#оновакоето

[Kristina]

Вглеждам се в лицето ти отново,
защото искам пак да се усмихнеш.
И знам че ти ще го направиш,
макар и да
ти коства всичко.
И дори усмивката, с която се залъгваш,
да не достига погледа ти днес,
до утре
има време.
Ще дам на всеки алчен всичко, което
от теб решил е да го вземе.
Онова, което някой е отнел,
онова, което е отказал да ти върне.
Ще бъде чиста загуба на време, ако
назад опитваш да го върнеш.
Каквото е загубено веднъж,
безсмислено е за ръцете вече.
И не би могло да бъде друго, Съдбата
не нарежда,
нито пречи.
Тя не определя,
нито мами,
но остава винаги виновна.
Истината грозна,
носи тежест твърде
неудобна.
Остави онези спомени да те тлеят, те
са онова, което те създава.
Претворява цялото ти бреме
и на теб го подарява.
Но не е слабост болката,
която ти изпитваш вече.
Тя е силата, която те изпълва щом припомниш си,
че имаш някой, макар и толкова далече.