Jump to content

Recommended Posts

Преди да са те линчували ще отбележа, че и аз не харесвам Мураками. Идва ми твърде сух и на моменти перверзен, лишен от да кажем силна емоция , емоционално осакатени герой . Хората ми седят кухи. Определено не е моят тип литература.

Филмът Ахил и костенурката е жив пример за кух герои - впрочем не е никак лош филм.

 Що се отнася до въпроса ти, мисля, че задаваш отговори, но ще се обоснова по-късно се налага да поработя малко :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миии... Не знам, честно казано, виждам доста емоционални хора сред тях. Даже в началото се чудех, гледайки някой филм или видео - тия за какво ахкат и охкат толкова, сигурно е някаква страшна тема или нещо се е случило, а те се поздравяват един друг и се питат как им е минал денят.
За какво са тия възклицания така и не ми стана ясно. Ние водим много по- спокойни разговори, а те имат няколко значения на звукът "Хм" и даже видео как да го произнасяш правилно.

Има разни там телевизионни игри, интервюта с известни личности, в които хората са си хора. Далеч не се обосновавам на базата на тв новелите. Даже сега си спомних един концерт на Gazette, по време на който стана бой в залата. Бандата спря да свири и вокалиста каза: "Ако пораждаме такива емоции, аз повече не искам да свиря на живо. Не искам да бъдем от онези групи, на които им пука за прогреса им и не за феновете им, ако ще и това да ни направи неуспели."

Това силно ме впечатли. Ако ги е грижа само за парите, няма да каже такова нещо. И други негови "речи" съм слушала, пак в тоя дух. На един от рекламните им суитшърти пишеше: "По- добре да умра като мъж, отколкото да живея като страхливец."

 

Общо взето има хора, които правят дарения или посвещават цели концерти на дадено събитие и даряват приходите, миналата година след земетресението във Фукока Хайд направи благотворителен концерт. Непрекъснато има такива събития от всякакви страни и общности. Далеч съм от мисълта да идеализирам японците, имам развит интерес към много и различни култури и това не ми е първото "залитане" по даден език или народност. Интересни са ми, за това се опитвам да ги разбера.

  • Upvote 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко късно пиша, но ми стана любопитно. Ако живеете в Япония или където и да било цял живот, като навлезете в определена възраст, ще се върнете ли в Родна България, или ще прекарате старините си там?

  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Преди 3 часа, BobbyKR написа:

Малко късно пиша, но ми стана любопитно. Ако живеете в Япония или където и да било цял живот, като навлезете в определена възраст, ще се върнете ли в Родна България, или ще прекарате старините си там?

 Това зависи от самия човек. Но при всички случаи ще му бъде трудно да се приспособи, но не е изключено и да може да го направи. Така, че няма конкретен и еднозначен отговор.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На 21.07.2018 г. at 20:01, BobbyKR написа:

Малко късно пиша, но ми стана любопитно. Ако живеете в Япония или където и да било цял живот, като навлезете в определена възраст, ще се върнете ли в Родна България, или ще прекарате старините си там?

 

Аз лично ако свикна на друго място и се устроя добре, в смисъл, да се чувсвам добре, не толкова да съм финансово стабилна, едва ли ще реша да се местя отново. Но пък аз никога не съм била привързана към имот и ли място. Имам си любими места и градове, които посещавам заради спомените, но спомени винаги могат да се създадат и на други места. А конкретно по въпроса ти - като гледам как третират възрастните хора тук, едва ли ще искам да бъда зависима и да разчитам на здравеопазване и другите там "системи", които се занимават с опазването на човешкият живот и здраве.

На по двайсет - трийсет сме в момента, и не ни се остава, способни сме да се грижим за себе си и да изкарваме сами прехраната си. Когато си на години нещата не стоят така, а държавата ни е доказала, че пет пари не дава за това добре ли си, или не.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От нямане на работа си изтеглих Confession oт 2010 и тъкмо го гледам. Ако сте гледали филма знаете, че става дума за изповедта на майка, изгубила детето си.

Оказва се, че ученици са я убили.

Филма е тегав и гаден за гледане, напомни ми на друг филм, не помня името му, някакви училищни банди водеха война и се биеха едни други с първобитни средства.

 

 

Зададох въпроса си в началото на темата, но никой не ми отговори. Зададох и въпрос относно пътуването с идеята да направите връзката - ако тук ни е зле, там би ли ни било по- добре? Темата малко се омеши въпреки, че стана хубав разговор и нямаше безсмислени коментари.

 

Gazette имат една песен, Taion, която се смята, че е базирана на истинската история на Junko Furuta, отвлечена, държана заключена повече от месец, изнасилвана многократно, изтезавана и убита по зверски начин. 

Питах се, щом тук могат да запалят приют за животни, поддържан от дарения на доброволци, включително мои средства, и да оставят животинките да изгорят живи, криещи се от пламъците в къщичките си. Без никаква шибана причина...

Щом могат да избиват животните на хората и да ги оставят гладуващи на улицата...

Щом дъщеря може да изхвърли майка си, тя да стане модел в университета само за да свързва двата края, за гол модел плащат 60ст. на час, въпросната жена казваше, че храната й за деня струва 20ст., живее в изба и няма топла вода. Изхвърлиха я от университета и след седмица я срещнах на улицата, говореше си сама, косата й беше посивяла...

Щом в родният ми град зад бърза помощ убиха възрастен човек за един лев...

 

Къде сме тръгнали?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Честно казано, надявах се някъде навън да е по- добре, да не се страхувам, когато извеждам кучето си в парка, не веднъж и два пъти заплашвана от надути задници, че мястото ми не било там... Но пък ето, очевидно в Япония се случват отвличания, изнасилвания и не знам, може би във филма има нещо вярно, дори да не е по истински случай. Щом докато го гледах ми приседна, може би, в крайна сметка, някъде това се е случило на някого.

А на другия край на света, във Финландия - прекрасната  зелена и живописна Финландия, която винаги ще си остане част от мен, е известна с дет метъл бандата Children Of Bodom, кръстени на тройното убийство от 1960 на брега на езерото Бодом на 200км от Хелзинки. Четири деца на по 16 и 18 излезли на палатка, през нощта били изклани, едно от децата се спасило и до днес е по психиатрични клиники. Смята се, че извършителят е полицай.

 

 

 

 

..................

 

 

 

 

 

Не знам всъщност на какво се надявам. На отговори, на реалистична насока или на замазване на очите. На обещание за по- добро място за живеене за себе си, един ден за децата ми, за хората, на които държа, за кучето ми...

Как вишновият цвят и живописните улички се връзват с изнасилването на момичета? Как поклоните се връзват с чупенето на черепи и насилието?

 

Може би, всички ние просто се опитваме да идеализираме нещо, което никога не е било идеално. Никога няма и да бъде. Добрите обноски никога няма да прикрият същността на човека. Стриктното разписание и чистите улици не могат да променят факта, че някъде там, някой всъщност не е такъв, за какъвто се представя. И в крайна сметка бягайки от една реалност вероятността е повече от голяма да се натресеш на друга, която в крайна сметка не е по- различна. Споменах кучетата от приюта, защото за мен е еднакво отвратително да посегнеш на по- слаб човек и на животно, на някой, който физически е неспособен да се защити. В страданието си всички сме еднакви.

 

 

Ако някой има коментар по темата, нека сподели. Аз като че ли за пореден път оставам разочарована от нещо, в което съм вложила някаква надежда и идея за по- добро развитие. И тук си спомням закриванзето на олимпийските игри, които са създадени с идеята, че всички сме еднакви и цвета на кожата и езика нямат значение. И после се връщам в реалността, където хора биват убивани, други - малтретирани защото са различни, и на заден фон някой е поставил цъфнала клонка.

  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако се страхуваш тук, ще се страхуваш навсякъде. И преди съм го казвала хората са хора където и да са, със своите недостатъци и добри черти. В края на краищата се говори за психология на човека и чак тогава за народопсихологии. Никъде няма да намериш идеално подреден свят, ние не живеем в такъв! А сега с тези климатични катаклизми и възможност да се информираш за всичко стана още по-сложно.  Успех в намирането на средния път ти желая!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За да не стават грешки държа да почертая, че следващите редове са написани от човек, който харесва и уважава японската култура :)

 

Странно колкото пъти започвам, толкова пъти си трия изреченията - някак не ми се иска да навлизам / излагам на показ всичко онова, което не ми харесва в Япония. Вярно преди да се роди уважението ми към японците, аз знаех за всичките негативи, който ще изпиша, но открих и онова, което ги отличава от останалите народи в далечният изток . Онова, което ги превръща в народ заслужаващ уважение, народ, който респектира. Открих и приликата със собственият ми народ, което ме изненада и учуди, а после установих, че друг преди мене е открил топлата вода :D.

 

Свят, който не е двупосочен - не би могъл да бъде моя свят или добър свят. Свят в , който живота не е свещен и неприкосновен не е моя свят. Свят, в който децата не са ценност, а напротив продължава да се толерира третирането им като сексуален обект, е място , което бих затрила с чиста съвест. Реално японското общество продължава да бъде студено , жестоко и кастово .Най-лесният начин да държиш хората на разстояние е да бъдеш учтив с тях, макар в Япония вечните усмивки да се дължат на зловещото правило, че не можеш да показваш страх, разочарование, гняв или каквато и да е било емоция. Вероятно сте чували, приказката, че японците са най-опасни, защото както ти се усмихва, така може да ти отреже главата. Тези хора от деца потискат всичко, че нищо не ги издава. Не бих живяла там, а най-вече не бих отглеждала децата си там. Едно, че училищата са платени - няма лошо, но на добрите училища таксите са много скъпи, а ако детето ти не е учило в добро училище шансовете му за добър или какъвто и да е било университет, липсват. Паралелките и те са им на сегрегационен принцип .В "А" са най-добрите ученици, а в "Д" са онези, който поведението и успеха им, не са добри. Като всеки един момент можеш да изпаднеш, което не би било проблем, ако когато завършваш и си търсиш работа или  кандидатстваш в университет глупавата паралелка не оказва влияние . Нямаш право да бъркаш, нямаш право да си беден, защото това предопределя целият ти живот. Тормоза в училище, не мога да кажа , че се толерира , но определено, не му се пречи. Слабият не заслужава помощ и толкоз.

А когато започнеш работа, тогава какъв купон настава :ph34r:. Всичко, абсолютно всичко ти е на фирмата и зависиш от фирмата. а това лично време просто не съществува. Така де, след 12 часова смяна, да си длъжен подчертавам длъжен да отидеш с колегите и шева си на по бира. Както и да се отнасят с тебе, не можеш да напуснеш, просто , защото никой не би те наел. Ами ако фирмата ти фалира и си на около 40................Ако по някаква причина си самотен родител си обречен. Там институция като детска градина не съществува, малкото , които има са към фирмите и не са съобразени с работното време на хората от офисите.

Мъж в Япония да си , не е лесно, но жена да си е направо ужасно.

 Допълнителните екстри на живота в Япония идват от икономическата криза, започнала през 90-те и непреодоляна и до днес.......Да хубаво е, да възпитават хората, че са длъжни да бъдат полезни на обществото, но обществото няма никакви задължения към теб. Нито към сираците, нито към самотните родители, нито към най-бедните.

Японците са и расисти , макар, че европееца не би се сблъскал с онова презрение, което би изпитал един китаец или кореец, но все пак там ще гледат на чужденеца, като на същество, което седи по-долу от тях. Япония е  свят с много неписани правила, които никой няма да ти разясни, ще ти се усмихват и ще те презират, а ти дори няма да знаеш, че бъркаш. Карам го отгоре, отгоре, защото сърце не ми дава да задълбавам. Онова убийство, което Колор спомена, е потресаващо не само със жестокостта си, а най-вече с наказанията дадени от съда. На всичкото отгоре, дришловците са защитени от държавата :o.

 

Независимо къде си, светът ще е балансиран, защото природата, а от там и човека, така е устроен . Няма идеални хора, няма идеални държави, няма идеален живот или идеално общество, няма и да има.  

 

 

 

  • Харесвам 3
  • Upvote 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@BobbyKR

И аз като и другите мисля, че това е личен избор. Дали ако цял живот си бил някъде, то на определена възраст ще решиш да се върнеш в Родината?

За Кристо да речем въпросът не стои. Той е космополит. Отделни хора завещават имуществото си или изпращат пари.  Връщат се децата им. Или - 

някои се завръщат сами, за да умрат в БГ. Много зависи как се възприемаш и какво очакваш от живота си. Имаш ли семейство, как то се отнася към страната ти... Колко си се споил с новата родина...

Не зависи нито от това дали си българин, нито от това в коя страна си живял. 

@Кева :) Съгласна съм, и аз не бих живяла в Япония най-общо. Май и в редица други места. Не, че ме кефи родната кочинка, но просто тук са тези, за които ми пука повече от всичко.  Иначе - да японците си имат доста мрачни страни. От една страна кефи ме упорството,  с което отстояват гледната си точка - култура, традиции, положителни страни и пр. Има някаква магия в Азия :)... От друга страна, те са доста крайни и това не ми допада. Затова е хубаво, че те са си там, а ние тук. В идеалния случай можем да се поучим от някои от техните добри страни или поне да осмислим гледните си точки по-спокойно. Аз съм за културното разнообразие и свободата, която почва там, където свършва моята :).

  • Харесвам 2
  • Upvote 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам дали е лошо стриктното пазване на закони, които не са създадени за да налагат и възтановяват справедливостта, или липсата на всякакви закони и възможността всеки да прави каквото си иска. Постът на Кева ми даде някои отговори, но определено не ми дойде като студен душ, някак очаквах, или по- скоро - предвиждах подобна развръзка.

Само не разбирам по каква причина са всичките превъзнасяния по техен адрес, сладникавите филмчета, украсите и прехласванията. Щом на практика са студени хора, всички тия сладости някак не им се връзват.  Както и да е...

 

Мислех си преди няколко дни, природата им е красива, безспорно, нашата не е ли? Нима нямаме достатъчно привлекателни места, курорти и паркове?

Не мисля, че хората, привлечени от азиатската култура са слепи за мрачната им страна, в един момент всеки, който иска да се осведоми по темата се разравя надълбоко и открива някои неща. По- скоро всеки търси за себе си своето идеално място.

Мисля, че е добре добрите неща да се взаимстват от различните култури. Преди няколко години моя приятелка буквално беше написала на стената си: "Няма да празнувам Хелоуин, аз съм българка!", на което аз отговорих: не ядеш ли вносна храна? Не пиеш ли американска Кока кола? Не слушаш ли чуждестранна музика?

Въпрос на личен избор е всеки да подбере влиянието според ценностите си, цялото това "бягане" за мен идва от невъзможността да се съчетаеш с масата, с желанието да постигнеш най- доброто за себе си, а да бъдеш възпрепятстван от множеството.

 

Онези, които търсят идеал са нещастни, за тях никога нищо не е достатъчно добро, защото може да бъде по- добро. Не знам дали тази черта ми харесва у японците, желанието да превърнат доброто в по- добро, или просто изследвам поредната непозната култура, приемайки го като предизвикателство.

За мен лично има плюс от цялата работа, азиатската култура ми повлия положително. Открих нови  групи, които да слушам, запознах се с нов вид разбиране, извлякох ползите за себе си и до някаква степен получих вдъхновение. Намерих и приятели. На този етап това ми е достатъчно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Япония е смесица от противоречия в които си заслужава човек да се потопи :D. Малко ми е каша в главата и не знам дали трябва да я направя общодостъпна .

За пореден път се замислих за тук и сега :).  В крайна сметка кашата ще оставя за себе си, но не мога да се стърпя да вметна, че въпреки всичко се чувствам късметлия. Само тук дъха ми е спирал и то многократно. Колор, наистина имаме красива природа.

 

  • Харесвам 3
  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чета днес... изродщините родни, и както ме отказа с последните си постове да се каня да ходя на изток, така родната ни свинщина ме потресе за пореден път, та чак свалих куфара и взех да тъпча чорапи в него.

 

Две деца са се удавили, очевидно, понеже не са открити, на пристанището във Варна, а братята българи се подиграват с произхода им, ръсеки расистки епитети. Паралелно с това прочетох статия за убито куче, и как хората, които недоволстват биват смилани с обиди и изкарвани ненормални, защото се застъпват за животинката.

 

Може би трябва да отворя тема за расизма. Или за безочовечността.

Не съм сантиментален тип, не рева по филми, слушам тежка музика, не съм от префърцунените момичета, които чакат някой да ги почерпи на бара. Честно казано, обиждам се, ако мъж поиска да ме черпи, сякаш сама не мога да си платя проклетата бира.

Обаче ми е някак тегаво да гледам как бездушието се приема за нещо нормално, а на онези, които вярват, че каквото повикало, такова се обадило, им лепят етикети на ненормални. Не знам дали очаквам твърде много, или заобикалящата среда ни дава твърде малко.

Нито пък знам дали някъде по света има по- човешко място.

Аз съм перфекционист, това ми е проблема явно, щом смятам, че смъртта на две деца за трагедия, а непукизма на сънародниците ми за неприемлив. Наричат децата цигани, и такива може да са, аз не ги деля по раси. Чух, че са паднали от вълнолома, и че не са намерени. Разбира се, че циганията ми пречи, но нея я има в изобилие сред сънародниците ни, българи, бели, с чисто родословно дърво и корени. Не ми се живее в такава държава, честно.

За това в предишният си пост казах, че ме е страх да изляза да разхождам кучето си в парка насред града, заобиколен от хора - защото има хора. Защото в живота ми куче ме е хапало само веднъж, беше озлобено, натирено, а вероятно и бясно. Човек обаче ме е нападал много пъти, без причина, без провокация. И съм виждала много повече зверства от хора, отколкото от животни, диви или одомашени.

 

В крайна сметка, всички чудовища са хора.

 

  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×