Jump to content

I'm А Cyborg, But That's OK (2006)


parab
 Share

Recommended Posts

c07ebbcc8e9c0b39.jpg

I'm a Cyborg, But That's OK

Режисьор: Park Chan Wook
Сценаристи: Jeong Seo Kyeong, Park Chan Wook
Година: 2006
Жанр: Драма, Комедия, Романтичен
Държава: Южна Корея

В ролите:
Im Su Jeong - Cha Young Goon
Rain - Park Il Sun
Choi Hie Jin - Choi Seul Gi
Lee Yong Nyeo - майката на Young Goon
Yu Ho Jeong - майката на Il Sun
Kim Byeong Ok - съдия

Сюжет: В психиатрична болница се сприятеляват млада жена, която се мисли за киборг и отказва да яде и млад мъж с антисоциално поведение и шизофрения.

 

ТРЕЙЛЪР


Свали с български субтитри: :click: :click:

Свали с английски субтитри: :click: 

Свали с руски субтитри: :click:

Link to comment
Share on other sites

Да се.... Тук го имало този филм, а пък аз да се мъча с руски субтитри. Ето ви по-подробно резюме:

 

Действието се развива в лудница, където всеки се мисли за някакъв. Главната героиня Young-goon се мисли за киборг и затова отказва да яде. Вместо това, се опитва да "смуче" батерии. Вторият основен персонаж - Il-sun, е млад мъж, хоспитализиран заради анти-социалното си поведение и шизофрения, се сприяделява с Young-goon.

И от тук започва приключението им в отдалечен от реалността свят, който същевременно напомня на реалния абсурдистан в собствения ни живот.

 

 

Филмчето е адски сладко. Цветовете са прекрасни, ситуациите любопитни, а сюжета е неестествен. Все пак действието се развива в лудница, където, в повечето филми, има единствено тъга, депресия и меланхолия. В I'm a Cyborg, But That's OK е точно обратното - въпреки тъжните моменти, всички се подкрепят, защото знаят, че имат предназначение в живота.

 

 

В крайна сметка, всеки от нас има собствена представа за себе си. Не можем да заклеймим някой като луд, просто защото не го разбираме. Затова и човешката психика е толкова сложна, грозна, интересна и въпреки всичко - красива.

Който обича добрите сюреалистични приказки /закачки/, значи този филм е за него. Ще се заредите на мах с оптимизъм и любов.

Ако харесвате Аризонски мечти на Костурица, не отминавайте и този. Ето ви корейски вариант с Im Su-jeong-Ън Че и Bi/Rain

Link to comment
Share on other sites

Ами...лично мен филма не ме впечатли с нищо,не ми хареса и не смятам,че някога ще го гледам отново....Просто не си падам по такива филми а и Рейн ми е един от най-противните актьори та може и затова да е....Ма гледайте все пак,меже на вас да ви хареса

Link to comment
Share on other sites

Park Chan-wook, Rain, Кустурица, "сюреалистични приказки /закачки/" ,всичко любимо събрано в едно.

Филма е невероятен /както всички на Park Chan-wook/ , нестандартен, а с визия и операторска работа просто смайва.Сценария е не човешки добър и оригинален.Изненадах, че автора на филми, като JSA и трилогията му за отмъщението, се е захванал с него толкова различно, но с това показа, че е най-най добрия азиатски режисьор /сори Ки-Дук за което /.

Link to comment
Share on other sites

Така ме радва, че някой споделя моето мнение и моят вкус, може би. Alfons, ако не си гледал GO!, отивай да го гледаш и дано итой ти хареса

Link to comment
Share on other sites

филма беше направо поглеждане на двете страни на една монета едновременно ! Фантастичен, смешен, каращ те да погледнеш на лудоста от една друга страна и същевременно доказателство че истински добрите актьор не правят само филми с свръх потенциал!

За първи път се замислих кой всъщност е лудия ? ние които си мислим че когато се движим по рамката на общоприетото сме нормални или тези които са различно от нас ?

Ух, хареса ми и държа да подчертая, че това си е мое лично мнение за филмчето и не карам никой да се съгласи с мен !

Мисля че ако му отделите необходимото време и гледате на нещата от забавната и същевремено философската страна ще ви допадне

Приятно гледане

Link to comment
Share on other sites

За мен беше голямо удоволствие да изгледам този филм. Ункикален експеримент с изключително свежи идеи. Предвидливо го оставих след Ninja Assassin. За един актьор е много важно, как ще стартира филмовата си кариера. Мисля, че в случая Рейн е имал големия шанс да попадне на Park Chan-wook.

Su-jeong Im си я спомням от Sorry, I Love You, но тук е още по-добра.

Ако лентата ви е харесала, препоръчвам ви да гледате друго заглавие на подобна тематика - Paco and the Magical Picture Book.

Link to comment
Share on other sites

Този филм бе второто актьорско превъплъщение на Рейн, което видях след A love to kill. Тази му роля го включи за мен в раздел "актьори". Голям късмет е извадило момчето... А за филма..........

NO COMMENT освен ГЛЕДАЙТЕ - рядко в последните години може да видите нещо наистина добро.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря за филма и бг субтитрите към него. Обожавам сюреалистичните филми. Много се радвам ,че тук участва моя любима актриса - Им Су Джонг (извинете ако не съм написал много правилно името й) Та за филма- луда работа :) от самото начало до краят му си като прикован в екрана и не можеш да отлепиш поглед от него и от геройте ,които щъкат насам натам мислейки се за нещо друго и вместо да се натъжиш за тях,понеже все пак са в лудница,то ти не спираш да се смееш и смайваш от държането им. Много ми хареса сцената ,когато

главната героиня се опитваше да се скрие в големият часовник,а Рейн отиди до нея и й каза - " психо" хаха,луда работа един луд да вика на друг луд по този начин.

И не само тази сцена,като цяло всичко беше толкова готино в този филм,че чак ти се приисква и ти да си там сред тях :) Трябва да се отбележи,страхотната игра на двамата главни герой,сигурно им е било доста трудно и на Рейн и на Им Су да се въвплътят по-този брилянтен начин в ролите си. Филм,който задължително трябва да се гледа ,ако сте фенове на некомерсиалното кино. Потопете се в тази сюреалистична приказка и дерзайте. Аз го гледах и се насладих,направете го и вие,няма да съжалявате нито за миг. Хайде отивам да близна една две батерий за да се заредя с енергия и да мятам следващият коментар. :rolleyes:

Edited by desjer
Използвай опцията SPOILER за развитието на филма.
Link to comment
Share on other sites

Нека първо да кажа, че откакто гледах този филм, абсолютно всеки път, когато си мия зъбите се сещам за Рейн. :D Той страхотно изигра тази не толкова лесна роля! Наистина останах впечатлена. И само на мен ли ми се струва, че

 

към края, в стремежа си да помогне на момичето, стана "нормален"?

 

 

Im Su Jeong ми беше странна с този цвят вежди, но пък се преглътва ;d

 

"Лудите" всъщност са хора, които освобождават всяка своя фантазия, виждат нещата по свой си уникален начин и не се срамуват да го показват и да живеят така. В интерес на истината винаги мъничко съм завиждала на такива хора, понеже въобще не им пука какво ще си помислят другите за тях.

Фантастична игра от страна на всеки един актьор във филма.

Link to comment
Share on other sites

Който обича добрите сюреалистични приказки /закачки/, значи този филм е за него. Ще се заредите на мах с оптимизъм и любов.

Ако харесвате Аризонски мечти на Костурица, не отминавайте и този. Ето ви корейски вариант с Im Su-jeong-Ън Че и Bi/Rain

 

Не обичам нито сюреалистични приказки, нито Костурица, но много обичам този филм. Супер оптимистичен и завладяващ. Прекрасно взаимодействие на режисура, сценарии, декори, актьори и музика. Толкова противоположни неща така добре да си паснат- гениално. Имах чувството, че гледам не филм, а картина.

И КИТТЕН не само на теб така ти си е сторило. На мен на много места ми се стори, че лудите са по-нормални от нормалните :)

Link to comment
Share on other sites

Ами...лично мен филма не ме впечатли с нищо,не ми хареса и не смятам,че някога ще го гледам отново....Просто не си падам по такива филми а и Рейн ми е един от най-противните актьори та може и затова да е....Ма гледайте все пак,меже на вас да ви хареса

 

Мога ли силно да изкажа несъгласието си с това мнение! Това е най- добрият филмов режисьор в Корея ,и не само, и най-впечатляващият актьор, когото някога съм виждала в един филм-шедьовър! Мога да го гледам още 10 пъти без да ми омръзне! Той е като тиха акустична версия на рок изпълнение, примесено с модерни електронни звуци, в който се чуват електрически китари за фон. Наистина такъв прекрасен, дълбоко хуманен, красив и артистичен филм не е за всеки! Дали да ги съжаляваме или да им съчустваме на такива хора, ще оставя останалите любители на киното да решат...

 

Е, добре,признавам си... свалих си филма първоначално заради невероятно привлекателния танцьор и още по-въздействащ като актьор 비 Rain. Но съжалявам. Съжалявам затова защото дори и не предполагах колко още причини е имало да го направя: нечовешко добрия кинематограф, невероятно талантливият сценарист и откровенно казано най- ненадминият дори от Kуросава режисьор 박잔욱 Park Chan Wook.

 

След като прилично изгледах и другите филми на режисьора (JSA, Oldboy, Sympathy for lady Vengeance и Sympathy for Mr Vengeance) мога спокойно да се съглася,че отново тук е централна темата за липсата или невъзможността на комуникация, както беше с глухонямия Ruy и с Oh Dae Su от Oldboy, които не можеха или не искаха да разберат същността на това което им беше комуникирано,бяха осъдени да живеят в ада.

 

Tака и тук главната героиня е затворена в собствен свят чиято логика и значение са необясними за нас, една субективна реалност в която тя няма възможност нито да напусне нито да изрази и така се оказвайки се в крайна сметка на прага на смъртта. Разрешението което Парк намира е колкото обикновенно,толкова и научно фантастично. Чрез радикална симпатия, дори любов, които правят невъзможното с помощта на психиатрична техника напомняща Хитлер, възможно. Не друг, а самият Rain успява да влезе в нейния субективен свят и да я спаси от гладна смърт по такъв начин, че прави сцената с поглъщането на една хапка по-изпълнен с напрежение и от най-бързия екшън.

 

Със сигурност почитателите на филмите ма Парк Чан Ук ще сметнат филма за една по- мека мелодия от оста алите му творби, но лично за мен и най-силната. Никога досега дилемата за отмъщението не е била разрешавана по толкова сърдечен начин, чрез намесата на един истински бодхисатва в живота на човека. Безспорно, сцената с кървавото илюзорно отмъщение на" хората в бяло" може да ви свали от стола, но колко е трогателна кражбата на симпатия преди това и липсата или неискането дори за спомена на такова реално отмъщение е, в сравнение на всеки друг филм на Парк!

 

Не очаквайте да разберете филма докрай, просто се оставете на насладата на прекрасните цветове, красиви гледки и зашеметяващи двтайли. Малко холивудски филми могат да се мерят с таланта на такава кинематография и режисура. Прекрасна игра на Rain, който казва че режисьора го е оставил да прави каквото смерне за добре след като се е превъплатил изцяло в ролята си. А неговата роля е толкова трогателна, очарователна и пленяваща,че успя да ме плени напълно. Su Joong също се справи блестящо, едновременно пленяващо и странно, но без никакъв оттенък на сладникавост, което беше най- голямото предиВикателство.

 

Ако някой ми беше казал че това е филм екранизация по манга не бих се учудила, макар и да не е така. И двамата актьори предлагат " ужасяващо нюансирано изпълнение, при това без нито веднъж да разчитат на евтини емоционални трикове". Ако има по-добри актьори за такова изпълнение, то още не съм ги открила. Невероятния магнетизъм на Rain и тук не остава скрит. Откровенно казано целувката в този филм е най-завладяващата и вълниваща,коята съм гледала някога на екрана. Без нито капка излишна сантименталност. Просто фантастична.

 

И тук е мястото за още едно признание: гледах филма първият път заради Rain, вторият заради невероятното качество на детайлите и на преплетения сценарий, а следващите 3 пъти отново заради фантастичното изпълнение на Rain и целувката, по-силно въздействаща всеки път. Не ме съдете прекалено: I'm a fan, but that's ok.

 

Parab, напълно съм съгладна с описанието на филма. Има два вида филми: филми с Rain и филми без Rain. Другото няма нужда от обяснениеsmile.gif

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Не очаквайте да разберете филма докрай, просто се оставете на насладата на прекрасните цветове, красиви гледки и зашеметяващи двтайли. Малко холивудски филми могат да се мерят с таланта на такава сцеманитография и режисура. Прекрасна игра на Rain, който казва че режисьора го е оставил да прави каквото смерне за добре след като се е превъплатил изцяло в ролята си. А неговата роля е толкова трогателна, очарователна и пленяваща,че успя да ме плени напълно. SuJoong също се справи блестящо, едновременно пленяващо и странно, но без никакъв оттенък на сладникавост, което беше най- голямото предиВикателство.

Много вярно си го казала, просто гледайте. И усмивката няма да слезе от лицето ви, а топлината на отношенията между героите ще ви трогне и плени.

Може да звучи глупаво, но какво е сцеманитография?

Link to comment
Share on other sites

Много вярно си го казала, просто гледайте. И усмивката няма да слезе от лицето ви, а топлината на отношенията между героите ще ви трогне и плени.

Може да звучи глупаво, но какво е сцеманитография?

Явно,че съм била малко сънена в 3часа сутринта и не съм се изразила много добре. Искам да кажа кинематография или cinematograpgy, науката за представяне на движещи се хора и предмети с помощта на светлина и други операторски техники. Това създава естетиката и хармонията на филма.

 

Радвам се,че и на други им е харесал този невероятен филм.

Link to comment
Share on other sites

Този филм ме зареди толкова позитвно, хаха заредих се с малко енергия! Много ми хареса начина по който

Рейн я накара да хапне ориза и идеята за това, че не трябва да се предаваме!

Филма не случайно е взел толкова награди, Рейн си изигра страхотно ролята, но не само той, всички бяха перфектни, всеки отразяваше по нещо от живота в лудницата. Браво! Великолепно филмче!

Link to comment
Share on other sites

Скоро пак си припомних по-доброто в жанра, и в тази чест споделям един запленителен миг. Просто няма по-добра сцена! Оскар щеше да е малко признание за този филм...

 

rain_05.jpg

Link to comment
Share on other sites

Когато спреш облаците със корабни платна се получават филми, като този - така че, заговорят ли Боговете, моля

политическата меркантилност на фактите да стоят настрана със тяхната алюзия за реалност.

 

Още със първите секунди, мигове този филм връхлита - това е филма на Park Chan-wook, естествено изцяло субективно. (гледал съм трилогията)

През цялото време ми се струваше, че всеки момент ще изкочи от някъде със лудата си усмивка Рандъл Патрик Мърфи ..... и ще стане калабалъка :lol:

 

Наистина сюрреалистина приказка по Азиатски - уви на мен ми е трудно да го сравня със Кустурица, като ярък майстор на сюрреалистичните

приказки по Европейски, но съпоставката е логична и разбираема определено.

Но понеже се вкара името на Ги Док във темата и е друг ярък представител на Азиатското кино, ще ми е по-лесно да коментирам чрез него.

 

“Същественото е невидимо за очите”, казва Екзюпери и естетическия сюрреализъм е налице и при двамата творци, но точно тук се крие

разковничето, което прави Ги Док по-любимия ми режисьор (при това безапелационно). Няма естетика, която да бъде безусловно естетична.

Естетиката е същевременно и етика - по силата на простия факт, че всяко естетично проявление, всяко художествено произведение

всяко изкуство е проявление преди всичко на човека .... жеста на твореца. Докато при Chan-wook имаме в повече естетика на ексцентричността,

като тиха акустична версия на рок изпълнение, примесено с модерни електронни звуци, в който се чуват електрически китари за фон.

(много точна аналогия според мен) , то за Ги Док можем да кажем направо, че е експромпто ,като най-дълбокия и стар, чист, лиричен фрагмент и

примитивен стил на фламенкото и прави "същественото видимо дори за очите" , в което се крие и гения му.

 

Chan-wook работи със анти-логиката, анти-утопията, анти-психатричната трезвост, за да постигне пълен автоматизъм на мисълта - което

БИ трябвало да доведе до нейното естествено функциониране извън контрола на разума и обусловеностите. Но сътворената надреалност

остава пак една алиенация от действителноста - това е клопката на изкуствата и капана на сюрреализма. Наистина са прави, че ирационалното

мислене е по-креативно, въображението става по-творящо - но действителноста не е отъждествяване или интелектуализирване. Логичния ум е

достигнал до социалното споразумение, че съществуването се поддържа чрез непрекъснато изнамиране на относителни решения и полезни компромиси -

но религията, мистиката, съзнатоста ни казват, че действителноста е присъствие и тука сюрреализма като подход във изкуството остава недостатъчен.

 

Ги Док също използва естетиката на сюрреализма, но само неговата начална и елементарна фаза на инстинктивното изказване - за това при него

естетиката е по-скоро експресивна, а не толкова ексцентрична. Макар и двамата режисьори да се оставят на непредубедения импулс, макар измеренията

на абсурда да присъстват във творбите им, Chan-wook остава твърде спекулативен. Докато Ги Док оставя абстракта във филмите си, разглежда темите

не опосредствано (чрез разсъдъчно мислене), само непосредствено, много по-безпристрастно и безусловно - историята на героите му се откриват

като тяхното собствено битие, тяхното лично съществуване, т.е. като екзистенция. Филмите на Ги Док за мен са сюрреалистичен екзистенциализъм -

случайно попаднах на едно мнение по друг повод, но ето тази извадка много точно говори за тяхното съдържание

Свободният човек е свободен дори , когато е роб, докато робът си е роб и когато е свободен.

Без осъзнаване на страданието не е възможна свобода, няма добро или зло, няма морал, няма праведни или грешни.

Сюрреализма е прекалено артистичен, прекалено е изкуство - Ги Док не го отхвърля, напротив той използва метафората като основно оръжие на сюрреализма.

Свидетелство и послание се съсредоточават онтологически в жеста - означаващо без реално означаемо. Удоволствието от жеста е единствено в овладяването на жеста -

разместване на пластовете, въздушен полъх, чудесна илюзия, от която остава само нищото на Нещото.

Ги Док се отдава телом и духом на мига и в жеста е неговата изразна сила - набляга на експеримента, той дори често не се саморазбира като творец,

а като откривател, изследовател на нещо невидяно, несъществувало досега.Героите му поемат риска на мимолетното, за да изпитат наслада от докосването на невъзможното.

 

Художественият жест е енигматичен и смисълът на творбата е в блясъка на жеста и в неговото усвояване, а не в познаването на скритите й значения.

Чрез жеста поетически се разкрива нов свят - разомагьосващ, той съблича митологическата плътност на символите от образите, за да създаде късчета свят.

 

п.п. не знам може би съм твърде пристрастен - но Ги Док е едно истинско изключение във киното и не смятам за ..... коректно и прилично да се сравняват двамата режисьора

още повече да се намесва и Кустурица, нека оставим категориите "най-добър" за фестивалите и журитата,и да се наслаждаваме на много по приятната "най-любим"!!!

По принцип не бях чак толкова очарован от трилогията, макар да е направена повече от добре и баш по-мой вкус -

но този филм ме смая и изненада много приятно, та влиза безспорно във моя топ 10!!!

Като гледах филма се сетих за следната житейска историйка, която чух преди години от една жена за детето й -

За слончето, което нарисува в училище синът ми трябваше да обяснява, къде е виждал червен слон. Прибра се недоволен, мърморейки:

"Тази Госпожа, нищо не разбира от изкуство. Та, не вижда ли, че слонът се смее и затова е почервенял!"

Link to comment
Share on other sites

Chan-wook работи със анти-логиката, анти-утопията, анти-психатричната трезвост, за да постигне пълен автоматизъм на мисълта - което

БИ трябвало да доведе до нейното естествено функциониране извън контрола на разума и обусловеностите. Но сътворената надреалност

остава пак една алиенация от действителноста - това е клопката на изкуствата и капана на сюрреализма. Наистина са прави, че ирационалното

мислене е по-креативно, въображението става по-творящо - но действителноста не е отъждествяване или интелектуализирване. Логичния ум е

достигнал до социалното споразумение, че съществуването се поддържа чрез непрекъснато изнамиране на относителни решения и полезни компромиси -

но религията, мистиката, съзнатоста ни казват, че действителноста е присъствие и тука сюрреализма като подход във изкуството остава недостатъчен.

 

Изгледах филма, хареса ми, исках да напиша някой и друг ред тук, но след коментара преди мен (и в частност този параграф), мисля, че думите са излишни.....то честно казано, докато се опитвах да проумея написаното, си забравих тотално идеите за филма :blink: Само ще спомена любимия ми момент:

 

когато й даде специално нарисуваната визитна картичка - невероятно ме стопли това!

 

 

 

Сега дано Кандо да се казва наистина Владимир Градев, защото иначе много грубо му е откраднал идеите.

 

Цитат на Кандо: Художественият жест е енигматичен и смисълът на творбата е в блясъка на жеста и в неговото усвояване, а не в познаването на скритите й значения.

Чрез жеста поетически се разкрива нов свят - разомагьосващ, той съблича митологическата плътност на символите от образите, за да създаде късчета свят.

 

Тези две изречения (И НЕ САМО ТЕ) са дословно преписани от следната статия

My link

 

 

Link to comment
Share on other sites

О и не само те - споециално за проф. Градев много трудно ми беше да го изнамера.

Преди години четох една книга, мисля че беше "Философия на религиите" или нещо подобно -

тогава много силно впечатление ми направи този човек. Срещал съм някои негови предговори във

най-различни книги и винаги съм се учудвал на точния му изказ.

И точно, че бях чел едно негово есе във което засягаше и идеите на екзистенциализма и сюрреализма,

което много ми беше харесало и се сетих за него - уви не е това от нета.

Да, но бях забравил името му - по имена, заглавия и дати не ме бива изобщо, забравям ги. И точно,

че някак си ме копна това прехласване по сюрреализма във темата, без изобщо да се дава сметка

какво представлява, какво е заложено във това понятие. За щастие се сетих, че имаше негов предговор

към една книга на Блез Паскал, която си беше купил мой познат та питах него и от там името, и търсачката.

 

Но далеч, не е само той - нека ти кажа, от къде още съм взел: Ерих Кестнер , Карл Ясперс, Андре Бретон,

Пикасо, Сартр, Елза Скиапарели, проф. Любомир Стойков, от един Българин подвизаващ се със ника Simeonkk (не му знам името),

от една литературна тема, на която попаднах случайно за Гео Милев (не знам чия е), ас. Радосвета Кръстанова, Достоевски,

Добромир Григоров, от испанския фолклор (не само споменаването на фламенко, има и друго) и Майкъл Макроун .... мисля, че това са всички

от които взех, може и да изпускам някой, като има една конкретна личност, която не искам да споменавам.

 

Сега за кражбите - нека първо вметна, че нямах намерение да пиша нищо към този филм. Разбрах за него от един съфорумник, със

който се знаем от друго място, та поиска човека да чуе и мнението ми - като влязох във темата, наистина се бях отказал да пиша, но

коментарите за Куросава, Ги Док и Кустурица ме жегнаха и не се сдържах. Ето какво казах на един друг съфорумник, относно този

пост (на ЛС):

Забележи, че аз почти нищо не съм писал във връзка със филма - дал съм просто обосновка на моите впечатления относно двамата творци.

 

Сега, че звучи засукано, така е - но първо да си наясно, този пост е мислен поне един час, далеч, далеч не съм толкова образован, за да умея свободното боравене със философски понятия т.е. във разговор очи в очи, едва ли някога ще чуеш такива словосъчетания, много по-прост съм, от колкото предполагаш, имаш повече шансове да удариш шестьорка от тотото, от колкото да познаеш колкУ съм зле от към акъл.

Повярвай припотих се поне два пъти докато го измисля и формулирам по този начин (примерно изобщо не съм сигурен съществува ли такова понятие, като сюрреалистичен екзистенциализъм или това е моя творческа непонятност т.е. пълна глупост) - хем да спазя добрия тон, хем да не засегна някой, хем да задълбая във отнесената безотговорно критика към доказали се не един път и не на едно място имена, хем един вид да предизвикам умствения капацитет на писалите

 

Дали можеш да откраднеш идея - прекалено обширно понятие за еднозначен отговор, във някои значения може да се брои за кражба, но дали можеш да откраднеш разбиране ..........

От чисто любопитство съм се интересувал и чел различни философи - образованието ми е средно-техническо и дори не съм кандидатствал за висше.

Философията е от онези науки, които не можеш да ги почнеш от средата - освен, ако не си със много буден ум може би, за това зачесах още от древногръцките.

Естествено подбирал съм - чел съм по-основните и известни теми (като видях Кант, колко нещо е написал откровено ми се уби желанието да чета всичко).

И така карайки по ред стигнах до екзистенциализма ........ това за мен беше апогея на философията, на рационалното мислене, така да се каже

логиката беше до тук и за мен още тогава беше крайно учудващо признанието на Сартр, че екзистенциализма е ограничен - обществените дилеми

не могат да се решават еднозначно, обществото винаги е съществувало и ще съществува посредством споразумението, обществения консенсус. Някак си не става

Бог да се съобразява със всички или със някой конкретно - единственото възможно е да достигаш и то по-точно да пътуваш към него, обратното е абсурдно и води до колапс.

 

Това, което винаги е липсвало на философите е религията, религията от своя страна винаги е страдала от недостиг на наука - границите им след екзистенциализма и теорията

на относителноста вече не съществуват и е много жалко, че религията е превърната в политика. Възможноста, която виждам аз за измъкване от създалата се ситуация е

точно изкуството - то може да компенсира неправилното вменяване на религията. Със изкуството разбирането става много по-достъпно, много по-лесно - особено в днешни

времена, където киното е толкова масово.

 

Нека ти кажа нещо - не мога дори да искам да открадна идея на философията, не мога да открадна и разбиране, това което съм откраднал е формулировки и словосъчетания.

Ако умеех да боравя със думите щях да стана писател - но това не е моя път, не е моя начин.

Наука и философия не ми се отдават - за това се иска да си интелигентен човек, а аз съм идиот, диване. Моята склонност е религията - това е моя начин да опознавам.

Но, ако подкарам със айяти, псалми, евангелия, притчи и т.н. хората се отблъскват - кой иска да отблъсква хората, освен ако не е умопомрачен. Религията е изкривена до

степен на отвращение - аз съм израсал непосредствено със религията, бях започнал църковно образование далеч преди да тръгна на училище. И самия аз се отвратих -

аз се отрекох от християнската ми принадлежност, във църква не съм стъпвал от над 15 години и скоро нема и да стъпя. (боже какво чудо беше у дома не ми се приказва)

 

Но същевременно до ден днешен си търся и следвам религията, разбирането - и често се случва, дори сред приятелите ми, да ме питат, как така хем хуля религията, хем

ми е един вид пътеводната светлина т.е. обвиняван съм не един път във лицемерие ..... знаеш ли колко трудно се обяснява, че това не е нечестност, не е маската на угодничеството,

особено от човек, който не умее да борави със думите, казваш нещо после твърдиш противоположното и хората почват да те мислят за луд.

 

Радвам се, че ме хвана в крачка - жалко, че не искаш да напишеш нещо за филма. Не знам защо да се проявява страх след поста ми, който даже пак казвам не е дори към филма, виж

колко малко съм написал във връзка със филма. За филмите не може да се каже кой знае колко - освен по техническата част, от по-професионалния аспект на кино изкуството.

Но ние сме зрители, не кинорежисьори, та няма нищо лошо да се споделят впечатления, но като се споделя или прави анализ е хубаво да се търсят по-точните думи - макар в самата

природа на думите е да са неточни, въпреки това, трябва да се потърсят и майната им, ако са чужди, това няма никакво значение, това не е съзтезание във което някой ще грабне

голямата награда. Ако се напрегне човек, ще намери и във постовете ми към други филми, не мои думи/ идеи. Невъзможно ми е да докажа, макар да го знам, че всъщност дори мислите

са ничии - може във историята ни да е записано, че са казани за първи път от еди кой си човек, но те пак не са негови ..... да не отивам по далеч, където ще трябва да обосновавам

със думите, колко голяма глупост са същите тези думи, всичко което казваме е глупост и не напразно съществува (незнайно от кого) приказката, че написаното е м/у редовете.

 

Единствения начин, който съм намерил за сега да употребявам значението във думите, когато говоря/ пиша по-официално е да се интересувам от тяхната етимология - което

неизменно ме кара да използвам чуждите, предишните съчетания от словоформи ..... похвата е много лесен (щото крада нали :rolleyes: ). Ако разгледаш из основи поста ми

ще видиш, че аз опростявам нещата до възможния минимум - поста ми далеч не е толкова сложен за разбиране, разтягаш локума на заложения смисъл във понятията

в случая сюрреализъм и екзистенциализъм, и се получава този пост ..... как тогава по дяволите може да бъде наречено кражба това. Нещо, което е открито

и формулирано преди мен, не мога да го нарека друго нещо, не става да го изменям - естествено, че ще е на друг човек.

(слувало ли ти се е да ти хрумне мисъл, а след време да разбереш, че тя вече е съществувала преди ...... колко пъти като влюбен хлапак съм си мислил за любовта и

уханието на роза, след години чета Гьоте, след още няколко Кинг и по дяволите на колко още други места, любовта и розата вървят дори не хванати за ръце, а като едно цяло)

 

Това, което цитираш винаги съм го твърдял, но наистина не със тези думи, които са доста по аналитични и за това ги ползвах - но хиляди мълнии, това е разковничето във

киното, във всяка една творба на изкуството. Смисълът във изкуствата няма значение - това винаги ще е второстепенно, това което е интересно е начина и всеки от нас го знае

без значение дали го е разбрал. Художествения жест - наречи го похват, ако е по-лесно, ни привлича. Онова, което ни е познато не привлича и за това е енигматичен, и ако има

някакъв смисъл във творбата, това е блясъка на жеста или чувството за естетика или вихъра на изявата ...... едно творение е като цвете, смисъла на това творение е като аромата

на цветето (виждаш ли тука пак перифразирам стари истини ...... няма неоткрита истина, има само такива, за които все още не сме чули или не разбираме).

 

Виж аз съм религиозен вандал и наистина съм груб - използвам всичко според това, което то може да ми даде и ако тази постъпка е грях, нека бъда грешник, но

това което ме плаши е липсата на разбиране и проповед без знание.

 

п.п. ако искаш за да постигнем консенсус да пишем на Владимир Градев и да чуем мнението му за моя пост - постави някакви условия, как да постъпим при различните

вариянти, на това което ще ни отговори и да пишем, нямам нищо против. От опит знам, че да си низвергнат не е чак такова ужасно проклятие.

(но ако искаш да пишем на всички, от които съм ползвал дословно - ще е без мен, че не ми се занимава чак толкова)

Link to comment
Share on other sites

Нямам нищо против идеите и вярванията ти, стига да ги беше изразил със свои думи, достъпни за всички, а не с цели изречения, преписани от разни статии. И аз мога да изскоча веднага тук с пет страници на тема "Постмодернизмът у Ницше, Фуко и Лиотар", защото ми се е падал този въпрос на изпит по литературознание, но КОМУ е нужно, като тук темата е за един корейски филм и всеки си е изразил емоциите за ТОЗИ филм, а не за всички литературни, философски и религиозни течения от Платон насам :blink:

P.S. И пробвай между сложните термини да вмъкнеш и по някоя кратка форма на "във" и "със" за разнообразие, защото дразни очите. За човек, който е прочел толкова много, мисля, че няма да е проблем да научи простото правило кога се пише "с" и кога "със".

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...