Jump to content

Recommended Posts

Бонбен механизъм

се задейства,

някъде

под нечии яке.

 

Някъде

в нечие сърце,

това бе

последната капка.

 

Някъде - някой уби - някого,

но не разбра

и бързо отмина.

 

Онзи, с бомбения механизъм в якето,

днес почти се срина.

 

Една нишка

на един живот,

днес

безвъзвратно се скъса.

 

Утрото няма

да дойде за много,

а за колко от нас

ще го има?

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравей, драги самоубиецо!

Скачаш ли?

 

Мислиш ли,

че в това се

крие свободата, 

а простотата, 

а улеснението

на нещата?

 

Мислиш ли,

че тук е края,

че отвъд ще те

познаят,

ще те пожелаят, 

сладко ще те 

оправдаят?

 

Мислиш ли, че

там е светлината

и луната, 

и края на 

несправедливостата 

и на лъжата?

 

Мислиш ли, че е учтиво

в предсмъртното писмо

да пишеш - не красиво?

 

Мислиш ли, че е добро?

Мислиш ли, че е изкуство?

Да провиснеш на дърво,

да се натъпчеш с чувство?

 

Мислиш ли,

че е смелост 

истински голяма -

да прережеш

вени в вана?

 

Или да се хвърлиш

от високо,

да потънеш

на дълбоко?

 

Какво си мислиш

всъщност ти?

 

Хайде, казвай,

не мълчи.

 

Че смъртта

ти пасва, 

че краси?

 

Че бързо,  

лесно - ще те 

сполети?

 

Нека кажа ти, приятелю

- да знаеш - и със 

смъртта

от мойте думи 

да се 

запознаеш.

 

Тя не е никак работлива -

бавно идва,

тихо си отива.

 

Чакаш я 

- в нищото стоиш - 

в асансьора мрачен - 

но ни надолу, 

ни нагоре

ти вървиш.

 

И не мирише на цветя, 

нито виждаш светлина.

 

Всъщност тя мирише 

на лайна и няма 

нищо - само самота.

 

И мирише на урина,

на безволие

и зима.

 

И на спазми, и на глад. 

На празен поглед в

мрачен ад.

 

На чакане, 

на лоши мисли.

 

Смъртта мирише, драги - 

тя  си е убийство.

 

И в нея няма нищо мирно, 

нито свято.

 

Смъртта е разделение

 на

тяло

от душата.

 

И не,

това не естествено красиво - 

смъртта е нищо уродливо.

 

А за онзи,

който тихо чака - някой друг

да си даде душата.

 

Смъртта е ..

молена, 

желана.

 

Не е красиво щом

дълго време никаква 

я няма.

 

И душата идва, и се връща.

 

И не значи нищо

нито думата "обичам",

ни "прегръщам". 

 

Затова - преди да скочиш -

и това ужасно дългичко да

се проточи.

 

Пак си помисли - и назад се ти

върни.

 

С живота по - добре

се ти сбори.

 

Напред да ходиш 

сам

се научи.

 

Всички свои романтични,

смъртни

мисли забрави.

 

Щом не те вика тя - не я търси.

 

Че има много дето искат да живеят,

 запомни.

А със смъртта се сблъскват и 

няма кой да ги спаси.

 

А аз съм - автор по душа- ако паднеш

долу- ще опиша и това.



























 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...