abador Отговорено 1 Март, 2014 Share Отговорено 1 Март, 2014 Брутален филм , с брутално откачена сцена .... беше съвършена тази сцена където се целунаха двамата докато ,ря беше в прегръдките на мъжа си ... имах чувството ,че са само те двамата ... все едно заобикалящият ги свят не съществува които не го е гледал .... заслужава си па било то и само заради гореспоменатата сцена .... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sunflower Отговорено 5 Март, 2014 Share Отговорено 5 Март, 2014 Гледах този филм преди доста време, а след това не съм броила колко пъти съм се връщала към него. Сега като видях темата ми се прииска отново да си го пусна. Колкото и хубави думи да кажа за него няма да са достатъчни - великолепен във всяко едно отношение. Толкова завладяващ, че те оставя без думи , които всъщност са излишни. Този филм просто трябва да се почувства и изживее. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Urban Отговорено 11 Октомври, 2014 Share Отговорено 11 Октомври, 2014 АКО НЯКОЙ НЕ ГО Е ГЛЕДАЛ ДА НЕ МИ ЧЕТА КОМЕНТАРА! пфффффф очевидно не съм се извисила достатъчно за подобни филми. И да си призная добре,че са коментарите ви, та да си обясня някои неща... Благодарение на Кеva зацепих, че главния е станал сянка...( по едно време ми мина през главата страшно прозрение - дали не ритна камбаната из килиите и вече да е дух...и аз да не съм разбрала)...Друго - докато полицая не спомена, че момчето е завършило колеж, бях убедена, че е ням. В началото, за главната - след кютека от мъжа й - обу си чехличките на'ща и тръгна "со кротко, со благо" след момчето...е как да не си помисля, че е психично болна ...в края на филма дали не се изсмях на себе на малоумните си асоциации. Ок, идеята е различна от масовките.. Бая се напънах да го изгледам. Не ми хареса начина по който представиха времето и пространството... Наскоро четох книгата "Селестинското пророчество" и там концепцията за невидимостта се препокри с този сюжет...дори не знам дали тя не присъства тук, а не, че е овладял сянката...И какво - само тя го вижда...той, поне се упражняваше докато стигне това ниво, а при нея - природна даденост ли е...Честно казано благодарение на книгата разбирам отчасти филма или...изобщо не го разбирам . Там се споменава за енергията на всяко живо същество и умението да започнеш да я виждаш. Успееш ли, променяш вибрациите и честотите, тоест овладяваш ги и можеш да променяш енергията си, така, че заблуждаваш човешкото око (и можеш да създадеш илюзия за сянка или невидимост). И аз как го обясних....абе книга....кат филма...Не, книгата е много по - добра Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ким и он Отговорено 17 Октомври, 2014 Share Отговорено 17 Октомври, 2014 Филм - хайку... Видима пустотата изпълва със смисъл безсмислието. Разкошен и неповторим Ki-duk Kim 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yoyo_ko Отговорено 6 Декември, 2014 Share Отговорено 6 Декември, 2014 Много хубав и въздействащ филм. Мисля, че в зависимост от моментното настроение, зрителят може да открия хиляди различни нюанси на историята и така малко по малко да сглоби цялостната картина, изрисувана от режисьора. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
rery Отговорено 27 Септември, 2015 Share Отговорено 27 Септември, 2015 Как ми се иска да го похваля филма, обожавам Ким Ки Дук и всичко, от което е част, но.... Не ме грабна, беше силен, но нещо ми липсваше. Това "БУМ", от което настръхвам, не го получих тук... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Saus baus! Отговорено 28 Юли, 2016 Share Отговорено 28 Юли, 2016 Хареса ми.От почитателките съм на режисьора ,така че си го харесвам.И колкото и да е неестествено го препоръчвам и за нелюбители на нестандартното .кино. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kando Отговорено 17 Октомври, 2016 Share Отговорено 17 Октомври, 2016 Когато във филма е тихо, всеки зрител сам си представя кой какво казва в различните сцени. Когато филма е тих, а зрителя говори - значи пропуска. Този, с който се изневерява - всъщност е самата тя. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 18 Октомври, 2016 Share Отговорено 18 Октомври, 2016 Само дето това са думи на Ким Ки Дук , което ми се струва доста подло. Излиза, че ако зрителя хареса филма то режисьора е гениален, ако ли пък не, то проблема е на в зрителя, понеже се оказва слаб сценарист Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 19 Октомври, 2016 Share Отговорено 19 Октомври, 2016 Kando се върна! Добре дошъл! 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Erutan Отговорено 5 Ноември, 2016 Share Отговорено 5 Ноември, 2016 И аз го изгледах вчера вечерта, та реших да споделя впечатленията си. Като цяло имаше много неща, които ми харесаха, но и доста, които не бяха замислени добре според мен. Актьорите са красиви и само от съчувствените/разбиращи погледи, които си хвърлят, се получава атмосфера. Въпреки това смея да твръдя този филм не е за "масова" употреба и е правен за твърде малка зрителска аудитория. Водещи са абусрдността (не реализма) и чувството (не разума). Лошото в случая е, че алегоричността на историята е твърде пренаситена и след края на филма човек остава с впечатлението, че или не е разбрал нещо, или просто е нямало какво повече да се разбере. Тук според мен важи по-скоро второто. За мен посланията на филма бяха предадени почти на 100% чрез песента на Наташа Атлас. Тази мелодия сама по себе си може да доведе слушателя до състояние на транс, а отделно след като изровите и текста ще разберете какво имам предвид. Някакси останах с впечатлението, че тази мелодия "направи" филма (реално погледнато песента е от 1997, филмът от 2004), а не обратното. Ще дам и някои размишления за самия сюжет в спойлер: Първо както вече съм споменал и по-горе водещото във филма е абусрдността. Още от началото просто трябва да приемате каквото ви се сервира без никакви въпроси и да се оставите на течението. Самата идея, че главният се занимава с такава "дейност" и никой не го хваща граничи с лудост. Втората слаба точка от историята е главната героиня и нейната ситуация. Ако имаше дете и нямаше средства да го отгледа, бих разбрал нейното примиренческо поведение. В случая обаче не е така и тя е свободна да напусне или избяга по всяко време. Да не говорим, че тук става дума не за случаен побойник, а за мъжа й! Имам предвид предполага се, че тя си го е избрала... В крайна сметка - всеки бере, това което е засадил. Та така... В тази абсурдна ситуация двамата се срещат. Няма да коментирам дали реакциите им са "нормални", понеже просто няма смисъл. Прочетох също в коментарите, че сте отделили много време на метафорите като удрянето на топките за голф. Това е израз на неговата вътрешна ярост и гняв към света - един вид начин да "изпусне парата". Това и според мен е основната причина тя да се опитва да го спре. Не че иска да й обърне внимание. Просто иска да го накара да спре да изпитва тези чувства като цяло. Както и да е... Има няколко момента в сюжета, които са много слаби и развалят логичното изграждане на персонажите. Първо - сцената в началото с пистолета-играчка, който след като беше "поправен" нарани майката на детето.(Оставяйки впечатление, че той не прави добро на хората, а обратното.) Следващата грозна сцена беше моментът, в който той удряше мъжа й с топките за голф, а тя гледаше доволно отстрани. Абсолютно ненужна сцена! Защо беше тя? Какво показа? Че дълбоко в себе си и тя иска отмъщение, но през цялото време не й е стискало? С действията си пък той показа, че е точно толкова "варварин", колкото и мъжа, който бие жена си. Карай... Да вървим нататък. Моментът,в който уж "уби" на място момичето в колата с топката за голф, беше също пълен фарс. Така и не разбрах как никой не искаше да резбере какво е ударило жената и кой е виновникът... Сцените в затвора, където пазачът е представен като пълен идиот, са продължение на познатата "песен". Имам предвид да влезеш в квадратна стая и да не може да кажеш дали вътре има човек или не... Честно казано това и човек с умствено изоставане би се справил от раз. Но пак ще си затвроим очите... Краят на филма е отново пълна метафора - визирам момента, където и двамат стъпват на кантара и той показва 0. Идеята е, че чувството няма тежест и нищо не може да ти го отнеме. В обобщение ще кажа, че този филм е правен по-скоро да се "почуства", а не да се гледа. На много от "нетренираните" зрители вероятно ще им се види скучен и безинтересен. Лично аз винаги съм смятал, че изкуството трябва да бъде достъпно за обекта, върху който ще въздейства. Подобни филми като този тук "изискват" твърде много от зрителя и лично аз оставам с впечатление, че създателят му е по-скоро арогантен тип човек, който казва - "Ако не го оцениш, ти си виновен. Ако го оцениш, аз съм велик!" Това не ми допада... Както казах. За мен истинското изукство е не само да напъхаш 10 метафори за 10 минути, но и да ги направиш така, че да бъдат разбрани еднакво добре - и от селянин, и от учен. Крайна оценка от мен: 7/10 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
o6ina Отговорено 5 Ноември, 2016 Share Отговорено 5 Ноември, 2016 смея да твръдя този филм не е за "масова" употреба Бих добавила "и слава Богу"! Винаги съм си мислила, че това е от филмите, които се гледат при едно по-особено състояние на духа и не, определено не са за всеки. Да се търси тук филмова логика, реализъм или рационалност е излишно, когато е ясно, че става дума за метафизика, за нещо трудно уловимо. Ако възприемаш буквално филма, нищо чудно, че ти се е видял абсурден. Но повечето зрители интуитивно се досещат, че точно като при някои книги, тук смисълът е скрит между редовете. Затова и има толкова много тълкувания в тази тема - всеки възприема видяното различно, през собствения си светоглед. За мен централна бе героинята и нейното освобождение, физическо и емоционално, от затвора, в който се беше превърнал живота й. Момчето дори не съм сигурна доколко беше реално. Струва ми се, че няколко пъти попадам на коментари, според които режисьорът е арогантен и заявява, че който не му е разбрал филма е тъпанар. Аз пък не мога да схвана откъде ви идват тези идеи. И все се сещам за един велик нереализиран писател, който нахейти Итало Калвино и го определи като некадърник и самовлюбен графоман, понеже в началото на "Ако пътник в зимна нощ" разказва, как главният герой с нетърпение чака да си купи новата книга на Итало Калвино - един момент от романа, изпълнен с брилянтна самоирония, но карай да върви. 1 3 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Erutan Отговорено 8 Ноември, 2016 Share Отговорено 8 Ноември, 2016 Поиграх си днес с песента от филма. Не се получи на 100% по мой вкус, но пак е по-добре от нищо: 3 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yoyo_ko Отговорено 9 Ноември, 2016 Share Отговорено 9 Ноември, 2016 Erutan, много е красиво. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.