Дали в Япония е по- добре?

[seal_reinforce]

Не, аз по-скоро с друго впечатление съм останала. Повечето ми приятели и познати не искат да излизат да живеят зад граница; от тия, с които съм се засичала там пък, много стоят, принудени от обстоятелствата, ама си ги тегли насам. Често съм се чудила, аз ли съм повредената, че където ме хвърлиш, там свиквам...

Е, имала съм си определените стимули, я да ме метнеш у северозападо, да видиш как нема да свикна посмъртно 

 

Иначе и приятели се намират, и познанства се завързват навсякъде. Това, някой да си сложи главата в торбата за тебе, са само родителите. Вярно, че ще има хора, които ще липсват, ама па не мое цел живот у наше село да си седим; границите се размиват, както и ти каза.

 

p.s. Само хлебарка не ми бяха викали 

[cucyta]

преди 4 минути, seal_reinforce написа:

p.s. Само хлебарка не ми бяха викали 

Ми то много сме хлебарките, ама според обстоятелствата. Ако опре яйцето о г..а и аз хлебарка ставам.  Ама комфорта си е друго нещо, трудно се излиза от него в страшното непознато. 

[seal_reinforce]

То, страшното е, ако е опряло яйцето. Да си принуден да тръгнеш, без да го искаш. Иначе е повече въпрос на комфорт и навици, както и до степен на интровертност.

 

Мен единствено ме е страх от цените и нивото на здравеопазването, щото съм я яла американската мега-скъпа попара. Някой може ли да каже, в Япония тая сфера как е?

 

 

[Color]

На 20.01.2018 г. at 20:43, cucyta написа:

Не е по-лесно, мисля, просто много хора искат да има добро и да са част от него. Но същността човешка е да се съмнява и да бъде недоверчива. А хубавото просто  се приема за даденост, само лошото предизвиква реакция, за съжаление.

Не мога да се съглася с това. Няма как да подминеш доброто, ако ще да е на пътя, ако ще да е в обществото като цяло. За това много хора реват на споделени клипове как очевидци спасяват да речем изхвърлено от вълните делфинче на плажа, или коте заседнало в канафка. Тия неща никога не остаряват, да си човечен към другите не е нещо, към което можеш да привикнеш.

 

Притеснява ме другият факт, спомена се, че азиатците са затворена общност и никога не биха приели някой отвън като равен. Дали е точно така? Нима няма смесени бракове? Българи, живеещи в Япония? Японци, дошли в България и останали да живеят тук, защото страната и традициите ни им харесват? Или просто всички са студеокръвни темерути, които работят до скъсване и носят женски аксесоари?

Когато се запалих по азиатската култура, което стана чрез музиката им, първо си мислех - тия хора са марсианци, мъжете им са странни, жените им приличат на ученички, езика им е невъзможен за научаване, псименноста им е сякаш пиян се е опитвал да рисува абстракция. В минус ми идваха и сексуалните им привички, както и жестокото отношение още от най- ранните години на съществуването им, бойни похвати ако ще.

И после си казах - това мислене не е правилно. Различни са, естествено, но нима ние всички не сме хора? Нима ако направиш нещо добро на някой, дори да не ти благодари няма да бъде удовлетворен? И нима ние всички не кървим в червено? Ако ще масите, на които седят са идентични на едновремешните български ниски маси, пред които се е седяло на колене. Примери има доста, което само по себе си е факт, че не сме толкова различни. Знам за много хора, включително българи, които успешно са се устройвали в Япония, създавали са семейства и дори са започвали от нулата и са се издигали в даден бизнес.

 

Не мога да кажа относно приспособимостта. Българите сме понесли много, може би просто сме се научили да търпим и да посрещаме каквото и да дойде насреща. А също умеем и да се прикриваме, да бъдем студени, да не изразяваме емоции и да бъдем готови за ответен удар. Прави ми впечатление, че японците по- лесно изразяват чувствата си, много по- лесно им е да кажат - "това ми харесва", или "благодаря ти за отделеното внимание", докато у нас това не е често срещано. Може би се дължи на маниерите и дисциплината им. Във всеки случай, аз не съдя хората по произхода или социалната им принадлежност, живота е доказал, че утайката на обществото не винаги се намира на дъното.

 

[cucyta]

Така да бъде. Но докато не отида, не поживея там и не натрупам собствен опит само си разсъждавам по това, което мисля, че знам. Хората са си хора навсякъде и доброто, и лошото все от тях идва. Затова за мен главното в живота е да се уча всякога и навсякъде, и по всякакви възможни начини. Дори когато обменям мисли и мнения пак се стремя да науча нещо ново. Така, че благодаря ти, Color,  за тази тема. И се надявам още хора а се включат със своите мисли, преживявания и мнения.

[seal_reinforce]

Аз съм малко скептична, относно добротата, която лъха на талази от нета. Хората много лесно се умиляват и сядат на бутона like, а в същото време никой не тръгва да осиновява същите тия болни кученца и котенца, които са налайквали. Примерно. В реала доста по-трудно се случват нещата и си е малко чудо да срещнеш безкористна доброта. Никой няма да я подмине, но и никой не се сблъсква с нея под път и над път, докато гадостите изобилстват. Може би това да имаше превид и @cucyta, да ме поправи, ако греша.

 

Японци в България - познавах само един такъв и той вероятно не може да се причисли към представителната извадка. Беш луд фен на фолклора ни, учеше нещо музикално и свиреше на гайда. Живееше в студентско общежитие, готвеше супер люти манджи и пиеше повече от нас. Обикаляше с познати по разни народни фестивали и свиреше по улиците, в България, после и из цяла Европа. Голям образ беше, сега съжалявам, че не съм го разпитвала повече за Япония. Но си спомням, че и на него нещо не му понасяше там, беше от Токио.

 

Off Topic

 

 

За търпенето и приспособяването - логичното е, да се местиш навън с идеята за по-добро. Аз по-скоро се чудя на чужденците, които идват да живеят тук, как свикват и колко точно авантюризъм е нужен на един американец, две-три англичанки и една китайка, да идат да преподават няколко години във Видин. Да речем.

[cucyta]

Че какво му е на Видин( поне за него мога да говоря от личен опит), ако търсиш спокойствие и имаш що годе добро заплащане или лични авоари не ти пречи да се чувстваш добре там.  Може би за чужденците, които остават тук по-добро е спокойствието, възможността да бъдат себе си не сковани от норми, правила и предразсъдъци. Щото съгласете се при нас те имат по-особен статут на интересни екзотични птици, разбира се докато не направят някое сериозно провинение. Винаги са приети, ако не с ентусиазъм, поне с търпение и интерес. Поне аз съм останала с такова впечатление.

А що се отнася до добротата, според мен истинската доброта по принцип не търси одобрение и затова често пъти остава незабелязана. А лошото е по-агресивно и в същността му е да търси реакция. Така го разбирам аз.

[maira]

Но може би да не сплитаме тук и темите за добрия човек и що е то хубав живот... Докато за сармите и работата съм склонна да уважа някое всенародно схващане, добрият човек и добрият живот са си мое лично виждане... както и впрочем на всеки. Т.е. за някой, ключът е да осиновява животни, за друг - да протестира за Пирин, за трети - да намали ел и вк потреблението си, за четвърти всичко да му е "възрожденско", на пети всичко да му е чисто по "японски", "немски" и пр. Спомням си, че едва не ме убиха, преди време във форума като написах най-общо, че и харесването на Азия само по-себе си не те прави специален и не е повод да се чувстваш важен - но че много специални хора харесват Азия и правят смислени неща, което е важно.  (Аз и сега така смятам.)

 

Т.е. винаги има една дълга тема - кое е да си наистина добър и кое е, което те прави щастлив. Ако нямаш нужда от някакви постоянни и лични връзки - много добре, светът е твой: добър ден и довиждане. Като се огаджиш и вземеш да мислиш за училището на децата, вариантите намаляват... и пак всичко е въпрос на личен избор. Познавам много емигранти които казват "Целият ми живот беше там."... и също толкова, които обявяват "Там, все едно бях умрял."...

 

По същата логика за мен готиният японец с гайдата е първо готин човек и после - японец :). А някой странен перверзен типаж е първо странен и перверзен и после има нация... Така де и поп Кръстьо и Левски - все са българи. 

И вече съвсем по темата - според вас какви са най-прекрасните черти/действия на японците, които на нас ни липсват? И имаме ли нещо равностойно?

 

[cucyta]

Ха, сега де. Много сложен въпрос задаваш, Maira.  Как може да се определи кое е най-?  За мен най-прекрасни черти може да има отделен човек, а не народността му. Затова смятам, че идеализирането на "качествата на една общност" е нож с две остриета.

Но да отговоря защо все пак са ми интересни: това, което ме привлича в тях е различния мироглед, който ми дава нов ъгъл от който да погледна на живота. Но това се отнася и за останалите азиатски народи. 

[seal_reinforce]

Преди 9 часа, maira написа:

Ако нямаш нужда от някакви постоянни и лични връзки - много добре, светът е твой: добър ден и довиждане. Като се огаджиш и вземеш да мислиш за училището на децата, вариантите намаляват... и пак всичко е въпрос на личен избор. Познавам много емигранти които казват "Целият ми живот беше там."... и също толкова, които обявяват "Там, все едно бях умрял."...

 

Именно. Само като си помисля за отглеждане на деца в чужбина и ме заболява главата. Да не ме сиктирдоса някой, че не визирам Азия (щото наистина не знам там как стоят нещата), ама в САЩ отпуск по майчинство не съществува, из Европата също е силно съкратен, в сравнение с България. Някъде чакаш с месеци за преглед при специалист, тук отиваш утре, ако ти скимне.

 

Има го и момента, какъв характер си ти. Ако в твоята глава я няма ситуацията с неприемането или с две думи, не се втелясваш, как гледат на тебе за всяко нещо, най-вероятно така и ще бъде. Вършила съм си работата в България и са били доволни от мен, вършила съм я и в чужбина и пак така. Докато си нов, навсякъде те гледат под лупа, ставаш ли, не ставаш ли. Сега, ако в бегето си свикнал да колиш и бесиш и твойта дума да е закон, примерно, навън може и да не ти се получат нещата.

 

В личен план, не знам как е в Азия. Навсякъде го има това с приемането и неприемането, но принципно го свързвам с конкретното семейство, не с цялото общество. И пак момента с това как ти си настроен - ако си внушаваш, че си с нещо по-долу или различен от тях, така и ще се чувстваш, с причина или без. 

 

@cucyta, всъщност, примерът с чужденците и Видин не беше много удачен, те все пак идват с подсигурена работа и жилище. И точно в това е есенцията: "...и имаш що годе добро заплащане или лични авоари...", като последните да са привнесени отвън, щото там трудно. Ако е изпълнено условието, човек може по цяло лято да си кибичи на караваната до Баба Вида и да зяпа Синагогата 

 

 

[Yamashita]

  Да се включа към по предния пост за японския музикант, познат на  seal_reinforce, наистина при нас попадат нетрадиционните  чужденци , с мнение различно от общо приетото. Та така са и малкото японци дошли в България, цветни, различни, излягали от матрицата и с нагласа да видят нещо ново.

Покрай учителката ни японка, дойде в Шумен за два дни един пътешественик, Каме се казва, той не се беше прибирал в Япония от 6 години тогава, говорим за 2015 г, пътува си на автостоп, ползва кауч сърфинг, снима, обиколи цяла Европа така, пишехме си от време на време, понеже в Шумен го подслоних у дома.

Не си и мислеше за завръщане в Япония, сега е в Турция доколкото знам. Мечтата му беше да посети Африка.

Преди България, която му беше първата европейска страна беше обиколил всички азиатски държави, после Русия, Грузия, Армения и от там в Турция и първата европейска му беше България. Оправяше се добре с кирилицата междудругото  от толкова пътешествия. Добре си четеше и на български

Той разказа, че по професия е начален учител, след като е напуснал работа е получил обезщетение, което е дало начален старт на пътуването, а в държавите, които остава си намира работа за известно време, за да събере средства и  продължи напред.

Него го убиваше перспективата, че  японския стандарт, изисква от теб работа до живот, същото сподели и Юкико - учителката ни. Тя каза, че приятеля и тогава студент, за цялото си следване спестява всяка стотинка, за да осъществи мечтано пътуване до Америка, в което ще обиколи много места и пътуването ще трае 1 месец. След това, просто няма да има възможност да го направи, защото постоянната работа в Тойота, за която беше одобрен ще го закотви до живот на работното му място и такива далечни дестинации за пътуване стават невъзможни. На отпуските в Япония не се гледа с добро око, ползват се по 2-3 дни през годината. Това са техните разкази.

А по повод на шарените японци, ето една от първите учителки по японски език Азуса Йонеока в Шуменския университет и нейния разказ за това, какво я е задържало в България, много е интересен..Тук

p.s.  .... и моля елате в Шумен да научите какво е разгеле

 

[Yamashita]

И да си довърша по темата,  една весела случка, от пребиваването  на Юкико в Шумен. 

Тя ми праща следната бележка /която си пазя и досега / и ме пита, какво пише, понеже чистачката услужливо я е залепила на вратата и се беше притеснила ужасно, за какво се отнася. Бележката....

[seal_reinforce]

Преди 9 часа, Yamashita написа:

Него го убиваше перспективата, че  японския стандарт, изисква от теб работа до живот, същото сподели и Юкико - учителката ни. Тя каза, че приятеля и тогава студент, за цялото си следване спестява всяка стотинка, за да осъществи мечтано пътуване до Америка, в което ще обиколи много места и пътуването ще трае 1 месец. След това, просто няма да има възможност да го направи, защото постоянната работа в Тойота, за която беше одобрен ще го закотви до живот на работното му място и такива далечни дестинации за пътуване стават невъзможни. На отпуските в Япония не се гледа с добро око, ползват се по 2-3 дни през годината.

 

Мда, това категорично ми отговаря на подозрението, че там не е за мен. Аз съм на фази, мога една година да не ползвам отпуск (мой избор), но като ме стегне шапката, ставам и си заминавам. Не си представям да работя доживот някъде, задушавам се само при мисълта.

Отделно, имам subordinate issues и ме тресе бунтарството; на техния ред и дисциплина, и колектив като излезли по калъп, няма да мога да вирея 

 

Яд ме е, че в нашата гимназия нямаше как да дойдат по-екзотични личности, само стандартните американци и англичани. Университетът ми пък, съвсем нямаше повод за такива обмени. Между другото, семейството на японеца, за който писах, нямаше връзка с него от 2009г., даже по едно време го бяха обявили за издирване. Смятай, колко не му се връща там 

[Color]

Относно единиците японци, дошли тук или преминаващи и обикалящи, не са само японци, и българи такива има, които не ги свърта и не са привързани към четирите стени и вещите си, и са свободни навсякъде. Истина е, че в България правиш каквото искаш, ходиш на лекар от днес за утре, надуваш музика и никой не се явява да те санкционира, крадеш и не те прибират, груб си и на никой не му пука... Така сме свикнали и едни по- строги правила не биха ни харесали навън. Но всички знаем здравеопазването, където на вратата на лабораторията в спешното има залепена бележка "ако си за кръвна проба, носи си памук", влизаш в супермаркета и касиерката те гледа като отровена и ти хвърля рестото, след като си си купил стока с изтекъл срок на годност, или учениците псуват учителите си, а има и случеи, в които скачат да ги бият. Някак си тия неща натежават. Аз лично съм чакала на междинна гара до два през нощта зимно време да дойде влак който не дойде, защото на машиниста му свършила смяната и се прибрал, бил уведомен и решил, че не е важно. В един момент се замислих как на родна земя сред българи се чувствам не на място, чувствам се като натрапник.

Спомена се нещо и за гледане на деца, наистина не съм компетента по тази тема, но нещата са идентични.

С други думи - правиш си когато и каквото поискаш, но няма кой да се  застъпи за правата ти, когато някой прави същото на твой гръб. Колко яко е това?

[maira]

ООО японското здравеопазване е дълбока и кървава тема. Много обратна на цялата ми същност, логика и розови очаквания. То е много платено, това едно - второ много зависимо от процедурата въведена болницата. Например режат някой за апандисит - отварят го и виждат друг проблем освен апандисита. Режат апандисита затварят, отварят на другия ден за новия проблем. Принципът е две операции - две плащания. Иначе - да, при правилно плащане и двете операции се правят с космическа техника. Само дето хората нямат космически тела, та да издържат всичко.

 

За отровните касиерки - не знам как е във вашия град, но в София в нормалните магазини, подобни неща не се забелязват. Дори в по-малките места за пазаруване е приемливо, една такава френска уютна атмосфера... Чак в новините го бяха забелязали, та се замислих колко съм станала и аз прозорлива. Да кажем, криви лица може да те посрещнат в някой лъснал ресторант или нещо подобно, но и това не е винаги така. Но да, вярно е - в източните места сервилничат много повече...

---

----

 

Лично на мен страшно ми харесва при японците гордостта и уважението, с което се отнасят към работата си. Каквато и да е тя. 

 

[Color]

Ех... И в София съм живяла, не е такава голяма разликата.

[maira]

Не исках да прозвучи "ние от София"... за мен по-скоро е времето и бизнесът.

 

Пазаруването в София сега и преди 5-10 години - разликата е от земята до небето. А предполагам за ресторантите в Банско или в Албена може също да се сравнява във времето. Всички се учат... Макар че винаги може повече.

[seal_reinforce]

@maira, мерси за включването, липсваше ми това парче от пъзела.

 

Преди правех голяма разлика, като се връщах отнякъде и сравнявах точно това сервилничене на обслужващия персонал навън и намусените физиономии на продавачките тук. Сега вече не ми пука. Важно ми е, дали мога да си позволя дадено нещо и то да бъде качествено (услуга де, то другото made in China ). Дали ще ми го поднесат с усмивка, ми е все тая (ся, не да ми налети някоя на бой в магазина, нали ). Както и в щатските болници - много любезни (като навсякъде там), ама като те изпляскат в челото със сметка за безумно скъпи лекарства и консумативи (астрономически завишени, но не щото наистина са чудо невиждано и за тебе се грижат, все едно са сформирали екип от NorBAC) и ти иде да се гръмнеш. То, затова и някои носят гривни с инструкция да не бъдат хоспитализирани или реанимирани, в случай на инцидент, щото после не могат да си позволят сметките.

 

С институциите и бюрокрацията не знам как е, аз винаги вървя на пръсти около тях, независимо от държавата. Бюрократичният апарат е октопод, който няма какво да губи и няма интерес да ти свърши нещата когато и както ти ги искаш. И е единственото място, където не мога да тегля една сочна, да стана и да си изляза.

 

За обслужването по курортите ни - мнооого има да се желае. Ама ще се въздържа да давам препоръки, че съм още сънена и too grumpy 

[Кева]

Този път ме изненадахте приятно  . Някак си не се намери, човек, който да подеме номенклатурната мантра : "колко жалък, мизерен, прост и нищожен е българският народ" - може пък и да има светлина накрая на тунела 

[cucyta]

Ами аз си се гордея с потеклото. Има неразбории, но къде ли ги няма. Тук се чувствам на мястото си, ако и да ми е трудно.Има толкова хубави неща в тази България. А хората са интересни и разнообразни, макар че не могат да бъдат общност. Но и това си има свой чар и значение!