късно Когурьо и в хода на продължителен конфликт подчинил основния си противник – Късно Пекче. Но още преди това, в 935г., Шила мирно преминала под покровителството на първият владетел от новата династия Корьо, основана от Уанг Гон.

Emperor of the sea

Чанг Бого,

историческият прототип

на героя от "Императорът на морето"

Династия Корьо (918–1392г.)

Победата на Корьо не означавала окончателен разрив с наследството на кралство Шила. Значителна част от уплравляващия елит запазила своите позиции. Системата на административно управление и редът за назначаване на длъжностни лица претърпели незначителни промени. Будизмът не само запазил, но и укрепил позицията си на държавна религия и станал значителна политическа сила. За разлика от Шила, Корьо се намирало във вражеско обкръжение. Вековният конфликт с държавата на киданите Ляо се сменил с поредица въоръжени конфликти с джурджените. Създадената от тези номадски племена империя Цин сменила властта на киданите в Северен Китай и Манджурия. Войските и на династия Ляо, и на династия Цин нееднократно завоювали столицата на Корьо – град Сондо (днешен Кесон). Обаче след появата на монголите в 1232г. се наложило столицата на Корьо да бъде преместена на о-в Канхуадо. Монголските конници не могли да превземат о-в Канхуадо, обаче в 1258г. владетелите на Корьо били принудени да молят за мир. В течение на 100 години Корея оставала васал на монголската династия Юан. Заложници от кралското семейство били отвеждани в Пекин, където ги женели за местни принцеси. В самото Корьо монголски чиновници надзиравали административния апарат, събирали данъците и облагали населението с допълнителни налози. Заради външната агресия и статута си на зависима страна, корейското общество преживявало дълбока криза. Икономиката била доведена до краен упадък. Висшето съсловие в столицата потънало в интриги и се занимавало с разхищение на държавната хазна. Почти 90 години (1170–1258г.) на политическата сцена на Корьо властвали клановете на могъщи военачалници, което превърнало монарсите в номинални фигури. Последният период в историята на кралство Корьо се отличава с утвърждаване на системата на чиновническите изпити, укрепване на институцията на полицейския надзор и появата на множество тълкуватели на неоконфуцианското учение. (Bichunmoo) В Корьо били издадени две безценни произведения: Самгук Саги (Исторически записки на Трите кралства) на Ким Бу Сик (1415г.) и Самгук Юса (Допълнение към Историята на Трите кралства) на будисткия монах Ирьон. Те станали важен източник на знания за историята на Корея. По времето на Корьо два пъти бил издаван пълният набор от будистките свещени книги Трипитака. В Южна Корея в храма Хъинса до ден днешен се съхраняват 81 137 дървени блокове –ксилографи, с помощта на които са били печатани тези будистки текстове. В областта на приложното изкуство периодът Корьо изпъква предимно с изработката на светлозелени порцеланови изделия – селадон. Вдъхновени от съвършенството на китайските образци от династия Сун, местните майстори съумяват да създадат истински шедьоври. Династия Корьо надживяла с малко империята на Юан. Корейският военачалник Ли Сонге, получил кралска заповед да се притече на помощ на Пекин, против който се надигнала основаната в Китай династия Мин, (1368–1644), върнал армията от бреговете на р.Амнок и установил контрол над правителството. Ли Сонге, ползващ се с широка популярност заради победата си над японските пирати (уегу), провел реформа в системата на земевладеенето, и едва тогава позволил на привържениците си да го поставят на трона.

Bichunmoo / Bicheonmu

Династия Ли(И) (1392–1910)

През 1392г. в Корея се възцарила династия Ли(И), а държавата получила името Чосон. При И будизмът бил отхвърлен като официална религия и заменен от неоконфуцианство. В следването на конфуцианското учение се проявили догматичност и нетърпимост, водели се безкрайни дискусии по явно второстепенни въпроси, например за продължителността на погребалните обреди. Конфуцианските възгледи за семеен морал в Корея били интерпретирани по такъв начин, че повторният брак на вдовиците бил забранен. Службата по надзора, която помагала на китайския император да се бори с престъпните действия на чиновниците, в Корея станала същинска напаст за честните администратори. Конфуцианското изискване за граждански контрол над военните довело до назначаване на слабоподготвени лица на висши военни подстове. Системата за назначение на административна длъжност чрез изпит била пренесена от Китай в такъв вид, че до изпита били допускани единствено членове от знатни семейства. Най-славният период от историята на династия И бил в първото столетие от нейното съществуване. Това се дължало на отношенията с империята на Мин, зависимостта от която била призната доброволно. Новата столица се наричала Хансон (днешен Сеул). Най-накрая страната придобила спокойствие и корейците получили възможност да се занимават с мирни дела. Бил съставен унифицираният съдебен кодекс «Кенгук теджон». През 15 век се появили и други официални канонични трудове, като например история на династията Корьо (Корьо са), фундаментална географско-историческа енциклопедия и енциклопедия На народна музика. Някои от тези издания, особено конфуцианските текстове за висшата конфуцианска академия (Сонгюнгуан) и летописите на всяко кралско управление (Шиллок), се печатили посредством употребата на подвижни метални литери. Първият достоверен факт за тяхното използване датира от 1403г. Още по-голямо достижение станало създаването на националната азбука, съставена през 1446г. под ръководството на крал Седжонг. Разпространението на хангъла придало импулс за развитието на корейската литература. Основните й успехи при династия И се изразявали в установяване на поетичния жанр шиджо. Но достигналите до днешно време публикации свидетелстват, че в учебните заведения и деловодството предпочитание се е отдавало на китайското йероглифно писмо. Освен издадените приживе трудове на покровителстваните от властта, важна част от творческото наследство представляват и посмъртно издадените произведения на отделни автори. За пример могат да послужат съчиненията на двама от най-големите тълкуватели на неоконфуцианството през 16 век –И Хуан (с псевдоним Тхуеге) и Ли И (Юлгук). Само столетие след основаването на династия И се появили вътрешни раздори сред господстващата класа. В края на 15 и първата половина на 16 век съсловието на образованите било подложено четири пъти на чистка (сахуа), когато съперничещите страни се борили за правото си да управляват страната. С появата на «източната партия» и «западната партия» през 1575г. започнали и чести междуособни партийни стълкновения (тенджън). Жестоките и упорити схватки на фракциите направили невъзможно организираното и ефективно управление на страната. Множество талантливи хора загинали. Други предпочели да се оттеглят от държавните дела. Раздорите поглъщали енергията на чосонския елит и го лишавали от възможността да решава сложните проблеми в управлението на страната В течение на две столетия Чосон имал мирни отношения със съседите си. На север се случвало да има набези на джурджените, но били отблъсквани с лекота. В средата на 14 век по реките Амнок и Туман била установена северната граница на страната. Отвреме-навреме южното крайбрежие на Чосон било подложено на набезите на японски пирати, но заплахата била отстранена, когато на японските търговци било разрешено да търгуват през няколко корейски пристанища.

Имджинската война (1592-1598)

Тойтоми Хидеоши

След обединението на Япония Тойотоми Хидейоши насочил внимание си към Корея и Китай. За това той е имал политически, икономически, военни и лични причини. Войната, е известна като “имджинската война” (годината на тигъра).След продължила векове гражданска война, Япония била обединена. Самурайското съсловие изнесло на плещите си това обединение. Имало е два начина тази огромна сила да се интегрира в обществото. Хидейоши отдава предпочитание на един от тях; след време третият обединител на Япония, Йеасу Токугава, реализира другия път. Хидейоши е разбирал, че енергията на огромната армия, наброяваща около 500 000 самураи, е трябвало да се насочи на някъде, и решава да се насочи към Китай през Корея.Син на дървосекач, Хидейоши е нямало шанс да бъде обявен за шогун. Личната му амбиция, подхранвана от зашеметяващата му кариера, обаче го е водела до най-високата титла - той се стремял да стане император на Китай. Пътят за това минавал неизбежно през война.Хидейоши търсил дипломатически контакти с Корея, но те били нарушени от набезите на японските пирати. След няколко опита връзките били установени. Хидейоши започнал завоалирано - не обявявил директна война на Корея, а поискал само коридор. Но всички дипломати си дали сметка, че това е на практика окупиране на Корея.На исканията на Хидейоши за коридор към Китай, корейските посланици отговорили, че “идеята за завоюване на Китай е толкова абсурдна, както старанията на пчелата да ужили костенурката през корубата”. Хидейоши бил вбесен и дал незабавна заповед за изпълнение на плана за нападение на Корея. Но той загубил част от изненадата на нападението, защото корейците вече били предупредени. Но въпреки че били “предупредени”, те нямали много полезни ходове за момента.От тази безизходица корейския управляващ елит се разделил на две групи по отношение на това дали и как да бъдат предупредени китайците. Първите изказали съмнението си, че когато информират китайците за предстоящата опасност, последните могат да ги заподозрат, че участват в плановете на Хидейоши. В крайна сметка, превес взеле другата група, която твърдяла, че не е необходимо да се информират китайците, защото “те така или иначе ще разберат”. Китайците действително по-късно разбрали и изпратили делегация в корейския двор, за да се информират за подробностите. Въпреки усилията на дипломатите си, нито една страна не е била толкова лошо подготвена да противостои на военната мощ на Япония отколкото Корея през 1592. Това било общество, състоящо се само от две класи - аристократи и селяни. Първите водели живот, подобен на изнежеността на хейанската аристокрация, само че без самураи, способни да ги защитят от външен агресор. Дворът бил заразен от завист и интриги. Селяните, които попълвали редовете на корейската армия, били зле обучени и въоръжени; всеки, който имал възможност да се откупи от армията се откупвал, само най-бедните оставали.Някои фактори обаче били в полза на корейците. Преди всичко - това е родната им земя. Корея има планински, неравен ландшафт, зимите са сурови, и приемайки тези обстоятелства се вижда, че Корея е идеална за партизанска война. А това е нещо, с което японците не са се сблъсквали, защото дотогава не са водили толкова пълномащабна война извън пределите си. Втория фактор, че бидейки в изцяло враждебна обстановка, японската армия трябва всичко да си осигурява от Япония, а заедно с това ефективно да преодолява морските препятствия. И макар че корейската армия е била под всякаква критика, корейският флот е бил много силен.Японската армия се състояла от два ешелона. Първия удар се състоял от седем дивизии, концентрирани на остров Цушима; тяхната задача била да усмирят и завладеят Корея. След това трябвало да пристигнат останалите три дивизии, да се присъединят към първите седем и заедно с “дружествената вече корейска армия”, да потеглят към Китай. Общата численост на двата ешелона е около 198 000 самураи и други 100 000 резерв в Япония, напълно въоръжени и екипирани. Цялата логистика и подготовка откъм японска страна е била обмислена до най-малкия детайл, като е помислено и за количеството саке, което трябва да съпровожда войските.Японският флот обаче, предназначен да превози тези войници до континента, представлявал жалко зрелище. Според концепцията на Хидейоши за флота, колкото повече войници сложиш на по-голям морски съд, се създава по-силен флот, което показва, че сухопътният генералисимус е далеч от реалността на морската тактика. Това е почти единствената грешка, допусната от японците. Всъщност, през 1597 японците сами разбили единствената тяхна организирана морска сила, каквато се явявали пиратите. Тази жертва била принесена като предварително условие за разговор с корейския уанг. Знае се, че не така постъпили при сходни обстоятелства англичаните. В морската си война с Испания за надмощие върху Атлантически океан и “новите колонии” кралицата щедро раздавала благороднически титли и държавна служба на пиратите - капери, като най-известния пример е сър Френсис Дрейк.Между командирите на двата ешелона на японската армия, християнинът Кониши Юкинага и будистът Като Кийомаса, съществувало остро самурайско съперничество - “кой да влезе първи в битката” и освен това трудно се понасяли един друг. И може би това е замисъл на Хидейоши, за да може да ги контролира и двамата. В ранното утро на 24 май 1592 г. Кониши, използвайки утринната мъгла, за да се прикрие от корейския флот, без заповед от Хидейоши дал заповед за начало на кампанията.Японските войски дебаркирали в района на Пусан и след героична съпротива паднала крепостта Пусан, а след нея и Тонне. Когато двете колони, водени от Кониши и Като се отправили към Сеул, правителствените корейски войски започнали масово да дезертират. Между двете японски колони започнала надпревара кой първи да достигне до столицата. След няколко дни се включила и трета японска колона на Курода Нагамаса. Нежелаейки да върви по отъпкани пътища и да споделя славата, тя вървяла по независим път – пример за японското вътрешно съперничество.Главната беда на корейците била, че нямали единно сухопътно командване. По причина на чудовищно нехайство корейците допуснали японските войски бодро да преминат през стратегическия проход Чюрон и им дали битка на полето след прохода. Корейците загубили тази битка и пътя към столицата Сеул бил открит. Освен прохода Чюрон, японците преминали сравнително лесно и трите реки - естествени ровове: Хан, Имджин, Тедонг.След 12 дена паднал Сеул - първи пристигнал Кониши, след няколко часа Като, а на следващия ден пристигнал Курода. Като научил новината, Хидейоши бурно изразил радостта си и написал в писмо до племенника си да се готви за триумфален поход. В средата на лятото превзели Пхенян, след успешна контраатака на Курода. Корейският уанг и семейството му избягали на север, а след това и в китайския двор. Японците успели да пленят двама корейски принцове и една корейска красавица.Започнали да се сформират народни опълчения. Пример на лидерство дали будистките монаси - добре обучени да приемат предизвикателствата. Основна цел на партизаните била разстройване на японските комуникации по суша - правели се акупунктурни удари по “виталните точки”.Главните моменти в тактиката се определяли от наличието и особеностите на огневата мощ. Японците имали ясно изразено надмощие на суша с аркебузните пушки; те си изяснили всичките предимства на огнестрелното оръжие след вътрешната битка при Танегашима. Затова донякъде войната изглеждала като “пушки срещу лъкове”. Но положението по море било противоположно, и то главно заради усилията на И Суншин.

Адмирал И Суншин се намесва в хода на войната

Кораб-костенурка

Започнала обаче предвидимата партизанската война, за разгръщането на която благоприятствали победите на корейския флот под командването на Адмирал И Суншин. Той упорито се трудил над усъвършенстването на бойните качества на корабите, въоръжил ги с оръдия и запалителни снаряди, с което категорично увеличил огневата им мощ.Особено значение имали първите бронираните кораби в морската военна история. “Корабите-костенурки” кобуксон били дълги около 30 метра, широки 10 метра, придвижвали се с платна и весла. На носа имали драконова глава, а бронята на костенурката прикривала палубата. Според корейските учени тези кораби изпреварвали със стотици години развитието на мореплаването. Превъзходството в конструкцията на корабите, употребата на димна маскировка и военни хитрости и най-вече дълбоко премислената стратегия и тактика на адмирала обезпечили победата на корейския флот.Бойната тактика на адмирал И е била много добре премислена и оригинална за времето си. Всъщност, той въвел килватерния строй, половин век преди това да стане официална морска практика в Европа и “линейните кораби” да го следват. Неговият строй бил с изнесени напред две “жеравни крила” - по този начин се увеличава въздействието на по-добрата огнева мощ на флота. Притегляйки добре плюсовете и минусите, адмиралът издал строга инструкция да не се влиза в ръкопашен бой след абордаж - това също изпреварва развитието на световната морска бойна практика. Адмиралът се стремял на всяка цена да прекъсне комуникациите на противника. Всъщност в първата морска битка японският адмирал Вакидзака Ясухару успява чрез абордаж да превземе един корейски кобуксон, така че и японците записват един частичен приз. Защото оттук нататък по море ги очаквало да вкусят пълната гама от горчивината на поражението.Въпреки че не били решаващи на този етап, спечелените морски битки на адмирал И сериозно застрашили плановете на японците. Съпротивата на И Суншин била напълно неочаквана и необяснима за японците. Спечелил безапелационно всички морски битки срещу японския флот на първия етап на войната, Адмирал И се превърнал в страшилище за иначе безстрашните самураи, които били безпомощни по море.Положението по морето било противоположно на това на сушата, не само по огневата мощ, но и в характерите на адмиралите. Животът на борда на японския флагман била удивително сходна със двора при корейския уанг. В дневника си адмирал И записал: “Курошима Мичиюки имал навика да сяда на бака в жълти дрехи и с позлатена шапка и всичко около него тънело в разкош. Всяка вечер капитаните на другите кораби идвали при него, приветствали го и получавали заповеди, смирено седейки пред него с глави обърнати към мачтата. Всеки, който нарушавал заповед, бил незабавно обезглавяван.” Тези сведения Адмиралът получил от пленената преди корейска красавица, която той успял да спаси след морска битка.На сушата японските войски вече достигнали китайската граница и нетърпеливо чакали само войските от резерва на Хидейоши, предназначени за по-мащабната война срещу Китай, но не така и не дошли, заради несигурното море. Единственият виновник за това бил Адмиралът, който просто си изпълнявал задълженията, и изглежда игнорирал лошите новини, които идвали от сушата.Китайците знаели добре обаче, какво значи “искането за коридор”. Мински Китай започнал да си дава сметка за мащаба на заплахата, пред който е изправен. Изборът, който направил дворът, не бил от лесните. Удивени от бързата капитулация на корейците, те ги заподозрели даже в сговор с японците. Като начало китайците изпратили контингент от 5 000 войници, а след това и още. От гледна точка на китайската стратегическа мисъл, било по-добре да се решава проблема още докато е малък, а не след като придобие хипер-размери; така те решили да не чакат японците на своя територия, а да ги посрещнат по-рано на чужда територия. Но още при първата битка с японците, китайците изпитали горчивината на поражението.Появяването на китайците обаче имало силен мобилизиращ ефект за самите корейци и те започнали да се стичат под флаговете на съюзната армия. Китайската армия послужила за ядро на новосформиращите се сили. Японците все по-често започнали да губят и сухопътни. Войната започнала да става продължителна и партизанска, нещо което не влизало в първоначалните планове на японците; вече те изпаднали в безизходица. Положението на японците се усложнявало от това, че нямало кой да “съобщава точно лошите новини” на Хидейоши, тоест липсвала обратна връзка. Все пак положението започнало да му се изяснява и започнали дипломатически преговори. Кониши се срещнал с китайския дипломат Джин Икей и неговият начин на поведение му направил голямо впечатление. Решили да сключат примирие - за голямо облекчение на всички, защото всички вече имали победи, но и поражения зад гърба си. А Кониши станал главното преговарящо лице от японска страна.Дипломатическите преговори се водели в продължение на цели четири години, като лесно се нарушавали, а след това възобновявали. Голяма част от японският контингент била изтеглена, но в юга на Корея останали войски. Тези преговори са уникални с това, че като ли никой не разбирал позицията на другия. Освен това японците се опитали да игнорират корейците и да сключат сепаративен мир с китайците за разделянето на Корея, което китайците отхвърлили.Когато китайската делегация пристигнала в Япония през 1596, те носели със себе си писмо, което удовлетворявало всичките условия на Хидейоши, както уверявал Кониши. Хидейоши, обаче не ги приел напълно благосклонно и когато се стигнало до тази част от писмото, където се изисквало всички японски войски да напуснат Корея - “от главата на Хидейоши започнала да излиза пара”, според очевидци. Но главната изненада тепърва предстояла. Хидейоши получил като подарък корона и мантия, и си помислил, че китайците най-после го признават за император на Китай. Но истинското значение на дара станало очевидно, когато бил прочетен съответния текст на инвеститурната грамота: “...по този начин ние ви издигаме - се пишело там - в чин на управител на ...Япония”. Хидейоши в пълна ярост разпоредил да извикат Кониши, за да бъде обезглавен. Последният се заклел, че нищо не знае за съдържанието на писмото и предвид военните му успехи, бил пощаден.На 19 март 1597 г. бил издаден указ за подготовка за втора военна кампания в Корея. За всички било ясно, че след неуспеха на първата кампания, тази още по-малко можело да се увенчае с нещо по-добро. Хидейоши, изглежда започнал да губи контрол над разсъдъка си - бил е завладян от жажда за мъст.Но може да се каже, че японците подобрили с някои елементи първото издание. Много по-добре този път било осъществено взаимодействието между армията и флота. Също била увеличена огневата мощ на корабите. Било решено този път да се започне завладяването с провинция Джеола, която останала незасегната в първата кампания. По този начин се разчитало, че там може да има повече провизии.Пътят за новата инвазия минавал през отстраняването на адмирал И. Японският щаб видял, че не може да победи адмирал И по море и пуснал в действие “агента си на влияние” в корейския двор, който както вече казахме, бил заразен от интриги и завист. След поредица от блестящи шпионски ходове, адмирал И бил отстранен от длъжност, дори получил смъртна присъда. Така “завистта и посредствеността” спечелили “локалната битка” срещу гениалния стратег. Приятелите на Адмирала обаче, горещо се застъпили за него и смъртната присъда била отложена във времето, а след това и анулирана.И Суншин започнал да служи отново във флота на много ниска длъжност - защото смятал, че може да бъде полезен на родината си. За втори път през живота си е направил така, започвайки от нулата .Пълният бездарник и пияница Уон Гюн станал главнокомандващ на корейския флот. Поради негова вина както през първата кампания, така и през втората кампания, японците безпрепятствено преминали по море.След отстраняването на Адмирала, военната кампания на японците отново потръгнала. Нямало вече кой да ги притеснява по море. Комуникациите с континента се възстановили, провизиите започнали да идват по разписание. Японците спечелили срещу Уон Гюн единствената си морска битка от двете кампании. Уон Гюн допуснал множество грешки, които били немислими за И Суншин. Той тръгнал на абордаж и ръкопашен бой с японците, нещо което И категорично забранил, когато бил главнокомандващ.В тази нова безизходица корейският двор бил принуден да преразгледа отношението си към Адмирала и той отново бил назначен за главнокомандващ на корейския флот. Така че адмирал И трябвало да започне с оцелелите 12 кораба и да екипира нова флота. За това му помогнала невероятната народна любов и поддръжка. Помогнали му и китайците, които изпратили флота и експерта Чен Лин. Последният минал доброволно под командването на адмирал И, което е най-добрия комплимент за него. Създала се съюзна флота. Японските комуникации отново се разстроили, след няколкото успешни битки на адмирал И.И тук се случило най-желаното от всички събития - инициаторът на войната, великият Хидейоши, починал от естествена смърт. Това било абсолютното облекчение и избавление за всички участници в тази драма. Последното разпореждане на Хидейоши от смъртния одър било - да се изтеглят войските от Корея. Японските войски на континента почувствали, че това е края на войната - било въпрос на време да си ходят вкъщи - нямало сила вече, която да ги накара да стоят в Корея.Всъщност, много от японските войници взели за съпруги корейки и останали в Корея завинаги. Много корейски художествени майстори, обаче, били насила заведени в Япония по време на войната и обогатили значително японската култура. Така имджинската война променила живота на значително количество хора завинаги. Още повече, тя продължила да оказва влияние и след нейното завършване по редица начини.Смъртта на Хидейоши била запазена в тайна, с цел да се гарантира безопасността на изтеглянето. Но изглежда, корейските шпиони се добрали до тази новина. Те се добрали и до разпореждането за маршрута на окончателното отпътуване от Корея. Адмирал И решил да даде последен урок на оттеглящите се японските агресори, или просто решил да изпълни задълженията си докрай. Той се подготвил добре за последната битка на войната. Както и преди, съставил план за предстоящата битка. И в последната битка на имджинската война и Адмиралът постигнал победа. Умирайки в разгара на битката, той дал разпореждане смъртта му да се пази в тайна до края.

Биографични данни за Адмирал И Суншин

Паметник на адмирал И Суншин

Адмирал И Суншин е роден през 1545 (също като сър Френсис Дрейк). Преди да стане морски офицер се проявил на северозападния фронт във войната с манджурите. Адмиралът оборудвал флота с корабите-костенурки. Съществуват противоречиви мнения, дали И Суншин е изобретил тези кобуксон, но за нас е важна тука неговата далновидност и решителност. Преди войната той не е водил други морски битки.И Суншин е бил народният герой в тази война. Корейският народ го е припознал и сам го е снабдявал с провизии. През цялото времетраене на войната вратата на Адмирала е била отворена за всеки от народа, независимо от неговия ранг. Така адмиралът си осигурява винаги нови свежи идеи, и може да бъде с “една идея повече” преди плановете на Хидейоши.Адмиралът спечелил около 23 морски сражения и не загубил нито едно. Той показал тактика и стратегия, която изпреварвала времето си и щяла да бъде взета на въоръжение след много години от другите държави.Адмиралът бил ранен с куршум още в първата битка при Окпо, 16 юни 1592, и вече смъртоносно е ранен в последната битка на войната на 16 декември 1598. При първото раняване той продължава да води сражението, а когато то свършва сам изрязва с кинжал куршума от раната. При последното нараняване той се разпорежда това до остане в тайна. “Искаш ли да запазиш живота си - непременно ще го загубиш, искаш да жертваш живота си - може да го запазиш“, споделя той в дневника си. Неудачната политика на династия Ли била утежнена от бедствията, които донесла корейско-японската война. Към нейните последствия се добавили и нашествията на манджурите през 1627 и 1636г. Китай е също сериозно отслабен, след време династия Мин губи срещу манджурите, и съответно идва династия Цин. Япония се затваря за света под управлението на Токугава. Като обобщение може да се каже, че Азия вече не е същата и главен принос за това има адмирал И Суншин. ( The Immortal Lee Soon Shin.)В резултат управниците от династия Ли били принудени да се откажат от връзките си с империята на Мин и да търсят покровителство от манджурската династия Цин(1644–1911). След завършването на войната с Япония дворцовите разпри ставали все по-ожесточени, цяло столетие превратите се сменяли с контрапреврати. Накрая, една от придворните партии – «партията на старите» спечелила нелека победа над своя съперник – «партията на младите», и окупирала висшите длъжности. В 18 век, по време на дългото управление на кралете Йонгджо и Чонгджо, междуфракционните разпри били изгладени и възникнало движението за преустройство на корейското общество, наречено Ширхак, или «Привърженици на реалните науки». Такива мислители, като Пак Чега и Пак Чиуонг, предлагали да се забрани институцията за полицейски надзор, да се изискват от кандидатите за държавни длъжности знания по история и държавно устройство на Корея, да се предостави правото да полага изпит за длъжност на всеки, без оглед на неговия произход, да се експлоатират природните богатства на страната по такъв начин, че да се способства за развитието на промишлеността и външната търговия. Чон Дасан дори издигнал идеята за «селските комуни» с цел да се решат аграрните проблеми. Периодът на управление на Йонгджо и Чонгджо се характеризира с общ подем на културата. Новата придворна библиотека способствала за създаването на трудове като «Теджонг т(х)онпьонг» (Пълен кодекс на законите). Били съставени антологии на китайската и корейската поезия. Възобновил се интересът към азбуката хангъл; прозата придобила широка популярност, например народното произведение «Чунхян ч(х)он» (Приказка за девойката Чунхян) и романът на Ким Ман Джун «Куун монг» (Облачният сън на деветимата). По това време е творил и знаменитият художник Ким Хонг До и др. Сред великолепните керамични произведения на корейските майстори особено изпъква рисуваният бял порцелан ).Сеул се отнасял враждебно към плановете за налагане на търговски връзки със Запада. Корейците смятали, че могат напълно да минат и без европейски стоки, и настоявалиЧосон да признае покровителството на Китай, като по такъв начин външната търговия да стане прерогатив на Пекин. Към тази позиция се придържал и регентът Те Уонг Ън, който поел управлението на държавата през 1864г. и в течение на 10 години ръководил държавата от името на своя син крал Коджонг. Осъзнавайки, че административната система се нуждае от радикално подобрение, Те Уонг Ън провел серия реформи. Повечето ?санове били ликвидирани, защото се счело, че държавни длъжности трябва да се заемат от чиновници без оглед на техните политически пристрастия. Те Уонг Ън за пръв път въвел прякото данъчно облагане на янгбан-ите и укрепил въоръжените сили. През 1873г. бил принуден да се откаже от регентските си задължения и фактически властта преминала у кралица Мин и нейните роднини. Последвал отказ от много от провъзгласените по-рано реформи, но нов план за управление така и не бил предложен. Освен това през 1876г. бил сключен първият договор с Япония, а през 1882 е подписано търговско споразумение със САЩ. Последвали договори с водещите европейски страни. В краят на 19 век Корея станала главен обект на завоевателските стремежи на три държави: Китай, Япония и Русия. От 1882г. до 1894г. доминираща роля продължавал да има Китай, войските на когото заели Сеул след метежа в корейската армия през 1882г. Младите корейци – реформатори начело с Ким Ок Гюн се опитали да извършат държавен преврат, с което предизвикали Пекин да предостави извънредни пълномощия на своя военачалник в Корея – Юан Шикаю. Япония получила предлог за интервенция в Корея през 1894г. благодарение на въстанието «Тонгхак». Религиозната партия Тонхак («Източно учение») още през 1860г. започнала да се бори с чуждото «западно учение», католицизма. Опора на партията били угнетените социални слоеве, и затова властта я обвинила в подривна дейност и екзекутирала основателят й Чу Дже У. В края на века движението станало катализатор на мощен взрив на недоволство на населението от южните провинции. Когато в отговор на призива за помощ, отправен от Корея, били изпратени китайски войски, Япония обявила война на Китай и постигнала бърза победа. Съгласно Шимоносекският договор от 1895г., и двете държави признали независимостта на Корея, но Япония оставила за себе си преимущественото право да управлява страната. По време на войната Япония излязла с изисквания за реформи, които не били поддържани от мнозинството корейци, а също и от кралица Мин. Убийството на кралица Мин предизвикало у крал Коджонг опасения и за собствения му живот. Той успял да се укрие в сградата на руското посолство (1896г.). Съперничеството на Русия и Япония достигнало своята кулминация по време на войната от 1904–1905г., в която Япония победила и получила възможност да установи протекторат над Корея. През 1906г. в страната пристигнал Ито Хиробуми, назначен на поста губернатор. През 1907г. корейската армия била разформирована, а на 22 август 1910г. Корея официално била включена в състава на Японската империя.

Японско колониално господство (1910–1945г.) В продължение на 35 години Корея оставала японска колония . Страната се управлявала от генерал-губернатор, чиновническата върхушка също се формирала от японци. Добре обучени полицейски сили, допълнени с крупни военни гарнизони, следили за реда. Приоритетно внимание се отделяло на транспорта и съобщенията, а също и на хидроенергетиката. Залежите на полезни изкопаеми и горите станали източник на суровини за метрополията. Благодарение на масовата експроприация на земите японските власти придобили контрол над производството на ориз, част от който изнасяли за Япония. Корейците били принуждавани да говорят японски език и да сменят имената и фамилиите си. Учениците били приобщавани към шинтоизма. И най-малкото съпротивление властите наказвали с арест или по-тежки наказания. Своята кулминация национално-освободителното движение на Корея достигнало през 1919г., когато тръгнали масови протестни демонстрации. Лидерите на движението се срещнали в Сеул на 1 март 1919г., за да се обърнат с призив за въстание към населението. Последвалите улични демонстрации били жестоко потушени от японската полиция. Хиляди демонстранти били арестувани, стотици – убити. Движението „Самил” („Първи март”) било разгромено и след 1919г. опозицията започнала да действа основно зад граница. В Шанхай било създадено временно правителство на Корея, ръководено от Ли(И) Сън Ман. Партизанските отряди се сражавали с японците в глухите райони на Североизточен Китай. Друга част от опозицията постепенно създала неголеми въоръжени отряди, прикрепени към войската на Хо Мин Дан. В годините на Втората световна война временното правителство на Корея се преместило в Чунцин, където запазвало единство при премиера Ким Гу.

Разделянето на Корея

В Каирската декларация от 1943г. САЩ, Великобритания и Китай заявили, че в бъдеще «Корея ще стане свободна и независима». САЩ и СССР постигнали съгласие Корея да бъде разделена по 38-ия паралел на северна и южна зона, с цел по-ефективна капитулация на японската армия. През август 1945г. съветските войски влизат в Корея. Американските въоръжени сили се разполагат на юг от Корея през септември 1945г. Съвместната съветско-американска комисия, която заседава в Сеул през март 1946г. за обсъждане на детайлите по образуването на временно правителство за цяла Корея, не постигнала съгласие, което да устройва и двете страни. Второто заседание на тази комисия през 1947г. също не донесло резултат. През септември 1947 САЩ поставили въпроса за независимостта на Корея пред Генералната асамблея на ООН, която приела резолюция за провеждане на избори в страната под наблюдението на ООН. Обаче съветската страна отказала да допусне на територията на Северна Корея представителите на ООН, така че на 10 май 1948 избори се провеждат само в Южна Корея. Американската военна администрация спира да изпълнява своите функции на 15 август 1948г., когато е провъзгласена Република Корея (РК), първи президент на която става Ли(И) Сън Ман. Управлението на Северна Корея е предадено на корейските комунисти и в началото на 1946г. е образувано Временно правителство. След изборите във висшият законодателен на 9-ти септември 1948г. е обявено създаването на Корейската Народно-Демократична Република (КНДР) начело с премиера Ким Ир Сен (по-точно е да се произнася Ким Ил Сонг ). Установяването на новият режим и изтеглянето на съветските войски довели до бързо формиране на севернокорейски военни подразделения. На юг създаването на въоръжени сили протичало по-бавно. Трудностите били предизвикани от военния метеж през октомври 1948г., подет от вълната на народното недоволство и поддържан от прокомунистическата опозиция. Изтеглянето на американската армия приключило през юни 1949г. В следващата година Северна и Южна Корея са заети с укрепване на военния си потенциал. През май 1950г. се провели избори в южнокорейския парламент. Макар и ултралевите партии да са поставени извън закона, много радикали се явили като независими кандидати и спечелили 60% от депутатските места. Правителството на Ли(И) Сън Ман отвърнало с репресии, принуждавайки много от новоизбраните членове на парламента да бягат в Северна Корея.

Войната в Корея

На 25 юни 1950г. по цялата дължина на демаркационната линия започнали ожесточени боеве. Скоро станало очевидно, че севернокорейската армия превъзхожда противника си. Мащабното настъпление на севернокорейците довело до падането на Сеул още на петият ден от войната. В това време на спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН Северна Корея била осъдена като агресор и й било препоръчано да изтегли войските си. Когато този призив бил игнориран, президентът на САЩ Хари Труман заповядал на американските бойни части да се включат във военната операция. Аналогично постъпило и правителството на Великобритания. Войските на ООН, състоящи се от подразделения на Южна Корея, САЩ, Великобритания и други страни, предприели контранастъпление, и през ноември успели да достигнат границата по река Амнок. На помощ на севернокорейците дошла китайската армия и въоръжените сили, действащи от името на ООН, били отблъснати на юг. В крайна сметка след тежки боеве фронтовата линия отново се изместила по протежение на 38-ия паралел и останала там в продължение на две години, докато се водели преговори за мир. На 27 юли 1953г. формално било сключено съглашение за примирие. Войната донесла неизмерими щети на корейския народ. Освен огромните загуби сред гражданското население, числеността на убитите и ранените в силите на ООН по данни на командването възлизали на почти 350 000 , а в севернокорейската армия надхвърлили 1,5 милиона. (Taegukgi - The Brotherhood of War)

Името на страната

До неотдавна една от ярко изразените черти на Корея беше осезателното влияние на китайската цивилизация. Съхранените писмени сведения за полуострова и неговите жители, отнасящи се за времената до 5 век, се съдържат единствено в китайските източници. Земите непосредствено на изток от Китай се наричали Чаосян (корейско име Чосон, японско – Тьосен – „Страна на утринната свежест). Думата „Корея” получила разпространение много по-късно и произлиза от името на династията Корьо (китайско име Гаоли, японско – Кораи), управлявала страната от началото на 10 век до края на 14 век. Вероятно Марко Поло е първият човек, запознал европейците с това име. Обаче повече от 500 години, до самия край на 19 век, Корея все още е била известна на Запада като Чосон (или Чосун) (и е наричана Кралството-отшелник заради твърде затворената си политика ) ), а японците и в 20 век се придържали към предишното име – Тьосен. Понастоящем в официалното име на Северна Корея присъства нейното историческо име: Чосон Минджуджуй Инмин Конгхуагук (Корейска Народно-Демократическа Република). Южна Корея официално се казва Техан Мингук (Република Велика Хан). Обикновено южнокорейците съкращават името на страната си на Хангук.