Jump to content

Recommended Posts

Хахаха! Това ако не е паразитиране върху американската филмова индустрия, не знам как да го нарека! Напълно в контекста на съвременната абсурдна действителност! Бонг се оказа най-големият паразит!

Честито! Пробив за корейското кино, макар и не с точния режисьор. Факт е, че хората там отдавна работеха за това и накрая имат резултати.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@ukio,   що пък не с точния? Достатъчно се е потрудил -цък

А това, че след години на постоянство е имал повече мозък от другите да нацели ваксата е само за адмирации.

Ето и една бг статия за наградените,  която ми допада .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди 1 час, Lawandula написа:

@ukio,   що пък не с точния? Достатъчно се е потрудил...

 

Подкрепям с две ръце!!! Ето една статия от бг сайт, която (поне според мен) много ясно и точно разяснява на българските кинаджии как можеш да спечелиш "Оскар" с филм на чужд език (обаче каквито са "интелектуалци" и "разбирачи" дали някой от тях ще схване написаното :dunno:). "Южна Корея успя да създаде филма на годината, кога България ще се добере поне до номинация"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И БНТ с нещичко по темата за наградите за "Паразит" - гости в студиото са доц. Андроника Мартонова и журналистът Драгомир Симеонов. Малко повърхностно минаха по темата предвид заглавието "С какво "Паразит" заслужи "Оскар" за най-добър филм" - очаквах да чуя конкретика, с повече "за" и "против", а не общи приказки за това как се определят победителите, но... това е положението :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Времето беше малко.

Паразит далеч не е най-добрият корейски филм, правен напоследък. На всичко отгоре, режисьорът е човек, който се отклонява от източното и корейското с последните си творби. Какво корейско има всъщност в този филм, за да не го определим като американски, например? Какво би казал за тази лента накой режисьор от старото поколение, като Им Куон Тук? Не знам. По-скоро мисля, че наградите му бяха връчени точно защото заглавието не се отличава като азиатски филм. Но и това е постижение, благодарение на корейските усилия в тази посока, които очевидно дават рузултат. Похвално, но аз като зрител искам още повече.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 11.02.2020 г. at 14:55, ukio написа:

Времето беше малко.

Паразит далеч не е най-добрият корейски филм, правен напоследък. На всичко отгоре, режисьорът е човек, който се отклонява от източното и корейското с последните си творби. Какво корейско има всъщност в този филм, за да не го определим като американски, например? Какво би казал за тази лента накой режисьор от старото поколение, като Им Куон Тук? Не знам. По-скоро мисля, че наградите му бяха връчени точно защото заглавието не се отличава като азиатски филм. Но и това е постижение, благодарение на корейските усилия в тази посока, които очевидно дават рузултат. Похвално, но аз като зрител искам още повече.

 

Един от коментиралите правилно каза. "Козият рог", може да е велико произведение, но никой не го интересува, за да го гледа, не е интересно за света, а само за нас. Та за това, не мога да се съгляся с теб.Намерил е човекът начин да предаде това, което иска, така, че да е гледаемо.Аз от 10 години се мъча у нас да ги накарам да изгледат нещо корейско, но все не успявах, досадно им беше. Бьонг Хон, беше единственият разпознаваем.Тоя филм, благодарение на наградата, го изгледаха вчера, че и харесаха.Сега вече и други филми ще имат шанс. А корейско, че имаше във филма е несъмнено. Манията за обучение и частни учители е болна тема в Корея.Отношението към жената домакиня го видяхме, също и кланянето пред бащата.Животът в мазета и помещения от 3-4 квадрата е типично за бедните там.Та ние, колкото и да сме зле, чак такава мизерия нямаме, а в Сеул, всеки втори студент е в такова помещение.И още и още, чисто корейско си имаше.Че и бавното действие, си е типично тяхно.Показването на всичко това, може да не е съвсем по корейски, но целта оправдава средствата.

Изкуството е за хората и трябва да стига до тях и те да са заинтересовани. Инак си остава за шепа отбрани или неразбрани. 

Те и BTS избягаха от корейското и пеенето. Няма как някой да ме убеди, че за три минути(180 сек делено на 7-по25 сек на човек) и върли танци се скъсват да пеят:28558:. Но това се харесва и се продава, няма лошо. Посланието  им стига до хората и се консумира, разпознаваеми са  навсякъде, рекламират страната си пред маса навалица, за разлика от най- добрата им трот певица, която ще събере 50 човека сигурно.

Светът се изменя, начинът на мислене също и който не се приспособява, отива в забвение.

За това са и моите адмирации.Хора, дето не са видяли нито един корейски филм ще видят и това ще е предпоставка да се заинтересуват и от други в бъдеще.Е, че не били от ония баш корейските... Явно на тях им е минало времето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах го след като беше спечелил в Кан с руски субтитри.Казах си-хубав филм ама чак за голямата награда...Преди два дни го изгледах пак и дали защото се фокусирах върху самия филм, а не да се вторачвах в субтитрите, ми хареса повече.Това, което ми направи най-голямо впечатление беше играта на актьорите:bow:Имах чувството, че не снимат филм, а  ги гледам в реалния живот.Много естествено им се получаваше според мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

On 2/11/2020 at 2:55 PM, ukio said:

Времето беше малко.

Паразит далеч не е най-добрият корейски филм, правен напоследък. На всичко отгоре, режисьорът е човек, който се отклонява от източното и корейското с последните си творби. Какво корейско има всъщност в този филм, за да не го определим като американски, например? Какво би казал за тази лента накой режисьор от старото поколение, като Им Куон Тук? Не знам. По-скоро мисля, че наградите му бяха връчени точно защото заглавието не се отличава като азиатски филм. Но и това е постижение, благодарение на корейските усилия в тази посока, които очевидно дават рузултат. Похвално, но аз като зрител искам още повече.

А не мислиш ли, че точно затова и спечели? Таргетът му е ясен- Америка. Не мисля, че с типичен азиатски филм може да се пробие на техния пазар. По принцип филмът спечелил Оскар, на мен мноооооооого рядко ми допада. Ама много. Може би 1 от 10-15. Повечето ги гледам с голяма мъка, няколко дена. Не мога на веднъж . Този го изгледах от раз целия. Лично на мен от всички номинирани, не съм гледал само little women и marriage story, корейският ми хареса най-много. И просто не мога да разбера как jojo rabbit изобщо е номиниран. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 3.03.2020 г. at 18:09, dido100 написа:

Тук, една интересна рецензия на филма-обаче на руски език.

 

Със зор, но се заинатих и изгледах докрай арогантния пич-историк, дето се прави на филмов критик. 

Добре поне, че призна, че животът в Корея му е тъмен, освен познанията му за корпоративните разпивки. С доста неща съм съгласна.Отделно и коментарите под статията са интересни.

Помогна ми  да формулирам и най-корейското на филма -  убедеността, че щом не си роден в успешно семейство, нямаш шанс- съдбата го е предначертала и толкоз , с която е пропит целия филм  и  едновременно маниакалността за  доказване, при все, че си убеден в силата на съдбата, демек в обратното. Е други, като корейците в това отношение, няма.

Определи хубаво историкът, че иде реч за   паразиТ и кой е той,  а не за паразити.

И да, филмът е наивен, поднася всичко наготово, но така достига лесно до зрителя(хеле американския), не го кара да гледа 5 дена, защото не може да преглътне наведнъж някое скучно и тегаво гениално художествено произведение за избрани(както се подчерта и по-горе) и да се чуди какво искат да му кажат. И да, филмът показва космическата разлика в едно много болно общество, каквото е  не само корейското и хората това естествено в момента ги вълнува, както подчерта.

Час и половина коментар.Той си му направи яка реклама.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди 10 часа, Lawandula написа:

 

Със зор, но се заинатих и изгледах докрай арогантния пич-историк, дето се прави на филмов критик. 

Добре поне, че призна, че животът в Корея му е тъмен, освен познанията му за корпоративните разпивки. С доста неща съм съгласна.Отделно и коментарите под статията са интересни.

Помогна ми  да формулирам и най-корейското на филма -  убедеността, че щом не си роден в успешно семейство, нямаш шанс- съдбата го е предначертала и толкоз , с която е пропит целия филм  и  едновременно маниакалността за  доказване, при все, че си убеден в силата на съдбата, демек в обратното. Е други, като корейците в това отношение, няма.

Определи хубаво историкът, че иде реч за   паразиТ и кой е той,  а не за паразити.

И да, филмът е наивен, поднася всичко наготово, но така достига лесно до зрителя(хеле американския), не го кара да гледа 5 дена, защото не може да преглътне наведнъж някое скучно и тегаво гениално художествено произведение за избрани(както се подчерта и по-горе) и да се чуди какво искат да му кажат. И да, филмът показва космическата разлика в едно много болно общество, каквото е  не само корейското и хората това естествено в момента ги вълнува, както подчерта.

Час и половина коментар.Той си му направи яка реклама.

Клим Жуков е великолепен историк и едно такова непрофесионално мнение си е добре да се види. Ако искаш (за сравнение) виж и мнението му за "1917"-тук вече то е професионално безпощадно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Докато го гледах, в главата ми се въртеше Маркс със неговото „Битието определя съзнанието“.  Тази теза е доведена до крайност във филма. Но все пак ми се искаше, да има и поне мъничка пукнатина. Иначе излиза, че е абсолютно вярна. А все пак тя е вярна наполовина. Другата половина верност е на противоположното твърдение. Досадно би било и обратното доведено до крайност, макар, че в днешно време на това повече сме свикнали. Търсене при което двете се неутрализират звучи почти като Дао, но тогава няма Оскар.

Връщам се към крайният материализъм във филма и класовото разделение. Едните са озверели, а другите успани. И в двата случая съзнанието е на ниво най-низши животински инстинкти. Все пак, успаните т.е. богатите, и по специално децата, са малко по-приемливи за гледане, не заради някакви качества, а защото основните им еволюционни потребности от дъното на пирамидата са задоволени и логично се озовават малко по-нагоре – учат, търсят някаква въображаема любов и т.н. Така или иначе, показват двете страни от едно и също робство. От тази гледна точка във филма паразит=човек, защото просто други човешки образци не са показани. Въпроси не са зададени. Изход няма.

Иначе, чисто технически според мен филмът е добре направен. Има ритъм,  добре структуриран е. Писмото слага точка иронично и с вкус, макар и горчив. Тук искам да добавя, че макар, че изкачването по стълбата е показано като непостижимо, все пак споменаването му дава някакъв минимален процент вероятност. И това е свръхиронично, защото това е най-високата точка във филма. Нещо такова ли беше... „Ще купя къщата и ти ще се качиш горе“.

Ама как може да се разпиша толкова много сега за това, като толкова хубави неща гледах, и слушах хубава музика, а точно затова реших да пиша. Може би, защото не съм сигурна в отговора на един въпрос. Все пак защо го избраха за Оскар. Ясно е, че наградите отдавна не са свързани с художествени качества. Не мисля, че това е резултат само от следването на някакви тенденции в общественото съзнание напоследък. По-скоро ми звучи като затвърждаване и дори задаване на такива. Нещо като напомняне: Изход няма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-накрая дойде редът и аз да изгледам този филм.

"Паразит" ви води за ръка по познат път, за да ви бутне по стълбите и накрая да разбие главата ви в стената.

 

 

Паразитът беше мъжът, който живееше в мазето.

Впоследствие заменен от бащата, който ненавиждаше бедността.
Когато жена му го нарече "хлебарка", той въобще не се преструваше.

Овладя се навреме, но продължи да трупа всичко в себе си.

Не бяха ли те точно като миризливи плъхове (хлебарки), наискочили от мазето?!
Може много да се говори за социалните теми, засегнати във филма.
Финалът беше жесток. Мечтите си остават мечти.

 

 

Лично на мен ми хареса. Не знам дали трябваше да спечели "Оскар", но се радвам, че го взе :)

Страхотни роли направиха всички, особено Пак Со Дам. Благодаря за превода!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмът е добър. Хареса начинът по който противопоставиха бедната част на обществото срещу средната класа. Доста различно от обичайното. Единственото нещо, което може би не беше както трябва е, че нямаше особено развитие на ниво персонажи. Всичко е съсредоточено върху историята и как тя да бъде предадена. Нито един от персонажите не ми беше особено интересен, обаче постоянно следях какво ще се случи. Не мисля, че заслужаваше Оскар за най-добър филм, защото по мое мнение Жокера беше класа по-добър, но пък знаем какво е отношението на медиите към политически некоректни филми като Жокера. Така че не беше особена изненада, че спечели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля, че когато се шуми и се дискутира по даден филм тук, то той си заслужава гледането, а не до там факта, че е спечелил престижни награди. Ако трябва да сравня Parasite с Burning, то наистина има сходство в основната социална сюжетна линия, но определено Parasite e по-разгадаем от широката публика. На мен определено много ми хареса. Идеално ми беше изграден като смес от фестивален и комерсиален продукт. Още първите минути събуждат интерес и любопитсвто и не се усещат тези 2 часа. Втората половина ми беше в стил Куентин Тарантино и определено според мен е майсторство това да пресъздадеш плавно и преливащо различните емоции, които дава филмът в различните му етапи: начало, среда и край. Просто според мен всичко му беше наред: режисура, операторско майсторство, монтаж на сцените, музика, актьорска игра... Гледа се супер леко и увлекателно. 

Няма какво повече да кажа. Подкрепям всяко мнение в темата, че си заслужава гледането, защото макар и да не е единствен по рода си, има какво да се види! :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Актьорският състав и персонала на „Паразит“ са поканени да се присъединят към Академията след триумфа на Оскарите
Членовете на актьорския и продуцентски екип за международната сензация „Паразит” са поканени да се присъединят към списъка на Академията!

Беше обявено, че Академията за кино и художествени науки покани 819 художници и изпълнители от 68 държави да се присъединят тази година.

В списъка с поканените са включени звездите от „Паразит“ Choi Woo Shik, Park So Dam, Jang Hye Jin, Jo Yeo Jeong, and Lee Jung Eun. Други имена в списъка включват продуцента на филма Kwak Sin Ae, сценаристаHan Jin Won , редактора Yang Jin Mo и други.

Режисьорът Bong Joon Ho и актьорът Song Kang Ho вече станаха членове на Академията през 2015 година.

В допълнение, поканените в Академията тази година включват Yi Seung Jun, режисьорът на документалния филм “In the Absence” за ферибота в Sewol; и ръководителят на анимацията на Disney Lee Hyun Min, който е работил по филми, включително „Frozen“ и „Moana.“

Още през 2016 г. Академията сподели целта си да удвои броя на жените и „слабо представените етнически / расови общности“ сред членовете си до 2020 г. Вече постигна тази цел, като входящият клас се състои от 45 процента жени, а 36 процента са слабо представени етнически / расовите общности и 49 процента от международните.

Има около 40 настоящи корейски членове на Академията, включително актьори като Lee Byung Hun, Bae Doona, Ha Jung Woo, Jo Jin Woong, Choi Min Sik и Kim Min Hee.

Филмът „Паразит“ през 2019 г. се превърна в хит хит по целия свят, постигайки както успеха на бокс офиса, така и признанието си. Тази година той доминира над „Оскарите“, като грабна четири трофея, включително „Най-добра снимка“ на церемонията през февруари.

 

Off Topic

 

 


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Четох противоречиви мнения за филма. Започнах да го гледам просто, за да угодя на дъщеря си. Но... филма ми хареса. Предизвика дискусия вкъщи. За мен бедните не бяха паразити - те бяха находчиви, мошеници и лъжци, но работиха. Не искаха пари наготово или от помощи. Искаха да работят.  И търсиха начин да го направят. Бедността мирише и това беше много гадно. Естествено, че е направен по американски тип. Направен е да се хареса на жури и публика. Но за мен това не е лошо. И накрая финала: Обичам Тарантино, гледала съм всичките му щуротии и тук финала беше точно такъв тип - Тарантино.  Хареса ми. Въобще не ме интересува дали заслужава Оскар, Палма или подобни. Има си други хора да решават това. За мен беше удоволствие да го гледам.    

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Винаги съм "за" вдъхновението, а в случая ми беше интересно да видя крайния продукт.

Не съм се замисляла какво се изисква за създаването на подобен макет. Респект! 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...