Jump to content

Recommended Posts

ff22357158357420.jpg

TAKE OFF
Година: 2009
Държава: Южна Корея
Жанр: Драма, Комедия, Спортен
Времетраене: 139 мин.
Режисьор: Kim Yong Hwa


Участват:

Ha Jung Woo

Sung Dong Il

Kim Ji Seok

Kim Dong Wook

Choi Jae Hwan

Lee Jae Eung

Награди:

2009 Blue Dragon Award: Best Director, Best Cinematography

2009Critics Choice Awards - Best Director, Best Technical Achievement, Best Music

2009 Daejong Film Awards - Best Director, Best Visual Effects


Сюжет:
През 1996 г. градчето Муджу кандидатства за домакин на Зимните олимпийски игри през 2002 г. МОК (Международен олимпийски комитет) обаче е повече от изненадан, защото Южна Корея няма дори отбор за ски скокове. В подкрепа на кандидатурата се сформира национален отбор по ски скокове. Детски ски инструктор поема щафетата и става национален треньор, а в тима попадат кореец, осиновен от американци и бивш състезател по алпийски в Щатите, който се връща в
Южна Корея, за да търси биологичната си майка; сервитьор побойник, който си пада по дъщерята на треньора; Дже Бок, който иска да избяга от жестокия си баща; младеж, който отчаяно иска да успее с националния отбор, за да се погрижи за глухата си баба, и по-малкият му брат. Процесът по изграждането на отбора е повече от интересен, особено като повечето от членовете
му са неспособни да скачат със ски. Новосформираният тим става за смях в началото, но успява
да стане по-конкурентен и силен, и най-накрая си пробива път до Олимпийските игри в Нагано,
Япония през 1998 г. Може ли такъв отбор да бъде изненадата на такова значимо състезание и да спечели златото за
Южна Корея? И дали Боб най-накрая ще намери биологичната си майка?

 


Лично мнение:

 

Страхотен филм. Аз очаквах много и съм адски доволна, защото филмът е един от най-добрите за мен тази година. Весел, спортен, емоционален, драматичен. Приятен сюжет, чудесно изиграване на характерите, кефя се на духа на тези хора - дори ми се прииска на момент да съм родена на тази земя. Браво! Прекрасно заснет, отлична работа на режисьора - камера, музика, светлина, всичко е на ниво. Според мен е задължителен филм за гледане!

:essub:

С български субтитри: :click: :click: 

С английски субтитри: :click:

С руски субтитри: :click:

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

blacky80,

зашо не си написала с големи букви, че е по действителен случай?

 

Предполагам, че последният кадър беше с истинските спортисти... много си приличат

 

Първите няколко минутки ми бяха доста объркващи - докато схвана за какво иде реч, понеже не чета резюмета преди да съм гледала филм/ сериал. После всичко си дойде на място и взех, че осъмнах

Лек, незаангажиращ и невероятно приятен филм!

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен филмът ми се стори по-скоро семпъл, а и доста наивен. Много се изненадах, че е по истински случай. Възможно ли е наистина да са изпратили на олимпиада едни хорица, събрани от кол и от въже, тренирани - недотренирани? Явно е възможно. :blink: В крайна сметка бях през цялото време леко раздразнена от самата история и въобще не се замислих дали филмът има все пак и някакви художествени достойнства.

 

Най-доброто нещо тук е Ha Jung-woo, напоследък се случи да го гледам в няколко филма, визуално никак не ми е по вкуса, но ми допада как пълноценно се въплъщава в съвсем различни персонажи, добър е. :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бях на път да заспя, но филма ме събуди и с интерес цели 2 часа го зяпах.

Kim Ji Suk отново не ме разочарова. Справи се с ролята си перфектно. Много ми харесаха емоциите, които умее да изразява с очите и нацупената физиономия.

Иначе за останалите какво да кажа? Страхотни сладурковци. Особено онзи малкия с вечно отворената уста, ме накара да се смея с глас.

Спортна комедия с типичен по корейски му завършек. Съгласна съм, че филма е семпъл, но точно с това ме спечели.

За това го гледайте, за да не съжалявате :yes:

 

П.С. desjer нали знаеш, че много те обичкам???

Стягай гащите, защото се заемам с превода и на този филм. :P

Share this post


Link to post
Share on other sites

И до днес ми се появява усмивката в момента, в който се сетя за този филм :) А моментът, в който треньорът обясняваше колко елементарен спорт всъщност са ски-скоковете... не, не, падам от смях ;) Не знам доколко филмът би се харесал на хората, които не обичат "спортни" филми, но аз лично го препоръчвам и на тях.

 

tuci, поздравления за поетото предизвикателство да преведеш филма, ще си е истиноско удоволствие да се изгледа и с български букви! :bow: Ако срещаш затруднения с терминологията около ски-скоковете, свиркай, ще гледам да помогна :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бързам да напиша, докато още ми е пресен.

Честно казано съвсем друго очаквах, но за това по-късно. Ще започна първо с нещата, които не ми харесаха. Сценарият беше лош. Филмът е два часа и двадесет минути - колкото "Двете кули" от "Властелинът на пръстените". За корейски филм, особено спортен, си е твърде много. Някъде по средата ще се отегчите от липсата на действие и очевидната несвързаност между замисъла на филма и личните проблеми на главните герои. Разбирам, че второто беше необходимо, за да се получи драмата читава, но да си го кажем честно - малко бяха прекалили. Спокойно можеха да отрежат поне 40 минути от лентата, вместо да разтягат всичките тези локуми.

И с това забележките ми приключват.

Както казах, сценарият беше лош и ако не беше що годе добрата режисура, която да го пооправи, от филма щеше да излезе едно голямо нищо. Обаче ако не сте проспали първия час, час и нещо, (аз там някъде направих едночасова пауза за едно аниме) нататък лентата може само да ви израдва. Защо ли? Защото все пак се предполага, че сме искали да гледаме зимни спортове, да почувстваме олимпийския дух и прочие, а не да се насилваме да се разплачем над поредната сладко-кисела драма.

Основната харизма на продукцията (както в повечето азиатски филми) и тук се криеше в актьорското присъствие. С радост разпознах лицата на трима души от "Ловци на роби" и един от "Четирите бога". Разрових се малко в нета и разбрах, че корейските национали в ски-скоковете наистина са събрани от кол и въже, следователно господата много добре си влязоха в ролите.

Имаше тук-таме смешни моменти, но като цяло филмът беше доста далеч от комедийния жанр. Въпреки това, на финалните кадри когато натурализираният "американец" вдигна палец нагоре на съотборниците си, а те му отвърнаха с по един среден пръст, помня че се бях ухилил до ушите и ми идеше да плесна с ръце. (колкото и да е клиширан този жест) :D

Вторият манш от състезанието също беше изпълнен по филмовия учебник - имаше малко интрига, малко драма и доста радост. Кефеше озвучението при самия скок - като на реактивните двигатели на 747. Нищо чудно, че са кръстили филма "Отлитане". :D

Най-силно ме разчувства момента, когато синът и родната му майка се събраха. Признавам си, отроних една сълза.

Лично аз се надявах в днешния горещ летен ден да погледам малко снежни пейзажи и да си припомня любимия сезон, но, уви, явно корейският климат е по-дъждовен, а и в Нагато, Япония, не пада кой знае колко сняг (съдейки по филма) :lol:

 

Накратко, ако имате 3 часа и половина за убиване (казвам "три", защото може да ви се наложи да направите почивка), ако харесвате зимни спортове, корейска драма или просто искате да се разхладите - този филм е само за вас! :)

 

Звездички: 5/5 :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филмът много ми допадна. И аз се изненадах, че е по истински случай и все очаквах нещо трагично да се случи. И все пак какъв спортен хъс, много зареждащ. Браво за превода :)

 

 

 

Един от силните моменти ми беше, когато единия скочи в мъглата...ако така наистина се е случило е трябвало да ги съдят, това си беше направо самоубийство... :o

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

За първи път гледам подобен корейски филм и много много ми хареса. Хвърля някакъв различен поглед на нещата, на спорта. Харесаха ми отношенията ми между момчетата. Всички бяха интересни типажи и големи образи.

 

 

Когато дойде редът на героя на Kim Ji Suk усетих, че нещо лошо ще се случи. Момента, в който скочи, беше много напрегнат..

 

 

Филма наистина е много хубав и заслужава да се види. Музиката също беше страхотна!

 

 

Благодаря за превода!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много хубав филм!! Страхотно беше съчетанието между трагичните и комичните сцени - от време на време имаше напрежение, но тръпката си заслужава имайки предвид края :)

Играта на актьорите много ми допадна и най-вече таза на Боб. Много ми хареса това че спец. ефекти не баха преувеличени, а в рамките на нормалното и реалистичното. И не на последно място бих искала да благодаря за превода - без него филма нямаше да има никакъв смисъл (поне за мен :lol: )

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето това беше филмът, който ме изненада приятно. Може би, защото нямах кой знае какви очаквания. И аз не знам защо. Навих се да го гледам главно заради Ха ДжонгУ, който отдавна ми е един от големите любимци. И не останах разочарована. Момчето отново много на ниво, той има ли изобщо слаба роля?! Останалите актьори също. Добра работа и на режисьора и на оператора. Не усетих кога минаха повече от два часа.

Всички са големи образи, всеки със своя си причина да се включи в играта, но в крайна сметка с една цел - победа! Колкото и нереално да изглеждаше това, те наистина вярваха! Харесаха ми чисто спортните им закачки - много истински.

Добре е, че не задълбаха прекалено в личната драма на героя.

За мен филмът беше нещо като корейска версия на Леден болид.

Който обича такъв род филми, нека да го гледа. Няма да останете разочаровани в никакъв случай.

И накрая, но не на последно място :thanks: за превода! Страхотни сте!

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз съм приятно изненадана. Особено от всичките тези образи, събрани на едно място, включително и треньора и странната му дъщеря..:)

Това, че историята е истинска само още повече засили въздействието. Вярно, че филмчето е дългичко, но особено втората част беше наистина доста силна.

Имаше смях, имаше и сълзи на моменти, но като цяло историята показва най-вече колективният дух на корейците и тяхната организираност. Що се касае до краен резултат и надъханост до макс, не се съмнявам, че при тях това може да се случи. Съгласна съм, че приличат малко на истинските състезатели от снимката в края. И всъщност всичките 5 участника са интересни и дават материал за размисъл в насока мотивация.

 

Бившият състезател на САЩ, който се връща да търси биолигичната си майка беше със сигурност най-силният персонаж във филма, после наркомана/него си го спомням от Coffee Prince/. Ким Джи Сок също се представи на ниво. И образа, дето не знам как удържа на толкоз бащин тормоз /всъщност накрая се оказа, че е забременил и китайка, та сигурно донейде си заслужаваше боя;).. А най-много ми хареса братчето - резерва. Как ли не ме разсмиваше.., а и толкова тъжно ми стана за него, когато брат му го накара да скача, защото в противен случай ще го вземат в казармата. От тук и съдя, че казармата не е чак толкова желано нещо - точно както си беше и в Бг, нищо по-различно.

 

Като цяло един емоционален, позитивен и много приятен филм, който при всички случаи си заслужава гледането. Музиката и усещането, желанието ми за подкрепа като зрител на истинско състезание в моментите когато скачаха.. също говорят за страхотната режисьорска работа..

Ето ги всичките награди на филма:

 

2009 (29th) Critics Choice Awards - October 2009

Best Director

Best Technical Achievement

Best Music

2009 (46th) Daejong Film Awards - November 6th

Best Director

Best Visual Effects

2009 (30th) Blue Dragon Film Awards - December 2nd

Best Director

Best Cinematography

 

 

 

И японското постерче..

 

Take_Off-p5.jpg

 

Туцка и Дес,

благодарности за превода!!! :wub:

Share this post


Link to post
Share on other sites

По принцип не харесвам спортни филми, но този ми беше интересен. Може да изглежда наивен, но често в живота е така- търсим всичко да е сложно, трудно, заплетено, ама то си е елементарно, като да събереш 5 човека, които си нямат представа от нещо и да ги направиш професионалисти... Щеше да е захаросано и типично за едни други филми, от друга държава и континент, ако бяха взели още първата година златните медали (е, в този случай нямаше да е по действителен случай, разбира се). Спестени са травмите, часовете трепане и т.н., имам спортисти в семейството и ми е ясно. Само с ентусиазъм не се получава, но пък и без него не може. Срам, не срам ще си призная- поплаках си към края.

 Може би го имаше и момента да впечатлят корейските младежи, за да проявят интерес към този спорт, но дори и така- лошо няма. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съвсем в духа на Олимпийските игри (и възможността за 2 часа губивреме) реших да погледна Take Off. Филмът ми хареса, разтовари ме, а  в някои моменти и разнежи. Добро филмче, което имаше своите попадения. Интересни ми бяха тренировките, които се осъществяваха с помощни средства тип "направи си сам". Хареса ми, че показаха личните истории на състезателите без да драматизират излишно.

Като цяло бих казала, че съм много доволна от видяното. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прекрасно филмче, гледа се леко с тези готини персонажи и интересните им истории,

двата часа не се усещат .

Препоръчвам го горещо и благодаря за субтитрите!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много приятно разтоварих с него, направо не ми се вярва че така е било, то почти по български - от нищо нещо са правили тогава...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Страхотен филм, напълни ми душата! Въпреки че историята много прилича на тази на Еди Орела, си имаше своите индивидуални краски и най-вече уникални персонажи. Прекрасно изиграни роли от всички актьори, но Ким Джи Сок и братчето му ми бяха любимци. Ким Джи Сок като застанеше с един такъв отнесен поглед, направо ме побъркваше, на моменти изглеждаше по-зле и от брат си в умствено отношение. Братчето пък какво ли не направи да им помогне с тренировките,

Spoiler

че даже и се научи да скача.

А треньорът беше перфектен, успя с всички средства да ги мотивира,

Spoiler

то не бяха обещания за казарми, апартаменти, а когато ходи да пледира до Председателя за Олимпиадата ме просълзи. Сцената, в която пяха химна, беше един от най-силните моменти на филма. 

Дъщерята също беше невероятен образ с нейните методи да печели пари.

Spoiler

Хареса ми, че показаха как в началото не се разбираха изобщо, а впоследствие след всички тренировки и лишения се превърнаха в истински отбор. Не бих имала нищо против да ги оставят да спечелят бронз във филма. И накрая наистина си помислих, че чакат тях, а не отбора по шорт трек. :)

 

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...