Jump to content
maira

Аз, мрачната владетелка

Recommended Posts

- Пристигна още една, Ваше величество, - казва Летти. 
 
Не умее да се изразява като секретар, моята Летти. Всичко е общо, липсва пълнота на информацията: например къде? И от къде? А защо? И не е, като Огледалото ми да си мълчи и отговорите да остават неизвестни. Всеки случай на преселение от други светове - особено от жени, в земите, над които властвам, се следи най-внимателно. И понеже такива се появяват тук сравнително често - наложи се дори да измисля име на този вид гостенки. Как мислите, другосвятка? Другопатка? Друговрътка? Скришълка? Чуждоселка? Населянка? Не - не. Отнесох се съвсем сериозно и затова жените - преместени от световете си в моята територия, сега се наричат прехвърлянки. А Алвин, моят бял конкурент от Запад, надава прословутия си божествен кикот, когато чуе за прехвърлянци. Затова пък при него, техните случаи се решават бързо. Новодошлите (мъже) почват работа като слуги, в краен случай стража… подобни позиции в Алвиновия дворец трябва постоянно да се захранват. Разбира се, той им обещава, че ще ги спонсорира след време - та да станат велики рицари/дракони/некроманти и пр. - в някое далечно кралство. Но процентът им на преживяемост за първата година - това е една друга приказка.
 
А в моят Изток считаме, че мъдрите владетели могат да си позволят всеки път да отсъждат според настроението си. Аз така считам. А аз дори не съм мъдра, питайте Алвин.
- Откъде е тя, Летти?
- Отново от Земята, източна Европа.
- Интересно! Тук почти нямаме представители на други държави, или даже раси. Защо ли именно от Източна Европа прехвърлянките идват при мен?
 
Летти отпи от чашата си. Виното в нея е с идеален гранатов цвят, особен ягодов послевкус и прекрасен аромат. За кръв ли си помислихте? Летти никога не би се отпуснала до такова. Тя пие само наистина хубав алкохол, при това - постоянно. А иначе какъв смисъл има? Тя е положила много усилия, за да бъде вярната сянка на Мрачната владетелка и заслужава адекватно изпълнение на желанията и висока оценка. И това продължава вече цяла вечност… Освен това, без чашата си, Летти обича да използва твърде драматични вметки, саркастични бележки и болезнени коментари, затова съм я закрепила за нея с едно от най-сигурните си заклинания. Все пак, аз съм Мрачната владетелка, нали така? 
 
 
- Вероятно там животът е много тежък, - обясни си тя, но после размисли. - Вероятно жените от Западна Европа търсят различни типове преживявания, каквито тук няма. 
 
- Припомни ми, колко континента има на тази Земя? 
 
- Седем.
 
- Значи има още шест. А според теб, кога при нас е пристигала за последно прехвърлянка от Африка?
 
Летти ме гледа внимателно.
 
- Забравих, - признава тя.
 
- Преди 5 години - намесва се Ръждьо. - За да посети историческия резерват.
 
- Какво прави той тука? - питам сърдито Летти. 
 
Тя изящно намества рижите кичури на Ръждьо и хитро ме поглежда. Той не е неин тип, но тя настоява да бъде младши в харема ѝ. Вероятно, за да го води на срещи и да ме разсейва, както сега. Впрочем и Ръждьо знае ролята си и сияе умолително с огромните си сиви очи. Но това е игра между мен и Летти, така че - забрави, драги. 
 
- Както и да е, - накланям глава и отивам до малкия пулт на огледалото кабинета. - Въпросът е, защо тук толкова често идват жени от само конкретен половин континент на техногенния свят. 
 
- Това наистина ли е въпрос? - смее се Летти. - Просто я прати да се ожени за краля и това е.
 
- Отново? Женят се за този крал през ден.
 
- Е и какво, да не си му майка? - Летти повдига вежда, гузно се сепва и хвърля поглед към Ръждьо. Но после отпива от чашата си и отново се усмихва.
 
- Мила моя, - доближавам се и повдигам брадичката ѝ с показалец. - Последното, за което се вълнувам е този крал. Но то знаеш каква е нашата работа. Ние трябва да поставим стандарта в тези истории. Най-доброто от най-доброто.
 
Летти се смръщва и отива до Огледалото.
 
- Тя е на 35, - чете тя руните внимателно. - Образована, живее сама, работи в офис за експорт, претърпяла е развод, не говори много с родителите си. Чете любовни романи и фантастика, не обича да готви. Счита, че има добро сърце и висока интелигиентност, но никой не я оценява. Мечтае за нежност, разбиране и обгрижване - уморила се е да бъде сама.
 
- Тогава краля? - подсмихва се Ръждьо.
 
Щракам с пръсти и сядам на трона си. Влизат братята Гръм - Елен Гръм застава зад мен, Рома коленичи, а Ръждьо отскача. Потупвам могъщата длан на Елен и взимам от Рома услужливо протегнатата си записна книжка. В очите му има само обожание. В гласа ми святка тържество.
 
- Виждаш, че не само краля е решение, което и трябваше да се докаже.
 
Летти махва с ръка и освобождава всички.
 
- Туше, - обявява тя. - Ще ми кажеш ли какво става?
- Сънувах сън, - казвам ѝ. - И не се опитвай да ме спреш.
- Никога не го правя, - и тя отпива от чашата си. - Просто идвам с теб.
 
 
----- 
  • Like 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добра си владетелко на световете, умееш ги тези неща с прехвърляниците, а на мен ми е хубаво да ги чета. Твоите неща са като да сънуваш и да си в нереалността, обаче без да губиш спомени, напротив, когато си там виждаш всичко хубаво, ярко, живо, защото някой те води през този свят, някой с безкрайно въображение на име Майра.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз, Мрачната владетелка и преразпределянето на властта

 

 

- Защо не ги наричаме пропаданци? - пита Летти. - Прехвърлянци е ужасно меко, намислено и славянско.

- Пропадането има и нещо отрицателно като конотация, - обяснявам. - Не е задължително да са пропаднали, за да дойдат в земите ми.
- Пропаданец не е като пропадняк. А и как мислиш твое Величество, - интересува се вярната ми сянка. - Дали на тях им пука как ги наричаме? Те са тук защото не могат иначе - самотата им е прекомерна, настигнало ги е проклятие, а пък мозъкът им позволява прехвърлянето…
- Ето, виждаш ли, и ти казваш прехвърляне. Пропадането е - едно: неморално и две: някак си окончателно.
- Ама на какъв език говориш ти твое Величество? - ядосва се Летти.
- Оспорваш моите езикови знания? - гневя се и аз не на шега.
Сянката ми се отдръпва между завесите и вътре (по поръчка?) влиза дългокосия Ръждьо. С кафе.

- Пак правиш така, - още съм сърдита, а дори и леко печална. - Тук кафето не е като там.

- Но Ръждьо е тук, - хитро ме поглежда тя.

Щракам с пръсти и сядам изящно на трона си, а моята вярна помощничка отпива и от моето кафе. Влизат братята Гръм във вталените си гвардейски униформи. Ръждьо, ха!

- Има ново събитие при Огледалото, - заявява могъщият Елен Гръм.

- Прехвърлянка?

- Вижте сама, - подава ми очилата брат му Рома.

Ръцете на Рома са ужасно красиви, аристократични - на музикант или художник. Напомням си да го накарам да ми посвири някой път. А после ужасено свалям очилата.

- Ама това е прехвърлянец!

- Я да видя! - подскача Летти. - Че защо не е при Алвин? Те всички отиват при него, нали той е Белият властелин!

- Сега ще видиш, - шъткам ѝ аз, и я повличам със себе си. Летти повлича чашата си с вино. Ръждьо и братят Гръм се повличат сами.

А на пода на приемната стая спи юноша. Прехвърлянец! Младеж! И какво прави Алвин? Поглеждам ужасената Летти, стреснатия Ръждьо  и невъзмутимите братя Гръм.

- Ако се събуди, забавлявайте го, - нареждам и бързешком се разтварям във въздуха.

Един велик светъл властелин ми дължи обяснение! Сияйното кралство обаче изглежда спокойно, а столицата почти безлюдна: значи версията, че местата при него са се препълнили, отпада. Няма оправдание, просто няма. Насочвам се към Двореца на бурите.

Пред него е строена армия, а пълководецът е коленичил за благослов. Фу за вас! Познавам тази конфигурация, пак ще идват да ми развалят границите. Не, че не ги разбирам - все пак Аз съм Мрачната владетелка. А и тази войнствена енергия все някъде трябва да се излива. (Дворецът на бурите едва издържа даже пировете, старичък е вече.) И все пак, защо отново ще върлуват у дома, нали и подземните драконите и тъмните елфи са винаги налични? И най-вече, защо Алвин не си вземе прехвърлянеца, я колко военни чинове има за постигане - от редник, та до генерал! Изброявам отделните единици - летящи гущери, светли магьосници, северни великани с танкове, групите стрелци и ескадроните с конници и пешаци. В единия край има и два непознати шатъра - нови попълнения които не се виждат.

Очилата ми започват да писукат - значи ме засякоха. Поглеждам точката е небето, трансформирам се в кралицата-пума и намялам до средата обграждащия ме тъмен пламък. Една от ангелообразните вестителки на Алвин вече лети във въздушен свредел към позицията ми. Ангели, ама нагли - тъкмо както се полага в царството на Светлия властелин.

- Какво правиш тук, Зла вещице? - пита тя.

 

Останалата половинка от разказа: тук

  • Like 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Аз - Мрачната владетелка и Претендентката

 

 

Ненавиждам такива сънища.

И затова трябваше да се действа бързо.

- Ваше величество, - шепне Рома Гръм, но го игнорирам.

Претъркулвам се от леглото на пода, предвидливо опакована в одеалото си и щраквам изхода опипом. Гласът на Рома остава далеч назад, а аз се хлъзгам в тайния си проход право към леденото езеро. Падам във водата и пищя, макар че ако трябва да сме честни, все още съм прекалено погълната от съня и нищо не усещам: нито каменното дъно на пързалката, нито ледената вода, нито тежестта на мократа завивка. Обаче ми харесва да пищя, чувам го и ми нужно е да усетя - че съм жива, сега повече от всичко.

Изправям се, щракам с пръсти и късо нареждам:

- Голем.

И тренировката започва. Големът не е много висок или оригинален, но е силен и бърз. А аз трябва да избягам от съня си - и съм по-бърза. Първите схватки с избраните противници в подобно настроение са винаги вихрени и технични. Формирам бронирана ръкавица, коварно влизам в гарда на голема от непредвиден ъгъл и троша туловището му.

LDOEJh1v7eKMBjiuZxeVRU_A7yvUSwzjXEfmfyCHKp51tiPgZQIIAVDTFHHecw_tn38tORceurbhGmNgxEfVCEOTf1d0u3_xrwwAej3-W6tImMZNl7sgcQLttv7b6g0dLEXExZ-T

- Демон.

Тези са по-жизнени: предвидливо формирам рапира в другата си ръка и мушкам като обезумяла.

- Дракон.

Създанието бълва огън, което е донякъде весело. То изпарява езерото, а с меча аз пронизвам муцуната му през небцето и челюстта и го сковавам. После бълвам лед отгоре, раздвижвам китка и главата му се пръска.

- Ангел.

Сменям враговете през няколко минути. Хвърлям огън и киселина, стрелям и сека. Скука. Никой не е по-силен от мен, Мрачната владетелка.

- Мрачната владетелка.

Да, този противник е поне интересен. Тичам рязко срещу ѝ, замахвам брутално, а от удара главата й се отмята. Тъпа кучка. Ще ми платиш за всеки свой провал. За всеки пропуснат и загубен шанс. За всяко погрешно решение.

- Мислиш се за много велика, - съска тя, подсича ме и за миг се въргалям в краката ѝ.

Атакуваме и блокираме едновременно, а пещерата (и цитаделата отгоре) се тресат. Само как я мразя! Но поне това усещам добре. Увила съм косата ѝ около юмрука си, а тя е забила зъби в рамото ми, когато чувам покашлянето на Летти зад гърба.

- Настъпи я в корема, - хищно предлага тя.

А двойничката ми се превръща на Летти. Смее се, а от устата ѝ се стича струйка кръв. Аз я настъпвам, а истинската Летти зад мен изохква. После хвърля чашата си, която се троши между парчетата на противниците и скалите - и заявява:

- Имаме нова пропаданка.

3yIFz54EDSjGbIpP7_C-tkpwnN36_2pFWHUIBRXsNRg0UpWf-ZMfj3FOjjsuvKLK2uKzFHT8sgoWHWpmJHnKAFrq0GwfUxYzh-WWYhu_6FwwH9RhUHqg2WR9fgBy1u8BATXD-myp

- Прехвърлянка, - поправям я. Затварям очи и оставям магията на Цитаделата да изсмуче всичко нужно за възстановяване на подземията. - Е и? Прати я при някой красив и любезен.

- Но тя е различна.

И колко да е различна? Тук в края на реалността всичко е по-такова. Замислено следвам Летти към Огледалото, чета данните и потвърдително цъкам. (Това само аз го мога, всички останали цъкат само отрицателно.)

- Тя не иска любов, иска победа. - обяснява вярната ми сянка. - Иска признание и успех, власт.

- И, значит, нам нужна одна — победа, - тананикам си тихо. - Мы за ценой не постоим!

Летти ме гледа подозрително и отпива от новата си чаша. С нея също сме много различни: тя не знае тази песен, а аз знам дори колко погрешен е контекста, в който я поставям.

- Не искаш ли да отидеш ти? - питам я. - Нашата гостенка-победителка не живее на лошо място. Студентка е в столицата. Купони, младежи - такива неща.

- Да и сега е при нас, - клати глава Летти. - Не, благодаря.

- Но тогава ще трябва да осигуриш победата, докато тя ни гостува. - казвам ѝ. - Ние винаги изпълняваме нашата част от сделката докрай. Искате победа, получавате победа.

- Има си Елфическа кралица, - заявява вярната ми сянка. - Ще я набием набързо, в който и слот да ни оставиш. Десетина часа стигат.

Свивам рамене. Да си владетел означава да можеш да делегираш задължения. И аз делегирам - махвам на Летти и Ръждьо и се премествам в реалността на прехвърлянката, следвана от братята Гръм - Елен и Рома са песента на сърцето ми.

Нощният град ме посреща с ухание на метал и стъкло - тъкмо както обичам. Три дни! Три дълги дни - с вода, кафе, шоколад, южни плодове и тъкани - от всичко по много.

 

 

----- Тук е края :)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×