Jump to content

Recommended Posts

 

 

 

Аз и ти

- един ден ще се събудим.

Не ще бъдем вече на двадесет и една.

Ще бъдем по – стари,

по – мъдри,

светът ще е шарил по наш'те лица.

 

В прозорци

през завеси

ще се взрем,

за да си спомним всичко,

което някога

сме търсили,

оставили.

 

И нещо в нас ще затупти,

ще зареве,

нещо отдавна,

потулено,

забравено.

 

Ще си спомним онова,

което сме били,

онова, което

сме опитвали,

направили.

 

Ще си спомним

как сме били двама – само аз и ти.

Как от гордост всичко сме забравили.

 

Как сме тръгнали,

обърнали сме гръб.

Как последвали сме чуждите пътеки.

 

Как сме съжалявали дълбоко всеки път,

в който срещали сме

новини - един за друг -

от всеки.

 

 

 

И ще сведем поглед в този ден,

тихо ще въздъхнем,

не ще смеем да заплачем.

 

Ще тръгна аз – в безизразност – смирен.

За тебе знай – все още вътре – в мене – всичко – обич – плаче.

 

 

 

 

 

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Никога не се променяш ти.

Все такъв си – плаче ти се,

а се смееш.

 

Полагаш опрощаващо ръка

и продължаваш във смиреност,

кротко

да живееш.

 

А аз във огън цял живот горя.

Във непримиримост съм -

събирам всичките пороци.

 

И тайно ненавиждам в тебе онова,

което прави те

такъв, какъвто си – добрякът просяк.

 

И завиждам аз – на теб

и твойта простота.

Как лековато сълзи триеш, а

се смееш.

 

Да докосна аз подобна висота,

в плът на Дявол съм,

не мога,

и не смея.

 

Затова до мен все още те държа.

В доброта ти - глава полагам.

 

Прощаваш ми,

прощавам ти, нали така?

 

Добро във зло,

поклон пред вечното разпятие.

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Днес прекърших

някого

защото

някого прекърши мен.

 

Но не изпитах онова,

което някога би

изпитал някой като мен.

 

Не трепнах

и не почувствах болка,

вина не срещнах,

нямаше я в мен.

 

Днес прекърших безразлично

някого - защото някой

бе прекършил мен.

 

Усещам рози дето вехнат,

някъде далече там.

Змии обивам върху

свойте китки -

не ще бъда вече сам.

 

Деградирам и разбирам,

колко точно ти ми взе.

И как със същите очи, с които

имах аз към някой вчера,

гледал си ме - с поглед

на убиец, гледащ жертва,

знаеща,че ще умре. 

 

Давя се в растежа си порочен,

всяка кост се чупи,

Всеки ъгъл се руши.

 

Студ е там,

повдигащо леплив.

Там никой, никой

не е жив.

 

Не усетих точно,

докато

повръщах чувства,

кога чудовище

от гнилоч сътворих.

 

Но не искам никога да го напускам,

щом образа му с моя припокрих.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Не идвай тук - буря е.

Студено е до там,

че кожата синее.

 

И ронят се отгоре

леднни късове.

 

И сякаш нищо тук

отдавна не вирее.

 

А аз съм в центъра

на този мраз.

 

Така ме е обхванал

- дълбоко вцепенение.

 

И вече не дочувам твоя глас

- с теб

говори призрак,

мое отражение.

 

Не идвай тук  - че шумно е.

 

Не мога да те чуя,

а това във

мене всичко

предизвиква.

 

Но после някак стихва - в снега

изгубвам те,

тишината вътре

в мен сред шума -стена изниква.


 

Поданник съм ням на режещ звук.

Ледът дълбае,

ледена усмивка.

 

Не идвай тук - че страшно е.

Някъде навътре, някъде дълбоко - в мен се води битка.





 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Руша се във въздуха.

Засипвам всичко.

 

Ти заспиваш

някъде там.

 

Аз повръщам чувство.

И пускам водата.

 

Гледам го как потъва.

В три през ноща.

 

Някой ми говори.

Виждам усмивки.

 

Гнусно е.

Полепва по мен.

 

Лъжите са винаги такива.

Лепнещи.

Като теб.

 

Някой ме докосва.

Повръщам чувство.

Гледам го как потъва

в сифона на банята.

 

Вече е пет,

а ти спиш,

някъде там,

където няма

мръсни пръсти.

 

Слънцето изгрява.

Повръщам чувство.

То просто изпълзява,

удря пода и изчезва.

 

Броя секундите.

В девет сутринта.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Денят е праволинеен.

Тик -так.

Ах, какво добро момиче.

 

Преброй минутите,

раздели ги

на чувства,

времето тече ли, тече..

 

Имаш толкова много малки

диаманти в скута.

Тик-Така.

Броиш ли, броиш..


 

Нощ и ден.

Какво добро момиче.

Работата за днес,

не ще се вмести

в утре.

 

Тик -так.

Тази плаче,

онзи също.

 

Дай им диамант,

остави да го гледат.

 

Тик -так.

 

Каква добро момиче.

 

Не оставяй нищо за себе си.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Виждам болка.

Тя е в ириса,

не е в отронената

ти сълза.

 

Остава там,

навътре в окото.

Не може да я отмие

капчица вода.

 

Нещо ми казваш,

нареждаш,

споделяш,

а аз гробовно мълча.

 

Ти знаеш ли за ужаса бездушен,

който дебне в човешката душа.

 

Тя безсмъртна е. И той със нея.

Не се губи. Там стои.

 

На мрака дълга епопея.

Човешката душа е пълна с ужаси, уви.

 

Но ти споделяш ли, споделяш.

И истини споделяш, и лъжи.

 

А в мен не трепва нищичко за тебе.

Във мен отвътре нищо не гори.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...