bg Rich Man (2018)

[lukreciana]

Беше ми като приказка, хубаво сериалче се получи.

[rudimi]

На ‎10‎.‎5‎.‎2018‎ г. at 21:38, Lawandula написа:

Аре, няма да плюя, само тактично ще кажа-  не си губете времето, гледайте японския оригинал, който е супер. И за актьорите(главните) няма да говоря, камо ли да сравнявам,  шот'  тук  просто такива  нема и ще е нелепо.

Просто, кратко и ясно!!! Нямам какво повече да добавя към казаното от теб Lawandula

[kitket]

От японската версия помня само главните , особено страхотния Шун и възторжено-приповдигнатото ми настроение след края. Но, понеже почти не я помня, гледах необременено и затова почти безпристрастно. За мен си беше един нов сериал, харесвам собствения поглед върху историята, а не да се повтарят събития и герои дословно. Интересно ми беше и не съм превъртала, главните си подхождаха и малката е много сладка. Но до края не можах и не можах да харесам главния - нито на вид, което си е второстепенно, нито на игра. Дразнеше ме повърхностното му представяне, еднотипното му изражение и монотонният му глас . Ами какво да се прави, не може всички да са ти драги. Със сигурност, обаче, корейската героиня ми е много по-симпатична от японската. А, да не забравя да отбележа страхотния актьор, който игра съдружника - впечатлена съм. Много благодаря за българските субтитри!

[skofiild]

Off Topic

Принципно бях решила да не гледам сериала заради актрисата в главната роля,нещо ме дразни в това момиче.В последствие обаче реших да го изгледам заради главния герой,все пак Сухо е певец и ми беше интересно да го видя как ще се справи като актьор.Така че,доста му обърнах внимание,а и то като цяло персонажа му е различен,имаше едно странно държание и физиономии.Интересен герой.Добро изпълнение от Сухо.На мен ми хареса. Получи се така,че и набързо ми мина това към актрисата и всъщност тя се оказа голяма сладурана...Чара на героинята й е в това,че беше много добра и помагаше на всички.

Другото,което ми хареса в сериала беше темата за приятелството.Двамата съдружника не просто имаха своя компания,те бяха едно цяло.Но как с времето някои малки неща почнаха да бодат в очите и доведоха до пречупване в техните отношения,до предателство.И двамата имаха вина по някакъв начин.Ю Чан с увереността,че едва ли не той дърпа тая компания напред с изобретенията си,Те Джо с премълчаването на това,че тия думи го дразнеха.Затова той в един момент взе своето решение и се стигна до края.Край,който пък се оказа ново начало.Ю Чан се промени,след като се оказа на улицата,но не загуби от лудостта си,тя му беше чара все пак.И въпреки,че той беше предаденият, все пак разбра къде е и неговата грешка и не се отказа от приятеля си,как го посещаваше все в затвора,дори и когато Те Джо не искаше да го вижда,обеща му да спаси компанията,пред баща му го защити.И накрая когато се събраха,отново надписите над стената...След като преминаха през това,няма как нещо да ги пречупи и раздели отново...Еми,много ми допадат такива истории,където отношенията между хората се променят,отчуждават се,дори намразват,но след това успяват да се оправят,да се сдобрят...

Приятелката на Бо Ра и нейния калпазанин и те бяха интересни персонажи....

И само за протокола, японската версия съм я гледала,но преди години и съм я позабравила.Така,че не съм правила сравнения между двете продукции,по-скоро от тая си припомних действието в другата.

 

[Ralie Blag]

Изгледах наскоро сериала, защото случайно ми попадна реклама на фейсбука. Идея си нямах до днес, че било римейк.

Хареса ми много, главната героиня е най-сладката актриса, която съм гледала - даже от Бонг Сун (Парк До Янг) е по-миловидна и се надявам да гледам и други добри неща с нея... Сухо също ме изненада приятно - може и да не е кой знае какъв актьор, но беше добър за ролята на вдетенен и арогантен гений... малко ала Моцарт елемент имаше с детинските му изпъленения на места и доста често героят му отнасяше спонтанната ми реакция "егати тъпанара' като характер, което значи, че се справяше с ролята  
 

Развили са много добра история - държеше в неизвестност до последния момент и изключително много ми хареса елементът с поемането на отговорност за бедите на фирмата, както и всеобщият катарзис с идеите за прошка, а не враждуване! В това отношение са много добри корейците и мъдростите във взаимоотношенията между хората, които сипят постоянно, са основното, с което мен лично ме печелят... Принципно обаче имат склонността да разводняват със странични измишльотини и все пак това е единственият сериал до момента след римейка Suits, който не съм превъртала. Това е интересен факт, защото дори най-любимия ми сериал за силната Бонг Сун с прекрасния Хюнгшик в главната мъжка роля не можех да го изтърпявам като почнат локумите покрай "мафиотските строителни дейности"  

 

Сега като разбирам, че е японски римейк сериала, ми се изяснява лекият елемент с "наказателната" част в любовната история – това е типично японска характеристика... елеметът на неосъзната отмъстителност и суровост в любовта, което никак не е характерно за далеч по-искрените, открити и дори невинни отношения в любовта при корейците. 
 

Та това е от мен по темата. Хич не съжалявам, че го изгледах и много ми хареса утвърждаването на главната героиня като характер и уважение към нея, в крайна сметка!

 

[bealonenomore]

Опитали са се да се доближат максимално в приликата на поне част от героите, в жестовете им, в поведението също, но са изпуснали най-важното - да се доближат до чувството и общото усещане, което носи японската версия. Детайлите съм ги позабравила, но в прозявките на главния и в яростта му, когато го изгониха от фирмата, видях опит за пълно копиране на Огури Шун. За съжаление, корейският момък изобщо не успя да влезе в образа за мен - не ми беше убедителен нито в драматичните, нито в комедийните моменти, нито в работата... абе, никъде. Дори усмивките му ми бяха пресилени - едва накрая забелязах две-три естествени. Иначе, ако сериалът се гледа отделно от Rich Man, Poor Woman, без да се правят сравнения, не е лош и се гледа лесно. Любпитна ми беше историята с художника - жалко, че я заразаха след 2-3 епизода и накрая като кръпка само го вмъкнаха по най-тъпия възможен начин. И за пореден път се убедих, че не разбирам стандартите на корейците за красота - как може някой да нарича сестрата на съдружника "Богиня на красотата" и всички други да вярват, че е такава? За мен това е една от най-антипатичните актриси. От героинята ѝ пък съм още по-възмутена, тъй като този типаж много ме дразни - кара едва ли не насила мъжа да излиза с нея, нямало значение какво изпитва той, пък после почва да се цупи и да мъсти, защото нямал чувства и че не ѝ обръщал внимание. Друг е въпросът що малоумникът ѝ се е вързал на акъла изобщо да се среща с нея.

[voileta]

Краят на пети епизод от корейска драма, с която се зарибявам: И пичът си събу чорапите и отиде да приготви кафе на гостенката си със същите тия неизмити ръце от чорапите. Аз бях дотук с гледането на тоя сериаааал 
 

[Scarlet Heart]

офтопик, ама в It's Ok, That's Love героят на Кьонг Су си свърши работата на писоара и след това, без да си измие ръцете, опипа де що има стени в тоалетната. Мигах в озадачение поне 2 минути.