Jump to content

River's Edge (2018)


lazeto
 Share

Recommended Posts

Sumire, Fumi Nikaidô, Ryô Yoshizawa, and Aoi Morikawa in Ribâzu ejji (2018)

 

River's Edge (リバーズ・エッジ)

Страна: Япония

Също така известен като: Ribazu Ejji

По мангата на: Kyoko Okazaki -  "River's Edge"

Премиера: 16 Февруари 2018

Времетраене: 118 мин.

Жанр: Криминален, Драма

Режисьор: Isao Yukisada

Субтитри: Английски

:imdb:

           

Участват:

Fumi Nikaido като Haruna Wakakusa

Ryo Yoshizawa като Ichiro Yamada

Shuhei Uesugi като Kannonzaki

Sumire като Kozue Yoshikawa

Shiori Doi като Rumi

Aoi Morikawa като Kannna Tajima

 

Резюме: През 90-те години на миналия век, малко след рухването на икономическият бум в Япония, група млади хора се мъчат да се свържат отново с чувствата си минавайки през ярост секс и размирици…

В необичайната си драма „Edge of River“, Isao Yukisada описва много рязко и непредсказуемо своите герои: Ichiro Yamada (Ryo Yoshizawa) гей, който се отегчава от насилствените си ученици, но изглежда, че черпи сила от нараняванията си. Той прави ужасно откритие в близката река, замърсена с промишлени отпадъци, и го показва на най-добрата си приятелка - момиче на име Haruna Wakagusa (Fumi Nikaido). Kannonzaki (Shuhei Uesugi) обича грубият секс и в хода на него пресича все повече и повече границите. Едно интровертно момиче чете обсебено дневниците на своята бременна сестра и Kozue, модел с булимия, която се скрива в планините с храна през нощта. Всички тези и други истории са блестящо преплетени в един задушен социален портрет на задвижвано, но очевидно изгубено поколение и техните привидно неизбежни срещи с насилието...

 

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Руски субтитри :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри :click:

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Акира шок! Да му сложим една червена точка на това нещо.

Трябва да му се признае на Юкисада, че действително е уловил духа на епохата с този филм или по-скоро липсата на дух в онова време на 90-те, което май ще се окаже най-празно, лишено от смисъл и в този ред на мисли - най-страшно. Дори насилието тук беше безчувствено.

Празно време, празни герои, липса на общество и ценности. Дали не ни звучи актуално?

Направо не знам, какво да мисля. Нищо не ми остана на финала, или почти. Имаше лек намек за някаква промяна в героите и май зърнах светлина в тунела, но дали е така? Все още се чудя.

Нито един персонаж не ме накара да му симпатизирам (освен този на Джин Ширасу, който и без това не беше включен в действието, а остане само обект на обожание), но това означава, че артистите са си свършили работата перфектно, защото очевидно това е била идеята на лентата. Поздравления на всички. Това е първа голяма роля за Рьо и за Шохей бих казала, абсолютен дебют за дъщерята на Асано Таданобу (личи си, че ако продължи в киното, ще направи чудеса - талантът й е предаден по наследство). Въпреки това, не бих гледала този филм отново, понеже е прекалено мрачен, безнадежден и отчайващо апатичен. Не мога да гледам Рьо в подобна безчувствена роля, след като знам, колко се раздаваше като райдър. Тук само 2-3 сцени го накараха да прояви истински чувства - котетата, моментът на избухването и сякаш финалът. Останалите герои бяха същите. Дали поради липса на родители? Те почти отсъстваха в историята, както и учителите. След като няма подобни персонажи, за какво развитие на подрастващите говорим?!  

Никакъв помен от фантастичния реализъм на Юкисада, който в други случаи е помагал на филмите му да изглеждат толкова симпатични.

Имаше няколко сцени с двама рибари, които изглеждаха леко комични, но на фона на случващото се, не знаех, дали да се смея, или да заплача. Мистерията със "съкровището" на главния герой се превърна в пълен шок, както и последвалата лудост с издирването му. Тук си спомних за маймунската ръка на Шуджи и Акира. Хаха! Нищо общо с крайният нихилизъм на Юкисада.

П.П. Какъв брутален асоциативен монтаж имаше на моменти! Естествено, "интервюирането" на героите също беше интересна идея, която разкри още по-дълбоко падението им. 

Шоши, май с Рие сме на едно мнение за този филм. Много е мрачен, мръсен и безнадежден, но пък провокира размисъл. Този Уилям Гибсън също ми звучеше много кърваво, макар да казват, че бил баща на киберпънка и пишен научнофантастични романи. Всъщност, като се замисля, тук също имаше фантастика. Темата за НЛО наистина беше много актуална през 90-те години, заедно с приказките за духове и проклятия.

Хайде! Чакам още някой да го гледа и да каже: главният герой всъщност

Off Topic

не беше гей, нали?

 

Link to comment
Share on other sites

Искаше ми се още нещо с Рьо и попаднах тук.... Това е един от онези филми, чийто афект върху зрителя е негативен, но е силен. Не мога да харесам филма, но и не мога да отрека, че беше почти брилянтен. Впрочем, филмът няма никакво послание, Юкисада просто представя кинематографично, персонажно и сюжетно едно поколение и техният coming-of-age преход. Персонажите на пръв поглед са клиширани: булимичка, хомосексуален, момиче, което спи с богати мъже, сестрата, която е с наднормено тегло и изолирана. Но имаме едни плътни и дълбочинни персонажи, за това допринасят и сцените-интервюта, които бяха много добро хрумване според мен. А на фона на мръсния индустриален град всичко придобива безлични и тъмни окраски, сякаш всичко върви към своето загниване. Безпътност и обърканост лъхат от филма. Поколение, растящо без родителски контрол и насока, което не гледа към бъдещето и поставя под въпрос съществуването си. Юкисада е създал една вакуумна история, история между икономическия колапс и предстоящото голямо заметресение в Япония и една от най-ярките терористични атаки случили се там. Една от силните теми във филма беше темата за смъртта, имаше някаква обсесия към смъртта. Но от друга страна тя беше и тривиализирана, сякаш е нещо банално, същото отношение имаше и към секса. Всеки един от персонажите имаше своята пристрастеност и слабост: Козуе-храната и външния вид, Ичиро-смъртта и болката, Руми-секса и парите, но те дотам бяха свикнали с тях, че ги бяха обезценили. Опитваха се да намерят нещо, да се справят със съществуването си,  но не успяха да го намерят в тях и чрез тях. Тяхната празнота на съществуване се дължи и на склоността им към солипсизъм... и как иначе, когато са оставени съвсем сами.  Единственият "положителен" персонаж беше този на Харуна, може би заради апатията и отдалечеността от нещата тя не беше чак дотам затънала в някаква обсесия. Но определено нихилизмът й не беше положителен. Друготото характерно нещо е, че филмът е изцяло лишен от радостни моменти и какъвто и да било романтизъм, натурален е, груб е, директен е.  Може би, единствените моменти, които бяха комични и то в черни окраски, бяха сцените с двамата съученици, които ловяха риба и си разказваха клюкарски истории на фона на индустриалния смог. Но 90-те години са много добре представени, модата на обличане, когато грънджът беше популярен, когато наистина имаше една безпътност и никаквост след толкова много политически и социални промени. Уилям Гибсън си беше много на място, през 90-те започва истинското навлизане на технологиите, което както знаем напълно промени човешките взаимоотношения. А взаимоотношенията в този филм, макар и странни и дори брутални, ги има.

Имаше обаче някаква меланхоличност, основно в това, че персонажите "наблюдаваха" как животът им минава покрай тях, те просто го съзерцаваха, така, както отиваха да съзерцават трупа до реката. Именно затова Харука описа живота със способността просто да чувстваш нещо, без значение дали е положително, или отрицателно. А нейното поколение беше просто празно.

Страхотна актьорска игра. Леле, Рьо не съм очаквала, че ще го видя в такава роля. Фуми е страхотна.

ukio,

Spoiler

хомосексуален беше, но предвид обстановката не можеше да го признае

И аз не бих гледала филма отново.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Не знам, дали и той осъзнаваше, какъв е всъщност.

Поразително! И аз усетих филма по същия начин. Ох, Юкисада винаги е имал меланхолични нотки в лентите си, но тук те са тотално потискащи. 

Знам, че е грозна история, но не мога да скрия предимствата й. Освен това, благодарение на тази продукция и всички останали филм, в които Рьо се снима тази година, най-сетне спечели награда Тама за новак.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...