Jump to content
lazeto

To Each His Own (2017)

Recommended Posts

CzmKU1jUQAAGWkI.jpg

 

To Each His Own (ちょっと今から仕事やめてくる)

Страна: Япония

Също така известен като: Chotto imakara shigoto yametekur

По новелата на: Emi Kitagawa - "Chotto Ima Kara Shigoto Yamete Kuru"

Премиера: 27 Май 2017

Времетраене: 113 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Izuru Narushima

Субтитри: Английски

:imdb:

           

Участват:

Sota Fukushi като Yamamoto

Asuka Kudo като Takashi Aoyama

Kuroki Haru като Miki Igarashi

Koike Eiko като Reiko Oba

Yoshida Kotaro като Mamoru Yamagami

Moriguchi Yoko като Yoko Aoyama

Ikeda Narushi като Haruhiko Aoyama

 

Резюме: Takashi Aoyama (Asuka Kudo) толкова се преуморява от работа, че припадна на платформата в метрото, но е спасен в последният момент благодарение на Yamamoto (Sota Fukushi), млад мъж с изявен диалект от Осака. Така благодарение на срещата си с тази ярка и весела личност Takashi, подновява работата си с нови сили. Но един ден той засича Yamamoto на път за гробищата със сериозен израз. Какво се е случило и дали може да му помогне и отблагодари за неговата помощ?

 

 

 

:essub:

 

Свали с български субтитри :subs: :click:

 

Свали с английски субтитри :click:  :click:  :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

  • Like 3
  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко и стерилно и розово и не дълбоко ми дойде туй произведение на мен. Добра и стандартна идея. Takashi Aoyama  чудесен в главната роля. Но от там нататък имаше недостиг.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това беше моят филм.  Великолепен! Докосващ, усмихващ. За пореден път съм възхитена от умението на японците да преобразяват и най-трудната и мъчителна ситуация. Да обръщат тоталното отчаяние в надежда. Не знам, колко успяват да направят това в реалността (наясно съм за многото случаи на самоубийства от преработване на работното място), но очевидно има хора, които се стремят да помагат, понеже източната философия не толерира самоубийствата. 

Много сериозни теми засяга тази лента. Не само тази за тормоза на работното място, но за преумората, отчаянието, семейните отношения, приятелството и живота като най-важното нещо на този свят. Животът, който дава "на всекиму своето."

Всъщност, почти знаех и повече усещах, какво ще ми донесе историята. Още от трейлъра разбрах, че това ще е една от най-прекрасните роли на Сота, въпреки че малко се натъжих тогава.

Off Topic

Хаха! Най-готиното е, че понякога моите спойлери и мисли се оказват абсолютно погрешни - в хубавия смисъл на думата. Радвам се, че филмът надмина очакванията ми и ме усмихна, въпреки тежката тематика. Оказа, че погрешно съм разтълкувала видяното в трейлъра. Но това му е чара на този филм.

Точно такава роля мечтаех да намери Сота. Той има талант и усет за подобни персонажи - усмихнати, живи, вдъхновяващи. Незабравим е, когато вкара в действие очарователната си усмивка с трапчинките и светещите очи. С право си заслужи да му казваме "Слънчо."

 "Мина много време! Това съм аз! Ямамото!" - началната му поява тук е изненадващо убедителна и запоняща се. Особено ми хареса, когато говореше на диалекта от Вануату. 

Кудо също затвърди симпатиите ми. Страхотен беше. На моменти се превърна в истински призрак. Беше показан като пълна противоположност на героя на Сота. Затова двамата бяха разграничени дори по начина на обличане.

Честно да си кажа, гледах това заглавие преди повече от половин година, но бях решена да го преведа и затова коментарът се забави. Сега вече има превод. Чакам редакция и го пускаме. 

 

  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Знаеш ли Джун, живота не e чак толкова лош." Винаги можеш да намериш за какво да живееш, само трябва да се огледаш и да видиш това, което се намира отвъд твоите тревоги и ежедневни проблеми. Винаги има още, винаги има хора, които те очакват. Дори когато си на прага да скъсаш с тегобите не знаеш кой може да има нужда от теб и на кого можеш да дадеш светлина в живота . Много позитивни послания отправя този филм. Живота е ценен защото го има!:wub:

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз открих това послание във филма. Тук има повече надежда, отколкото отчаяние, повече живот, отколкото смърт, повече светлина, отколкото мрак. 

Хубаво са предадени посланията, а финалът с музиката на Кобукуро и природните гледки затвърждава красотата и добротата, за които си струва да живеем.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Приятно гледане с българските букви! С помощта на Ная и Веси!

  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря, ukio и банда!

Добре че има хора като теб да превеждат и да дават надежда. След малка пауза от азиатското имах късмета да гледам нещо такова. 10/10

 

Spoiler

Как човек да не заспи щастлив и усмихнат след такъв филм! Това хлапе е наистина доста зареждащо, а дори да гледате само финалните надписи, пак си заслужава! 

 

Как е българското заглавие? "На всекиму неговото?"

life-is-not-so-bad-L7BDLSa7twvEH7ZCrFTH1

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

За нищо. Радвам се, че историята се харесва!

Ето песента към филма, изпълнена от Кobukuro - Kokoro

 

  • Like 4
  • Thanks 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз също изгледах филма, беше някак прекалено целенасочено направен, но актьорите напълно приеха веруюто на филма и го изпълниха със смисъл, и страдащия, и спасяващия бяха добри в изпълнението си.

Даже повече симпатизирах на страдащия Такаши, повярвах му искрено. Аз имах същото усещане като започнах работа, толкова исках да съм част от нещата, да ме приемат там, да съм добра в нещата, които правя, че чак човек забравя къде е границата на това да правиш невъзможното и това, което трябва. Попадала съм много пъти в тази ситуация, краен срок, много работа и май минуса винаги е бил за мен. Хубаво е да има някой да ти отваря очите и сърцето, когато си се затворил и не знаеш как да постъпиш. И въобще е хубаво да имаш приятел, истински приятел.

  • Like 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Искаш ли да се усмихваш с моите ангели"....  и това, ако не казва всичко...

….което е най-важно и ценно...

 

Отделно от това, филма може да хвърли един по-чувствителен човек в големи размисли къде точно се намира по пътя на живота, а най-вече да поиска да го промени.

  • Like 1
  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...