bg_easternspirit The Survival Family (2017)

[lazeto]

 

The Survival Family (サバイバルファミリー)

Страна: Япония

Също така известен като: Sabaibaru Famiri

Премиера: 11 Февруари 2017

Времетраене: 117 мин.

Жанр: Семейна комедия, Sci-Fi

Режисьор: Shinobu Yaguchi

Субтитри: Английски

           

Участват:

Fumiyo Kohinata като Yoshiyuki Suzuki

Fukatsu Eri като Mitsue Suzuki

Izumisawa Yuki като Kenji Suzuki

Aoi Wakana като Yui Suzuki

Tokito Saburo като Toshio Saito

Fujiwara Norika като Shizuko Saito

Ohno Takuro като Ryosuke Saito

Shison Jun като Shohei Saito

Takuma Shin като Ryozo Takahashi

Watanabe Eri като Tomiko Furuta

Emoto Akira като Shigeomi Sasaki

Daichi Yasuo като Zennichi Tanaka

 

Резюме: След внезапно сриване на електроенергията в цял свят, всичко което изисква електричество спира. Токио е почти разрушен. В същото време Йошиюки Сузуки (Фумийо Кохината), решава да напусне града със семейството си, прекосявайки страната в търсене на електричество…

 

  Свали с български субтитри   

 

 Онлайн с български субтитри     

 

Свали с английски субтитри   

 

Свали с руски субтитри  

 

Онлайн с руски субтитри 

Редактирано 24 Декември, 2023 от felicyti
добавени линкове за онлайн с бг суб

[ukio]

Най-сетне преведен! От много време го чакам.

[ukio]

Безспорно, това е много интересен и дори необходим експеримент в съвременните условия, в които живеем. Филм за бедствие, но не природно. Един по-различен поглед върху темата, който е далеч по-добър от съответните американски блокбастъри в жанра.

 Според мен, Шинобу Ягучи прави последните си филми с една определена цел (тя е видна и от предходния му проект - Wood job) - да насочи вниманието ни към природата и селата. Подканя ни да се върнем към стария, простичък живот.

В Япония има доста програми за развиване на селските райони и привличане на хора от градовете там. Без съмнение, това е изключително удачен и приятен начин да направят тези места по-привлекателни за човека. Много важни и наболели проблеми се разискват в този филм, които не бива да остават игнорирани, понже всички ние сме в подобна ситуация. Светът се превърна в глобален мегаполис, който обаче не е самодостатъчен. Оказва се, че едно обикновено изключване на електричеството за по-дълго време, ни прави безпомощни и слаби. Колко от нас могат да оцелееят в подобна ситуация? И за колко време? Дни, месеци, години?

Съвременният човек може да успее, само ако се приспособи към новите условия, което в момента изглежда прекалено трудно. Единственото спасение са селските райони, където всичко е чисто, обикновено и синхронизирано с природата. Вижда се, че дори за японците, които по принцип поддържат вързките си с природата, адаптацията е почти непосилна. Особено за тези, които са родени и израснали в градове като Токио. 

Off Topic

Аз обаче си мислех, че те може да останат на село и да не се връщат в Токио. Рано или късно големият град отново ще им отнеме това, което спечелиха с толкова усилия в провинцията.

Типично в японски стил, това е един филм-пътуване, който води героите през лабиринт от непредвидими събития (изненадващи и опасни, весели и тъжни) и прекрасни срещи с необикновени хора. Пътят им помага да се учат и променят и в края на краищата, да излязат от цялата ситуация преродени. Това е тест, който хората получават от живота, за да се научат да живеят истински.

Прави впечатление началото и краят на лентата -

Off Topic

те са почти еднакви. Всичко завършва така, както е започнало, само че с една съвсем тънка, едва доловима подробност, която обаче е извънредно важна. В началото тези четирима души почти не приличаха на истининско семейство, но накрая се превърнаха в такова. Фамилията оцеля. Последният кадър беше мил и показателен. Всъщност, основният фокус на Ягучи е  семейството. Кризата, в която е попаднало днес и начините на излукуване.

И още важни теми са засегнати тук. Всички те изглежда реалистично докоснати от режисьора. За отчуждението между родители и деца, за ценностите, които би трябвало да развива семейството, за неговото оцеляване (физическо и духовно). За вещите и парите. Как само тези непотребни, скъпи, материални боклуци съвсем изгубват своята стойност, в моменти в който оцеляването на човека е заложено на карта.

Какво се оказва важно?

Връщането на днешния човек към старите му навици. Забравените начини за разменна търговия отново стават актуални. Парите нямат стойност. Губят силата си. В такива моменти единствената размяна се прави с хранителни продукти. Храна за храна. Макар в лентата да има някои резки промени, които на места учудват и изглеждат странно, тези важни послания, които се набиват на очи, се оказват изключително силни.

Хубаво ли е да сме зависими от съвременните удобства, когато един апокалиптичен сценарий може да ни лиши от тях за отрицателно време?

Въпросът за отговорностите, които младите отказват да признаят и поемат.

Документирането на цялата Одисея на героите е дело на ръчната фотография на оператора Такахито Касай.

Щипка драма, доза хумор и едно голямо приключение с неизменни поуки за всеки. Идейната комедия на места навява тъга, на други усмивка. Това е една непредвидима човешка история, която забавлява и поучава до последния кадър.

[naia]

Изгледан, с най-голямо удоволствие. Щеше да е загуба да се пропусне.

Укио е казала всичко.

      Много се радвам, че няма американски привкус, те онези са царе на раздела "Денят след края на света".

Напротив, въпреки ужасната ситуация, усмивката наднича зад ъгъла.

      Едно типично семейство се бори със себе си и с оцеляването си. Майка-домакиня,

убит от работа, отчужден, вечно мърморещ баща, още по-отчуждени, пораснали деца.

      И как приоритетите се сменят в движение. Как порастваш, как се смееш на различни неща,

колко щастлив могат да те направят дреболиите.

      Много обичам актьора в ролята на бащата, Fumiyo Kohinata. Той направи един изключителен Тайко /Хидейоши/ в сериала "Санада Мару".

Сериозна, силна роля направи там, която му лепна, въпреки че излъчването е на комедиен актьор. Може да играе всичко, шапка свалям.

Целият актьорски състав е изпипан, впрочем. Ярки и запомнящи се образи. Малко думи и на място.

Денят ми стана по-хубав, по-лек.

Благодаря на ukio за превода!

 

 

 

 

[t_lozeva]

Имаше малко гадна и непоносима за мен сцена, в която се налагаше да изядат едно прасе и всички дружно го убиха. Повечето хора тук ще си кажат, че това е нормално и че семейството трябва да се храни и било благородна постъпка, но на мен ми стана гнусно, защото аз например бих яла корени... Разбира се, това не беше основното.

Най-щастлив човек се чувства близо до природата и до селата. Жалко че не можем да се върнем вече там, станали сме прекалено много - налага се да живеем в големи мегаполиси и всичко е индустриализирано и модерно.

Поздравления за превода. 

Това е точно като в "The walking dead". Няма замърсяване, няма хора в градовете. Само оцеляващи на първично равнище!

 

p.s

Ная, сега видях подписа ти за преводите. хехе. Кой го е казал? Според мен би трябвало да са и хубави и верни по възможност, но не всеки успява.

[ukio]

За мен е много по-неприятно да гледам сцени от The walking dead". Далеч по-кошмарно ми се струва, докато тук сцената с прасето беше изключително важна и много показателна. Всъщност, семейството едва едва ли щеше да посегне към него, ако не се беше появил стопанина. Градските чада могат да умрат от глад, понеже нямат никакви познания за оцеляването в екстремни ситуации.

Благодаря на вас, момичета, че гледахте филма и открихте нещо в него!

Благодаря на всички, които помагат да го разпространим!

Надявам се, скоро и по тракерите да се появи!

 

[naia]

       Една от любимите ми сцени от филма е с младежа-студент. След бурята остана без вътрешна гума на велосипеда, намериха със сестра му лепило.

Човекът свали гумения протектор и просто метна безценния си телефон в тревата. Изряза си кръгче от протектора и си залепи гумата.

Сестра му го гледаше изумена.

Като говорех за приоритети..., тази сцена ми излиза първа.

Сцената с прасето... Я как бързо забравиха погнусата и ужаса. Гладът е страшна сила.

Адаш, на теб ти е простено, не ядеш месо. Права си за корените, можеха например да ожънат една нива с царевица,

ама далече нямаше да е толкова драматично. А това буквално пречупи повечето "градско" в тях.

 

Танче, това за преводите и верността им не важи за научни такива, обаче.:-))))

Засмях се, защото си представих до какви взривове или светещи хора може да доведе това.

Винаги в главата ми са едни двама големи мъже, Свинтила и Валери Петров, като преводачи на Шекспир.

Почнах със сонетите, преведени от Свинтила някога. После видях и Валери Петров. Един и същи смисъл, огромна разлика.

И двата превода прекрасни, но различни. И кой е верния...:-)))) И двата.

 

И аз се надявам да го качат нашите мили дами. Малката версия трудно се намира, в Авистаз, най-малката е 4 ГВ.

Тук

Това е малката версия, не можах да покрия линка...

 

 

[cucyta]

Е, не мога и не мога да намеря начин го изгледам този филм. Явно ще трябва да поискам "помощ от приятел" и да се регистрирам в Avistaz . Защото мисля, че си заслужава!

[naia]

По-горе дадох линк, опитай да изтеглиш от него. Субтитрите можеш да вземеш от тук, в сайта. Още не е качен по тракерите, май.

Аз го изтеглих така.

Тук

[cucyta]

не можах да го изтегля. Има ли друг начин?

 

Субтитрите вече ги изтеглих, ама филма..

 

[naia]

дава несъществуващ файл...

Извинявай.

Опитай сега?  Добавих по-горе нов.

 

[cucyta]

Цъ, все още не ми се получава, нищо де току що получих възможност за покана от азиаторент. Ще пробвам така

[lazeto]

cucyta дала съм още два линка за теглене пробвай от там..

[ukio]

Благодарности на Ошина, че предложи два оригинални превода на заглавието: "Фамилия на ръба" и "Семейство Сървайвър".

Ето още един линк за сваляне в докс.

[cucyta]

Преди 2 часа, lazeto написа:

cucyta дала съм още два линка за теглене пробвай от там..

Благодаря, успях да го изтегля след регистрация в avistaz, сега ми остава само да го изгледам и обещавам да споделя впечатлениет си

[cucyta]

Дааа, интересно беше. Като си нямаш хал-хабер от оцеляване в извън градски условия никак не е лесно. Само не мога да разбера като влизаш в книжарница що не потърсиш и книга за оцеляване или нещо подобно. Поне не са ли учили в училище за стъклото и слънцето? Интересно приключение беше. Заслужаваше си усилията, които положих за да го гледам . И много благодаря за субтитрите, друго си е родния език.

[manolesko]

Филм, за който си заслужава да отделиш време и да го изгледаш!

Много благодаря на ukio и naia за хубавия превод.

[cucyta]

На 25.02.2018 г. at 19:23, naia написа:

   Права си за корените, можеха например да ожънат една нива с царевица,

ама далече нямаше да е толкова драматично. А това буквално пречупи повечето "градско" в тях.

Те минаха и покрай една нива с ориз точно преди прасето, но съм сигурна, че дори и не разбраха. Не, че знам точно как ориза стига до нас. И мисля, че не само яденето беше проблема, а и всичко, което трябваше да свършат преди това.

[naia]

Аз преглътнах с ужас, когато един извади риба от декоративно езерце и я уби пред очите на ошашавените ни герои.

Японците много си обичат тази атракция, тези червено -бели риби/ някъде чисто червени/

си имат своята символика и са на почит. Има ги в повечето красиви езерца из храмове, дворци, музеи , дори в частни градинки.

Представям си ужаса им. Един от първите сериозни сблъсъци...

 

[tedie]

Благодарности за превода! Интересен и приятно поднесен филм. Като споменах на мъжа ми, първият му въпрос беше: "И сигурно са станали масови сблъсъци и погроми...".  Ами не.... Не си спомням нито една такава сцена, никакви озверели хора. Въпреки че магазините бяха "претършувани", липсваха само моментно необходимите стоки, всичко друго - чинно подредено по местата. Точно затова и ми хареса толкова.