Jump to content

Recommended Posts

Преди 4 часа, anirtimid написа:

Драмата си е супер-една от малкото интересни тази година. Дори и да има някакви недостатъци, отдавам ги по-скоро на жанра. Героите са почти митично изградени, така че преувеличаването на някои качества е абсолютно нормално. Това обяснява и изваждането на преден план на героичното, а не на любовната линия. Лошото е само, че трябва да чакам от седмица на седмица за нови серии, а нямам търпение.

 

Съгласна съм.Имах късмет, че късно открих това заглавие и започнах да гледам, когато се бяха събрали 10 преведени епизода. Жанрът е определящ, но има някаква фина ирония, вложена от авторите още в заглавието: Банг Уон, който казва в едно и също изречение, че смъртта на поданиците е без значение, но че за него единствено народът е важен. След като е избил най-близките си роднини, най-изявените  мислители на своето време и докато е управлявал с жестокост и репресии, извършил не малко добри реформи. Историците го определят като противоречив, но силен владетел.; Со Джонг нито за миг не съжалява за убийствата и престъпленията, които е извършил в името на мечтата си - народът да е "по-голям" от краля. Под "народ" обаче разбира себе си, човек извън династията, който да дърпа конците на краля-марионетка; За пръв път вместо идеализиран образ на крал Теджо, основателят на Чосон, тук ни е представен един по-реалистичен образ. Теджо е успешен военачалник и безпомощен политик, който се оставя да бъде съблазнен от престола, но не успява да се оправи със собственото си семейство, какво остава за цялата държава.

Самбонг, най-важната фигура от онова време, истинският създател на новата държава, не присъства във филма.  Само го споменават от време на време. Част от идеите му са прехвърлени на отрицателния герой Со Джонг. Може би авторите не са събрали кураж да изразят директно негативната си оценка за националния герой?

 

 

  • Like 1
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Matrim написа:

Може би авторите не са събрали кураж да изразят директно негативната си оценка за националния герой?

На мен ми изглежда, че по-скоро са искали да се ограничат до по-малко персонажи, предвид двете момчета и мацката, за които се предполага, че са уж главни, и да покажат, че раждането на нова династия е кървава работа, без обаче да се впускат във философия за видовете държавно устройство, за да хванат и младата публика. 
А пък И Бан Уон е доста як в тази си версия - емоции, прагматизъм и кръв! 

  • Like 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Епизод 13: Джурдженът е безсмъртен, знаех си! :lol2:

Сега идва ред на корейската загадка: кой ще умре пръв, следвайки мотива Умирай трудно. :ph34r: 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Епизод 15: Сон Хо и Бан Уон проведоха психотерапевтичен сеанс в компанията на няколко меча и един лък... На сценаристите съвсем са им избили бушоните, и всичко проспано 15 серии сега е на юруш, но благодарение на Чанг Хьок и момчетата, все така си е вълнуващо за гледане!

Off Topic

А коментарът за слънцето и луната в предните животи просто бие рибата! :lol2: Най-сетне и сценаристите си признаха кой е водещият романс. :D

 

 

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Свърши. Мнението ми за корейските сценаристи се затвърди: източноазиатските мухи, дето им бръмчат в главите, сигурно и те не си ги разбират. Почти съсипаха ефекта от образа на Чанг Хьок, добре, че той успя да се развихри в предните серии. Момчетата направиха каквото можаха, но срещу сценарист и ръжен не се рита. Все пак финалът е епичен! :wub:

Off Topic

Самият край се очакваше, даже беше неизбежен с всички тези грешни избори и политически играчи, но в бързината сценаристите зарязаха и последните остатъци от логика. С безсмъртието на героите се свиква (какво са там някакви си 5-6 прободни рани в коремната област без свястна медицина през 14 век - бълха ги ухапала), но авансът от предната серия направо го издухаха в страни. Защо му беше на Бан Уон в рамките на 1 ден да взема по 100 различни необосновани решения, и откъде изведнъж изникнаха тези стари военни приятели на Сео Гом, и как пък нашите юнаци решиха да нападнат целия дворец не кога да е, а баш в деня на провъзгласяването на престолонаследника... Корейски мистерии. И нашето момче се сети само след някакви си 12 години да подари дрънкулка на момичето... И да не остане драгият зрител с грешни впечатления, диалозите от предната серия ги възпроизведоха тоя път политически коректно с мацката :lol2: Напълно излишно. Сценаристите са за бой с тези женски персонажи - оставиха ги извън камерата!

С всичките си кусури обаче, за тая година това ми е фаворитът от корейските сериали, много ме въвлече! :wub: Естествено, в жанра историческо фентъзи. :D Беше емоционална екранизация - кое си мисли човек цял живот, че иска, а от какво всъщност има нужда, и колко малко е нужно, за да се види, но до какъв ад може да доведе, ако се избере слепотата; и да, властта не прощава - няма бащи, няма синове, нито братя, даже човешки същества няма. И най-малкото зло в такива времена може да се окаже един И Бан Уон, който е касапин, но с ум, визия, ерудиция, решимост и собствен морален кодекс, колкото и съществено да бие встрани от човечността.

 

П.С. Финално: впечатляващ сериал! Актьорите са харизматични, извличат максимума от всеки един момент, и тушират част от безумията в сюжета. Хи е стабилното, добро момче, което е достатъчно силно да прецени реално себе си и другите. Сон Хо е този, който живее за и чрез другите, и останал сам било заради грешни решения, било заради неизбежност, няма заряд да живее. И Бан Уон е макиавелианският тип владетел, който помита всички, за да остане накрая сам на върха. Нам Джон е неудовлетвореният амбициозен политик, съчетаващ трезв поглед, фанатизъм и дълбока жестокост. Музиката и кинематографията са прекрасни. Сюжетът на моменти е единствената слабост, която се търпи заради останалите предимства.

  • Like 2
  • Haha 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сигурно ще ви изненадам, но по отношение на историческите сериали на корейците, предпочитам тези, с повече патос, драматизъм и героична приповдигнатост, от традиционните по-реалистични битови "кралски" драми  Любителите на операта (ако има такива тук :) )  ще ме разберат. В операта има прекрасна музика,  пищни декори, потресаващи певци... и абсолютно нелогични сюжети, героични персонажи, които, смъртоносно прободени в сърцето, успяват да изпеят с пълно гърло цяла ария и чак тогава издъхват. Не е нужно да вярваш на това, което гледаш, но си грабнат, развълнуван, препълнен с емоции до пръсване. Затова драми като "My country:.. "  определям за себе си, като "оперни", заради цялата условност на историята и въпреки това  - магнетично въздействие.

Много съм впечатлена от актьорския състав.  Чанг Хьог с годините става все по-добър и по-добър; към Ан Не Сан поначало имам слабост и винаги ме е яд, че "минава" някак си с останалите от масовката (и сега дори не е изписан сред участниците в ревюто на филма); голямата изненада и надежда са младежите Янг Се Джонг и У До Хуан - направо бяха прекрасни с всичките си героични жестове и психологически лутания. 

Off Topic

Трагичният финал беше много ефектен и единственият възможен за тях.

Не ми хареса как врътнаха нещата с демонизирането на Банг Уон. В историята е останал като противоречив владетел - интелигентен (все пак е баща на гениалния Седжонг Велики), реформатор на държавата, но жесток и безскрупулен човек, убил братята си, семейството на жена си и безчетен брой политически противници.

Off Topic

Но мизерната постъпка с фалшивия донос за бащата на Хи, продиктувана от страх, никак не се връзваше с образа му до този момент.

Много добър тандем се получи между екренния Банг Уон и брат му Банг Ган. Изглеждаха като истински братя, родени от една майка и един баща: и двамата смели войни, предизвикващи със смях съдбата, превърнати от жаждата за власт в непримирими противници. 

Най-неприятен ми беше крал Теджо. Лично мнение.

  • Like 4

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, Matrim написа:

Не ми хареса как врътнаха нещата с демонизирането на Банг Уон

Това беше супер странно решение на сценаристите, които 99% от времето водеха в друга посока, и прозвуча изсмукано от пръстите. Но явно са бързали с края, и няколко серии може и да не са им достигнали.

Актьорите бяха просто влудяващо чудесни, и дамите също, само дето почти не им бяха дали екранно присъствие.

А Теджо май го показаха, че става за генерал, но не и за крал - хем лесно отстъпваше публично на всички, хем подмолно се опитваше да си поотмъсти на дребно... Некомпетентен излезе :)

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мнение на едно глупаче, все още...

Не мога да повярвам, колко съм станала толерантна!!!:lol: Чак на 6-и епизод го отсвирих и то само заради Чанг Хьок издържах досега!!! Не моа повече да гледам как един от главните герои го млатят в толкова епизоди и изгората му го бърше с кърпи! И това е най-малкото... ОФ, дойде ми тумъч

 

 

Edited by Emiko
граматическа грешка
  • Like 1
  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
На 20.01.2020 г. at 23:36, Emiko написа:

Мнение на едно глупаче, все още...

Не мога да повярвам, колко съм станала толерантна!!!:lol: Чак на 6-и епизод го отсвирих и то само заради Чанг Хьок издържах досега!!! Не моа повече да гледам как един от главните герои го млатят в толкова епизоди и изгората му го бърше с кърпи! И това е най-малкото... ОФ, дойде ми тумъч

 

 

Знаем ги ние тези "глупачета"....:D:es:;)

  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм - Чанг Хьок става все по-добър, всичките ми възторжени думи ще са бледи да изразят играта му :) 

Сърцето ми беше много радостно да гледа тази драмичка... е, поне до последните 2 епизода, когато, незнайно защо, сценаристите решиха да сътворят някаква тотална омотана простотия. Даже взех да се чудя как актьорите са се съгласили на това.... недоразумение... Но както и да е. Като изключим края, всичко останало беше прекрасно. Двамата главни най-вече. Играеха така добре, че исках непрестанно да ги гледам :wub:  Янг Се Джонг с тия очи може да накара и камъните да се разплачат, много беше убедителен..У До Хуан не му отстъпваше, но все пак най-хубавото нещо беше приятелството, обичта и топлите чувства... Обичам такива неща :) МНОГОМНОГО

Off Topic

Щом беше нужно да умрат, поне смъртта им бе красива...

 

 

  Дамите... доста бледнееха на общия фон, но не съм толкова недоволна ;)

Благодаря на всички, които са се постарали със субтитрите, та да мога да изгледам тази радост за сърцето ми!

  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, определено съм съгласна с положителните коментари, в които са посочени и недостатъците на сериала. Нещо не му достига, за да е перфектната продукция и мисля, че това беше сценарият, както и малките нелогични действия, диалози, и сцени с безсмъртни бойци. Но всичко това някак си се преживява, защото всичко останало е просто в пъти повече от отлично! Невероятната актьорска игра от всички е просто толкова емоционална и въздействаща, че оставаш запленен. Музиката! Музиката играеше втора главна роля. Актьорите бяха сърцето, а музиката беше "душата" на сериала, много красива и въздействаща. :happy: Определено се вижда и умелото режисиране, операторско майсторство, монтаж, ефекти. Бойните сцени бяха много добре направени, поне на мен ми изглеждаха супер реалистично. Като цяло се усещаше опита на целият екип да подобрят не до там добрият сценарий. 

Както и по-горе е споменато, и според мен романтичната линия можеше да я няма. Но и така, както беше представена не дразнеше. Други две "групировки" ми бяха най-емоционални и ме докоснаха много силно: бандата четворка оцелели (Со Хуи заедно с лекарчето, планинарчето и приятелят на баща му), както и триото: брат, сестра и приятел. Много химия имаше между тези герои, излъчваха неистово уважение, обич, отдаденост, желание да се защитават... А бромансът... почти при всяка среща между двамата приятели, признавам си, пусках по някоя сълза. Много силни сцени. Изключително съм доволна от играта на Янг Се Джонг и У До Хуан, както и от Чанг Хьок. Невероятни бяха :wub: Ветрилата, които постоянно размахваше Чанг Хьок бяха великолепно красиви. 

Финалът беше много красив и епичен,

Off Topic

за мен предвидим и неизбежен, и въпреки това голям рев му ударих. :cry:

Сериалът определено си заслужава да се гледа, въпреки не добре стикования сценарий. Всико друго е от прекрасно по-прекрасно :)

  • Like 7
  • Haha 1
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Определено сценария и конспиративния сюжет не ме увлякоха много. Двама зазлобяха за власт и докато се опитваха да се домогнат до пустия трон пометоха със себе си сума хора, включително и главното ни дуо. Но поне за мен те бяха нещото, заради което гледах с интерес. Химията между двамата главни и актьорската им игра бяха феноменални. Истински нож в сърцето всеки път като се срещнат. 

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...