iv

[Kristina]

Бонбен механизъм

се задейства,

някъде

под нечии яке.

 

Някъде

в нечие сърце,

това бе

последната капка.

 

Някъде - някой уби - някого,

но не разбра

и бързо отмина.

 

Онзи, с бомбения механизъм в якето,

днес почти се срина.

 

Една нишка

на един живот,

днес

безвъзвратно се скъса.

 

Утрото няма

да дойде за много,

а за колко от нас

ще го има?

 

[Kristina]

Здравей, драги самоубиецо!

Скачаш ли?

 

Мислиш ли,

че в това се

крие свободата, 

а простотата, 

а улеснението

на нещата?

 

Мислиш ли,

че тук е края,

че отвъд ще те

познаят,

ще те пожелаят, 

сладко ще те 

оправдаят?

 

Мислиш ли, че

там е светлината

и луната, 

и края на 

несправедливостата 

и на лъжата?

 

Мислиш ли, че е учтиво

в предсмъртното писмо

да пишеш - не красиво?

 

Мислиш ли, че е добро?

Мислиш ли, че е изкуство?

Да провиснеш на дърво,

да се натъпчеш с чувство?

 

Мислиш ли,

че е смелост 

истински голяма -

да прережеш

вени в вана?

 

Или да се хвърлиш

от високо,

да потънеш

на дълбоко?

 

Какво си мислиш

всъщност ти?

 

Хайде, казвай,

не мълчи.

 

Че смъртта

ти пасва, 

че краси?

 

Че бързо,  

лесно - ще те 

сполети?

 

Нека кажа ти, приятелю

- да знаеш - и със 

смъртта

от мойте думи 

да се 

запознаеш.

 

Тя не е никак работлива -

бавно идва,

тихо си отива.

 

Чакаш я 

- в нищото стоиш - 

в асансьора мрачен - 

но ни надолу, 

ни нагоре

ти вървиш.

 

И не мирише на цветя, 

нито виждаш светлина.

 

Всъщност тя мирише 

на лайна и няма 

нищо - само самота.

 

И мирише на урина,

на безволие

и зима.

 

И на спазми, и на глад. 

На празен поглед в

мрачен ад.

 

На чакане, 

на лоши мисли.

 

Смъртта мирише, драги - 

тя  си е убийство.

 

И в нея няма нищо мирно, 

нито свято.

 

Смъртта е разделение

 на

тяло

от душата.

 

И не,

това не естествено красиво - 

смъртта е нищо уродливо.

 

А за онзи,

който тихо чака - някой друг

да си даде душата.

 

Смъртта е ..

молена, 

желана.

 

Не е красиво щом

дълго време никаква 

я няма.

 

И душата идва, и се връща.

 

И не значи нищо

нито думата "обичам",

ни "прегръщам". 

 

Затова - преди да скочиш -

и това ужасно дългичко да

се проточи.

 

Пак си помисли - и назад се ти

върни.

 

С живота по - добре

се ти сбори.

 

Напред да ходиш 

сам

се научи.

 

Всички свои романтични,

смъртни

мисли забрави.

 

Щом не те вика тя - не я търси.

 

Че има много дето искат да живеят,

 запомни.

А със смъртта се сблъскват и 

няма кой да ги спаси.

 

А аз съм - автор по душа- ако паднеш

долу- ще опиша и това.