Jump to content

Recommended Posts

Каквото и да напиша за сериала, няма да е достатъчно.

 

Актьорската игра и сюжетът бяха на много високо ниво, с леки преигравания от страна на жените, бойните сцени - отлични за сериал от такъв тип: раздвижени, а не сковани, кръвта си бе направо като истинска и т.н.

 

Най-добрият сериал, който съм гледал. Благодаря за субтитрите.

 

И накрая ще си позволя да добавя един цитат от суба на Ragnos:

"Може да негодуваш от света, но не и от хората."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Камък ми падна от сърцето, когато качих субтитрите за последните два епизода. Мислех, че този превод никога няма да свърши. :lol2: Сега се чувствам с 65 кила по-лек и със сто години по-стар. :28558: Добре че се намериха добри души да помогнат. :thanks::yes: Всички свършихте отлична работа - гордея се с вас и благодаря, че ме изтърпяхте. Също и на тези, които загледаха сериала още от първи епизод и търпеливо почакаха 10 месеца, за да приключи. Дано да си е заслужавало.

 

 

Та като човек, който в процеса на превод е изгледал всички серии по 15-20 пъти, мисля да си кажа крайното мнение. По-доволен нямаше как да бъда. Продукцията на Куак Джонг Хуан е събрала на едно място безупречен актьорски състав, отлична сценография, монтаж и музика от най-висока класа, грабваща история, хумор и много, много драма. Признавам, че когато за първи път изгледах последния епизод, си казах: "И какво, това ли беше?". Колкото и да бях впечатлен от цялостното представяне на сериала, не можех да отрека, че краят ми се стори незадоволителен. Сега, когато го преведох и изгледах отново, открих колко важни детайли и думи съм изтървал. Това моментално промени нагласата ми към завършека и дори ме накара да пусна една сълза. Признавам си, че не съм гледал много корейски сериали, но този тотално ми обра точките. Ако още не сте го гледали, мога да ви кажа само: "Какво чакате още?"

 

Пет от пет панди за този сериал.

:panda-145: :panda-145: :panda-145: :panda-145: :panda-145:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм още на 6-ти епизод и по принцип историческите сериали ми са любимите, но тук действието ми се струва прекалено проточено и не знам защо не може да ме заинтригува както беше при Илджиме или Хонг Гил Донг. Надявам се по-нататък да започне да се развива по-набързо и то най-вече заради тримата ловци на роби, защото и тримата актьори ги харесвам много.. Относно превода, мога да кажа, че е перфектен и сърдечно да благодаря за бързината! Само не ми е ясно защо героя на Ким Джи Сок вика на батко си Де Гил "Онни". Нали това беше обръщение за "Како" от жена?

Нещо не схващам.. :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук "онни" е употребено в смисъла на "хьонг" (само че в архаичната му форма). Да си призная, само в този исторически сериал съм го чувала така употребено. Затова и Онньон, вместо познатото, "оппа" казваше на брат си "орабонни".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

първо хиляди благодарности за старанието и труда които положиха преводачите, за да може ние да се насладим на поредния шедъовър на корейците.

краят с една дума беше невероятен като самият сериал , винаги последният епизод няма нищо общо с това което си представям просто незнам как го правят тия хора . За жалост чак накрая Опбок ми стана един от любимците просто ми напълни душата, историята която видяхме въпреки че се е случила преди 400 години както всички виждате нищо не се е променило и до днес, всеки носи своя робски знак в себе си и все още има хора който имат своята цена,а политиците не заинтересовани от народа си живеят в техния свят без значение кои е на власт и кои е следващия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук "онни" е употребено в смисъла на "хьонг" (само че в архаичната му форма). Да си призная, само в този исторически сериал съм го чувала така употребено. Затова и Онньон, вместо познатото, "оппа" казваше на брат си "орабонни".

 

И аз за първи път виждам "онни" да се използва вместо хьонг, но "орабони" си е доста често ползвано, т.е. е задължително за използване в историческите сериали, тъй като навремето е нямало "оппа" като обръщение :)

 

Самият сериал нещо не ме впечатли като история в първите 4-5 серии, но всичко останало е просто превъзходно. Надявам се с течение на сериите да си променя мнението за историята и да стане по-интересно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал за мен е един от най-добрите които съм гледала, каквото и да кажа ще е малко, страхотни актьори, невероятно пресъздадена история, въздействаща музика,а финала ме остави без думи. Благодаря на целия екип и за превода!!! Последната серия мисля пак да я изгледам, за да мога да осмисля по-добре финала!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Невероятен сериал!

Имаше си своите малки недостатъци, разбира се.

Когато даваха някой да язди кон в близък план - той се тресе, а движението на конската глава се компенсира от развята грива, понякога в различен цвят от тази в по-далечния план. Невероятно чистите нокти на ловците - яздят в прах, ама ноктите им чистички, равнички... Както и в последните епизоди, когато Де Гил разговаряше с Чагуи, при единия вали сняг, та се къса, при другия 5 снежинки на кръст няма...

 

Но какви са тези дреболийки в сравнение с отнемащите дъха природни картини! С невероятната емоция, която изпитва зрителят от съчетанието бойна сцена-саундтрак

най-вече при сцените със стрелбата, не че другите им отстъпват.

 

 

Не знам дали съм наивна, или не, но много изненади ми поднесе развитието на сериала:

как Онньог се срещна с Де Гил, убийството на генерал Че и Уангсон ( а после съжалих, че ги съживиха), дори и на онази убийца, която бяха изпратили по петите на Онньог. Дори и развитието на персонажа Han-seom Kwak - така и не ми стана ясно защо му обърнаха толкова внимание.

Не съм очаквала толкова да се смея с този сериал.

А финалът му въобще не ми хареса.

 

 

За мен най-силната сцена бе в края на 4-ти епизод. И, честно казано, първите 3 епизода, не бяха лоши, но си мислех, че сериалът е леко прехвален. А после така се прехласнах, че изгледах всичко наведнъж. А колко често си казвах: сценаристите са извратени! :lol: Не че е лъжа де. :lol:

 

 

Онньог си пасваше много добре със Сонг Теа - и двата едни такива спокойни, без особен живец в тях. Дори си помислих, че за първи път ми се ще главният герой да не получи красавицата. И желанието ми взе, че се сбъдна.. Но повече няма да имам подобни желания, понеже в последните епизоди се надявах Сонг Теа да е убитият. И всичко това заради онази сцена, когато силният и закоравял ловец на роби Де Гил седна насред пазара и рида горчиво.

 

 

 

Пред очите ми е все още дивият поглед на Де Гил. Този персонаж като че ли е специално създаден за Jang Hyuk. Превъзходно се е въплътил в ролята си. Не мога да забравя как бягаше из планините, блясъка на ловец в очите му, усмивките му. И даже още щом го зърнах в пуснатия от ukio клип, го спрях на минутата. Не искам да го гледам с яке и срамежлив поглед. :D

 

За мен този сериал е номер две в личната ми класация. Той ме принуди да превъртам напред от нетърпение да видя какво ще се случи, а после да връщам назад, за да изгледам сцената. Със сигурност много скоро ще го изгледам пак, понеже съм сигурна, че емоциите са ми попречили да видя още много красиви моменти и детайли.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филма е много интересен и направен невероятно красиво. Не разбирам много от бойни изкуства (да не кажа изобщо :lol: ), но бойните сцени ме впечатлиха изключително много, изглеждаха наистина зрелищни и истински.

24те серии в действителност бяха повече от колкото трябва. Имаше доста излишни сцени, които спомогнаха филма да се развива някак си мудно.

Последната серия

колкото и тъжна да беше, ми хареса.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От известно време ме мъчи един въпрос: знае ли някой защо на меча на Сонг Теа имаше дупчица с халкичка?

 

И аз това се чудя. Но предполагам, че е за да си го закача на стената :lol2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От известно време ме мъчи един въпрос: знае ли някой защо на меча на Сонг Теа имаше дупчица с халкичка?

 

И на мен ми стана интересно и се поразтърсих в нета. :) Обяснението, което намерих е, че оръжието се носи на гърба когато не се използва, тъй като не е удобно за ножница. В смисъл на острието и дръжката е имало халки и се е прекарвала някаква вързалка от война при преходи и т.н.

Интересното е, че и древните траки са имали нещо подобно, наречено "тракийска ромфея".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стига бе! Ще ме уморите! Искам нагледно да видя как ще го окачите онова огрмно нещо на оназ микроскопична халкичка! :P

 

 

didkapan,

ми аз къде съм търсила, че не попаднах на този информация?

Благодаря!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

didkapan,

ми аз къде съм търсила, че не попаднах на този информация?

Благодаря!

 

Погледни във форумите за хладни оръжия. ;)

 

П.С.: Деси ами той и пича си го носеше на гърба увит в парцали. А за размера му... е, това е оръжие за мъжаги. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, тук можем да поспорим! Я виж Де Гил с какво ножле бе, ама можеше ли да се сравнява със Сонг Теа?

 

 

ПП Явно е истина, че размерът няма значение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Първи епизод те хвърля в една нищета, в един хан, там започва един бой между избягали роби и ловците на роби – Де Гил, генерал Че и Уангсонг. Начина по който Де Гил се отнася с робите му е спечелило името на чудовище. Виждайки това зрителят си казва, че филма едва ли ще му хареса… но в следващите епизоди се разкрива, че Де Гил всъщност не е лош човек – спасявайки заловените роби, той се грижи за приятелите си и обича истински една жена. Историята се развива по времето на Чосон, управлението на крал Инджо – 1648г. В двореца се играят страхотни мръснишки игри дирижирани най-вече от Левия министър. Единият син на краля е убит, а съпругата и децата му са изпратени в изгнание на остров, на който върлува чума. Там само едно от децата оцелява и бива строго пазено да не би да бъде спасено и да го възкачат на трона вместо другият кралски син. Хората, който искат да спасят детето са много и тяхната цел е да спасят и възстановят Чосон. Един от тях е набеденият за предател генерал Сонг Теа, приятел на убития престолонаследник. Той успява да се измъкне от робството и се запътва да спаси детето, започват да го преследват една камара народ, сред които Де Гил и зетят на Левия министър. По пътя си той бива спасен от една жена, избягала от сватбата си благородничка. Сонг Теа се влюбва в нея и заедно бягат (в последствие се женят), както от неговите, така и от нейните преследвачи – пратени от брат й и от съпруга й. В последствие тя се оказва избягалата робиня Оньонг на Де Гил , който е бил благородник, преди да убият семейството му (което е избито от брата на робинята, който се оказва и полубрат на Де Гил). Играта на котка и мишка, която си устройват Сонг Теа, Де Гил и зетят наподобява боят между Добрият, Лошият и Злият. През цялото гонене се разкриват различни черти от характерите на героите. Най-вече изпъква Де Гил с това до каква жестокост и с каква любов се отнася към нещата. Въпреки че е чудовище, когато мисли приятелите си за умрели страда жестоко, още по-разтърсващо е когато разбира, че полубрат му е убил семейството му, както и когато разбира, че дългогодишната му любов Оньонг се е омъжила не за кого да е, а точно за човека, когото преследва – Сонг Теа. Това преобръща целият му живот. Той е наистина раним и страхотен приятел понеже е купил къщи на генерал Че и Уангсонг. Той решава да работи заедно със Сонг Теа, за да спаси любимата си и да измъкнат Негово величество (детето) от преследвачите им. Това доказва на каква саможертва е готов в името на любовта си. Накрая на филма дори спасява Сонг Теа и умира, за да може той да продължи да защитава Оньонг.

Невероятен филм, разтърсваща история. Тук са преплетени съдбите на няколко човека, както и няколко любовни истории, представени на фона на кралски интриги (вътре в страната, както и срещу Цин) и бунтарството на робите срещу благородниците. Няма как да ви предам с няколко изречения историята и въздействието й, затова ви препоръчвам да го гледате. Оста към сериала е също така въздействащ, но две от песните ми направиха особено впечатление, това са: MC Sniper и 30’s.

 

Редактирано от PyMeH
За спойлери чували ли сте?!?! Следващият подобен пост ще бъде изтрит!!!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Първи епизод те хвърля в една нищета, в един хан, там започва един бой между избягали роби и ловците на роби – Де Гил, генерал Че и Уангсонг. Начина по който Де Гил се отнася с робите му е спечелило името на чудовище. Виждайки това зрителят си казва, че филма едва ли ще му хареса… но в следващите епизоди се разкрива, че Де Гил всъщност не е лош човек – спасявайки заловените роби, той се грижи за приятелите си и обича истински една жена. Историята се развива по времето на Чосон, управлението на крал Инджо – 1648г. В двореца се играят страхотни мръснишки игри дирижирани най-вече от Левия министър. Единият син на краля е убит, а съпругата и децата му са изпратени в изгнание на остров, на който върлува чума. Там само едно от децата оцелява и бива строго пазено да не би да бъде спасено и да го възкачат на трона вместо другият кралски син. Хората, който искат да спасят детето са много и тяхната цел е да спасят и възстановят Чосон. Един от тях е набеденият за предател генерал Сонг Теа, приятел на убития престолонаследник. Той успява да се измъкне от робството и се запътва да спаси детето, започват да го преследват една камара народ, сред които Де Гил и зетят на Левия министър. По пътя си той бива спасен от една жена, избягала от сватбата си благородничка. Сонг Теа се влюбва в нея и заедно бягат (в последствие се женят), както от неговите, така и от нейните преследвачи – пратени от брат й и от съпруга й. В последствие тя се оказва избягалата робиня Оньонг на Де Гил , който е бил благородник, преди да убият семейството му (което е избито от брата на робинята, който се оказва и полубрат на Де Гил). Играта на котка и мишка, която си устройват Сонг Теа, Де Гил и зетят наподобява боят между Добрият, Лошият и Злият. През цялото гонене се разкриват различни черти от характерите на героите. Най-вече изпъква Де Гил с това до каква жестокост и с каква любов се отнася към нещата. Въпреки че е чудовище, когато мисли приятелите си за умрели страда жестоко, още по-разтърсващо е когато разбира, че полубрат му е убил семейството му, както и когато разбира, че дългогодишната му любов Оньонг се е омъжила не за кого да е, а точно за човека, когото преследва – Сонг Теа. Това преобръща целият му живот. Той е наистина раним и страхотен приятел понеже е купил къщи на генерал Че и Уангсонг. Той решава да работи заедно със Сонг Теа, за да спаси любимата си и да измъкнат Негово величество (детето) от преследвачите им. Това доказва на каква саможертва е готов в името на любовта си. Накрая на филма дори спасява Сонг Теа и умира, за да може той да продължи да защитава Оньонг.

Невероятен филм, разтърсваща история. Тук са преплетени съдбите на няколко човека, както и няколко любовни истории, представени на фона на кралски интриги (вътре в страната, както и срещу Цин) и бунтарството на робите срещу благородниците. Няма как да ви предам с няколко изречения историята и въздействието й, затова ви препоръчвам да го гледате. Оста към сериала е също така въздействащ, но две от песните ми направиха особено впечатление, това са: MC Sniper и 30’s.

 

 

Пропуснала си номера на обувките на Де Гил и броя на робите, които е хванал.

Аз лично, като човек, който е в процес на гледане на сериала... ти ми отне половината удоволствие с този подробен преразказ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз най-сетне го започнах.

Така се случи, че преди него изгледах План Б. Същият режисьор, същият сценарист и половината каст, прехвърлен тук! :rolleyes: Лошо няма. Големи са образи всички.

Предполагам,че и хореографът /или както там се казва/ на бойните сцени е същият, защото стилът е сходен - много готини, е и нереалистични, но то пък не е риалити шоу. Аз от бой не разбирам, но този ми харесва!

Първи епизод ми беше леко мудничък, но после се засилиха и вече ми е супер интересно /6 еп./, а като чета, явно така ще си продължи.

За юнаците какво да кажа - мъже по плочки - радост за окото :lol: ! и мацките си ги бива.

 

Чакам вече нашият да се срещне с Онньон.

Много ме кефят двете ханджийки как се слагат на баткото. И онази реплика: "Защо заключваш? Ами ако някой опита да влезе?" :282:

 

Продължавам нататък...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...