Jump to content
lazeto

The Tokyo Night Sky Is Always the Densest Shade of Blue (2017)

Recommended Posts

j756ugipUfJUIBZEaizyGxxrTZB.jpg

 

The Tokyo Night Sky Is Always the Densest Shade of Blue (夜空はいつでも最高密度の青色だ)

Страна: Япония

Също така известен като: Yozora wa Itsudemo Saiko Mitsudo no Aoiro da

По книгата на: Tahi Saihate -  "Yozora wa Itsudemo Saiko Mitsudo no Aoiro da"

Премиера: 13 Май 2017

Времетраене: 108 мин.

Жанр: Драма, Романс

Режисьор: Yuya Ishii

Субтитри: БългарскиАнглийски

:imdb:

           

Участват:

Shizuka Ishibashi като Mika

Sosuke Ikematsu като Shinji

Ryuhei Matsuda като Toshiyuki

Sato Ryo като Rei

Takahiro Miura като Makita

Ichikawa Mikako като Mika's mother           

Tanaka Tetsushi като Iwashita

Paul Magsign като Andres

 

Резюме: В Токио Mika (Shizuka Ishibashi), работи като медицинска сестра през деня и момиче сервиращо напитки в 'girlie bar' през нощта. Една вечер тя среща мъж на име Shinji (Sosuke Ikematsu), в който постепенно започва да се влюбва…

 

:essub:

 

Свали с български субтитри :subs: :click:

 

Свали с английски субтитри :click: :click:  :click:  :click:  :click:

 

Онлайн с английски субтитри  :click:

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Един от двата филма, които усмихнаха празниците ми!

И да. Това е романс, но не типичен, е различен. На мен лично ми напомни за нещата на Уон Карвай, само че без онези аржентиски ритми.

Прекрасен! Затвърждава мнението ми за Юя Ишии! Отличен млад режисьор с невероятен поглед към живота на съвременните хора! И най-вече на различните, необикновените, които на пръв поглед изглеждат като аутсайдери, но все пак откриват мястото си в света.

Не знам, защо това заглавие изобщо не е оценено на големи фестивали (освен в Япония, разбира се). Изключвам Берлинале, където е минало почти тихомълком (аз самата не съм го забелязала миналата година в секция Форум, но предполагам, и немците толкова са му обърнали внимание, след като е прекалено дзен за европейския вкус). Ишии стана най-добър режисьор на Азия преди месец и много удачно. Той е истински магьосник. Умее да преобразява и най-тягостната тема, добавяйки й щипка фантазия, доза анимация и частица надежда в нея. Сътровил е истинска поезия на фона на синьото нощно токийско небе. Всъщност, продукцията е правена по поетична антология. Може би затова е толкова прекрасна.

Написах дзен и наистина смятам че тази дума подхожда на лентата, подобно на някои други филми на Ишии (The great passage, например, където Рюхей Мацуда също участва). Да, режисьорът показва много реалистична картина на съвременния нощен мегаполис, но погледът който предлага, е коренно различен на очакванията на зрителите. Тук нито една сцена не завършва така, както си представяме. Има изненади и дори усмивки. В това отношение много помага движението на камерата, което е абсолютно експериментаторско. Интересно заснети кадри, които не се виждат другаде.

Главната героиня беше тотално обсебена от смъртта. Тя я съпътстваше буквално на всяка крачка. На всичко отгоре, причината очевидно беше свързана с необяснимата кончина на най-близкия й човек. Големият град я беше обвил в някакъв пашкул, от който не можеше да излезе. Тя изглеждаше непонятна, но имаше нещо интересно в личността й. Дали заради каратето, което тренираше, или заради необикновените неща наоколо, които виждаше сама, но другите не забелязваха?

Шинджи също беше отвеян. Работеше усилено, но дали изобщо си даваше сметка, защо го прави? После съдбата така подреди картите му, че той изобщо не успя да разпознае знаците в началото. Обаче всичко изглеждаше толкова естествено и неподправено.

Повтарящите се кадри с пеещето момиче имаха уникалния ефект на отрезвяване върху героите. Тя искаше да каже нещо важно на хората с песента си, но изглежда никой не я разбираше. До момента, в който Шинджи прозря посланието. "Ганбаре!" "Ганбаре!" Ето това остава на финала. Едно голямо "Ганбаре!"

Абсолютно удоволствие е да се наблюдава играта на артистите. Соске със сигурност заслужава номинаците и дори една от наградите за мъжка роля, които получи. Толкова много ми хареса, че не си спомням скоро да съм го виждала в подобна симпатична главна роля. Удивително различен беше един Тацуши Танака, когото добре познаваме от полицейските герои, които преди това е пресъздавал. Шизука Ишибаши с едно от най-силните женски изпълнения за миналата година. Изключително присъствие на екрана за дебютант. Заслужи си призовете в тази категория (там, където й ги дадоха). Много ми допадна това момиче. Дори гласът й е по-различен от всички останали женски гласове, които съм чувала. Видях, че е снимала 4 заглавия миналата година. Надявам се да има още силни изяви!

И Рюхей, който изпълни предназначението си подобаващо. И неговият персонаж беше важна брънка в целият този син токийски замисъл.

 

Това е на пръв поглед. Бих го гледала отново. Ще се разтърся и за интервюта. Много интересен филм. Един от най-добрите за 2017г. 

Благодаря на момичетата за постерите! Колежката от радиото получи един и веднага изгледа филма. Ето нейните впечатления.

 

П.П. Много ми се иска за го преведем. Ще търся отделни субтитри, че моите бяха вградени.

Off Topic

Ето ги на Берлинале, където са представяли филма. Прави впечатление отличният английски на Шизука.

Ишии тук много ми заприлича на Такаюки Ямада. Хаха! Не знам защо?! На спокойният и уравновесен Ямада.

Мейкинг

 

 

  • Like 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Споделям, че преведох филма. Трябва да призная, че следващите гледания го правят още по-поетичен и прекрасен. Направо съм погълната. Ще има още размисли.

Качих субтитрите в докс. Ако може някой да се заеме с качване в Замунда, много ще съм благодарна.

 

  • Like 2
  • Thanks 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

@ukio, за Замунда не мога да помогна, но мога да го кача в Мастърс. Ако искаш, пиши ми на лични, за да се уточним.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

ukio, качих субтитрите за филма при нас и добавих линк за сваляне от бг торент тракер в първия пост. 

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хиляди благодарности, момичета!

Ето още разсъждения, съчетани с интервю, което Ишии, Соске и Шизука са дали по време на кинофестивала в Берлин миналата година. Скромността е общата черта между тримата. Направи ми впечатления отличният английски на Шизука. 

Ишии има за цел да покаже незабележимите неща, които се случват около хората (не е задължително те да са негативни - за мен филмът е по-позитивен, отколкото изглежда на пръв поглед). Поемите показват настроението на младите, живеещи в центъра на един огромен мегаполис, какъвто е Токио.

На въпрос, какво го вдъхновява за героите, режисьорът казва, че първоначално е имало само само 1 персонаж - момче, което виждало половината от света. Животът в Токио е изморителен. Рано или късно се появява чувство на празнота, което е олицетворено в образа на Мика.

На Шизука филмът предлага първа главна роля. Преди снимките е знаела съвсем малко за киното и актьорството, но срещнала Ишии на прослушване и това променило всичко. Било й трудно да играе. Актьорството е ново предизвикателство за нея.

Соске бил привлечен, след телефонен разговор с режисьора. Това е 4-о сътрудничество между двамата. Икемацу-кун знаел, че героят му е полусляп и известно време работил върху това. Всъщност, той не е инвалид. Просто не вижда цялостната картина на света. Сигурно така е с всички нас, но за целите на филма така е идеално.

Ишии не само искал да обрисува историята. Използването на хумор било начин да й устои.

Една от засегнатите теми тук, е тази за социалните класи. Мика работи на 2 места и не й е лесно. Шинджи няма социална застраховка и е по-долна класа от Мика. Когато човек живее под средното ниво в Япония, е много трудно. Но Ишии не смята, че някъде в света има място, където е по-лесно за работещата класа. Режисьорът е част от младото поколение и го познава добре.

Визуалните ефекти са решени още с направата на сценария.

На въпрос, дали липсата на чувствителност е проблем за японското общество, Ишии отговаря, че е трудно да се живее честно и най-вече открито.

За западния човек японците все още изглеждат безчувствени, но според мен това е само на повърхността. Филмът е дълбоко емоционален по необикновен начин.

Много любопитен образ е този на уличната артистка. Тя не съществува наистина. Режисьорът я създава. Момичето дори не е певица. Но филмът е за възможностите . Тя символизира надеждата, потенциалът (за мен появата й всеки път беше като червена лампа, която повтаряше "продължавай, продължавай!"). Ключова част заема това момиче в целия филм. Може би, без нея героите нямаше да се вслушат в знаците на съдбата.

За финал, журналистът помоли тримата да кажат, за какво мечтаят.

Шизука продължава да играе и иска да става по-добра. Соске мечтае този филм да има голям успех в Япония, а Ишии - да открие нова тема за следващия си проект. Дано! Очаквам го с нетъпрение!

 

Благодарение на индийския поет Тахи Сайхате и неговите стихове (той е на 31г., не е превеждан, но от 2004г. насам редовно публикува авторска поезия), филмът звучи като медитативно съзерцание на динамичния нощен живот в Токио. Стихът е интегриран изненадващо добре в него.

Едва ли има по-прекрасен начин да се изрази позитивизмът, заложен в историята, от тези стихове:

Off Topic

"In the city you have to be invisible to breth, i found you.

In a foreboding of today and tomorow

i saw a dim light."

 

Всяка дума и действие в този филм подлежат на дълбок разбор. Дори най-дребните детайли са важни. Понякога нереалното и странно движение на камерата говари повече от думите. То преобръща света и го прави красив, въпреки недъзите му.

Да, лентата е изтъкана от съмнения. Главната героиня е черногледа. За нея чашата е по-скоро празна, но се появява втори персонаж, намесва се съдбата и показва, че всичко зависи от гледната точка. Светът може да бъде светъл, вместо тъмен, а смъртта може да означава живот. 

Двамата герои са самотни странници, които до финала стават симпатични на публиката. В град с 15 млн. жители, две изгубени души се откриват на място, което всъщност не харесват. Случайно?!

Двамата са емоционално обременени и физически непълноценни. Шинджи създава впечатление, че може да вижда само половината от света (екранът е разделен на 2, подобно на погледа му като едната половина е черна), но всъщност се оказва, че забелязва много повече неща, незабележими за другите. Той се опитва да компенсира увреждането си с прекалена приказливост. Соске предава брилянтно тази част от личността на героя, помагайки си с умните трикове на камерата.

Смъртта е навсякъде около нас. Тя обаче е само повърхността на айсберга. Всъщност, на преден план излиза животът и емоциите, скрити зад нощното синьо небе. Този филм се чувства, въпреки привидно безчувствените му персонажи. За това помага необикновеното движение на камерата. Как е възможно, двамата главни да са толкова далеч един от друг, а ние да ги усещаме толкова близо?! Магия?

Другата важна брънка в заглавието, са звуците. За Ишии те са от решаващо значение.

"Звуците създават силно сетивно изживяване чрез концепция, която представя филма като аудио-визуална среда." - пише Theo Howe

"Филмът е япрък портрет на съвременно Токио, който е показан като място на изолация, където дори сред тълпата, индивидуалността на човека се разпада."

Токио е бушуващ океан от хора, светлини и звуци. И в този океан понякога се случват интересни неща.

П. П. Мелодията с пианото, която звучи тук, много напомня на "Лунната соната" на Дебюси. Аз поне така я почувствах.

  • Like 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

В Замунда е качен линк с по-малък размер - Тук

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не бях виждала толкова дълго влюбване,  но беше толкова искрено, повярвах им, и за влюбването и за всички чувства, които ги терзаеха през цялото време.

И тя, и той получават адмирации за играта, а режисьора за цялата картинка, която ни спретна. Беше хубаво. Хареса ми много, мой филм определено.

Благодаря за буквичките, Ukio! :subs:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колко е хубаво филмите да предизвикват подобни чувства у зрителите. 

За мен беше приятна изненада да открия, че Шизука Ишибаши е дъщеря на Рьо Ишибаши и Миеко Харада. Талантлива като родителите си.

  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...