Kristina Публикувано 30 Август, 2018 Share Публикувано 30 Август, 2018 Време. Някак си обхвана ме страхът- времето тече, а аз съм някак спряла. Направила си от тъга - щита - и ден и нощ под неговата сянка заживяла. Отказала се да се радва на света, а той - ни в черно, ни във бяло. Мислите - дълбоко скрити във съня, обвита спя в отдавна скъсано одеало. Но този страх ме върна към ноща, към красотата в тъмнината и в звездите. Към лъчите топли на деня, към твоята усмивка, към мечтите. Към начина по който скланяш ти глава, по който мислите ми без користи - обмисляш. Към миговете пълни със тъга, в които страници от миналото с мен прилистваш. И до днес аз на него благодарности дължа, на този страх, сковал ме с истинността на бреме . Очите ми отвори рязко затова,че съм човек и имам твърде малко време. 3 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kristina Отговорено 30 Август, 2018 Автор Share Отговорено 30 Август, 2018 Важните неща. Притчата за важните неща - от дете, признавам никак не ме хвана. И сам реших да скитам по света, превърнах своето безчувствие във драма. И как така, те, всичките деца, разбираха за важните неща далеч по - хубаво от мене. И старателно поклащаха в уроците, глава, и получаваха всеобщо одобрение. И триъгълник - наричаха квадрат, и розов цвят наричаха в червено. И просяка одърпан, белобрад, наричаха отровна сган от едно презряно поколение. И наподобяваха високочаещи съдии, спретнати, приветливи, в новите си дрешки. А когато се усмихнеха, в името на важните неща, аз виждах устни пълни с грешки. Затова и не завърших никак аз добре. От триъгълника знам - квадрат -не става. Увеличиха се и мойте врагове, ала съдбата е била такава. Но когато времето се завъртя, когато да си грешник стана някак си модерно. Завърнаха се всичките на моя бряг, помолиха -"научи ни на нередност". 4 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ragnos Отговорено 11 Септември, 2018 Share Отговорено 11 Септември, 2018 Страхотно е! Браво. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kristina Отговорено 17 Септември, 2018 Автор Share Отговорено 17 Септември, 2018 Благодаря! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kristina Отговорено 24 Септември, 2018 Автор Share Отговорено 24 Септември, 2018 Прошка. Прошката е нещо странно даваш ли я бързо - сила няма. Но забавиш ли се, пропуснеш ли мига, ненужна, недочакана остава. А аз да давам прошка никак не умея, по -добър съм в роля на виновник. Да обличам в бяло най - умея - онези, прегрешилите съдбовно. И си помислям първо - как ли те ужасно страдат? Да направят с мен такава грешка, но не съм мълчал и аз тогава - та нали устата ми е,казват, пълна със насмешка! И откривам в себе си вини огромни. И съвестта ми като бесен пес ме погва. И решавам с доблест да се пробвам, да поискам прошка, а каквото ще да става! И какво си мислите се случва? Човек съм аз дет нивга не прощава! Затова обръщам всяка случка, за да може на мен да се прощава. 3 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ragnos Отговорено 25 Септември, 2018 Share Отговорено 25 Септември, 2018 Отново адмирации! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kristina Отговорено 6 Декември, 2018 Автор Share Отговорено 6 Декември, 2018 На сестра ми. Очаквах аз - деня да се родиш. Представях си те - милион пъти. Какво е с някой друг да поделиш - играчките, вниманието, дома си. Мислех си :" Ето, ще си остана аз сама, а ти всичко дето имам ще ми вземеш." И надникваше във мене и страха, че даже и мама и тати ще отнемеш. И си казвах : " Какво ли е това? Човече във коремчето на мама има! И защо решила е това! Добре ни беше само трима!" Сърдех се. И тихичко стоях. "Нима трябва да му дам най - любимата си кукла?" "И защо от горе изпратиха го точно те при нас - не можеше ли на съседите да е покупка?" Но тайно любопитството растеше. В коремчето подритваше щастливо! Ти беше част от приказка и аз те чаках, макар и мъничко унило. Мислих си какво ли ще е то? Твоето лице, очи, усмивка. И не разбирах много каквото и да било. Очаквах притаена, да те зърна - бързо ти обикнах. И досега със теб аз деля - любимите си кукли. Освен това деля плача. И болката, която ни пропуква. Деля страха. Деля смеха и себе си деля поравно. А ти ме учиш - да бъда по - добра. Мама и тати са избрали вярно. 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kristina Отговорено 6 Декември, 2018 Автор Share Отговорено 6 Декември, 2018 Аз искам да поема още. На плещи света да сложа. Аз искам докато го правя - поне стотина, учтиво своя крак да ми подложат. Аз искам океана да се вдигне и цяла със вода да ме залее. И всеки вулкан отведнъж да изригне. За огън и жупел се моля. Аз искам онези, които обичам в лицето ми - отново да плюят. Аз искам да мина през всичко. Аз искам и каквото не мога. Аз искам нови да дойдат. И да им повярвам. А те да ме препънат. Аз искам от всичко по много - за да го поема, за да се върна. И ще мина през всичко, повярвай. Не ще ме спрат ни сняг, ни вихрушка. Нека само в края ме чака - човек способен да чувства. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.