Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

 

The Railroad (Gyeongui-seon)

 

Режисьор: Park Heung-Sik

Жанр: Драма

Продължителност: 107 мин.

Държава: Южна Корея

Субтитри: Английски

 

Участват:

Son Tae Young (Sad Movie)

Kim Gang Woo (Beast and the Beauty)

Baek Jong Hak

 

Описание:

The Railroad е психологическа драма за живота на двама непознати и обстоятелствата, които ги свързват.

 

Ман Су (Kim Kang Woo) е ватман на метро. Всеки ден той върши едно и също, постепенно дните му стават еднакви и безинтересни, точно като еднообразния курс на метрото. Един ден по неговата линия възниква ужасен инцидент - един човек се хвърля пред мотрисата. Съсипан от случилото се Ман Су си взима отпуск и се качва на последния влак.

 

Хана (Son Tae Young) е привлекателна асистентка в колеж, която има любовна вризка с женен професор. Животът ѝ се преобръща, когато жената на професора научава за тяхната връзка. Изоставена и предадена от любовника си, Хана напуска работа и се качва на последния влак.

 

На пръв поглед един ватман и научен работник нямат нищо общо, но за Ман Су и Хана, събрани случайно от съдбата, няма нищо по-добро от това да открият утеха в компанията на напълно непознат пътник във случаен влак.

 

Български субтитри - :essubs:

 

Свали филма с :subs: :click: :click:

Свали с английски субтитри: :click:

Свали с руски субтитри: :click:

 

Лично мнение: Един от наистина малкото филми, които си струва да гледам няколко пъти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ооо... Това го гледах преди много време, ама беше без субтитри и доста от ефекта се загуби. Мисля, че все пак беше доста хубав филм. Все още не мога да проумея

 

мацката що реши, че най-добрият начин да му се обясни в любов, е като се хвърли пред влака. Странна работа са т'ва жените. :D:D:D

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

мацката що реши, че най-добрият начин да му се обясни в любов, е като се хвърли пред влака. Странна работа са т'ва жените. :D:D:D

 

и на мен ми беше един от моментите с огромен въпросителен... като се замисля сега може би е тежък личен избор, тя нали имаше някакъв недъг. Може да е трябвало да си помислиме, че тя решава да умре "от ръката" на любимия, защото си мисли, че заради недъга си няма да го има никога и така чрез смъртта се свързва завинаги с него... може би е вариянт, въпреки, че не успях и себе си да убедя до край. :green: От филма най-много ме впечетли сцената в хотелската стая, когато той плачеше на земята, страхотно изпипано беше.. Друго нещо, което ми издигна филма в очите беше липсата на любовна история между двамата герои, което зрителя, свикнал да гледа такива развръзки, очаква всеки момент да стане... и оптимистичния финал ме заплени особено.. беше много лесно да свърши като повечето такива психо драми със никаква яснота за бъдещето и обяснение на това, че чрез преживяното досега героите се променят...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмът определено не е за всеки. Дори и аз, къде съм голям фен на драмите, едва изтраях първата част. Разбирам, че ни запознават с ежедневието на главните герои, но... Прекалено малко действие имаше. Тъкмо взе да ми става интересно и се появиха финалните надписи.

 

Точно липсата на любовни сцени ме разочарова. Бях убедена, че ще има такива (и аз не знам защо).

 

Все още не съм успяла да го осмисля добре, но се чувствам по същия начин, както и след "Rabbit and Lizard" - много странно и тъпо. Сякаш съм пропуснала някой важен момент, а оттам и целият смисъл на филма. Знам ли...

Ако не беше хубавия превод, вероятно щях да се откажа още на 10-тата минута, така че... Златенце, браво! Страхотно си се справила! Напълно заслужено са ти дали синята табелка :yes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може би, защото този филм се различава от масовата корейска продукция със своята некомерсиалност, определено е доста арт на моменти, няма го и лекото преиграване на актьорите. Депресиращо приятен, както се казва. Мен си ми хареса, преводът също.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хайде и аз да си кажа. Наистина леко мудна първа част, но всичко си струваше заради една единствена сцена. Много силна.

 

Тук една любовна сцена щеше да дойде в повече и да вкара целия филм в рамките на клишето.

 

Така че съм доволна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега, след като филмът поотлежа в главата ми (понякога ми отнема доста време, за да асимилирам видяното :lol: )...

 

Историята на машиниста адски много ме трогна. В хотелската стая, докато разказваше... Изплаках си очите. Определено това е сцената, заради която си струва да изгледаш целия филм. Но тая женска ми беше супер антипатична. Не актрисата, а героинята й. Така упорито се опитаха да я изкарат жертва, че чак се изнервих. Ако има жертва, то това е съпругата, а не любовницата. Никога не бих съжалила некоя чума като тая! И между другото, голямо удоволствие ми достави сцената, в която я оскубаха :lol2:

И все пак, романтичната ми душа остана разочарована. Очаквах (или по-скоро се надявах), поне накрая, да припламне някоя искра между двамата.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наскоро попаднах на едно стихче - не знам чие е, мислех, че е на Елиот, но съм сбъркал:

"Живял един млад герой,

"Проклятие" - рекъл той,

току що разбрах, че аз досега май

съм се движил някак си

все в едни релси.

Даже не автобус - аз съм трамвай"

 

Страх да не загубиш това, което никога не си имал - страх да не загубиш живота си,

защото ти никога не си имал живот, само нещо механично, страх да не загубиш

твоята ефикастност при извършване на все едни и същи неща, страх да не загубиш

своите стари шаблони. Вярно е, че живота винаги поднася проблеми, но това не са

проблеми, просто като погледнеш внимателно това са предизвикателства да израстваш.

 

Прекалено дискусионен, липсва потапянето - нека атмосферата да е битова, но защо да е питомна.

Може би е търсен ярък реализъм или подчертана действителност, но има скованост в разказването,

на иначе добре замислената история.

 

Интересно е филмчето - подир лъжа тръгват само лъжи, една вана и малко сълзи, и изгубения

мотел става храм. И дори да не е така, пак всичко е наред - защото влакът движи по релси.

 

п.п. просто имаше много повече потенциал.

 

п.п.2 и макар последно по ред, първо по значимост - браво Златиииииииииии :kiss2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересен филм. Имаше си драма,но не толкова,че да ми скове сърцето.Историята на машиниста разбира се беше къде ,къде по тъжна.Тез самоубиици трябва да се замислят,когато решават да правят такива неща.Защото в повечето случай постъпват адски егоистично.

Относно героинята на Те Йонг,ами да да разбиеш семейство не е честна постъпка(макар,че в такива случай вината според мен,винаги е на семейния) (може би търся и лично си оправдание) но в случая нали бягаме от клишета,хайде стига наранени съпруги,нека да видим и страданието на любовниците.

 

И аз си мислех,че ще има любовна сценка между двамата,на това ме наведи факта с неколкократното пускане на еротичния канал в мотела от страна и на двамата, пък и щяха да изпуснат малко парата,но както някой по горе е написал,така само щяха да вкарат филма в стандартните релси.

 

А въпросната актриса Сон Те Йонг да отбележа,че за мен това е една от най-елегантните корейски актриси.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тез самоубиици трябва да се замислят,когато решават да правят такива неща.Защото в повечето случай постъпват адски егоистично.

:lol2: :lol2: :lol2: хаххахахха това е най-бруталната, искрена и чистосърдечна мисъл, която съм засякъл във форум през последната около една година - хареса ми наистина!!! :beer:

 

Но защо толкова тежка присъда за Те Йонг - аз не останах с впечатлението, да е разбивала семейство, вина си имат и двамата любовници, а дори и съпругата

защо вината трябва да е едностранна, дори според мен няма никаква вина, а ако има най-малката вина е на Те Йонг, какво е виновна тя, че съпрузите не се обичат.

Така, че според мен, ако гледаме не съдебно справедливо, а по човешки, вината си е изцяло на съпрузите, че като не се обичат да се разведат какъв им е проблема, някой да ги кара на сила.

 

Но вина няма - всичките се държат глупашки, това се видя като се разхождаха към мотела с ватмана. Погледни сцената в банята, за това е окъпването и сълзите, за да отпадне цялата фалшивост,

същата онази фалшивост, която започна да представя на някакъв абсолютно непознат случайно срещнат човек, това е маската, която си слагат всички. И ватмана разбра своето глупаво поведение -

толкова пъти това прекрасно момиче му носеше обяд, а той така и не стори мокаик да се види с нея, и накрая какво .... не стига, че най-лошото, ами си и представя, че тя му е годеница т.е. вътре в

себе си е искал да се запознае с нея, а може би дори да се вземат. Та мисълта ми е, че вина наистина няма, защото просто всички водеха нелеп, маскиран, страхлив живот, с който си вредят един на друг и на самите себе си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Че къде даваха, че съпругата не обича половинката си?

И означава ли това, че съпрузите винаги се обичат еднакво, че да могат после и да си делят вината при изневяра?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво ще рече "обичат еднакво" - как ще се измери такава обич, с килограми, с дължини, с какво?

 

Погледни примерно израза - проверката е висша форма на доверие, от тука може да се направи връзка за думата изневяра т.е.

обич, която се нуждае от вяра що за обич е, та то това ще рече, че постоянно трябва да се проверяваме инак нямаме висшата форма на доверие.

 

Да хвърлим поглед на една майка и детето й - една майка има ли нужда да проверява детето си, за да се увери, в неговата обич към нея и обратно, че

обича все още детето си, не нали .... поне аз не съм виждал такава майка (е има изключения, но те са съвсем малко и не ги броим).

Какво означава това - една майка няма просто нуждата от вяра, за да обича детето си, тя директно знае, всичко останало е глупост, една майка

не изпитва ни най-малка необходимост, да проверява обичта на детето си, тя вижда и знае вътрешно, че м/у тях съществува една дълбока връзка

съществува деликатната красота на упованието, а упованието изобщо не се нуждае от вяра, двете думи са диаметрално противоположни

т.е. м/у детото и майката съществува висша форма на общуване, където въпроса с доверието изобщо липсва, напълно излишен е.

 

Та обичта не се измерва - няма еднакво, няма различно, защото тя е висшо взаимоотношение, висша взаимовръзка, взаимозависимост м/у индивиди.

Когато единия не изпитва обич към другия, къде е взаимовръзката - такава не съществува, когато кислорода липсва, къде е водата, тогава има само водород,

любовта е река м/у два бряга, казват поетите, ако единия бряг го няма къде е любовта, къде е реката?!

Нещо се е прекъснало, но това прекъсване се случва и в двамата, просто няма как друг яч да е - залеза и изгрева е срещата м/у деня и ноща, ако единия го няма

къде ще е залеза или изгрева, ще има само нощ или ден т.е. глупаво е да се вини, само единия човек в една връзка, ако той не изпитва обич към другия, това автоматично

означава, че и другия е загубил чувствата си към него, без никаква константа от време, без никакво от-до, няма миг на разлика, става едновременно.

 

Това е глупоста в браковете - хората си мислят, че некви подписи и пръстенчета, ще им гарантират вечна обич, що за наивност, любовта изобщо не се интересува и не

зависи от никакви хвърчащи хартийки и институции, тя не може да се заповядва и налага, абсолютно неконтролируема е и независеща от човека,

никой не може да си наложи да я има или да я няма, за това любовта не е собственическа, тя е безусловна, останалото е чувството за притежание, а не любов.

 

Т.е. вина наистина няма, няма просто какво да се дели - любовта м/у двамата е изчезнала, изпарила се е, така е с любовта, в единия момент я има, този момент може да

продължи цяла вечност и това е прекрасно, но може да продължи и една година, един месец, един ден и това пак е прекрасно, но не зависи нито от единия, нито от другия.

За да се търси вина, то някой от двамата трябва да е причинителя, а другия следствието - без причина няма вина, има само следствие, има само случване и

това е магията на любовта, че тя е случваща се, а не причиняваща се, никой не може да причини любов на друг, дори не може да си я причини на себе си, може само да се случи.

 

п.п. та ако ще търсите вина, не оневинявайте и съпругата - нима нямаше кадри, където се видя отегченоста в семейното им ложе, нима не е виждала, как е досаждала на

съпруга си, та най-малкото, това поне жените го имат в природата си, те винаги разбират и виждат, промяната в любимите си, само едно сканирване в/у изражението му

и веднагически улавят отдалечаването м/у тях, може и от друг ъгъл да погледнем, каква е тази лъжа, която са сътворили помежду си, след като дори не могат да констатират

изстудяването на отношението помежду си ..... е па да не си затварят очите, кой им е виновен, че се държат като глупаци и се надлъгват един други. ... и т.н.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

... вината си е изцяло на съпрузите, че като не се обичат да се разведат какъв им е проблема, някой да ги кара на сила.

...

Това ме провокира да напиша предишното си мнение.

 

За мен тук вината се отъждествява с изневярата, а не, че ти е станало скучно в брака. За да се разреши един проблем е необходим разговор. Спреш ли да общуваш с партньора си, всичко друго се обезсмисля. Казваш, че съпругата е станала апатична, но дали тя няма нужда някой да й протегне ръка. Да й каже: "Хей, какво става? Какво ти е?" Може би усеща как се променя съпругът й , но не осъзнава напълно накъде е тръгнал бракът й... Това в никакъв случай не е вина. Именно агресията върху любовницата показа, че тя все още го обича, че е изненадана и наранена.

А това, че на жените всичко им е в природата... Хайде сега! По тази логика дай на мъжете да им е в природата да изневеряват и че едва ли не им е простено заради това. :896767:

В даден момент не родният дом е мястото, където се чувстваш спокоен, а домът, който си изградил с човека до себе си. Ако трябва да си постоянно нащрек за изражения и знаци, със сигурност ще си вгорчиш живота и ще изгониш всякаква любов.

 

Та въпросът ми за еднаквата обич бе зададен леко иронично. Никога няма любов/обич по равно. Винаги единият обича повече от другия. Както и вината,

 

 

Тук намесваш любовта между майка и дете, което е на съвсем друго ниво. ;) Колкото до брака... това е продукт на обществото. И доколкото живееш в него е необходим от някакви чисто материални аспекти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да така е, за да има изневяра, трябва да има вяра, а вярата се нуждае от следване на нещо, ако просто изживяваш нещо,

нямаш нужда от вяра то просто си Е т.е. за вярата същественото е идеологията, а не естеството.

 

За един проблем наистина необходим е разговор, но любова не е никакъв проблем, любовта е безпроблемност, ако има проблем няма любов.

Има една древна поговорка - дискусията е логична тя се осъществява м/у две глави, комуникацията е поетична тя се осъществява м/у две сърца,

взаимноста е мълчалива и тя се осъществява м/у две същества и това е любов. Душите знаят, умовете мислят и търсят - за общуването м/у две души,

няма нужда от думи, от думи имат нужда умовете, нормално, любовта не е логична, логиката е приоритет на ума. Любовта не се нуждае от никакви разговори,

ако е нужен разговор, това не е любов, това е игра на ума, а както всички знаем, любовта няма нищо общо с интелекта, тя не е интелектуализирване,

толкова е интелигентна, че просто няма нужда от ума, за това влюбените хора, изглеждат като полудели, за това изпитват екстаз, за това няма спирки пред тях.

 

Бракът няма нищо общо с любовта, дори напротив - бракът е унищожението на любовта, браковете трябва да се забранят,

до кога с тази нелепост, никъде в природата не съществува брак, само при хората.

Агресията също няма нищо общо с любовта - човек изпълнен с обич е лишен от агресия, за това човечеството е на този хал, защото има един огромен недостиг на любов.

За да си агресивен ти трябва да се затвориш в себе си, трябва да свиеш юмруци, а любовта е отворена длан - ако се опитваш да я задържиш,

тя ще се изплъзне и колкото повече упорстваш, толкова повече вървиш против любовта, отричаш се от нея. Няма как - любовта не признава никакви граници, тя е разтваряне,

а не затваряне, тя е даряваща, а не отнемаща, извор, а не блато, излъчване, а не консумиране.

 

Да тя е изненадана и наранена, защото изведнъж е поставена пред факта, каква илюзия подържа, в каква самоизмама живее - за това се стига до такива ексцесии при изневерите,

защото изведнъж осъзнаваш колко си измислен и малко поняболява, но нормално, сами са си създали ситуацията, масово хората сами си изграждат този затвор.

Наблюдавам влюбените двойки застават един срещу друг, гледат се в очите, хванати за ръце и търсят - всеки търси в другия, като просяци са и е нормално да не просъсществува дълго такава взаимност,

защото просто и двамата имат малко, всеки очаква от другия да има, да получи, но уви и двамата имат съвсем малко, и като не получат почват да се сърдят един на друг,

а нима можеш да виниш един човек, че е беден от към любов, какво да направи той, а и ти самия си такъв, за това и той ти се сърди, и се цупи.

 

Не виждам какво да прощаваш на един мъж или жена - факт е, че всички си изневеряват, няма смисъл от доказателства, гледам колко много семейни двойки .....

да наистина не са правили секс с други, но в ума си те вече са си изневерили, все същото е, въпрос на време и на ситуация. За това все си мисля, че браковете са създадени от мъжете -

не вярвам жените да са измислили такава дивотия, рядко жените измислят подобен род безсмислици. Това трябва да е работа на мъжете, защото мъжът трудно задоволява жената

и когато жената е незадоволена, тя търси още и хоп айде при някой друг - а един мъж лесно се задоволява и за да не му избяга жената, измисля тази простотия бракът, задоволена или не,

жената остава негова и то по закон .... егати грозното казвам аз, ако хората наблягаха на това как да се задоволят един друг нямаше да има нужда от никакви бракове,

за това омъжените жени често капризничат и недоволстват, защото остават незадоволени, мъжът му е лесно, напъне малко, кихне там .... защото спрямо жената то това дори не е оргазъм,

а кихане, от което му се прояснява главата, освежава се и е готов, вече не му трябва тази жена, обръща й гръб и заспива, но жената остава незадоволена.

 

Когато се чувстваш спокоен и благодарен, тогава това е домът и няма никакво значение къде е, чий е, дали изобщо си го изграждал с някого и т.н. -

това е критерият за дом, щастието, там където се чувстваш щастлив и любящ, там е домът.

Това, което разделяш и определяш, като количествено измерение не е любов - това е чувството за притежание, това е бракът, това е играта на егото, а егото е антагонист на любовта,

има ли его, има чувство за притежание, не любов, има ли его, има ли притежание, има и вина.

 

Няма друго ниво - точно любовта м/у майка и дете, е природата на любовта (дори е грешно да казвам това, защото самата природа е любов), всичко друго е сметки,

виж сама казваш "материални аспекти" именно това е, когато няма любов, има сметки, няма две души, две същества, а има две глави, два ума, две егота.

Нека ти разкажа една притча, която не се съдържа в евангелията, написана от Халил Джубран - абсолтюно вярна е, може и да не се е случила, но така е било, просто няма друг начин.

 

Един ден Исус се разхождал, отивайки от един град в друг. Той минавал през някаква голяма градина и под едно дърво седнал да си почине. Градината принадлежала на Мария Магдалена - тогава Мария за първи път узнала за Исус. Погледнала през прозореца. Тя била известна проститутка, богата и на вратата й, чукали много богати личности. Много трудно било да се добереш до любовта й - конкуренцията била голяма. А тя била и една от най-красивите жени изобщо.

Изведнъж като видяла Исус, забравила коя е. Излязла от къщата си като хипнотизирана - дивата птица извадила домашната от нейното затворничество. Буквално се затичала, забравяйки себе си. А Исус бил просто някакъв скитник, бездомник. Сигурно е приличал на хипи - бил абсолютно беден и живял от момент на момент.

Мария го събудила и му казала:

- Младежо, защо си почиваш тук? Ела в къщата ми.

Привлякла се от него т.е. влюбила се от пръв поглед, както обичат да казват хората.

Исус й отвърнал:

- следващия път, когато минавам по този път, ще дойда в къщата ти, но сега съм си починал и имам да вървя още много голямо разстояние. Благодаря ти много. Следващия път като минавам, ще дойда.

Мария се почувствала засегната и го попитала:

- не знаеш ли коя съм аз? Изобщо ли не си чувал името Мария Магдалена?

Исус й отговорил:

- знам за теб, чувал съм името ти, виждал съм те, мога да те позная. Благодаря ти, признателен съм ти, но следващия път, когато минавам, ще дойда в къщата ти.

Мария сигурно била бясна и гневно му рекла:

- предлагам ти къщата си, предлагам ти сърцето и любовта си. Не можеш ли да си малко по-любезен, малко по-любящ, малко по-състрадателен?

А Исус и отвърнал:

- само аз мога да те обичам, никой друг !!!

 

Тук свършва притчата ( ;

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

kando,

говориш напълно идеалистично. И много хипотетично.

 

Описваш някакви абсолютни взаимоотношения, изложени на несгодите от света, в който живеем.

 

Любов може да изпитва всеки, може и да я даря, но дали тя е желана, това вече е друг въпрос. Т.е. това, за което говориш, е истински, чиста споделена любов.

Трудно е да се срещнат две истински, чисти души. Т.е. възможно е, но ще трябва да намесим децата. Защото няма човек, облъскан от обществото, които да изпитва наистина чиста любов. Много страхове ни се насаждат, в много рамки ни поставят. плод на тях са и изкушенията, на които можем да се поддавам. просто всеки си избира някаква граница, която да спазва. Затова е смешно да се размахва пръст кое е правилно и кое не е.

 

...

Когато се чувстваш спокоен и благодарен,

...

Кога се чувстваш така?

Кой е онзи, който е готов да се раздава, без да чака нищо в замяна?

Мда, и тук трябва да се изпиши име на онзи, за който се споменава в притчата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О не - не така, какъв идеализъм, идеалите са неестествени, аз гледам естеството. Всички идеологии и концепции са фалшиви, човечеството

е крайно време да се отърве от подобен род нелепости - търсенето, създаването и следването на идеали, са довели до света в който живеем,

а какъв е той нека всеки сам си прецени.

 

За това да се срещнат две чисти души - значи според мен, всички души са чисти, няма нечиста душа, точно това е съкровенноста в човека,

но поради безброй фактори, душата е забравена и занемарена, даваме приоритет на хиляди други глупости, но на истинското в нас не ..... странен свят наистина.

Та да - двама чисти човека с открити души, наистина е изключителна рядкост да се срещнат, но и да се срещнат това не означава задължително да

заживеят заедно или да имат сексуални контакти, все пак може и да са от еднакъв пол, или да имат огромна разлика във възраста.

 

Но истината е, че до сега не съм срещнал нито един човек, който да не е бил отблъснат от обществото - под отблъснат в повечето случаи се има в предвид да не е интегриран,

но аз го виждам друго яч, щом това прогнило общество поставя условията,. които трябва да изпълниш, за да те приеме, това означава, че то те отблъсква от самия тебе,

от самата ти природна даденост. Грешката която се случва е, че се изисква индивида да е в услуга на обществото, а то е точно обратно - обществото е в услуга на индивида и

това е любов :rolleyes: и е смешно това побъркано общество да размахва пръст кое е правилно и кое не, защото границите, които се налага да спазва индивида са всъщност

насадените страхове и поставените рамки от общество, което е лишено от любов.

 

Онзи, който е готов да се раздава без да чака нищо - първо го питай защо и какво всъщност раздава ( ; а после ще го видим, дали очаква или не нещо в замяна, защото такива

хора, дека се раздават много, все ги улавям в някакъв дълбоко и умело скрит замисъл, за личната угода.

И да подчертая - има разлика м/у готов да раздава безусловно и раздаващ безусловно т.е. в първия случай, имаме само заявена готовност и не знаем дали би постъпил така,

докато при втория случай, вече можем да преценим и отсъдим дали наистина раздава безусловно или просто се прави на дръж ми шапката.

 

п.п. въпроса ти - кога се чувстваш спокоен и благодарен, е един искрен и интересен въпрос. Но аз няма да ти дам отговор на него - това е съществения въпрос в живота ни,

и всеки е редно да си отговори сам за него си, другите могат да му помогнат, но не и да му дадът отговора, всеки е уникален и универсален отговор според мен няма, а как

да му помогнат ли ...... простичко е, със самото си съществуване, дават личен пример, ако обичаш, ако преливаш от любов, за останалото не се грижи, не заради друго, а просто не зависи от теб.

Любов не може да се набива на сила - можеш да даваш, даже не да даваш, можеш да я излъчваш от само себе си, но само и единствено от другия зависи, дали ще си открадне, дали ще си вземе,

реката не отива при жадния, това е природен неписан закон, жадния отива при реката ( ; той пие от нея, а не тя да се налива в устата му .... а реката си тече необезкоявана от никой. (само много редки случаи)

И да знаете, тази река не се чувства добре, водата за това е вода, за да утолява жаждата, водата дава благодат, тя е раждаща и създаваща, а си стои там самотна, изоставена на произвола на съдбата и на капак глупавите хора,

само я мърсят, плюят и пикаят в нея, заливат я с нефт, избиват рибите й, и хиляди други неблагоразумия, и като дойде ден, в който нашите деца ще искат да пият от тази вода, ще намерят едно отвратително и занемарено блато.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина леко мудна първа част...

Мудна? Поне 5-6 пъти заспивах (само на първата част) :D !

Противно на всички по-горни изказвания бих казала, че този филм не е хубав! Вярно, имаше любовна история, но не беше така хубаво пресъздадена, че да я почувствам и да успее да ме разчувства. А може би пък и самият замисъл не е целял това..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бавен бил, скучен бил ... явно някой хора не са оцелили момента, когато са си го пуснали. Има много примери в южнокорейското и японското кино за такъв тип филми, които въпреки, че остават едно усещане, че събития, които могат да се поберат в 5 минути, са разтеглени до 2 часа, но това в никакъв случай не ги прави бавни и скучни. В момента в главата ми изкача залгавие като "April Snow" - филм приказка (един от най-любимите ми)!

 

 

Много се чудех, защо момичето, влюбено в машиниста, не му каза нито дума. От начало си мислех, че просто е срамежлива (нещо типично явно за корейките), но малко по-късно се разбра каква е нейната история. Силен момент беше, когато избра смъртта, пред любовта и то не от кой да е, а от любимия човек. И добре, че си беше "скрила очите", за да не съсипе напълно машиниста.

А героинята в историята явно е била "изпреварила" съпругата му или поне аз така го разбрах, защото явно бремеността й е била преди да той да се ожени за друга.

И нещото, което ме подразни е края на филма. Прекалено отворен и сега хем ме е яд, че не уж нищо не става явно, но хем става ясно, че все пак те са продължите напред. Но дали продължили заедно или не .... все сам за себе си да си прави изводите. Има и хубава страна на такъв финал, защото те кара сам да си довършиш историята, но е и малко дразнещо.

И саундтрака ми хареса, но не успях да си го намеря :(

 

 

Давам му висока оценка - доволен!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В общи линии бих определила филма като 1/3 кадри от тунелите на метрото, 1/3 разказ за мъката на двамата главни герои и 1/3 действие след тяхното запознанство. Отвореният край направо си е очакван за подобен тип корейски филми (въпреки че винаги се надявам да има някаква по-конкретна завършеност). :rolleyes:

 

Животът на главния герой беше изключително еднообразен, от работа вкъщи и обратно, като трагичната случка го разтърси из основи. Главната героиня се чувстваше много самотна и непълноценна. Държеше се доста апатично, а самата тя не правеше нищо, за да промени живота си.

 

Въпреки че през цялото време симпатизирах на главния герой, понеже беше много миличък и добричък, като цяло не бих казала, че филмът ми хареса, защото краят беше слаб. Това, че даваха, че двамата са продължили живота си напред, не беше достатъчно като завършек, не и за интересен филм.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...