Jump to content

Recommended Posts

Брутален филм , с брутално откачена сцена .... беше съвършена тази сцена където

се целунаха двамата докато ,ря беше в прегръдките на мъжа си ... имах чувството ,че са само те двамата ... все едно заобикалящият ги свят не съществува 

които не го е гледал .... заслужава си па било то и само заради гореспоменатата сцена ....

Link to post
Share on other sites

Гледах този филм преди доста време, а след това не съм броила колко пъти съм се връщала към него. Сега като видях темата ми се прииска отново да си го пусна. Колкото и хубави думи да кажа за него няма да са достатъчни - великолепен във всяко едно отношение. Толкова завладяващ, че те оставя без думи :), които всъщност са излишни. Този филм просто трябва да се почувства и изживее.

Link to post
Share on other sites

АКО НЯКОЙ НЕ ГО Е ГЛЕДАЛ ДА НЕ МИ ЧЕТА КОМЕНТАРА!  пфффффф очевидно не съм се извисила достатъчно за подобни филми. И да си призная добре,че са коментарите ви, та да си обясня някои неща...

Благодарение на Кеva зацепих, че главния е станал сянка...( по едно време ми мина през главата страшно прозрение - дали не ритна камбаната из килиите и вече да е дух...и аз да не съм разбрала)...Друго - докато полицая не спомена, че  момчето е завършило колеж, бях убедена, че е ням.  В началото, за главната - след кютека от мъжа й - обу си чехличките на'ща и тръгна "со кротко, со благо" след момчето...е как да не си помисля, че е психично болна ...в края на филма дали не се изсмях на себе на малоумните си асоциации.  Ок,  идеята е различна от масовките.. Бая се напънах  да го изгледам. Не ми хареса начина по който представиха времето и пространството... :bee: Наскоро четох книгата "Селестинското пророчество" и там концепцията за невидимостта се препокри с този сюжет...дори не знам дали тя не присъства тук, а не, че е овладял сянката...И какво - само тя го вижда...той, поне се упражняваше докато стигне това ниво, а при нея - природна даденост ли е...Честно казано благодарение на книгата разбирам отчасти филма или...изобщо не го разбирам :slap: . Там се споменава за енергията на всяко живо същество и умението да започнеш да я виждаш. Успееш ли, променяш вибрациите и честотите, тоест овладяваш ги и можеш да променяш енергията си, така, че заблуждаваш човешкото око (и можеш да създадеш илюзия за сянка или невидимост). И аз как го обясних....абе книга....кат филма...Не, книгата е много по - добра :28558:

 

Link to post
Share on other sites

Много хубав и въздействащ филм. Мисля, че в зависимост от моментното настроение, зрителят може да открия хиляди различни нюанси на историята и така малко по малко да сглоби цялостната картина, изрисувана от режисьора.

Link to post
Share on other sites

Как ми се иска да го похваля филма, обожавам Ким Ки Дук и всичко, от което е част, но.... Не ме грабна, беше силен, но нещо ми липсваше. Това "БУМ", от което настръхвам, не го получих тук...

Link to post
Share on other sites

Хареса ми.От почитателките съм на режисьора ,така че си го харесвам.И колкото и да е неестествено  го препоръчвам и за нелюбители на нестандартното .кино.

Link to post
Share on other sites

 Когато във филма е тихо, всеки зрител сам си представя кой какво казва в различните сцени.

Когато филма е тих, а зрителя говори - значи пропуска. Този, с който се изневерява - всъщност е самата тя.

Link to post
Share on other sites

Само дето това са думи на Ким Ки Дук  :) , което ми се струва доста подло. Излиза, че ако зрителя хареса филма то режисьора е гениален, ако ли пък не, то проблема е на в зрителя, понеже се оказва слаб сценарист  :896767:  

Link to post
Share on other sites

И аз го изгледах вчера вечерта, та реших да споделя впечатленията си. Като цяло имаше много неща, които ми харесаха, но и доста, които не бяха замислени добре според мен. Актьорите са красиви и само от съчувствените/разбиращи погледи, които си хвърлят, се получава атмосфера. Въпреки това смея да твръдя този филм не е за "масова" употреба и е правен за твърде малка зрителска аудитория. Водещи са абусрдността (не реализма) и чувството (не разума). Лошото в случая е, че алегоричността на историята е твърде пренаситена и след края на филма човек остава с впечатлението, че или не е разбрал нещо, или просто е нямало какво повече да се разбере. Тук според мен важи по-скоро второто. За мен посланията на филма бяха предадени почти на 100% чрез песента на Наташа Атлас. Тази мелодия сама по себе си може да доведе слушателя до състояние на транс, а отделно след като изровите и текста ще разберете какво имам предвид. Някакси останах с впечатлението, че тази мелодия "направи" филма (реално погледнато песента е от 1997, филмът от 2004), а не обратното. Ще дам и някои размишления за самия сюжет в спойлер:

 

Първо както вече съм споменал и по-горе водещото във филма е абусрдността. Още от началото просто трябва да приемате каквото ви се сервира без никакви въпроси и да се оставите на течението. Самата идея, че главният се занимава с такава "дейност" и никой не го хваща граничи с лудост. Втората слаба точка от историята е главната героиня и нейната ситуация. Ако имаше дете и нямаше средства да го отгледа, бих разбрал нейното примиренческо поведение. В случая обаче не е така и тя е свободна да напусне или избяга по всяко време. Да не говорим, че тук става дума не за случаен побойник, а за мъжа й! Имам предвид предполага се, че тя си го е избрала... В крайна сметка - всеки бере, това което е засадил. Та така... В тази абсурдна ситуация двамата се срещат. Няма да коментирам дали реакциите им са "нормални", понеже просто няма смисъл. Прочетох също в коментарите, че сте отделили много време на метафорите като удрянето на топките за голф. Това е израз на неговата вътрешна ярост и гняв към света - един вид начин да "изпусне парата". Това и според мен е основната причина тя да се опитва да го спре. Не че иска да й обърне внимание. Просто иска да го накара да спре да изпитва тези чувства като цяло. Както и да е... Има няколко момента в сюжета, които са много слаби и развалят логичното изграждане на персонажите. Първо - сцената в началото с пистолета-играчка, който след като беше "поправен" нарани майката на детето.(Оставяйки впечатление, че той не прави добро на хората,  а обратното.) Следващата грозна сцена беше моментът, в който той удряше мъжа й с топките за голф, а тя гледаше доволно отстрани. Абсолютно ненужна сцена! Защо беше тя? Какво показа? Че дълбоко в себе си и тя иска отмъщение, но през цялото време не й е стискало? С действията си пък той показа, че е точно толкова "варварин", колкото и мъжа, който бие жена си. Карай... Да вървим нататък. Моментът,в който уж "уби" на място момичето в колата с топката за голф, беше също пълен фарс. Така и не разбрах как никой не искаше да резбере какво е ударило жената и кой е виновникът... Сцените в затвора, където пазачът е представен като пълен идиот, са продължение на познатата "песен". Имам предвид да влезеш в квадратна стая и да не може да кажеш дали вътре има човек или не... Честно казано това и човек с умствено изоставане би се справил от раз. Но пак ще си затвроим очите... Краят на филма е отново пълна метафора - визирам момента, където и двамат стъпват на кантара и той показва 0. Идеята е, че чувството няма тежест и нищо не може да ти го отнеме.

 

 

В обобщение ще кажа, че този филм е правен по-скоро да се "почуства", а не да се гледа. На много от "нетренираните" зрители вероятно ще им се види скучен и безинтересен. Лично аз винаги съм смятал, че изкуството трябва да бъде достъпно за обекта, върху който ще въздейства. Подобни филми като този тук "изискват" твърде много от зрителя и лично аз оставам с впечатление, че създателят му е по-скоро арогантен тип човек, който казва - "Ако не го оцениш, ти си виновен. Ако го оцениш, аз съм велик!" Това не ми допада... Както казах. За мен истинското изукство е не само да напъхаш 10 метафори за 10 минути, но и да ги направиш така, че да бъдат разбрани еднакво добре - и от селянин, и от учен. Крайна оценка от мен: 7/10

Link to post
Share on other sites

смея да твръдя този филм не е за "масова" употреба

 

Бих добавила "и слава Богу"! Винаги съм си мислила, че това е от филмите, които се гледат при едно по-особено състояние на духа и не, определено не са за всеки. Да се търси тук филмова логика, реализъм или рационалност е излишно, когато е ясно, че става дума за метафизика, за нещо трудно уловимо. Ако възприемаш буквално филма, нищо чудно, че ти се е видял абсурден. Но повечето зрители интуитивно се досещат, че точно като при някои книги, тук смисълът е скрит между редовете. Затова и има толкова много тълкувания в тази тема - всеки възприема видяното различно, през собствения си светоглед. За мен централна бе героинята и нейното освобождение, физическо и емоционално, от затвора, в който се беше превърнал живота й. Момчето дори не съм сигурна доколко беше реално.

Струва ми се, че няколко пъти попадам на коментари, според които режисьорът е арогантен и заявява, че който не му е разбрал филма е тъпанар. Аз пък не мога да схвана откъде ви идват тези идеи. И все се сещам за един велик нереализиран писател, който нахейти Итало Калвино и го определи като некадърник и самовлюбен графоман, понеже в началото на "Ако пътник в зимна нощ" разказва, как главният герой с нетърпение чака да си купи новата книга на Итало Калвино - един момент от романа, изпълнен с брилянтна самоирония, но карай да върви.

  • Like 1
  • Upvote 3
Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...