Jump to content

I'm А Cyborg, But That's OK (2006)


Recommended Posts

И аз мога да изскоча веднага тук с пет страници на тема "Постмодернизмът у Ницше, Фуко и Лиотар"

Ами именно, те това е - само да се връзва, но това е интересното.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В самият край на филма има един много интересен дребен детайл който ако го забележиш прави финала много по-разбираем. А съм сигурен че много хора са го пропуснали.

 

 

Когато те стоят под дъжда и чакат да ги удари мълния а тя търси корковата тапа за да запуши бутилката с вино.

 

Тя не може да намери тапата защото ако се вгледаш, той я е сложил на върха на антената точно за да не ги удари мълнията :).

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В самият край на филма има един много интересен дребен детайл който ако го забележиш прави финала много по-разбираем. А съм сигурен че много хора са го пропуснали.

 

 

Когато те стоят под дъжда и чакат да ги удари мълния а тя търси корковата тапа за да запуши бутилката с вино.

 

Тя не може да намери тапата защото ако се вгледаш, той я е сложил на върха на антената точно за да не ги удари мълнията :).

 

 

 

Тапата на антената беше много готин момент.

 

 

Иначе любимият момент от филма ми е

 

когато той й "поставя" устройството да преработва храната.

 

Прекрасен момент, иначе очаквах много повече от този филм. Актьорите са чудесни, но може би поради тематиката и други подобни гледани филми, този не можа да се качи по стълбицата ми нагоре. Иначе бих се радвала, имаше потенциал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Определено препоръчвам на всички да гледат филма. Ех този режисьор... :rolleyes: , и тук е постигнал една визуална приказка, която омагьосва. Толкова е нестандартно и оригинално, че няма как да не ви трогне и да ви погълне напълно. Im Su-jeong и Rain са направо изумителни в ролите си, едни от най-запомнящите се, които съм гледала всъщност. :) Явно всички филми на Park Chan-wook са си задължителни. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трудно бих могъл да опиша усещанията си за I'm А Cyborg, But That's OK, но наистина филма ме плени тотално. Голямо браво на магьосника Park Chan-wook.

Няма да се впускам в излишни хвалебствия - играта, визията и музиката го правят най-добре. И като споменах музика, качих и споделям с вас вълшебния саундтрак, както и невероятно сладкото изпълнение на Bi Rain :)))

 

СВАЛИ OST

 

СВАЛИ Yodel Song by Bi Rain

 

:rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много различен и интересно поднесен филм, с нестандартен сюжет и силно актьорско изпълнение . Им Со Джонг и Рейн са уникално добри в ролите си, стоят много добре един до друг и ми харесаха като двойка. За този филм трябва да си в подходящо настроение и с подходящата нагласа за нещо много нестандартно и различно. Може би не на всеки би допаднал, но лично на мен ми хареса наистина много. Радвам се, че се спрях на него и не го подминах. Ще го помня дълго време. ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стабилно откачен филм на традиционно откачен режисьор, но мога да кажа, че е великолепен. Надали на всеки ще понесе цялата тая шарения и дандания, но някъде зад нея има много, много добри послания. Също така много добри роли и за двамата главни. Препоръчвам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Явно не ми е попаднал филма в подходящ за него момент, така че за жалост не мога да се присъединя към многото възхитени коментатори по-горе. Обичам странни, нестандартни филми, но това ми дойде в повече с "лудницата". Второстепенните герои бяха, как да го кажа... Прекалено карикатурно луди сякаш. Пресилени. И ми дойде в повече цялото разпъване на локуми в началото, за да стане нещо съществено към края. Логически се очакваше

той да стане "нормален" докато се опитва да оправи нея

. И

И самата идея, някой в лудницата да успее да оправи друг пациент не е нова - в K-Pax има подобни елементи

. Та общо взето ми хареса идеята на филма, благодаря за едно от поясненията по-горе, което ми помогна да се ОТцъкля след края на филма, защото ми дойде много неразбран... Но лично аз бих предпочела филма в не толкова луд вариант.

 

Сега се свивам на топка и очаквам летящите с бясна скорост хвърлени чехли и тухли по мен :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега си го догледах филма и докато още ме държи тази буря от чувства и впечатления да си кажа първата асоциация, която ми дойде на ум. :)

Аз съм Киборг е преди всичко филм за мечтите и любовта, това поставям  на първо място.

Всичко друго беше бъркотията от човешки страсти и слабости, които ни съпътстват ежедневно, добре измислени и вплетени в сюжета на филма, за да се видим какви сме, как не се поглеждаме отстрани, уж много важни, а правим всичко като героите от филма, които привидно сме обявили за луди.

Сякаш ежедневно четем кодекса на Йон Гун, който тя така упорито се опитваше да спазва - Без съчуствие, без тъга, без благодарности, нали на такива се правим всеки ден, на много силни, защото не ни се хабят време и усилия да се занимаваме с проблемите на хората около нас, само че не го осъзнаваме и не си признаваме открито като нея.

Ами образа на психиатърката, която не можа да вникне в проблема на нито един от пациентите си, шаблонно и заучено се пробваше да ги лекува без да каже и една близка до тях дума, беше крайно неадекватна, толкова се зарадва, когато Йон Гун си хапна бонбона, а някой преди нея стори чудеса от храброст, за да постигне това.

Отчуждение, фалшива загриженост и накрая всички комплекси избиват един след друг, всички пациенти бяха огледало на света ни- мания за външна красота и преяждането, певицата с тиролската песен и несбъднатата и мечта, извиняващия се на всички, но невиновен за каквото и да било и нашето киборгче, което иска от все сърце да бъде робот без чувства. И в тоя ред на мисли, да кажа, че Рейн много ми хареса, голямо сърце вложи в ролята си, даже така повече го одобрявам, без да пресилва чара си, без мускули, само раздаване и емоция да виждаме от негова страна. Много естествен беше, а спасителната целувка отива директно в дъ бест в историята на киното.  :kiss2:

 

и като споменах най-красивия момент във филма, да кажа и кой най-много ме натъжи и даже бих казала, че досега не съм виждала по-голяма проява на бездушие, проявена под някаква форма, много много ме изуми, когато майката обърка пакетчето с праха на бабата и подправката за яденето, още нещо толкова красноречиво от света на "нормалните".

 

Попадала съм на много умни корейски филми, но определям този като много специален.

Радвам се, че завърши така и любовта и мечтите победиха безразличието.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...