Jump to content

Recommended Posts

Време.

 

Някак си обхвана ме страхът-
времето тече,
а аз съм 
някак спряла.

Направила си
от тъга  - щита - и ден и нощ 
под неговата сянка заживяла.

Отказала се
да се радва на света,
а той - ни в черно,
ни във бяло.

Мислите - дълбоко скрити
във съня,
обвита спя 
в 
отдавна скъсано
одеало.

Но този страх
ме върна към ноща,
към красотата 
в тъмнината 
и в звездите.

Към лъчите топли на деня, 
към твоята усмивка,
към мечтите. 

Към начина по който 
скланяш ти глава,
по който мислите ми
без користи - обмисляш. 

Към миговете пълни със
тъга,
в които страници
от миналото
с мен 
прилистваш.

И до днес аз на него 
благодарности дължа,
на този страх,
сковал ме
с истинността
на бреме .

Очите ми отвори рязко
затова,че
съм човек 
и имам 
твърде малко време.


 

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Важните неща. 

 

 

Притчата за важните неща - от дете, 
признавам
никак не ме хвана.

И сам реших да скитам 
по света,
превърнах 
своето безчувствие
във драма.

И как така,
те, 
всичките
деца,
разбираха за важните неща 
далеч по - хубаво
от мене. 

И старателно
поклащаха
в уроците, 
глава, 
и получаваха 
всеобщо
одобрение. 

И триъгълник -
наричаха квадрат,
и розов цвят
наричаха 
в червено.

И просяка одърпан,
белобрад,
наричаха отровна сган 
от едно 
презряно
поколение.

И наподобяваха 
високочаещи съдии,
спретнати,
приветливи,
в новите си дрешки.

А когато се усмихнеха,
в името 
на важните неща,
аз виждах устни 
пълни с грешки.

Затова и не завърших никак
аз добре.
От триъгълника знам
 - квадрат -не става.

Увеличиха се и мойте врагове,
ала съдбата е била такава.

Но когато времето се завъртя,
когато да си грешник 
стана някак си модерно.

Завърнаха се всичките на моя бряг,
помолиха -"научи ни на нередност".

 

  • Like 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прошка.

 

Прошката
е нещо странно
даваш ли я бързо - сила няма.

Но забавиш ли се,
пропуснеш ли
мига,
ненужна,
недочакана
остава.

А аз да давам прошка
никак не умея,
по -добър
съм в роля
на виновник.

Да обличам в бяло
най - умея -
онези,
прегрешилите съдбовно.

И си помислям първо -
как ли те
ужасно страдат?

Да направят с мен
такава грешка,
но не съм мълчал
 и аз тогава -
та нали устата ми
 е,казват,
 пълна със насмешка!

И откривам в себе си
вини огромни.

И съвестта ми
като бесен пес ме погва.

И решавам с доблест
да се пробвам,
да поискам прошка,
а каквото ще да става!

И какво си мислите се случва?
Човек съм аз
дет нивга не прощава!

Затова обръщам всяка случка,
за да може на мен да се прощава.






 

  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

На сестра ми.

 

Очаквах аз - деня да се родиш.
Представях си те - милион пъти.

Какво е с някой друг да поделиш -
играчките, вниманието, дома си.

Мислех си :" Ето, ще си остана аз сама, 
а ти всичко дето имам
 ще ми вземеш."
И надникваше във мене
 и страха,
че даже и  мама
 и тати 
ще отнемеш. 

И си казвах : 
" Какво ли е това? 
Човече във коремчето на мама има! 
И защо решила е това! Добре ни беше само трима!"

Сърдех се. И тихичко стоях.
"Нима трябва да му дам 
най - любимата си кукла?" 
"И защо от горе изпратиха го точно те при нас - не можеше ли на съседите да е покупка?"

 Но тайно
 любопитството растеше. 
В коремчето подритваше щастливо!
Ти беше част от приказка и аз те чаках, макар и
мъничко унило.

Мислих си какво ли ще е то? Твоето лице, очи, усмивка. И не разбирах много каквото и да било.
Очаквах притаена, да те зърна - бързо ти обикнах. 


И досега със теб аз деля - любимите си кукли.
Освен това деля плача.
И болката, която ни пропуква.
Деля страха.
Деля смеха и себе си деля поравно.
А ти ме учиш - да бъда по - добра.
Мама и тати са избрали вярно.


 

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз искам
да поема още.

На плещи
света да сложа.

Аз искам 
докато го 
правя - 
поне стотина,
учтиво
своя
крак
да ми подложат.

Аз искам океана 
да се вдигне
и цяла със
вода да ме залее.

И всеки вулкан
отведнъж
да изригне.

За огън
и жупел
се моля.

Аз искам онези, 
които обичам
в лицето ми -
 отново
да плюят.
 
Аз искам 
да мина през
всичко.

Аз искам
и каквото не мога.

Аз искам нови да дойдат.
И да им повярвам.
А те да ме препънат.

Аз искам от всичко 
по много -
за да го поема,
за да се върна.

И ще мина през всичко, 
повярвай. 
Не ще ме спрат
 ни
сняг, ни вихрушка. 

Нека само в края ме чака - 
човек способен да чувства. 
 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...