Jump to content

Recommended Posts

Време.

 

Някак си обхвана ме страхът-
времето тече,
а аз съм 
някак спряла.

Направила си
от тъга  - щита - и ден и нощ 
под неговата сянка заживяла.

Отказала се
да се радва на света,
а той - ни в черно,
ни във бяло.

Мислите - дълбоко скрити
във съня,
обвита спя 
в 
отдавна скъсано
одеало.

Но този страх
ме върна към ноща,
към красотата 
в тъмнината 
и в звездите.

Към лъчите топли на деня, 
към твоята усмивка,
към мечтите. 

Към начина по който 
скланяш ти глава,
по който мислите ми
без користи - обмисляш. 

Към миговете пълни със
тъга,
в които страници
от миналото
с мен 
прилистваш.

И до днес аз на него 
благодарности дължа,
на този страх,
сковал ме
с истинността
на бреме .

Очите ми отвори рязко
затова,че
съм човек 
и имам 
твърде малко време.


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Важните неща. 

 

 

Притчата за важните неща - от дете, 
признавам
никак не ме хвана.

И сам реших да скитам 
по света,
превърнах 
своето безчувствие
във драма.

И как така,
те, 
всичките
деца,
разбираха за важните неща 
далеч по - хубаво
от мене. 

И старателно
поклащаха
в уроците, 
глава, 
и получаваха 
всеобщо
одобрение. 

И триъгълник -
наричаха квадрат,
и розов цвят
наричаха 
в червено.

И просяка одърпан,
белобрад,
наричаха отровна сган 
от едно 
презряно
поколение.

И наподобяваха 
високочаещи съдии,
спретнати,
приветливи,
в новите си дрешки.

А когато се усмихнеха,
в името 
на важните неща,
аз виждах устни 
пълни с грешки.

Затова и не завърших никак
аз добре.
От триъгълника знам
 - квадрат -не става.

Увеличиха се и мойте врагове,
ала съдбата е била такава.

Но когато времето се завъртя,
когато да си грешник 
стана някак си модерно.

Завърнаха се всичките на моя бряг,
помолиха -"научи ни на нередност".

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прошка.

 

Прошката
е нещо странно
даваш ли я бързо - сила няма.

Но забавиш ли се,
пропуснеш ли
мига,
ненужна,
недочакана
остава.

А аз да давам прошка
никак не умея,
по -добър
съм в роля
на виновник.

Да обличам в бяло
най - умея -
онези,
прегрешилите съдбовно.

И си помислям първо -
как ли те
ужасно страдат?

Да направят с мен
такава грешка,
но не съм мълчал
 и аз тогава -
та нали устата ми
 е,казват,
 пълна със насмешка!

И откривам в себе си
вини огромни.

И съвестта ми
като бесен пес ме погва.

И решавам с доблест
да се пробвам,
да поискам прошка,
а каквото ще да става!

И какво си мислите се случва?
Човек съм аз
дет нивга не прощава!

Затова обръщам всяка случка,
за да може на мен да се прощава.






 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

На сестра ми.

 

Очаквах аз - деня да се родиш.
Представях си те - милион пъти.

Какво е с някой друг да поделиш -
играчките, вниманието, дома си.

Мислех си :" Ето, ще си остана аз сама, 
а ти всичко дето имам
 ще ми вземеш."
И надникваше във мене
 и страха,
че даже и  мама
 и тати 
ще отнемеш. 

И си казвах : 
" Какво ли е това? 
Човече във коремчето на мама има! 
И защо решила е това! Добре ни беше само трима!"

Сърдех се. И тихичко стоях.
"Нима трябва да му дам 
най - любимата си кукла?" 
"И защо от горе изпратиха го точно те при нас - не можеше ли на съседите да е покупка?"

 Но тайно
 любопитството растеше. 
В коремчето подритваше щастливо!
Ти беше част от приказка и аз те чаках, макар и
мъничко унило.

Мислих си какво ли ще е то? Твоето лице, очи, усмивка. И не разбирах много каквото и да било.
Очаквах притаена, да те зърна - бързо ти обикнах. 


И досега със теб аз деля - любимите си кукли.
Освен това деля плача.
И болката, която ни пропуква.
Деля страха.
Деля смеха и себе си деля поравно.
А ти ме учиш - да бъда по - добра.
Мама и тати са избрали вярно.


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз искам
да поема още.

На плещи
света да сложа.

Аз искам 
докато го 
правя - 
поне стотина,
учтиво
своя
крак
да ми подложат.

Аз искам океана 
да се вдигне
и цяла със
вода да ме залее.

И всеки вулкан
отведнъж
да изригне.

За огън
и жупел
се моля.

Аз искам онези, 
които обичам
в лицето ми -
 отново
да плюят.
 
Аз искам 
да мина през
всичко.

Аз искам
и каквото не мога.

Аз искам нови да дойдат.
И да им повярвам.
А те да ме препънат.

Аз искам от всичко 
по много -
за да го поема,
за да се върна.

И ще мина през всичко, 
повярвай. 
Не ще ме спрат
 ни
сняг, ни вихрушка. 

Нека само в края ме чака - 
човек способен да чувства. 
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...