Jump to content

Recommended Posts

Тя ме намери
На снега, под луната:
искрящо самотна 
и толкова кръгла, 
както само във зимната нощ
е кристално
да бъдеш...

И какво от това?

Тя ме намери там, 
едновременно с вятъра, 
с лаят на кучето 
          чакащо -
на пътека без хора 
сред тайнствени сенки
на сребърни клони
          без гарвани.

Намери ме, 
между всички условности
         и очертания,
в средния делник.

Не заплаках
и не я заговорих:
с нея се знаем отдавна.

Има срещи, в които 
е най-добре,
          да мълчиш.



Share this post

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

  • Create New...