Jump to content
maira

Аз, мрачната владетелка

Recommended Posts

- Пристигна още една, Ваше величество, - казва Летти. 
Не умее да се изразява като секретар, моята Летти. Всичко е общо, липсва пълнота на информацията: например къде? И от къде? А защо? И не е, като Огледалото ми да си мълчи и отговорите да остават неизвестни. Всеки случай на преселение от други светове - особено от жени, в земите, над които властвам, се следи най-внимателно. И понеже такива се появяват тук сравнително често - наложи се дори да измисля име на този вид гостенки. Как мислите, другосвятка? Другопатка? Друговрътка? Скришълка? Чуждоселка? Населянка? Не - не. Отнесох се съвсем сериозно и затова жените - преместени от световете си в моята територия, сега се наричат прехвърлянки. А Алвин, моят бял конкурент от Запад, надава прословутия си божествен кикот, когато чуе за прехвърлянци. Затова пък при него, техните случаи се решават бързо. Новодошлите (мъже) почват работа като слуги, в краен случай стража… подобни позиции в Алвиновия дворец трябва постоянно да се захранват. Разбира се, той им обещава, че ще ги спонсорира след време - та да станат велики рицари/дракони/некроманти и пр. - в някое далечно кралство. Но процентът им на преживяемост за първата година - това е една друга приказка.
А в моят Изток считаме, че мъдрите владетели могат да си позволят всеки път да отсъждат според настроението си. Аз така считам. А аз дори не съм мъдра, питайте Алвин.
- Откъде е тя, Летти?
- Отново от Земята, източна Европа.
- Интересно! Тук почти нямаме представители на други държави, или даже раси. Защо ли именно от Източна Европа прехвърлянките идват при мен?
Летти отпи от чашата си. Виното в нея е с идеален гранатов цвят, особен ягодов послевкус и прекрасен аромат. За кръв ли си помислихте? Летти никога не би се отпуснала до такова. Тя пие само наистина хубав алкохол, при това - постоянно. А иначе какъв смисъл има? Тя е положила много усилия, за да бъде вярната сянка на Мрачната владетелка и заслужава адекватно изпълнение на желанията и висока оценка. И това продължава вече цяла вечност… Освен това, без чашата си, Летти обича да използва твърде драматични вметки, саркастични бележки и болезнени коментари, затова съм я закрепила за нея с едно от най-сигурните си заклинания. Все пак, аз съм Мрачната владетелка, нали така? 
- Вероятно там животът е много тежък, - обясни си тя, но после размисли. - Вероятно жените от Западна Европа търсят различни типове преживявания, каквито тук няма. 
e23f4d6d514fcd10.jpg
- Припомни ми, колко континента има на тази Земя? 
- Седем.
- Значи има още шест. А според теб, кога при нас е пристигала за последно прехвърлянка от Африка?
Летти ме гледа внимателно.
- Забравих, - признава тя.
- Преди 5 години - намесва се Ръждьо. - За да посети историческия резерват.
- Какво прави той тука? - питам сърдито Летти. 
e019b0165ace32b8.jpg
Тя изящно намества рижите кичури на Ръждьо и хитро ме поглежда. Той не е неин тип, но тя настоява да бъде младши в харема ѝ. Вероятно, за да го води на срещи и да ме разсейва, както сега. Впрочем и Ръждьо знае ролята си и сияе умолително с огромните си сиви очи. Но това е игра между мен и Летти, така че - забрави, драги. 
- Както и да е, - накланям глава и отивам до малкия пулт на огледалото кабинета. - Въпросът е, защо тук толкова често идват жени от само конкретен половин континент на техногенния свят. 
- Това наистина ли е въпрос? - смее се Летти. - Просто я прати да се ожени за краля и това е.
- Отново? Женят се за този крал през ден.
Spoiler

9596a1e6c8b788c2.jpg

 

- Е и какво, да не си му майка? - Летти повдига вежда, гузно се сепва и хвърля поглед към Ръждьо. Но после отпива от чашата си и отново се усмихва.
- Мила моя, - доближавам се и повдигам брадичката ѝ с показалец. - Последното, за което се вълнувам е този крал. Но то знаеш каква е нашата работа. Ние трябва да поставим стандарта в тези истории. Най-доброто от най-доброто.
Летти се смръщва и отива до Огледалото.
- Тя е на 35, - чете тя руните внимателно. - Образована, живее сама, работи в офис за експорт, претърпяла е развод, не говори много с родителите си. Чете любовни романи и фантастика, не обича да готви. Счита, че има добро сърце и висока интелигиентност, но никой не я оценява. Мечтае за нежност, разбиране и обгрижване - уморила се е да бъде сама.
- Тогава краля? - подсмихва се Ръждьо.
Щракам с пръсти и сядам на трона си. Влизат братята Гръм - Елен Гръм застава зад мен, Рома коленичи, а Ръждьо отскача. Потупвам могъщата длан на Елен и взимам от Рома услужливо протегнатата си записна книжка. В очите му има само обожание. В гласа ми святка тържество.
- Виждаш, че не само краля е решение, което и трябваше да се докаже.
Летти махва с ръка и освобождава всички.
- Туше, - обявява тя. - Ще ми кажеш ли какво става?
- Сънувах сън, - казвам ѝ. - И не се опитвай да ме спреш.
- Никога не го правя, - и тя отпива от чашата си. - Просто идвам с теб.
 
 
----- 
  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добра си владетелко на световете, умееш ги тези неща с прехвърляниците, а на мен ми е хубаво да ги чета. Твоите неща са като да сънуваш и да си в нереалността, обаче без да губиш спомени, напротив, когато си там виждаш всичко хубаво, ярко, живо, защото някой те води през този свят, някой с безкрайно въображение на име Майра.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз, Мрачната владетелка и преразпределянето на властта

 

 

- Защо не ги наричаме пропаданци? - пита Летти. - Прехвърлянци е ужасно меко, намислено и славянско.

- Пропадането има и нещо отрицателно като конотация, - обяснявам. - Не е задължително да са пропаднали, за да дойдат в земите ми.
- Пропаданец не е като пропадняк. А и как мислиш твое Величество, - интересува се вярната ми сянка. - Дали на тях им пука как ги наричаме? Те са тук защото не могат иначе - самотата им е прекомерна, настигнало ги е проклятие, а пък мозъкът им позволява прехвърлянето…
- Ето, виждаш ли, и ти казваш прехвърляне. Пропадането е - едно: неморално и две: някак си окончателно.
- Ама на какъв език говориш ти твое Величество? - ядосва се Летти.
- Оспорваш моите езикови знания? - гневя се и аз не на шега.
Сянката ми се отдръпва между завесите и вътре (по поръчка?) влиза дългокосия Ръждьо. С кафе.
80648e47825e9b44.jpg

- Пак правиш така, - още съм сърдита, а дори и леко печална. - Тук кафето не е като там.

- Но Ръждьо е тук, - хитро ме поглежда тя.

Щракам с пръсти и сядам изящно на трона си, а моята вярна помощничка отпива и от моето кафе. Влизат братята Гръм във вталените си гвардейски униформи. Ръждьо, ха!

- Има ново събитие при Огледалото, - заявява могъщият Елен Гръм.

- Прехвърлянка?

- Вижте сама, - подава ми очилата брат му Рома.

Ръцете на Рома са ужасно красиви, аристократични - на музикант или художник. Напомням си да го накарам да ми посвири някой път. А после ужасено свалям очилата.

- Ама това е прехвърлянец!

- Я да видя! - подскача Летти. - Че защо не е при Алвин? Те всички отиват при него, нали той е Белият властелин!

- Сега ще видиш, - шъткам ѝ аз, и я повличам със себе си. Летти повлича чашата си с вино. Ръждьо и братят Гръм се повличат сами.

А на пода на приемната стая спи юноша. Прехвърлянец! Младеж! И какво прави Алвин? Поглеждам ужасената Летти, стреснатия Ръждьо  и невъзмутимите братя Гръм.

- Ако се събуди, забавлявайте го, - нареждам и бързешком се разтварям във въздуха.

Един велик светъл властелин ми дължи обяснение! Сияйното кралство обаче изглежда спокойно, а столицата почти безлюдна: значи версията, че местата при него са се препълнили, отпада. Няма оправдание, просто няма. Насочвам се към Двореца на бурите.

Пред него е строена армия, а пълководецът е коленичил за благослов. Фу за вас! Познавам тази конфигурация, пак ще идват да ми развалят границите. Не, че не ги разбирам - все пак Аз съм Мрачната владетелка. А и тази войнствена енергия все някъде трябва да се излива. (Дворецът на бурите едва издържа даже пировете, старичък е вече.) И все пак, защо отново ще върлуват у дома, нали и подземните драконите и тъмните елфи са винаги налични? И най-вече, защо Алвин не си вземе прехвърлянеца, я колко военни чинове има за постигане - от редник, та до генерал! Изброявам отделните единици - летящи гущери, светли магьосници, северни великани с танкове, групите стрелци и ескадроните с конници и пешаци. В единия край има и два непознати шатъра - нови попълнения които не се виждат.

Очилата ми започват да писукат - значи ме засякоха. Поглеждам точката е небето, трансформирам се в кралицата-пума и намялам до средата обграждащия ме тъмен пламък. Една от ангелообразните вестителки на Алвин вече лети във въздушен свредел към позицията ми. Ангели, ама нагли - тъкмо както се полага в царството на Светлия властелин.

- Какво правиш тук, Зла вещице? - пита тя.

0d61826174183bde.jpg

Останалата половинка от разказа: тук

  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Аз - Мрачната владетелка и Претендентката

 

 

Ненавиждам такива сънища.

И затова трябваше да се действа бързо.

- Ваше величество, - шепне Рома Гръм, но го игнорирам.

Претъркулвам се от леглото на пода, предвидливо опакована в одеалото си и щраквам изхода опипом. Гласът на Рома остава далеч назад, а аз се хлъзгам в тайния си проход право към леденото езеро. Падам във водата и пищя, макар че ако трябва да сме честни, все още съм прекалено погълната от съня и нищо не усещам: нито каменното дъно на пързалката, нито ледената вода, нито тежестта на мократа завивка. Обаче ми харесва да пищя, чувам го и ми нужно е да усетя - че съм жива, сега повече от всичко.

Изправям се, щракам с пръсти и късо нареждам:

- Голем.

И тренировката започва. Големът не е много висок или оригинален, но е силен и бърз. А аз трябва да избягам от съня си - и съм по-бърза. Първите схватки с избраните противници в подобно настроение са винаги вихрени и технични. Формирам бронирана ръкавица, коварно влизам в гарда на голема от непредвиден ъгъл и троша туловището му.

- Демон.

Тези са по-жизнени: предвидливо формирам рапира в другата си ръка и мушкам като обезумяла.

- Дракон.

90ea67113e996991.jpg

Създанието бълва огън, което е донякъде весело. То изпарява езерото, а с меча аз пронизвам муцуната му през небцето и челюстта и го сковавам. После бълвам лед отгоре, раздвижвам китка и главата му се пръска.

- Ангел.

Сменям враговете през няколко минути. Хвърлям огън и киселина, стрелям и сека. Скука. Никой не е по-силен от мен, Мрачната владетелка.

- Мрачната владетелка.

Да, този противник е поне интересен. Тичам рязко срещу ѝ, замахвам брутално, а от удара главата й се отмята. Тъпа кучка. Ще ми платиш за всеки свой провал. За всеки пропуснат и загубен шанс. За всяко погрешно решение.

- Мислиш се за много велика, - съска тя, подсича ме и за миг се въргалям в краката ѝ.

Атакуваме и блокираме едновременно, а пещерата (и цитаделата отгоре) се тресат. Само как я мразя! Но поне това усещам добре. Увила съм косата ѝ около юмрука си, а тя е забила зъби в рамото ми, когато чувам покашлянето на Летти зад гърба.

- Настъпи я в корема, - хищно предлага тя.

А двойничката ми се превръща на Летти. Смее се, а от устата ѝ се стича струйка кръв. Аз я настъпвам, а истинската Летти зад мен изохква. После хвърля чашата си, която се троши между парчетата на противниците и скалите - и заявява:

- Имаме нова пропаданка.

cc9eef1e07560228.jpg

- Прехвърлянка, - поправям я. Затварям очи и оставям магията на Цитаделата да изсмуче всичко нужно за възстановяване на подземията. - Е и? Прати я при някой красив и любезен.

- Но тя е различна.

И колко да е различна? Тук в края на реалността всичко е по-такова. Замислено следвам Летти към Огледалото, чета данните и потвърдително цъкам. (Това само аз го мога, всички останали цъкат само отрицателно.)

- Тя не иска любов, иска победа. - обяснява вярната ми сянка. - Иска признание и успех, власт.

- И, значит, нам нужна одна — победа, - тананикам си тихо. - Мы за ценой не постоим!

Летти ме гледа подозрително и отпива от новата си чаша. С нея също сме много различни: тя не знае тази песен, а аз знам дори колко погрешен е контекста, в който я поставям.

- Не искаш ли да отидеш ти? - питам я. - Нашата гостенка-победителка не живее на лошо място. Студентка е в столицата. Купони, младежи - такива неща.

- Да и сега е при нас, - клати глава Летти. - Не, благодаря.

- Но тогава ще трябва да осигуриш победата, докато тя ни гостува. - казвам ѝ. - Ние винаги изпълняваме нашата част от сделката докрай. Искате победа, получавате победа.

- Има си Елфическа кралица, - заявява вярната ми сянка. - Ще я набием набързо, в който и слот да ни оставиш. Десетина часа стигат.

Свивам рамене. Да си владетел означава да можеш да делегираш задължения. И аз делегирам - махвам на Летти и Ръждьо и се премествам в реалността на прехвърлянката, следвана от братята Гръм - Елен и Рома са песента на сърцето ми.

Нощният град ме посреща с ухание на метал и стъкло - тъкмо както обичам. Три дни! Три дълги дни - с вода, кафе, шоколад, южни плодове и тъкани - от всичко по много.

 

 

----- Тук е края :)

  • Like 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз, Мрачната владетелка и 13-тият Похо

Аз, Мрачната владетелка и 13-тият Поход
 
 
- Не ти трябва този дракон, - убеждава ме Летти.
Но не може да ме убеди.
- Рома? Елен? - повдигам вежди към братята Гръм.
- Ще направим всичко, само защото ти го искаш, - заявява Рома сериозно. 
- А да впрегнем Ледения дракон в тринайстия Поход на твое Величество, освен всичко ще ни достави и удоволствие, - натъртва Елен.
a3d981ae546199db.jpg
- Но не ти трябва и този поход сега, - Летти клати глава и вдига мизата в спора, но аз не я слушам повече.
- Бийте барабаните, - заповядвам. 
И всеки ден от тук насетне, моите барабани ще възвестяват наближаването на похода. Докато звукът им постепенно не се слее в кресчендо, а Огнената ми колесница с победения дракон, плавно не се издигне към светлата луна. И под воя на свитата ми, ще прелетим над земите в Края на реалността, а всички на пътя ми ще коленичат.
- Нужен ли ти е поход, за да коленичат? - пита Летти.
Не, разбира се. 
- Приятно е, обаче, - обяснявам. И се замислям. - Ти си тук последните десет похода. Нима не ги харесваш?
- Харесвам ги! Но всичко покрай тях е толкова уморително!
Вярно е. Подготовката им е страшна разправия - участници, участия, оръжия, гориво и пр. Ако не е самото усещане на похода - вихреното отмятане на всички условности, гордите фигури свитата ми и свободния крясък на впрегнатите чудовища, (който се носи в пустошта)... бесния ритъм на ударните, видът на редиците, коленичили пред мен… мда, и всичко това слято с безумното чувство на тържество… И все пак, най-важно от всичко при Похода е усещането за изминало време. Защото именно с това отмервам времето си тук, отвъд Плътния свят. С капсулите и с прехвърлянето на сюжетни слотове, обитателите в Края побеляват, а после възвръщат силите си отново и отново, хиляди пъти. И когато усетя, че е дошло времето на новия поход, нищо не може да ме спре. Това е Тринайстият, откакто Аз, Мрачната владетелка покорих Юга. Дяволска дузина!
- Позволете на мен и мадам Летти да водим Колесницата, - коленичи пред мен Ръждьо. 
Идеален! Силует, уважение, желание. И защо не? Свивам рамене, а после и аз коленича срещу него. Време е за разплата - напоследък някои мои верни съратници си въобразяват, че могат да ме предвидят. Вглеждам се в очите му отблизо и безкрайно нежно питам на свой ред:
- А аз какво ще получа?
 
-- Краят е тук...
  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

И все пак се чудя, разбира ли се, като писането е така сгъстено и сухо? И изобщо интересно ли е? Имам едни такива съмнения :). Защо ли...

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Идеята ти е да е кратко, а според мен потенциала му ще се изпълни, ако се разшири и развие като книга. С демона в началото си твърдях същото, което пък ми напомня, че на онази история дължиш завършек и аз чакам продълженията.

Фентъзи кратки епизоди според мен са неизпълними, така де създава се друг свят населен с различни същества, всяко от което има характеристики, разни там вълшебства и това трябва подобаващо да бъде развито. Така се придава плътност, а тя от своя страна е онова, което превръща добрата идея в добро изпълнение :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

А според мен има доста добри кратки фентъзи форми така, че що пък да не и се получи и в кратък вариант. И освен това дотук прочетеното ми е интересно. Може би защото обичам по-лаконичния стил на писане.

  • Haha 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вярно е, че фентазито не е жанр с който си говорим на ти. Като прибавим и моята склонност да задълбавам, аз все ще си търся материал за дълбаене :lol2: 

  • Haha 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук си поставих за цел да не пиша нищо, което читателят може сам да да си допълни. Т.е. да давам само тези обяснения, които са необходими за да се разбере действието. Ама в някакъв момент ми се струва, че се загубва и смисъла :).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Смисъл има, даже то предимно е наситено с действие , но се получава така, че имаш един основен герой и сума хора, който са фон. Човек може да опознае мрачната владетелка, ама Лети, братята.........да не говорим за изпадналите от нашият свят. В това отношение света на Елена е много по-плътен и имаш 5-6 персонажа доста добре развити и още няколко, които лесно се запомнят и будят симпатии.

Моето мнение, че с една редакция и малко допълнение, може да се получи нещо дори по-интересно от Елена. Най малкото по-динамично е. Основната история си се развива постепенно, а всяка отделна част като сама за себе си е достатъчно разнообразна.

Това, което ми се върти в главата няма нищо общо с твоя план, така че няма смисъл да си философствам.

Чета си историйките, липсващата част съм си я допълнила ( знаеш как) и си чакам продължението на Елена Филипа.

Не е редно демона да го оставиш така ! Егати японският край му врътна - несправедливо е :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
Off Topic

 

Интересно е. Съвременните майстори на фентъзито пишат така - стегнато, динамично, без излишни думички и изобилни прилагателни. По някакъв начин написаното ми напомня на Зелазни. Заради сериозната доза абсурдност, с която се справяш чудесно. Продължавай, както си започнала и не ни слушай разнопосочните съвети - ще се объркаш :)

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз, Мрачната владетелка и Победата

 

Звездите над нас са огромни и толкова много. Летти се надига, за да отпие от чашата си, а после се отпуска отново до мен. Харесва ми да лежа с нея на покрива на Цитаделата: тя умее да мълчи по-добре от всички. После тънки облаци покриват треперливо луната, а някъде далече прозвучава пискливия глас на гайда в особен, неравноделен ритъм. Хм, знам кой свири - и някак си от това ми става хубаво.  Сега това е моят дом. Вглеждам се към северната кула, в силуетите на козел и маймуна, седнали на ръба на укрепленията: стилът им на музициране не се променя с времето, но пък изпълненията им са все така наситени с чувство.

-         Потанцувай ми, - казвам на Летти.

landreau-dance.jpg?w=620

Тя се изправя бавно, с рязък жест изменя дрехите си и после почва да се вие и поклаща, обвита в тъмночервени воали и звънящи монети. И Маймуната сега отмерва ритъма в песента с дрънкане на дайре. Гледам Летти, а после не издържам - ставам и започвам да танцувам с нея. Моята рокля е синя, а партията ми огледална. И двете правим мост назад, но една срещу друга, после се изправяме и кръжим с вдигнати ръце. Гайдата и дайрето не спират. Луната над нас е едра като портокал и толкова сияйна! Нищо не може да се сравни с нощите през юли. Накрая, когато музиката замлъква, двете изящно се покланяме. Взимам чашата от ръцете ѝ и отпивам. Зад гърба ми някой пляска с ръце, и докато се обръщам, с ъгъла на очите си виждам гневното ръкомахане на Летти. Късно е, обаче.

-         Такава нощ развали, - заявявам на непоканения Ръждьо.

Протежето на вярната ми сянка е сякаш настръхнало - обичайно кроткият Кум Лисан сега изглежда и по-висок, жилав и изтъкан от магия. Пълнолуние е, и може би затова и деветте му опашки са се разперили като ветрило. И не бях виждала очите му да светят жълто по този начин - не и досега. Но само след секунда пред мен отново застава обичайният той - елегантния несменяем от харема на Летти - без сияние, опашки или блясъци в погледа.

0659711001380562293_426037_600x458.jpg

Ако не знаех какво съм видяла, можеше и да повярвам.

-         Исках да ви покажа това, - подава ми огледалото Ръждьо.

Смръщвам се, а червената ми партньорка по танци наднича през рамото ми.

-         За прехвърлянките няма почивен ден, - коментирам. - Летти, подготви ми рейтинг на средствата, с които пристигат.

-         Добре. - кима тя. - Но и без да съм напълно точна, знам, че те използват най-вече книги комбинирани с проклятия, за да отворят прохода.

-         Не е ли още епохата на Интернет? Пост-телевизионната култура? - питам аз. - Имали сме всякакви вълни досега - аниме фенове, сериални герои, игри и играчи, даже някои кино-трансфери със проклятия. Защо пък сега отново книги?

-         Ами четат ги онлайн, - кима приятелката ми. - Скокът остава същия, само засилката е малко по-различна.

-         Тогава искам рейтинг на авторите, - заявявам. - И на най-популярните други опции. Сравнения. Анализи. Трябва да вземем мерки. Това у нас стана проходен двор. Другаде да си чистят стреса.

-         Стресът изчезва, когато ръцете работят - изцепва Ръждьо.

Свивам зло очи… И какво, пита се, правеше той на покрива ми, докато моите ръце работят? Човек би казал, че с Летти имаме всичкото време на света, за да бъдем заедно. Но аз повече не съм човек и знам добре, че това не е така. Постоянно заедно са само влюбените през първата година. За всички останали времето на съпричастие e толкова… преброено.

Умната Летти се измества срещу мен и закрива Ръждьо от погледа ми.

 

И нататък

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...