Jump to content

Recommended Posts

Даммм, и на мен вече не ми се пишат доводи, различията ни принципно се дължат на това, което сме видели и почувствали, защото в този филм не са представени категорично доброто и лошото. И да, много повече е сивото. Тоз разговор не става за писане требе очи в очи и по възможност с филма на стоп кадър да го провеждаме :D...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По-съгласна не мога да бъда :D.

Опитах се тарикатски да се размина с едно изречение, което само аз бих могла да си разбера колко стотици неща съдържа, ама пак се провалих :896767:.

Въпрос на възприятие е, а възприятието ми е плод на болният мозък, който винаги разсъждава и и спори паралелно с поглъщането на филми или книги.

Страхувам се, че ако го гледаме на стоп кадър ще сътворя някакъв псевдо философски трактат бъкан с хиляди асоциации , който нямат много общо с темата на филма :D, но пък какъв епичен спор за спорта бихме дръпнали :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А всъщност сега като гледах сцената с писмото , мисля че бащата може и да е обичал сина си, но винаги го е смятал за слаб и, че сам ще се закопае и всъщност се е опитвал да го тренира да не се поддава на слабостта си. Но когато майката умира самият той разбира, че всъщност слаб е не само сина му и прави всичко възможно за да предизвика смъртта си дори това да е за сметка на уж обичания от него син. Затова ми бяха неразбираеми отношенията им, защото на пръв поглед имаше нещо, което не беше съвсем наред. И това ме караше да усещам дискомфорт.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста нереален мазохизъм/самонаказване от всички страни видяхме, затова колкото и да умуваме няма да му дадем някаква истинска интерпретация, всичко беше късно в този филм - реакцията на бащата, реакцията на сина, реакцията на монаха, може би затова не ме докосна, защото ми дойде неестествено поведението им, както вие сами добре сте забелязали...

Само момчето търсеше само своя истински път, усети кендото като нещо, което дава сила и истинска принадлежност и материализира всички усилия да бъдеш волеви човек с мисия и здраво стъпил на земята

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Притеснява ме факта, че вече гледалите го продължаваме да се разписваме . Не е правилно така. Истината е, че филм карал ме да мисля през цялото време докато го гледам, да споря с позициите и това, което се опитва да ми внуши за мен е хубав филм. Заслужил си е отделеното време. Е, ако историята и героите ми допадаха, ако се допира до моя светоглед - ще го гледам безброй пъти, а при първите 10 ще ми е едно топло на душата :ilovethis:. Този вероятно ще има и втори прочит след време, ако сегашният ми компютър не се скапе. На старите имаше филми пазени с години, защото имах намерение след време да ги гледам пак, но умряха безславно преди това.

Off Topic

Много неща в това семейство не бяха на ред, но онази сцена на плажа ми внуши, че в него има обич. Вярно от нездравите и зловредните, но бащата не винаги е бил жесток. Имало е моменти през който е показвал обичта си, просто на нас тази част от историята не ни я показват.

Собственичката на бара, когато синковеца й налетя му каза, че той много прилича на баща си, а после, че явно се чуди мразили го, обича ли го. Тогава се запитах - това не се ли отнася й за отношението на баща му към него.

Малко се смутих, когато я попита " той мил ли беше ?" - понеже онази сцена на плажа, показваше една далеч по топла страна :) 

Ямашита :) 

Off Topic

Липсваше топлота в отношенията между хората във филма, а знам, че точно топлотата ти ляга на сърце. Не само в семейството на главния, но между всички мярнали се на екрана. Това между хлапето и групата му е далеч от представата ми за приятелство, близост, сплотеност. Учителя и учениците му, самите ученици по-между си.

Колебая се дали точно кендото или думите на монаха за сърцето, накараха хлапето да почне да тренира...…..всичко подметнато извън тренировките, привличаше остро вниманието му.

За липсата / закъснелите реакции, аз го отдавам на различното отношение, което имат в Япония към живота и смъртта.

Обаче ми харесва погледа на Юкио за бурията от емоции, която може и трябва да бъде преодоляна, но ми е трудно да се фокусирам върху нея точно в този контекст :)

Другият път като се разпиша някъде само с едно изречение, дано модераторите да заключат темата за евентуални следващи мой излияния :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Намерих онлайн опция за гледане на български с превода на Спирита

Редактирано от felicyti
добавям в описанието
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...