Jump to content
Sign in to follow this  
ukio

Митове и образна символика в "Легенда за Четирите Бога на Краля"

Recommended Posts

Лекция на Светла Добрева (Естел)

 

"Легенда за четирите Бога на Краля" е омагьосваща корейска приказка за любов и омраза, за смелост и страх, за доблест и низост, за приятелство и предателство, за дълг и копнежа да бъдем себе си.
Този сериал пресъздава част от корейската история и митология, свързана с живота и легендите за един от най-почитаните владетели в историята на Корея. Той управлявал Когурьо-една от трите корейски държави или царства (кралства) през т.нар. период на Трите царства (I-VII в.сл.Хр.), известен в корейската история като Сам гук.
Един от най-влиятелните владетели в историята на цяла древна Корея изобщо, бил той - деветнадесетият Крал на Когурьо- Kwanggaet`o-Tae wang (Gwanggaeto-Tae wang, Гуан Ге То Те Уанг), управлявал през периода 391-410 г. През периода на неговото управление Когурьо била най-могъщата нация в източна Азия. Gwanggaeto-Tae wang бил определен за принц и наследник едва на 11 години, а на 16 станал и Крал. Той остава известен в корейската история като най-могъщият владетел на Когурьо, възвърнал много земи на страната си, завладял множество градове и села. За него се разпространяват и множество легенди, в които е обожествен и възвеличан като идеалният владетел, по подобие на крал Артур на бритите.
Сериалът "Легенда за четирите Бога на Краля" проследява корейската история и митология, касаещи именно живота и легендите, свързани с този прочут владетел на древна Корея.
1. Корейската митология и пресъздаването на осн. митове в “Легенда за четирите Бога на Краля”.

295px-10.png

Имайки предвид кръстопътното местоположение на Корея, съвсем естествено в корейските митове се откриват влияния от Китай, Япония, Индия, Манджурия, Монголия, Тибет. Даоистките, будистките, конфуцианските и други привнесени идеи се развиват заедно с анимизма, тотемизма и шаманизма в корейската митология.
В корейската култура изглежда митичното начало стои над историческото. Техните митове имат много силна връзка с историческото минало на страната, а също така с фолклорното, по-точно приказното, творчество. В корейските писмени паметници се откриват, както древните митове за създателите на държави, така и по-късно създадени митове за исторически личности. Ето как митичните персонажи в Корея се явяват полуисторически-полулегендарни владетели или герои от древното минало на страната. Така, като имаме предвид това тясно преплитане на история и легенди, много често трудно можем да отличим чисто историческия факт от митичния елемент.
Корейските митове могат да се разделят на генеалогични – за прабащи, основатели на държави и родове; демонични – за духове на планини, реки, скали, и по-специално на големи дървета; космогонични, антропогонични и етиологични; шамански митове; будистки митове, появили се след проникването на будизма от север; конфуциански митове за идеалния управител, очевидно силно повлияни от Китай.
Ядрото на корейската митология е съставено от митове за първооснователя на корейската държава Тангун, за основателите на различните държави – Ким Суро (Кая), Хебору (Северно Пуйо), Тхаре (Шила) и т.н., и за основателите на различни родове, които имат по-скоро легендарен характер – Ким Алчи (Пак), Хьоккосе и др.
Необикновеното раждане, живот и свръхестествените способности на митичните основатели на корейските държави се обясняват с божествена дарба и произход. Ето как корейската митология утвърждава върховенството и необикновената власт на местните крале, като общият архипрототип е самият Тангун.
В " Легенда за четирите Бога на Краля " е развит основен за цялата корейска митология генеалогичен мит. Това е митът за създаването на Древен Чосон и за първия корейски владетел-Тангун, който е с божествен произход.
А) В зората на човешката история, около XXIII век преди Рождество Христово, мъдрият и смел принц Хуанунг, син на Бога на Небето, който (бог) създал Вселената, решил да слезе на Земята и да заживее сред хората, за да им дари щастие и благоденствие.

tw3.jpg

Когато Хуанунг стигнал Земята, той се озовал под свещеното сандалово дърво , растящо на върха на планината Тебек в Северна Корея. Той създал свое селище, започнал да преподава на хората земеделие, медицина, правни и морални норми и така станал първият корейски крал, с божествен произход. Като такъв, съвсем естествено, Хуанунг се явява и демиург.
Един ден при него дошли една мечка и една тигрица /тотемни животни/ , които искали да се превърнат в хора. Той им дал скилидки чесън и цвят от маргарита ( съставки, употребявани от лечителите) и им казал да седят 100 дни в една мрачна пещера, скрити от слънчевата светлина, да се хранят с чесън и с цвят от маргаритки и да се молят на боговете да ги превърнат в човешки същества. Тигрицата едва издържала един месец и напуснала пещерата, продължавайки да живее като звяр. Мечката издържала тежкото изпитание и търпението й било възнаградено. Тя се превърнала в красива млада жена. Чувствайки се много самотна, тя заплакала под сандаловото дърво на върха на планината Тебек, молейки боговете да я дарят със съпруг и с дете-по-точно от Хуанунг, в когото се била влюбила. Венъж Хуанунг минал оттам, видял младата жена, харесал я, нарекъл я Уунг - Ньо, и се оженил за нея. След време им се родил син, когото нарекли Тангун-това е първият корейски принц, с полубожествен-полутотемен произход: като син на жена-мечка и на Хуанунг – синът на Небето. Той /Тангун/ и до днес се счита, дори от някои корейски историци, за първоосновател на корейската държава.. Роден през 2333 г.пр.Хр., той положил началото на Древен Чосон- Земята на Утринната Свежест; управлявал към 1200 години; като достигнал възраст 1910 години, се оттеглил в една планина и заживял там като отшелник.
Как митът за Хуанунг е пресъздаден художествено във филма " Легенда за четирите Бога на Краля "?
Първата серия пресъздава точно този мит за Хуанунг, а в следващите проследяваме развитието на мита хилядолетия по-късно, във връзка с идеята за идеалния владетел и приемствеността на кралската, божествена, власт.
В древни времена, мрачни и първобитни,на земята живеели две племена, които непрекъснато враждували помежду си. Тигровото племе било напътствано от своята войнствена Жрица на Огъня Кайджин, която носела неговия символ под формата на огнено кълбо- Феникс. А племето на Мечката било водено от смелата Се О. Виждайки войните между племената на Земята и страданието на хората, синът на Краля на Небето - Хуанунг се съжалил и слязъл, за да донесе мир и благоденствие на човечеството, да дари хората със знания и умения. Тигровото Племе се почувствало застрашено в амбициите си да покори света и започнало нова война срещу народа на Чосон /Чу Шин/- обединените хора на Хуанунг от племето на Мечката. Владетелят Хуанунг се опитал да разреши конфликта с добро, но дори това не успяло да спре войната. Между двете племена започнали ожесточени битки, а междувременно Огнената жрица Кайджин се влюбила безнадеждно в Хуанунг. Той, обаче, обикнал Се О, двамата се оженили и се родило дете-бъдещият родоначалник на държавата Чосон. Същевременно отнел символа на Феникса/Огъня от жрицата Кайджин и предал неговата сила на Се О. Ревността и омразата на Кайджин довели до финален разрушителен сблъсък, който бил почти гибелен за земята и хората. Владетелят Хуанунг едвам успял да победи огромната птица на Черния Феникс, който се появил от избухналата сила на Огъня и който опожарил земите на Чу Шин. За да победи, той използвал помощта на три по-малки Бога-Пазители, които слезли заедно с него на Земята- Белият Тигър, Синият Дракон и Костенурката- Змия. Цената на тази победа, обаче, била смъртта на жената, която обичал и разрухата на земите, в които живеели хората. Разочарован, че не могъл да изпълни своите мечти и стремежи да донесе по-хубав живот на хората, Хуанунг се завърнал на Небето. Но не всяка надежда била изгубена...На Земята той оставил своя наследник, както и символите на четирите Бога-Пазители- Белият Тигър, Синият Дракон,Костенурката- Змия и Червеният /Черният/ Феникс. От мита за Хуанунг се родил новият мит-пророчество- за идването на идеалния владетел, на истинския Крал на Чу Шин-прероден потомък на Хуанунг, който щял да се роди, когато древните символи се пробудят.
Изминали две хиляди години, народът на Чу Шин все още чакал предсказанието да се сбъдне, чакал прераждането на своя Крал, който да донесе обещания мир и благополучие. Символ за сбъдването на пророчеството станало появяването на ярка звезда в небето, която възнаменувала за раждането на Краля.
С раждането на бъдещия крал на Чу Шин се заплита и основната сюжетна линия във филма. Заплита се една история за любов, ревност и омраза, за приятелство и съперничество, за смелост и страх, за доблест и низост, за дълг и копнежа да бъдем себе си. Заплита се Легендата, заплита се Митът, заплита се и Историята. И не можем да кажем докъде свършва едното и откъде започва другото.
Б) Освен митът за Хуанунг, пресъздаден във филма, древна митологична образност откриваме в тотемните образи на Четирите Бога-Пазители: Тигър, Дракон, Костенурка/Змия и Феникс. Тази образност е повляна /почти взаимствана/ от китайските представи за Универсума. Древната китайска астрономия разделя Небето на четири квадранта като всеки квадрант съответства на определен сезон от година. Всеки квадрант, освен това, се асоциира с определено тотемно животно, което е в ролята на Пазител.

Тези астрономични представи на древните китайци имат различни обяснения-едни от тях чисто митологични /свързани с древна китайска богиня Nu Kwa/, а други-строго научни, свързани с лунната орбита и обиколката, която Луната прави около Земята за около 28/29 дена.
Woonsa,Синият Дракон на Изтока, Пролетта-макар цветът на Пролетта да е зелен, имаме Син Дракон, защото в китайските представи драконите са водни създания и оттук се асоцииират с цвета на водата-син; Освен това Пролетта, символизирана от Дракона, е дъждовен сезон.
Драконът е благоприятен знак на лееща се вода, жизнеутвърждаващ, подсказващ единението на духовното (крилата) и материалното, земното (змийското тяло). Той олицетворява също така и природните сили - дъжд, гръм, мълнии, но и мъжката сила, ум и съзидание. Традиционен пазител на съкровища, символ на мъдрост и дълголетие, драконът се използва като талисман срещу врагове. Например емблемата на крал Артур е била червен дракон. Като цяло, в източните представи особено, Драконът е символ на могъщество, мъдрост, величие, безсмъртие и доброта.
Във филма Синият Дракон като Повелител на Изтока/Пролетта властва над горите и дърветата.

Fenix, Алената птица на Юга, Лятото- Южният квадрант на Небето, асоцииран с Лятото като сезон, се изобразявал като птица. И тъй като Лятото се свързва с жега и големи горещини, то тази птица била изобразявана в червен цвят. Впоследствие тя се асоциирала повече с Феникса като митично създание, отколкото с обикновена птица. Освен това, червеното е цветът на Любовта и Страстта. Така във филма Червеният Феникс се асоциира с Огъня/ Горещина, Жега/, но черпи своята сила именно от Любовта.
В своята соларна символика Фениксът се явява символ и на безсмъртието, вечното обновление и възраждане. Връзката Феникс- Огън-Любов-Живот. Неслучайно във филма Носителката на свещения символ на Феникса, освен повелителка над Огъня, е и майка: веднъж като персонификация на майката-земя-кърмителка на всички хора и втори път като майка в естествения човешки аспект. Тя е носителката на Новия живот, посят от Сина на Небето.

Poong Baek, Белият Тигър на Запада, Есента- В източните представи Тигърът е кралят на всички зверове. Той е символ на достойнство, сила и смелост, но се свързва още и с жестокост, ярост, любов към битките. Образът му се асоциира с металите. Така във филма носителят на символа на Белия Тигър има афинитет към метала-брадвата е неговото бойно оръжие; той, естествено, е храбър и дързък до безразсъдство боец, обичащ битките, естествен, първичен и див.
В корейския фолклор, обаче, като цяло тигърът е представен в негативен характер. Това изглежда се корени в мита за Тангун. Изглежда, че за корейците тигърът и мечката са били тотемни животни. Не е изключено и митът да е свързан с враждата между племена, чиито тотеми са били въпросните животни.

Wusa, Черната Костенурка на Севера, Зимата- Костенурката е символ на мъдрост, търпение, дълговечност; често се използва във връзка с пророкуване, гадателства. Така във филма именно Носителят на свещения символ на Костенурката-Змия пази и постепенно разплита древното пророчество за прераждането на великия Крал на Чу Шин. И макар там цветът на символа да е зеленикав, в китайската митология Костенурката е изобразявана в черен цвят, може би във връзка с това, че тя отбелязва края на всички сезони със Зимата. Освен това, във филма Костенурката е комбинирана с друго митично животно-Змията. И е изобразена като Повелителка над водата и дъждовете.
В тази връзка носителят на свещения символ на Костенурката Змия във филма е жрец, учител, напътстващ Краля на Чу Шин.
2.Опити за анализ на универсалните културно-исторически мотиви и символи в "Легенда за четирите Бога на Краля".
Нито една човешка култура не може да бъде разбрана и обяснена без своите митове и легенди. Изследвайки митичния свят на древните вярвания, обичаи и обреди ние преоткриваме историята на човечеството, преоткриваме своето минало; разбирайки предците си, се научаваме да разбираме самите себе си, своето настояще и бъдеще.
Вече казахме, че корейската митология е много тясно свързана с историята на страната; историческото и митологичното начало често се преплитат така, че е трудно да отличиш преданието от историческия факт.
Фолклорът като цяло и по-специално тази част от него, която включва човешките вярвания, приказки, легенди, песни и поверия, предавани от уста на уста има интернационален характер.Не е толкова чудно, че повече или по-малко сходни предания и легенди откриваме в съвсем различни култури, дори на териториално отдалечени и с различна религия общества. Защото съществуват културно-исторически мотиви и символи, които са универсални по своята същност и в различни интерпретации присъстват в митологичната история на всеки един народ/общество.
Ето защо, макар в корейските митове да се наблюдават силни влияния от фолклора на Китай, Япония, Индия, Манджурия, Монголия, Тибет, в тях също можем да проследим универсалната митологична символика.
По същество, сюжетните и идейни внушения във филма “Легенда за четирите Бога на Краля” са не толкова религиозни, колкото изцяло митологични. Много преди да има ислям, христянство, будизъм, индуизъм и прочие религии, човечеството е било подвластно на силата на мита. Всички митологии предшестват религиите. А последните се утвърждават като канонични доктрини, използвайки много образи и сюжети точно от митологиите.
В "Четирите Бога" присъства един основен културно-исторически мотив-този за Търсенето и за Пътя. Тези мотиви са сюжетна основа на много от познатите ни древногръцки митове, келтски легенди, германски, фински и скандинавски саги. Те именно изграждат и мита за Героя- героят, тръгнал на Път в Търсене на някаква реликва.Така търсенето на Свещените символи на Четирите Бога-Пазители от двамата Герои-претенденти /претенденти, както за трона, така и в любовта/ -Дам Дук и Хо Ге- много напомня на похода на Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно. Като преди това имаме самоосъзнаване на Героя като такъв- Дам Дук не приема лесно съдбата си на Крал на Чосон, драматично събитие-убийството на баща му- го скланя да приеме ориста си.И както Медея помага на Язон да преодолее изпитанията по пътя си, така и Суджини е безкрайно предана на Дам Дук-с предаността на жената, която обича. Можем да направим и връзка с най-интерпретираната митологична традиция на Търсенето, а именно: Търсенето на Свещения Граал. Тази традиция, както знаем, е тясно свързана с легендите за британския крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Всички сме чували пророчеството, че в смутни времена крал Артур ще се появи отново във Великобритания /един вид прераждане може би/, за да обедини всички племена и възцари всеобщ мир. Това повтаря почти напълно легендата сред народа на Чосон за техния Крал, който ще се прероди след хиляди години на земята, за да донесе дългоочаквания мир и просперитет.
В края на филма, обаче, мотивът за Търсенето се реализира в обратна проекция- намерените вече свещени символи трябва да бъдат унищожени. Този акт на унищожение маркира края на един процес на личностно развитие-този на Дам Дук. Пътят на Дам Дук се оказва не само път във Времето и Пространството, а и Път към самия себе си, път към себепознанието и личностното духовно развитие. Филмът започва с идеята за божествената роля на бъдещия крал на Чу Шин, за да завърши с отричане точно на тази идея, с отричане намесата на Небесата при определяне съдбите на хората, с утвърждаване ролята на свободния избор, на свободната воля;
Близка пък до символиката на Граала е символиката на Четирите свещени символа на Боговете-Пазители- Синият Дракон, Белият Тигър, Костенурката-Змия и Червения Феникс. Те са мистични, свещени реликви, които, обаче, се превръщат в предмет на безконечни домогвания в борбата за власт и величие.
Четворката като число е важен елемент от общата семантична образност във филма. Четири са Боговете-Пазители, които са обвързани с Четирите природни стихии и с Четирите сезона на годишното време.
Числото четири, на езика на Питагоровата математика, се нарича квадрат. То е прието като число на борба и изпитание. Древните езотерични науки, сочат четворката (квадрата) като символ на борба, а като аспект между небесните светила в астрологията, квадратът има същото значение. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. Четири - това е числото на света като цяло, четирите посоки- изток, запад, север и юг. В четири циклични сезона тече времето през годината. Четири са и тотемните животни-не само в корейската митология, свързани с четирите посоки и четирите сезона.
Непосредствено свързан с мотива за Търсенето е мотивът за Пътя.
Поемането “на път”, обикновено, е свързано с напускането на родното пространство от Героя и навлизане (овладяване) на чуждото такова в изпълнение на някаква Мисия (Задача). Тази идейно-художествена схема заляга в безброй обичани легенди, сказания, истории и приказки от цял свят. Героят в "Четирите бога" – Дам Дук- напуска като дете родния си дом, за да поеме отговорността на принц и бъдещ крал на Чу Шин. В изпълнение на своята кралска мисия той се сблъсква с много опасности и врагове; факт е, че дори самият дворец, където живее, остава за него “чуждо пространство”. Там той се задушава, защото това място всъщност не му “принадлежи”. Оттам и странстванията му като обикновен човек сред народа /напомнящи за тези на халиф Харун Ал-Рашид/. Пътят на Дам Дук, обаче, не е само път във Времето и Пространството, а и Път към самия себе си, път към себепознанието и себеразбирането. И към осъзнаването на отговорността и мисията му на Крал на Чу Шин.
Знаем, че всяка една митология, независимо колко различни са културите на страните, изследва връзките между света на хората и този на боговете. Връзките между двата свята се осъществяват от т.нар. регулатори на соц.живот (или медиатори), от които три са ключовите фигури: Царят=Крал (царският син във вълшебните приказки), Жрецът (магьосникът) и Героят. (В много от митовете двата типажа-на Героя и Краля- се сливат в едно. Героят е обикновено или наследник на трон, или впоследствие става крал.)
Митът за Героя присъства във всички културно-исторически и фолклорни традиции. В повечето от тях той има царствен или дори полубожествен произход. Класически тип герои са : Саргон, Гилгамеш- в древните Шумер и Акад; Язон и аргонавтите, Персей, Прометей, Херакъл, Едип, Телеф- в гръцката митология; Беовулф, Лоенгрин, Тристан, крал Артур- от древните легенди на бритите и саксите; героите от финския епос “Калевала” и от скандинавския митологичен цикъл на “Едите”; Мойсей и Исус в християнството.
Във филма Дам Дук е Кралят- неизбежният позитивен персонаж, "Добрият Главен Герой"; Той е Водачът на племето, Лидерът, посредникът между Небето и Земята. В тази си роля на медиатор просто няма начин Кралят да не е идеализиран малко или много. Той е естествен лидер, носител на вродено благородство и естествен героизъм.
Още при раждането на Дам Дук откриваме една от най-древните и универсални митологични традиции- тази за необикновеното раждане на героя. Мотивът за необикновеното раждане е свързан с идеята за специална предопределеност, която на свой ред е присъща на митичните наративи, както и на героичните епически и исторически легенди. Идеята за необикновеното, чудно раждане, раждането с „поличба” носи месианската идея – героят е роден и дарен със свръхестествени сили и способности /най-често е син на Бога или божество/, за да служи за доброто на хората за спасяването на света, той е безсмъртен – не умира, а само заспива и „се събужда” / преражда се/ с нови сили винаги в съдбовни за народа моменти, за да воюва за него.
В сериала необикновено събитие- яркото изгряване на Звездата на Чу Шин ознаменува (пре)раждането на бъдещия Крал на Чу Шин. Това е събитие, предречено преди хилядолетия; предсказанието казва още, че когато звездата на Чу Шин изгрее и божественото дете се роди, символите на Небесните Пазители-Синият Дракон, Белият Тигър, Костенурката Змия, Фениксът- ще се пробудят.
*****
Звезда, като никоя друга ще се появи...
когато крал, като никой друг крал се роди.
Докато кралят се пробуди като Крал,
вятърът ще бъде като листата.
Пазете това, което сте чули!
Пазете това, което сте видели!
Докато се пробуди за истинското си призвание,
бъдете сигурни да не забрави!
*****
Всички елементи на митологичната традиция за раждането на необикновения герой/спасител, месия с божествен произход са налице. Имаме пророчество/предсказание; имаме поличби- изгряването на Звездата на Чу Шин и пробуждането на четирите небесни символи; имаме и мъдреци/жреци, които очакват завръщането на Краля на Чу Шин / селото Гоо Мул/; самият герой се ражда не в палат, а навън, в планината, под открито небе и под Звездата на Чу Шин; и друго- кланета съпътстват раждането на Дам Дук, в семействата на четиримата носители на символите на Боговете-Пазители;
Всичко това удивително напомня християнското предание за чудодейното раждане на Исус в ясла, възвестено от ярката Витлеемска звезда; за влъхвите, които първи му се покланят като на Цар, за изтребленията на младенците, които извършва царят на Юдея Ирод. Раждането на Божия син/Месия, възвестено хиляди години преди това в пророчества на библейски мъдреци.
По пътя към спечелване на своята кралска идентичност и отвоюване на собственото кралство Принцът- Герой Дам Дук трябва да преодолее множество препятствия, да извърши различни геройски подвизи. Неговата сила е обвързана с магичната култура на меча-задължителен атрибут на всеки митичен герой. Мечът на Истината утвърждава неговия божествен произход.
В митовете и вълшебните приказки всеки Герой/Крал обикновено има за съветник възрастен и мъдър вълшебник/жрец.
Осн.фигура в древната космогонична традиция, която действа като медиатор между двата свята-този на хората и този на боговете- е фигурата на Жреца (Маг, Вълшебник) или Шамана. Жреците извършват ритуалите на богослужението, жертвоприношения в името на боговете, те владеят мистичното изкуство на гадаенето и прорицателската дарба. В тази роля във филма виждаме двама души- Учителят от Селото Гоо Мул Хиунго и Оракулът от Храма. Учителят Хиунго е Пазител на Свещения символ на Костенурката Змия-символът, който, според пророчеството, ще разпознае бъдещия крал на Чу Шин. Той е един от Четирите Пазителя, посветен. Едновременно е известният ни жрец от митологията, а също така и познатият ни магьосник, вълшебник от приказките и легендите. Този, който помага на героя в неговата мисия, който го напътства с мъдри съвети, учи го, но в същото време има своите комични черти и дребни слабости и недостатъци.
Едни от най-универсалните концептуални символи в световната митология и фолклор са свързани с концепцията за мирозданието, за основите на битието. Тази концепция се реализира чрез мита за Световното Дърво /Дървото на Живота/ и Четирите природни сили- Огън, Въздух, Вода и Земя.
Култът към дървото е един от най-силните митологични култове, оцелели до днес в Корея и има комплексно проявление. Из цяла Корея могат да се видят свещени дървета, по които минаващите закачат различни неща, и чието отсичане е строго забранено и според поверието води до неминуема незабавна смърт. Спорен момент е дали дървото играе роля на фетиш или тотем или почитта към него е равна на боготворенето на дух или бог. Култът към дървото често е свързан с култа към планините и Земята. Затова дървесните духове се споменават редом с планинските. В корейските митове могат да се открият всички прояви на комлексния култ към дървото: култово дърво – убежище; въплъщение на универсалната концепция за света известна като Космическо дърво; понякога то е материална връзка между Небето и Земята; местоживеене на дървесни богове; осигуряващо жизнена сила на хора и животни; обект на почит, защото на него живеят духове и демони; свещен обект или въплъщение на бог само по себе си, което е най-древният елемент.
Връзката между Небето и Земята се реализира главно чрез планините- често считани за местообитания на богове или за небесна земя. Кралете, императорите, управителите и особено основателите на държави са с божествен произход или са свързани по някакъв начин с боговете. Затова и Хуанун слиза на планината Тебек.
Във филма дърветата, горите са естественото обиталище и стихия на Синия Дракон-Чо Ро.
От Четирите природни сили (стихии)-Огън, Вода, Въздух и Земя- в "Легенда за четирите Бога на Краля" ключова роля е отредена на Огъня-чрез символа на Феникса и неговия Пазител.
В митологичната традиция Огънят обикновено се свързва с култа към Слънцето.Огънят е еманация на “жизнената сила”, носител на творческото, първопораждащо начало, на божественото откровение. Той е пра-Светлината, пра-Огъня на Сътворението. Огънят е буйната стихия на сътворението, на активната сила, силата на борбата. Същевременно, обаче, той носи в себе си и противоположната сила на разрушението.
Така, във филма именно разрушителната стихия на Огъня носи заплахата от унищожение над земите на Чу Шин. В сблъсъка между Феникса и останалите Богове Пазители никой от последните не успява да надделее над силата на Черния Феникс. Черният Феникс символизира тъкмо разрушителната сила на Огъня, както Червеният Феникс символизира неговата градивна страна.

Край

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...