Jump to content

Recommended Posts

2322b54640779b852cc96f41c1a1d199182321.jpg@750w_1l

Off Topic

e335a05672886ef95cebbc3b610f6d261438628.9f5541a3809b8b9b9bfa67ba754593cc125993.j

 

Us and Them (后来的我们)

Страна: Китай

Също така известен като: Hou Lai De Wo Men

Премиера: 28 Април 2018

Времетраене: 120 мин.      

Жанр: Романс, Драма

Режисьор: Rene Liu

Субтитри: Английски

:imdb:

 

Участват:

Jing Boran като Jian Qing

Zhou Dong Yu като Xiao Xiao

Qu Zhe Ming като A Wen

 

Резюме: Филма разказва историята на двама души, които се срещат случайно във влака в новогодишната нощ. Пристигайки в Пекин, решават да подържат контакт, но след известно време губят следите си. Десет години по-късно Jian Qing (Jing Boran) и Xiao Xiao (Zhou Dong Yu), отново се срещат случайно в самолета ...така пътищата им постоянно започват да се пресичат, карайки ги да се замислят това съдба ли е или случайност?

 

 

Свали :click:  :click: :click: :click: :click:

 

Свали с руски субтитри :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри :click:

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само да вметна, че азията има и бг букви... като го гледам ще си допиша поста... :)

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи, първо, бг буквичките в азията може да ги отпишете. Според мен е машинен превод. Голяма мъка е. 

Второ, рускините са блокирали онлайн опцията. 

Вариантът е теглене от рутракера с дублаж: тук1 и тук2. Вторият вариант е аналогичен на предложението в авистаза с бг субките, но също има руско аудио. Поне така пише и на двете опции. Ще го дръпна и пак ще го гледам, защото въпреки издънката със субките, филмът ме развълнува и предизвика доста емоции, размисли, паралели , че и спомени... Често казано, не бях си и помисляла, че филм засягащ новогодишните празници/ независимо кои/, може да бъде и така тъжен.  Дзин Боран  и  Джоу Дун Ю правят много силни образи. Историята им е  съвсем обикновенна  и реалистично  представена , може би за това и трогва. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Отново изгледах филма, този път с руския дублаж / Тези руснаци вече вместо субтитри качват аудиофайлове, да им се не види. Поне има двугласен, че и добре направен./ и абсолютно несъзнателно отново си прочистих слъзните канали и без да съм го търсила. 

Историята всъщност е банална и универсална - провинциалисти останали Големия град с амбицията да успеят. Първоначалният ентусиазъм  се сблъсква с горчивата житейска реалност и ежедневните битовизми, като малко по малко мимикрира в оцеляване.  И как , затиснати от ежедневната борба за залъка / хляб или ориз - няма значение/ , без да се усетят не успяват да оценят и задържат най-ценното, което са открили - любовта и щастието.

Е, втрещиха ме покъртителните условия за живот,  показани  в лентата, но какво да се прави, реалностите са различни.  Не това е най-важното в случая. 

Има няколко неща, които ми направиха особено силно впечатление.

Едното е постройката на сюжета.

Първото и последното общо пътуване на главните герои започват почти успоредно в началото на филма, и само вида на транспортното средство и визуалното представяне ги разграничават във времето и подсказват дистанцията между  събития. След това историята върви хронологично  ретроспективно, а съвременното действие периодично я прекъсва като своеобразен коректив и обобщение .

Всички основни неща се случват по време на пред новогодишните пътуванията на героите. Тук му е мястото да отворя една скоба и да вметна нещо, което вероятно повечето с интерес към Азия си го знаем. Тъй като Китайската Нова Година е традиционно семеен празник, по това време се наблюдава една от най- големите миграции в световен мащаб. Тъй го обявяват поне.  Всички празнуващи се връщат по родните си места - от големите градове по села и паланки/ както се казва/ , от чужбина към Азия. Самите празници, с всичките церемонии и традиции имат за цел да дадат  ново начало, успешен старт и надежди за осъществяване на желанията в предстоящата Нова година. 

Като някакъв западен еквивалент може да се приеме Коледата, така както ни я представят по захаросаните щатски филмчета , песента на Крис Реа " Driving home for Christmas" и т.н.  Ние, в това отношение оставаме висящи по средата, щото нито Коледата ни е Коледа,  нито Новата Година е Нова Година. Но да не измествам темата. 

Имено тези няколко последователни пътувания за родното място рамкират развитието на отношенията между главните герои.  Промяната в тях, градацията  – запознанство, приятелство, близост и охладняване. 

До момента на раздялата. Отново в Новогодишната нощ.  

И на фона на нея, тъжната настояща равносметка с многото „Ами ако …” И нахлулите подтиснати с години чувства, които вече са неуместни в контекста с новите реалности.

Другото нещо, което в началото ме озадачи,  след края на филма всъщност се оказа един изключително оригинално използван банален  визуален похват, който тук служи не само да разграничава двете времеви линии на разказа - миналото от настоящето. Според мен той онагледява целия смисъл на историята и ключът към това е съдържанието на един кратичък диалог между главните герои.

Няма да издавам тази тайна , нека тези, които тепърва биха го изгледали да имат тръпка. Поне на мен точно осъзнаването на тези детайли ми подейства най-силно. 

Разбира се , без прекрасната игра на всички актьори, разказаната историята  нямаше да има толкова реалистично звучене. 

Ще се връщам периодично към този филм, защото ме развълнува.

Дайте му шанс, сигурна съм, че ще развълнува и вас.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хвана ме за гърлото този филм. Първата половина  - толкова приятна и свежа, втората - натъжаваща, особено с новогодишната символика, заложена в основата й. Финалното писмо ме разплака. Въпреки случилото се между двамата главни герои, тя си остана член на семейството за бащата, в чийто образ беше влязъл известен китайски режисьор.

Показаха на преден план почитта и уважението, които са така тачени на изток.

Страхотни изпълнения! Много харесвам Дзин Боран и Доню. Радвам се винаги, когато ги гледам в стойностни продукции. Тази бележи режисьорския дебют на актрисата Рене Лиу, която се е справила чудесно. Особено ми допадна монохромното решение за визуализация на настоящето. Идейно е стилно.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че ти е харесал! :) Силен  и натоварен с много смисъл и символика филм. Заслужава едни хубави български буквички ... Някой ден.

  • Like 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...