Jump to content

"Лемареста" - съвременна фентъзи история


Recommended Posts

Здравейте. Радвам се да попадна на такова хубаво място, където човек може да сподели творчеството си с потенциални читатели. Искам да ви представя един свой проект, чието работно заглавие е "Лемареста" - съвременно фентъзи, съчетано със свръхсили и повлияно от японските комикси (манга), на които съм почитател. Смятам да публикувам тук отделните глави от него, когато са готови. Надявам се да ви се стори интересно и ако имате желание, да оставите коментари. Ще ви бъда благодарен за това. 

 

 

Първа глава

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПОСЛЕДВА МЕЧТАТА СИ

 

Топлият юнски ден отиваше към края си и лъчите на залязващото слънце обагряха небето в портокалови и малинови оттенъци. Именно по това време Клеър Уилямс, деветокласничка от гимназия „Феърфийлд” в град Брилстън, се прибираше към дома си. По-рано тя бе обикаляла с приятелките си магазините за дрехи, за да разглеждат летните колекции, като всяка от тях си бе набелязала по нещо за купуване. Само че тази разходка се бе проточила повече от предвиденото и сега на момичето му се налагаше да бърза, за да не изпусне началото на любимия си комедиен сериал. Когато сви зад един ъгъл, то за малко не се блъсна в млада жена, приклекнала на тротоара пред скъсан хартиен плик, от който се бяха изсипали няколко книги. Явно се бе връщала от някоя книжарница с новите си покупки, тъй като ги чистеше и подреждаше трескаво, но изглежда нямаше къде другаде да ги сложи.

Виждайки затруднението, в което бе изпаднала непознатата, Клеър попита:

- Мога ли да Ви помогна?

Жената прекъсна заниманието си и вдигна поглед от земята. По лицето ѝ се четеше известно смущение.

- Изглежда ще имам нужда – призна тя, като отметна с ръка един кичур от дългата си светлокестенява коса, паднал на челото ѝ. – Купих повечко неща и пликът не ги издържа...

- Няма проблем. И на мен ми се е случвало. Ето, вземете моята торбичка.

След като непознатата премести покупките си в найлоновата торба, която Клеър ѝ подаде, тя каза:

- Най-накрая някой да ми обърне внимание. Поне десет души ме подминаха, преди да се появиш. Благодаря ти.

- Моля. Извинете за любопитството, но... едната от книгите Ви не беше ли „Приказка без край”?

- Тя е. Чела ли си я?

- Да, преди време. Беше страхотна. Минах я направо на един дъх.

- Наистина е такава – съгласи се жената. – Знаеш ли, купих я за подарък на племенника си. Той обича да чете фентъзи и мисля, че ще му хареса.

- Значи той е като мен – рече Клеър. – И аз си падам основно по такива книги.

- Така ли? Гледай какво съвпадение. Тогава съм сигурна, че си чела и „Хари Потър”.

- Разбира се! Тя ми е любимата. Имам цялата поредица и съм гледала всички филми.

Заинтригувана от въодушевения тон на момичето, жената леко присви лешниковите си очи и го изгледа внимателно.

- Магията е нещо прекрасно, нали? – отбеляза тя. – Жалко само, че в реалния живот хората не получават писма от училища за магьосници.

- Ех... Щеше да е супер – призна Клеър с нотка на копнеж в гласа си. – Като малка си мечтаех да отида в „Хогуортс”.

- Разбирам. Между другото, щях да забравя да ти се представя. Казвам се Джесика.

- Аз съм Клеър. Приятно ми е.

- И на мен. Може ли да те попитам нещо?

- Какво?

- Ако допуснем, че беше магьосница, за какво щеше да ползваш магия?

- А? – учуди се момичето, напълно неподготвено за подобен въпрос. – Момент да помисля... Хм... А, да! Щях да разкрася сградата на училището ни. Цялата е в сиво и бежово, а ще е готино да е по-шарена. И с приятелките ми сме си говорили за това... За друго не се сещам сега, но със сигурност щях да направя много работи... Но защо?

- Просто така – отвърна Джесика с усмивка. – Интересно ми беше да чуя мнението ти.

- Ясно... – рече Клеър и тогава внезапно се сети, че сериалът ѝ вече е започнал. – Виждате ли, беше ми приятно да си поговорим, но трябва да тръгвам. Довиждане.

- Добре. Аз живея недалеч оттук, така че може би ще се засичаме от време на време. Чао!

 „Имаше нещо особено в тази Джесика, но се радвам, че успях да ѝ услужа” – помисли си момичето, след като продължи по пътя си. „Сигурно се е преместила тук наскоро, затова не съм я виждала досега. Интересно с какво ли се занимава?”

 

Цялата глава може да бъде прочетена тук:  https://drive.google.com/open?id=1fXWWDkrNjeY5vzDT0g-90vItBcV0fy4c

Редактирано от Ray_Light
нова версия
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за добрите думи! Такива коментари наистина вдъхват увереност и амбицират. Надявам се, че не след дълго ще съм готов и със следващата глава. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще чакам ! Вече следя темата ти, така че няма да пропусна следващата глава.;)

А можеш ли да ми кажеш дали наименованието Лемареста има особено значение?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, има :) Не е никак лесно да се измислят имена за вълшебни страни, но определено исках да е нещо мелодично и леснопроизносимо. Затова ми се стори добра идея да взема първите срички на думите magical (магически) и retreat (убежище). После към тях прибавих и първата сричка от state (държава) и тази от legendary (легендарен). И така се образува Лемареста (Lemaresta) - съкращение от "Легендарната магическа държава-убежище".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност мислех евентуално по-нататък да обясня значението на името на някое място в диалога между героите, но ще видим. Има време :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много благодаря за мнението :) Ще се постарая да пусна следващата глава скоро, имам само някои дреболии за дооправяне. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Готова е и втора глава.

 

Втора глава

ПЪРВИ СТЪПКИ В МАГИЯТА

 

- Лемареста е едно прекрасно място, изградено изцяло от магия – започна Рин, когато двете се настаниха на една от пейките в беседката. – Там не трябва да се притесняваме от чужди погледи, когато искаме да използваме силите си. Имаме свободата да правим каквото ни хрумне.

- Невероятно – ахна Бриджит. – И в най-смелите си мечти не съм си представяла, че е възможно да съществува такава страна. Какво представлява тя, като кралство ли е?

- О, не. В Лемареста няма крале и благородници. Тя се ръководи от изпълнителен съвет от седем души, които се избират от националното събрание – нашия парламент – на всеки две години. А пък всички по-важни въпроси се решават чрез референдуми. Съвсем демократично и справедливо, както виждаш.

- Аха. А има ли нещо като нашите министерства?

- Да, само че се наричат комисии. Има комисия по вътрешните дела, която се грижи за реда; комисия по външните дела, занимаваща се с отношенията между Лемареста и света на хората; комисия по финансите, отговаряща за бюджета, и така нататък. За да върви всичко гладко, в тях работят само хора, които вършат същото и в обикновения живот.

- Значи си е като в съвсем обикновена държава... Но колко души живеят там?

- Не много. Повечето от момичетата, които не участват в управлението на страната, прекарват там кратко време, обикновено ако имат някаква работа с институциите. Като цяло, заселването в Лемареста не се насърчава.

- А защо?

- Защото според нас мястото на магическите момичета е в света на хората. Там те могат да бъдат и най-полезни, като използват силите си, за да вършат добрини.

- Разбирам – рече Бриджит.

- Въпреки това – продължи Рин, – има известен брой хора, които живеят постоянно в Лемареста. Те обаче са изключения, чиито кандидатури за заселване са били одобрени от изпълнителния съвет. Вариантите това да стане са основно два: ако докажеш, че по някаква причина си останал без дом или без семейство, или ако имаш множество заслуги за страната ни. Освен това тези, които желаят да се заселят там, трябва да имат навършени осемнадесет години.

- Дори в една магическа страна има един куп правила... В Лемареста има ли градове и села, както навсякъде?

- Има един град – нашата столица Маджикъл Спрингс.

- Само един?

- Да, но ни е напълно достатъчен. Той е спокоен, подреден и изпълнен със зеленина, а през него протича една голяма река. В самия му център се намира „Домът на магията” – изключително красив и величествен дворец. Там се намират всички комисии и заседава нашият парламент. Но той не е единственото интересно място в града. Има сума заведения, където се предлагат вкусотии от всяко кътче на планетата. Ако пък обичаш шопинга, на твое разположение са магазините в търговския район, в които има всичко, за което може да се сети човек. Не липсват и места за почивка и забавление – лунапарк, спортни игрища, кина, театър, дискотеки и дори музей. И да не забравя да спомена и жилищния район, пълен със спретнати къщички, където живеят не само постоянните обитатели на Лемареста, а и онези момичета, които са там по служебни или други дела.

Докато слушаше излиянията на другото момиче, усмивката на Бриджит ставаше все по-широка и по-широка. Накрая тя скочи на крака и извика с блеснал от радост поглед:

- Звучи ултра-мега-хипер яко! Страшно бих искала да ида там поне за малко!

- И това ще стане – увери я Рин. – Но само в случай, че завършиш успешно курса. Тогава ще бъдеш поканена в Лемареста на среща с хората от изпълнителния съвет. Те ще проведат церемония, след която ще получиш правото да станеш истинско магическо момиче. Това значи, че ще запазиш сегашните си сили за постоянно.

- Направо... направо не знам как да ти благодаря. Съжалявам, че отначало не ти повярвах, но просто... всичко звучеше толкова... толкова странно, че нямаше как, нали разбираш... Гарантирам ти, че ще се старая много по време на курса.

- Сигурна съм в това. Но всичко по реда си. Понеже днес е първият ден от обучението ти, ще трябва да се запознаеш с другите от екипа.

 

 

Цялата глава може да бъде прочетена тук:  https://drive.google.com/open?id=19WhHpvKV15umBlIR33bJ-63uwru7hZHk

Редактирано от Ray_Light
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Надявам се, че ще приемеш и забележки?

Off Topic

Имаш хубав изказ, но още в началото на втора глава ми се натрапва думата "може". От теб зависи какво ще направиш... А и не е ли по-добре ако Лемареста е място, а не страна? " В този парк не можем да се упражним( не е ли по-добре да се каже упражняваме?)" Това са ми забележките. Иначе ми беше все така интересно!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, разбира се, всяка помощ е ценна. Аз бях постарал да намаля бройката на някои думи, които се повтаряха по-често, но "може" я бях пропуснал, сигурно защото не ми се е набила на очи. Ще гледам на някои места да я заместя със синоними. За "упражним" и "упражняваме" и аз не бях съвсем сигурен как ще е по-добре. Накрая се спрях на първия вариант, защото това упражнение е еднократно. А Лемареста е страна, защото е замислена от мен като такава и си има необходимите институции :) Иначе се радвам, че ти е харесала. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Що се отнася до "упражним", може би няма да е зле да ползваш някой синоним. Защото така казано не става ясно, че това е само за един път. Но това са подробности. Просто чета не само за удоволствие тук, май. Очаквам с нетърпение следващата глава.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Качени са новите коригирани варианти на първите две глави. Малко по-нататък ще бъде качена и следващата глава. Приятно четене :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Представям на вниманието ви и трета глава. Желая ви приятно четене.

 

Трета глава

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

 

 

Неделната сутрин завари Клеър да лежи будна в леглото си с вперен в тавана поглед. Спомените ѝ за вчерашните събития първоначално приличаха на разпилени парченца от пъзел, но малко по малко те се подредиха в главата ѝ в една цялостна картина. Тя сграбчи възглавницата си и я притисна към гърдите си, а на лицето ѝ се изписа глуповата усмивка. Тялото ѝ се разтресе в беззвучен кикот.

„Вижте ме, вижте ме!” – извика тя наум и тържествуващо заби юмрук във въздуха. „Няма значение дали се наричам магьосница или магическо момиче. Важното е, че мога да използвам магия! Истинска магия! Така се радвам, че искам да го изкрещя на целия свят!”

Но, естествено, не можеше да го направи. Вчера, на връщане към града, Рин бе предупредила строго нея и останалите да не казват при никакви обстоятелства и на никого за това, че притежават свръхсили. Нарушаването на това правило щеше да доведе до моменталното им изключване от курса.

„Така стоят нещата. Моля ви, проявете разбиране” – бе казала накрая наставничката им.

„Е, да,” размишляваше Клеър. „Трябва да внимаваме, за да не си пропилеем шанса заради някоя глупост. Но и на кого да кажа? Всеки нормален човек би ми се присмял или помислил за луда, така че не е в мой интерес да го правя. И без това само след месец ще се запозная с много други момичета като мен, с които ще мога да говоря свободно за силата си. Рин каза, че тя е много полезна и аз ѝ вярвам.”

Едно нещо обаче я караше да се чуди – защо магията ѝ бе именно създаване на мостове? Никое от хобитата ѝ, които включваха четене на книги, ходене на кино и събиране на пощенски картички, нямаше допирни точки с тази дейност. Подобно на повечето деца, като малка и тя бе редила кубчета и играла с „Лего”, но... това нямаше как да има връзка с умението ѝ, нали?

Тогава щеше да има един куп момичета, правещи същото като мен, каза си Клеър. Сред роднините ѝ също нямаше никой, който да се е занимавал със строителство. Баща ѝ бе главен счетоводител в една фирма; единият от дядовците ѝ бе работил като учител, а другият – във фабрика за производство на консерви. Значи произходът на силата ѝ се криеше в по-далечното минало на рода ѝ, освен ако тя не беше просто абстракция, базирана на някоя черта от характера ѝ.

„Ще взема да питам нашите – реши Клеър. – Трябва да имат представа.”

- О? Досега не си се интересувала от това – отговори майка ѝ, когато тя се обърна към нея с въпроса какво са работили предците ѝ. – Защо така изведнъж?

- Една приятелка разправяше, че прапрадядо ѝ бил известен писател от края на деветнадесети век. Та се чудех дали и ние нямаме някоя известна личност в рода ни...

- Разбирам. Боя се, че ще те разочаровам, мила – нашите предци са обикновени хора. Знаеш какво са работили дядовците и бабите ти...

- А прадядовците ми?

- Същата работа. Единият ми дядо държеше кръчма, а другият беше строител...

- Строител ли? – учуди се Клеър. – Какво е строил?

- Най-различни работи – рече майка ѝ. – Фабрики, обществени сгради, мостове...

- М-мостове?

- Да. Участвал е в строежа на над десет моста из страната.

- Интересно... А как се е казвал?

- Том Бейтс. Той почина, когато бях на седемнадесет, но си го спомням добре – дребен, жилав и доста подвижен, въпреки годините си.

- Ето че научих нещо ново. Благодаря ти, мамо.

- Моля. Ако те интересува още нещо за семейството ни, винаги можеш да питаш мен или баща ти.

- Добре – съгласи се Клеър.

„Значи оттам идвала връзката” – каза си тя, когато остана сама. „Имала съм прадядо – строител на мостове. А другите момичета имат външния вид на певица, художничка, музикантка и... хм... гейша? Дали се занимават с подобни неща и в реалния живот?”

 

Цялата глава може да бъде прочетена тук: https://drive.google.com/open?id=1tBspKNuYIcrC0BzvRvxh2AEzJb_7NvAK

Редактирано от Ray_Light
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Готова е и четвърта глава. Приятно четене.

 

Четвърта глава 

ДНИ НА СБЛИЖАВАНЕ

 

 

Успешното представяне през първия ден от курса мотивира още повече момичетата да дават всичко от себе си. Независимо дали търсеха изгубено куче, прекратяваха пиянска свада или превеждаха възрастна жена през улицата, те вършеха задачите си старателно и с желание. Работа имаше достатъчно, но въпреки това им оставаше време и да общуват помежду си. Бе съвсем нормално петте, които никога дотогава не се бяха срещали, да искат да се опознаят сега, когато вече бяха екип. Спазвайки указанието на своята наставничка да не разкриват самоличността си, те си споделяха най-различни работи – от модни предпочитания до местата, където бяха ходили на почивка. Точно както бе казала Рин, Сакура бе голяма почитателка на всичко японско, независимо дали ставаше въпрос за храната, техниката или попмузиката. Дори начинът ѝ на говорене бе явно повлиян от тамошната култура, защото тя се изразяваше твърде учтиво. Това от време на време идваше в повече на другите, особено на Мелъди, която веднъж ѝ рече:

- Виж сега, разбирам, че искаш да подражаваш на японците, но с нас можеш да си говориш нормално. Не сме в Япония.

- Моля те за извинение – отвърна Сакура. – Не допусках, че се чувстваш толкова докачена от начина ми на говорене. Ще се опитам да се поправя.

Опитът ѝ продължи точно две минути, след което тя се върна към обичайната си изтънчена реч. Това раздразни още повече Мелъди и тя понечи да отвори уста, за да изрази недоволството си. Тогава обаче пред нея застана Рин и заяви:

- Не позволявам да се карате за дреболии. Заедно сте само за месец; после кой знае дали ще се срещнете повече. Трябва да си по-търпелива през това време.

- Добре, добре, разбрах – измърмори в отговор рокпевицата. – Млъквам.

Въпреки че от време на време се заяждаше или правеше иронични коментари по някои теми, като цяло Мелъди не бе лош човек. Тя просто бе твърде пряма и от позицията на значително по-голямата си възраст изпитваше силното желание да поучава. Компанията на момичета, които можеха да ѝ бъдат дъщери, не ѝ бе съвсем по вкуса, и се случваше между тях да възникнат и спорове, прекратявани своевременно от Рин. Все пак, с течение на времето, рокпевицата се вписа в обстановката и започна да се държи с по-голямо уважение към останалите. Те пък се научиха да вземат под внимание мнението ѝ по разни теми, за които не знаеха кой знае колко, и видяха, че има какво да научат от нея.

Детелина, от своя страна, излезе голяма почитателка на комедийните сериали, включително на любимия на Бриджит. При всяка своя среща двете не пропускаха да обсъдят случилото се в предишния епизод, заливайки се от смях.

- Ама как само Лу натри носа на надутата Беки снощи, а, Бри? – каза една вечер момичето с арфата. – Направо гениално! Сега вече онази няма да смее да ѝ се подиграва.

- Беше страхотна! – съгласи се Бриджит. – Дано сега Джейк да види колко по-добра е от сегашното му гадже. Двамата ще са тооолкова сладка двойка!

- О, да. И аз им стискам палци да се съберат. Само да реши да избере него, а не онзи досадник Итън, който също се навърта край нея. Той хич не ме кефи.

- Това вече зависи от сценаристите. Нищо чудно по-нататък да се появи някой нов сладур и горката Лу пак да се чуди какво да прави. Любовните многоъгълници са голяма работа.

- Представяш ли си! – възкликна Детелина и се изкикоти от сърце, последвана от Бриджит. Останалите момичета не следяха тази поредица и нямаха представа за какво става въпрос в нея, но въпреки това смехът на съюзничките им докара усмивки и по техните лица.

- Сериалът, за който си говорите, май е доста забавен. За какво се разправя? – полюбопитства Артевива.

- За едно момиче, което непрекъснато има разни проблеми в училище, но винаги се справя с тях с находчивост и усмивка – обясни Бриджит. – Досега са излезли двадесет епизода, а наесен се очаква да почне нов сезон.

- Задължително трябва да го гледаш, Арти. Казва се „Невероятната Луиз”. Няма да съжаляваш, голям майтап е! – увери я Детелина.

- Хм... Ами да, ще взема да го видя. После непременно ще ви кажа дали ми е харесал.

- Добре – отвърна Бриджит.

 

Цялата глава може да бъде прочетена тук: https://drive.google.com/open?id=1cvI0OLAIuX7mjPeWGk96qxb5UrVpijNl

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, готова е и пета глава. Ако имате бележки или коментари по написаното дотук, не се колебайте да ми пишете, за да знам къде бих могъл да подобря нещата. Весели празници :)

 

Пета глава

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

 

 

Преди някой да успее да я попита какво е станало, Рин обяви:

- Момичета, имам да ви кажа нещо много важно. Налага се да се върна в Лемареста, затова курсът ви временно се прекратява.

Тази новина подейства като гръм от ясно небе на всички и им трябваха няколко секунди, докато я осмислят. После обаче въпросите им заваляха един след друг.

- Курсът... се прекратява? – недоумяваше Бриджит. – Как, защо така изведнъж?

- Какво значи това? – настоя да знае Мелъди. – Защо трябва да се връщаш?

- Колко време няма да те има? – попита Детелина.

- Не могат ли да изпратят някой, който да те замести? – поинтересува се Сакура.

- Моля ви... Моля ви, не ме питайте. Не зная колко време ще отсъствам, а друг не може да ме замести. Обещавам ви, че ще се върна веднага щом мога.

- В Лемареста е станала някаква неприятност, нали? – предположи Артевива.

Рин не каза нищо, а само сведе поглед надолу. Смутени от реакцията ѝ, момичетата също мълчаха, защото на никое от тях не му хрумваше какво да каже. Най-накрая наставничката им въздъхна тъжно и промълви:

- В нашата страна... са избухнали безредици...

Бриджит не можеше да повярва на ушите си.

- Ама как така? Нали уж всичко беше наред? – попита смаяно тя.

- Толкова ли са зле нещата? – поинтересува се Детелина.

- Безредици значи... – изрече замислено Артевива. – Искаш да кажеш, че част от момичетата протестират заради нещо ли?

- Според мен не са обикновени протести – посочи Мелъди. – Безредици означава, че има разрушения, боища, ранени... а може би и по-лоши работи.

- Рин – намеси се Сакура,би ли могла да ни обясниш по-подробно какво се случва? Вярно ли е това, което твърди Мел?

- Права е – отвърна едва-едва Рин. – Станало е... внезапно. Никой не е очаквал подобно нещо... Част от магическите момичета са направили протест... срещу начина, по който се управлява Лемареста и той бързо се е превърнал в открит бунт. Казаха ми, че са почнали да сеят хаос и разрушения в столицата...

- Това... това е ужасно – пророни уплашено Детелина, чието лице бе пребледняло като платно. Същевременно Бриджит стоеше безмълвна, с широко отворени от изумление очи. Приказното приключение, в което тя с радост се бе съгласила да участва, ненадейно бе взело изключително неприятен обрат.

- Искрено съжалявам, че е станало така – рече Сакура. – Но вашите спецчасти ще се справят с безредиците, нали?

В отговор наставничката им поклати отрицателно глава.

- Не зная... не зная дали ще могат... – произнесе тя с разтреперан глас и по лицето й започнаха да се стичат сълзи. Тогава Мелъди взе нещата в свои ръце, като прегърна Рин и започна да я милва по косата.

- Хей, недей така – говореше рокпевицата в опит да успокои ридаещото момиче. – Това наистина е много лоша новина, но трябва да се успокоиш. Ти отговаряш за нас, не може да падаш духом.

- Съжалявам... – изхлипа Рин. – Зная, че не бива да плача, но... В нашата страна... винаги сме живели мирно... и сега изведнъж да стане това... Просто... просто... умът ми не го побира!

- Рин, моля те, ела на себе си! – призова я и Сакура. – Всичко ще бъде наред. Ще се справим с това изпитание, колкото и да е трудно.

 

Цялата глава може да бъде прочетена тук: https://drive.google.com/open?id=1D_aR4QFdQ8Eg6h--Ec3UBTMb3hCpalO3

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...