Blank 13 (2018)

[lazeto]

 

Blank 13 (ブランク13)

Страна: Япония

Също така известен като: blank13

По истинската история на: писателя Koji Hashimoto

Премиера: 03 Февруари 2018

Времетраене: 80 мин.

Жанр: Семейна драма

Режисьор: Takumi Saito

Субтитри: Английски

           

Участват:

Issey Takahashi като Koji Matsuda

Mayu Matsuoka като Saori Nishida

Takumi Saito като Yoshiyuki Matsuda

Lily Franky като Masato Matsuda

Misuzu Kanno като Hiroko Matsuda

Jiro Sato като Taro Okamune

Murakami Jun

Fukushi Seiji

 

Резюме: Преди тринадесет години бащата на Koji Matsuda (Issey Takahashi) избягва от дома си, оставяйки семейството в големи дългове. След толкова години Masato Matsuda (Lily Franky) се появява отново в живота им, съобщавайки новината че страда от рак на крайниците и ще умре в рамките на три месеца. Те не му прощават, но Koji, идва на погребението му, само за да чуе от няколко души странни истории за него, които напълно ще променят отношението на сина към починалия…

 

 

Свали с английски субтитри 

Онлайн с английски субтитри 

Руски субтитри 

Онлайн с руски субтитри 

[cucyta]

Супер, откога го чакам да излезе този режисьорски дебют на Такуми Сайто със субтитри!

[sonihrisi]

И аз го чакам този филм, обаче никъде не намирам руски субтитри. Накрая ще го гледам с английски.

[cucyta]

Преди 7 часа, sonihrisi написа:

И аз го чакам този филм, обаче никъде не намирам руски субтитри. Накрая ще го гледам с английски.

То и с английски го нямаше доскоро, мисля. 

[ukio]

Аз пък го свалих от този сайт за онлайн гледане. Има вградени английски и само така ме устройва, макар да очаквам по-лошо качество на картина и звук. Ще рискувам.

[Шоши-сан]

Чудесен филм. Хареса ми много.

Историята е ясна но как е разказана и поднесена е силата на този филм. Голямо браво на творческия екип и каста до един.

Сериозен сюжет но така поднесен че да не натоварва излишно. И даже парадоксално аз като зрител го завърших с ведро настроение. Странно но факт. Туй също е показател за мен за майсторство. Към това прибавям и факта че гледаш нещо тъжно, нещо не за похвала на пръв поглед а се усмихваш през сълзи образно казано.

Виждам че съм първия коментиращ зрител на филма в темата , така че за сега от повече коментар ще се въздържа.

Филма ми напомни за Departures 2008

[ukio]

Аз така и не гледах Окурибито. Все чакам подходящ момент, но тази късометражка, режисьорски дебют за Сайто, ме впечатли. Непретенциозно, дълбоко японско като усещане и дори хумор. История за човек, който не е успял да даде нищо на семейството си, но за сметка на това други хора са познали неговата доброта. В началото имаше 1 реплика за числеността на хората, които идват на дадено погребение - по тях се познава, как е живял починалият. Е, техният човек нямаше много посетители, но пък каква изненада поднесоха присъстващите. Определено шашнаха роднините.

Не съм и помислила, че Сайто ще пробие и на тази сцена. Невероятно, как продължава да се развива във всякакви направления. Уважавам го за това и му се радвам при всеки успех. Критиката се беше изказала позитивно за тази лента още на кинофестивала в Шанхай, където й дадоха приз. Пожелавам му още много режисьорски и актьорски проекти! Любопитно е, колко известни имена е привлякъл да участват в този филм. Браво!

[Шоши-сан]

Филма за мен определено е фистивален. Заслужава го. 

Аз от поднесената информация се впечатлих че кремацията отнема час в това съоръжение, при такива температури. Честно казано мислех че е по-кратко/бързо.

Определено ми хареса как бе разказана самата история. Простичка а ...... Кулминацията си бе самото събиране след кремацията. Култова сценка се получи направо, от до. 

Финално всичко умерено и нищо излишно а в същото време напълно реално. Минишедьовър.

Като прочетох горе "Окурибито" се сетих как преди 1-2 лета седнах пред телевизора, това ми се случна изклююючително рядко-имам предвид да гледам някакъв тв канал а не да ползвам телевизора като екран. Та сядам и телевизора бе на БНТ1 и гледам японски физиономии. Оказа се че дават Окурибито, направо не вярвах на очите си за секунда, беше почти в началото та си го догледах. Повторих го така, но май бе озвучен на български , което въооообще не ми хареса.

[ukio]

Доколкото знам, кремацията помага на душата по-бързо да се прероди. Но наистина цял час е доста време. 

Интересно, дали платинените зъби са излезли цели?! Ха Ха!

Точно в това е силата на източните филми - простички истории с дълбоки послания.

[Шоши-сан]

Оххх, да  този със зъбите просто бе един път . Ама то само той да беше. В почелите помена гъмжеше от колорити.  Тази цялата сцена даже според мен заслужава да я повторя. Те така се редуваха а и включваха един на друг  а аз така се , че съм сигурна че  пропуснах някой детайл.

Иди кажи  с тези скици че героя на Лили е живял шаблонно. Поне някак си това тушира мислите на двамата братя , видяли други страни от човека Масато Мацуда и да встанат в мир със себе си по въпроса. Получи се добре. Майка им направи същото по свой начин. И финално настана едно омиротворение и за това писах че някак си с ведрост приключих филма.

[ukio]

С една дума- дзен!

Японската естетика отново се оказа в центъра на историята.

Обаче и постерът е много готин. Изпратиха ми един от Япония.

[cucyta]

Е, сега вече и аз мога да го гледам, има и руски субтитри. Впечатленията...после.

[Шоши-сан]

О да. Постера е много добър. А аз след като изгледах филма си мислех и за заглавието му. Бленк ясно. 13 също. Но някак си си мислех че бих ги разделила тези две неща по някакъв начин. Дали точа или нещо друго. Но тъй като не можах да го измисля както ми се иска , заключих че заглавите така както е е ок. Въобще разнищих го отвсякъде филма. 

Дано получи много награди този филм. Мен не че ме греят те, или пък са ми важни , но за творческия екип и каста ясно че е добре колкото повече толкова повече.

[ukio]

Да си призная, преди да гледам, много се чудех, кое е това празно 13, я то е оказа, че е празнина от 13 години, която така и не е запълнена по отношение на семейството. Но когато хората от това семейство разберат, че има и друга страна на монетата, става далеч по-лесно за тях да продължат напред. 

Между другото, направи ми впечатление трикът, към който бяха прибягнали при другото погребение - този с оплачквачките. Подобно нещо, само че в сватбен вариант, имаше в последния филм на Иваи.

Хайде, чакам отзиви! Филмът е само час и 10 мин., но понеже не е динамичен, създава впечатление за по-голяма дължина.

[Шоши-сан]

Хм, понеже повдигна темата за ритуалите при погребение. А и това бе част от филма. Съответно са размислих и затова докато гледах. Ние сме малка държава а във всяко населено място е толкова различно все, дори едва ли не при всеки поп е различно. Това само по себе си ме  винаги. Въпреки тематиката, моля да не съм приета за вулгарна и от този род. Та това с оплаквачките , едва ли не професионално  го има у нас по места. 

Това ме подсети за още нещо по филма което да спомена че ми хареса. В скрито щото май прекалих днес със спойлването тук.

Spoiler

В началото на филма след като зрител разбрах че ще съм на погребение или помен автоматично един вид станах сериозна, всичко в черно, канонично и пр. Но в следващия момент дадоха това с парите и объркването на двамата Мацуда, а след това и тези с платената оплаквачка.....отиде ми цялата автоматична сериозно и пак бях редовен зрител пред който се откри нашия стандартен герой от гледна точка на семейството му. Направо герой образец на типажа "боклук баща и съпруг". Обаче след това дойде дзена , който смятам и да повторя.

Въобще мноого умело сглобен филма откъм водене на емоциите на зрителя. Ей това е за мен майсторство. Иначе всеки от нас може да вземе камера , да снима и че даже да заяви че заснетото е филм.

 

[cucyta]

Хмм, с Departures 2008 не мога да го сравня, освен, че всичко и в двата филма се върти около погребенията. Този филм по-скоро ми приличаше на онези така наречени новели, които съм гледала в миналото.  Камерно, бавно и малко хаотично. И въпреки, че ме развълнува в някаква степен нещо усетих не завършеност, не уравновесеност. Но наскоро прочетох, че японците в изкуството харесват асиметрията (ако мога така да обобщя), нещо не докрай изобразено за да дадат възможност произведението да има възможност да се до изгражда, защото живота е движение, най-общо казано. И тук ми направи такова впечатление онази незавършеност на историите на присъстващите, която почувствах. И, че имаше промяна в отношението и чувствата на братята имаше, но каква точно остана недоизказана докрай. И все пак общото ми впечатление е положително, хвърли ме в размисли този филм.

[ukio]

Точно това е дзен - незавършеността и недоизказаността. Добре, че братята станаха свидетели на тези сцени, че да преосмислят нещата и да не се сдухват съвсем.