Jump to content

Дали в Япония е по- добре?


Recommended Posts

Първо, Честита Нова Година на всички, здраве и късмет!

 

Доста размисли ме накараха да отворя тази тема и честно, не знаех как да я именувам. Подтикна ме главно мисълта, че "чуждата кокошка е патка". А дали реално е така?

Имам доста приятели и познати японци, много по- различни са да речем от приятелите ми скандинавци, руснаци или от нас българите. И се очаква да е така.

Ще се опитам да формулирам въпроса си по- ясно. Изчели сме (аз лично) книги, статии и материали за хора, българи, живеещи в Япония, за такива, искащи и опитващи се да приемат културата им, защото в нея има нещо привлекателно и може би по- добро, донякъде съм съгласна. Не е ли това своеобразен опит да избягаш от българската реалност? И се налага да вметна, че понякога наистина на човек му идва да избяга, защото доста неща не са ни наред.

Или, казано по друг начин, смятате ли, че си струва човек да напусне родината си и да замине (за по- дълъг период от време), било то за Япония, било за някъде другаде, защото възпитаното отношение, красивите природни пейзажи и екзотичната обстановка не са всичко, има си и лошите страни. Всяка страна и общество си имат негативни страни, струва ли си да замениш едните с другите? Защото в крайна сметка, каквото и да правиш ще ти се наложи да се изправиш срещу реалността и да се пребориш с трудностите, дали тук в родината, дали на север или на запад, в Япония или пък в Америка.

Не съм убедена, че има отговор на тези въпроси, просто бих искала да чуя мнението ви.

  • Upvote 3
Link to post
Share on other sites

Нашия народ има много много точни изрази и поговорки според мен: "Дърво без корен" и "Камъка си тежи на мястото".  Колкото и да е привлекателно някъде си не мисля, че човек ще се чувства добре. Винаги ще има нещо, което да му липсва, да е непонятно или да го терзае. Но пък аз съм твърдо за "световната глобализация" и размиването на границите, реални и ментални. Само, че доброто и злото все още са в противоборство, а страха и алчността са основна движеща сила в света ни. И извода е: всеки сам за себе си може да реши как ще се чувства и коя ще е движещата сила в живота му.:D Изби ме на " размисли и страсти" :D

  • Upvote 3
Link to post
Share on other sites

Май ще е добре да задам по- конкретни въпроси. Приеми въпроса ми като зададен от човек, който никога не е стъпвал в Япония до момента, или поне не по повод, различен от туризъм и развлечение.

Струва ли си да замениш мръсните паркове с бутилки от бира и презервативи под пейките с чисти и спретнати такива?

Разтраканите ни вмирисани на тоалетни влакове с бързи и точни?

Работата на смяна по 12 часа за 500 лв но пък как да е, за спане по 5-6 часа и стабилни доходи?

Псуването на майка, плюенето по улиците, вечният спор Левски - ЦСКА  по стените на сградите за поклони и уважение?

 

Тук мога да изредя китната ни природа, великата история и минало, както и талантливите ни хора, музиканти, художници, артисти, ако ще и обикновените хора, които имат желание да станат нещо повече от миячи на бензиностанции или продавачи в супермаркет? Имаме си положителни качества, не са едно и две.

 

И мисля, че това е момента да задам един въпрос, който също ме интересува. Всички сме гледали японските розови филмчета за перфектно семейство с хепи енд. Мяркала съм и няколко с бой между съученици и улични банди. Иска ми се някой да ми разясни къде точно е границата и коя реалност е истинската? Ако си длъжен да си събуеш обувките преди да влезеш в класната стая, как можеш да разбиеш зъбите на съученика си, без да има последствия, с други думи да те тикнат в изправителен или направо зад решетките?

Представата  за островната държава е повдигана от безспирните реклами колко красива страна е и как хората са самата любезност. Каква всъщност е реалността?

В биографията на Тайджи Савада четох как майка му го накарала да се изнесе преди да е навършил 17, законно ли е да изхвърлиш непълнолетното си дете и кой съблюдава за закрилата на подрастващите? Освен това наркотиците, трафикът на хора (сред които и деца, продаването им  за роби или за органи), всички тези неща също ги има.

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Е, за съжаление не мога да ти помогна. Не съм била в Япония дори и като туристка. Сериозни въпроси задаваш, но отговорите не са в моята компетенция. Аз познавам само българската действителност, доколкото тя може да се опознае живеейки в нея. Така, че съжалявам не съм аз тази която може да каже кое е по-хубаво.

Единственото, което ми идва наум е, че има психология на човека и народопсихология. А къде са различията само опитът може да покаже.

Link to post
Share on other sites

Хубава тема Color,  и аз се надявам някой да се включи с мнение от първо лице, пребивавал, задържал се някъде в Азия, за да си каже, сменя ли се "сърцето", правиш ли мусака до живот или в един момент красотата, строгия ред и дисциплина, сакурата и "маската" за пред хората те грабва и забравяш какво е да си естествен и нормален човек с лице и чувства. На мен също ми е много интересно.

Бях на представянето на книгата на Юлиана Мурата в Шумен и много исках да чуя впечатления от първо лице, които търсиш и ти в момента, но за съжаление ужасно се разочаровах. Беше страшно изкуствена среща, дамата се вживяваше като обяснител на японската култура, а мен това не ме кефи, защото имам  собствени впечатления от филми и сериали, обичайните дневни порядки са ми много познати, това не ми е интересната част, има още много за тяхното поведение и "скрито" лице, азиатската скромност, смиреност и голяма доза прикритост. Впечатленията ми от учителите японци в ШУ, с които през последните 4 години успях да се запозная е точно тази, държат си "лицето", за пред хора, любезно, уважително, но рядко са истински и разкрепостени, държат дистанция, на моменти я поотхлабват, но си я има. Това нашето живо, усмихнато преживяване  с приятел, на гости, на кафе или на маса сякаш не им идва отвътре. Как се свиква с тази хладна дистанция много ми е интересно. Чакам някой да доразкаже впечатления и разкази от първо лице.

  • Like 1
  • Upvote 3
Link to post
Share on other sites

Колор, хубава тема, полемична. Като един индивид, бил там и докоснал се, да споделя.

Приятелите ми знаят, често го казвам. При всеки възможен случай бих се "връщала" там, в Япония. Много пъти бих се Връщала...

 

       Остана част от сърцето ми и е дълго да го обяснявам ЗАЩО.

       Винаги ще се връщам при част от сърцето си, надявам се и след смъртта си. Знае ли човек.

Бях доста готова, когато стигнах до Япония и се почувствах на мястото си. Такъв адреналин и щастие...

 

      И веднага ще кажа, че никога не бих живяла там, не бих имала дори идея за кариера, дори да съм на 20 и да знам великолепно езика.

     Светът им е много по-различен от нашия, колкото и да се "американизират".

      Трябва да си израснал с тези техни ценности, трябва да ги разбираш за да се чувстваш на място.

       И това не е в глобалните неща, това е в хилядите, хилядите подробности.

 

        А доколко ТЕ ще допуснат  някого до върховете в дадена кариера, това е почти "кауза пердута". Както и в Корея, но сега говорим за Япония.

   Двама аспиранти на баща ми са специализирали там. Блестящи умове, наистина. Онази система е научена да взима всичко

от даден мозък и да си го връща в родината, след като го изцедила до последната клетка.

         Е, то е достатъчно за едно начало за всеки учен и за добро продължение.

        Докторантура на лекар с рядка специалност - същото. Каквото ти хрумне като професии - резултатът е същия.

        Изключенията са единици. То и опцията не изключва да се ожениш там... та от немай-къде.

        Когато се учиш и същевременно даваш - добре дошъл. Станеш ли ми конкуренция - аут.

При други равни условия, японците са с предимство. И не само в Япония, де... масово е.

 

        Изкушавам се да се пошегувам, аз какво бих правила в Япония, ако имах повече пари.

Щях да рисувам манга./ чрез подставено лице, де/ и японско име. Щях да си наема художници.

Имам в главата си сценарии, в толкова японски стил, и то безумно разнообразни като стил.

Накрая, подставеното лице щеше да ме излъже  и да се прибера у дома с единствените си чорапи, с дупки на петите.:-)))

 

И всичко казано до тук не ми пречи толкова много да обичам Япония, да я сънувам и да се върна.

 

Но вие ми стискайте палци 2019 да се "върна" там.:-))))

 

 

 

 

  • Like 4
  • Upvote 2
Link to post
Share on other sites

Наяяяя, от сърце и от тук до тавана на небето ти стискаме палци да се сбъдне твоето желание, ти си нашия човек за разговори, разкази, мнения и всичко Най- от първо лице. :inlove:

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Ная е права. Повечето българи, които са били по-дълго там казват, че не е за живеене. Само за релакс. Да не говорим, че чужденците, вероятно с някои изключения, не могат да се оженят за японки, понеже не могат да ги издържат. На тях не се полагат възнагражденията, които получават японците и затова не могат да гледат японско семейство. Може да искаш да останеш, но това няма да ти помогне, ако си харесаш японка.

Има разлика в хората, живеещи в столицата и в провинцията. Токийци изглеждат по-студени, но винаги, когато човек е в нужда, предлагат помощ. Чувала съм, че това е нещо като неписан закон там. Ако правиш добро дело, то ще ти донесе хубава карма. 

Представите ни за Япония, от друга страна, са оформени, благодарение на книги, които започнали да излизат преди няколко десетилетия в западния свят. На една лекция Бойко Василев докосна точно тази преобразена и донякъде измислена представа за страната, която на запад оказва голямо влияние в изграждането на романтичния облик на Япония. 

По-горе се споменават "японските розови филмчета за перфектно семейство с хепи енд". Не знам, дали се има предвид лентите на Озу, но повечето съвременни японски продукции показват точно обратното -  големите проблеми, които настъпват днес и които е трудно да се решат, но важното е, че се опитват - това е в киното, а в телевизията е по-различно. Дори това, което дават по телевизията, не е на 100% вярно. Скоро си мислех над въпроса и стигнах до извода: може да е измислено дори, а може хората с право да се стремят към подобни истории, защото е важно, какво гледат всички на екрана, особено малките и младите. Тези примери са положителни и дори да не са изцяло верни, могат да повлияят по-добре, отколкото някоя агресивна продукция. Такова нещо у нас не може да се види в най-гледано време. Коя програма ще си позволи да пусне семеен сериал от типа на Haha ni naru или Rikuoh?! Това съвсем ще преобрази психиката ни. 

  • Like 4
Link to post
Share on other sites

Да, не всичко се заключава само в добрите обноски и чистотата на улиците. Има дребни подробности, както казва Ная, които определят бита на човека. Тук във форума гледах документален филм за българин в Корея. Не е Япония, но подобно. Добре, че не знаеше езика за да разбере колко различен и недодялан изглеждаше за семейството с което беше сроден. И не мисля, че го показваха по тяхната телевизия, защото беше много готино да сключваш брак с чужденец , а по-скоро като антиреклама на такива явления. Поне аз така го разбрах. А какво да кажем за Калоян Махлянов - Котоошу, за да може да преподава сумо и да издържа японското си семейство, трябваше да се откаже от българското си гражданство. Такива ми ти работи. И отново ми изникват българските поговорки: "Не всичко, което блести е злато."

Link to post
Share on other sites

cucyta:-)))))) Укио!!

Благодаря.:-)))

 

          Не става въпрос кое блести и кое е злато.  Не казах, че съм видяла двуличност, но понякога така изглежда.

Златото си е злато и социум на такова ниво е впечатляващо.  И не е лесно за някои от тях. И те си имат проблеми.

За разлика от българския социум който е крайно мъчителен за всички , минус 2 %, на онези с парите.

           Отношението към постоянно пребиваващите е нормално, никой не те гони и обижда, но е безсмислено за развитието им.

И както се спомена, трудната издръжка. Японците са по-социално зависими от нас. Обществото ще говори за гайджина и дъщеря им.

Колегите ще говорят, семейството ще се черви, независимо колко е добре дъщеря им.

Ще ги презират по този толкова жесток и фин начин, както само японците го могат.

Пък и ако щерката е от сой... невъзможно.  Ивсе пак това отстъпва миналото... от година на година.

                Но и всичко казано до тук не е константа. Забих в брачната тема, не това е проблемът.

    Както казах темата е дълга като шарена черга, а аз само издърпвам конци и не се вижда същественото. Казах,

че АЗ не бих се адаптирала там. БИ МИ СЕ ИСКАЛО да можех. :-))) Защото дълбоко уважавам техните традиции, начина им на живот.

И за повече яснота, аз НЕ ЖЕЛАЯ да се адаптирам и в повечето европейски държави,

просто защото не искам, същите лайна, но за повече пари. Не намерих мотивация, иначе отдавна щях да се махна от тук.

 

Светът се променя, мили хора.  Какво пречи на един програмист , нихонджин, да последва любовта си в България. Случва се.

И без това могат да работят от цял свят.  И какво пречи на Нашенчето да си отмъкне в България

девойче от Япония / Желателно е да е бедна или сираче:-))))./ НИЩО не пречи. Стига да си го навъртиш на пръста.

Светът се движи и не спирайте да мечтаете.:-)))) Или да учите?

Опитът ще ви бъде от невероятна полза!  За цял свят. Не спирайте да мечтаете.

 

 

 

  • Like 3
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Докато се борех със злокачествения си мързел Naia написа това, което исках да кажа. Има народопсихология, традиции, национален мироглед и индивидуални нагласи, които натежават особено, когато правиш съдбовни избори. Сигурно ми липсва смелост и задължителната доза авантюризъм, за да се реша да напусна това тъжно и злачно място, в което съм се родила. А вече е и много късно за подобни генерални решения. Аз съм фанатичен почитател на японското изобразително изкуство. Няма такава естетика! Фен съм дори на всички проявления на сецесиона, защото е вдъхновен от Далечния Изток. Но не мога да си представя да живея сред хора, толкова различни от мен, ако ще да ми дадат милиони! Факт е, че това, което ме възхищава у японците е всичко онова, което аз не съм.

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Мен лично ме мързи да напускам България за по-дълго - все тая за Холивуд, Барселона или Токио говорим. Да ида да свърша нещо - това да. Но да се завличам в безкрайната борба на традиции и вкусове тип "кимбаб срещу лозова сарма" - не ми се иска. Понеже то е наистина безкрайно. Хубаво го казаха Ная и Матрим. Всеки народ си има своите позиции:

  • какво е свършена работа
  • какво е семейство
  • какво е любов
  • какво е общество
  • какво е богатство
  • какво е приятелство.. и пр.

Вкараш ли се в табличката тук - умрял си - като личност и човек. (Като знам в Европа колко е шарено, не мога да си представя що за смелост е Европейския съюз принципно.). Всички устойчиви емигранти като си дойдат, да се фукат, започват с "Вие българите не можете да работите... Семейството се събира на Коледа... Жените са феминистки и се обличат секси само за снимка и  бар.. Храненето е тема за дисертация и влияе на цялото общество ... " И да не продължавам. Факт е, че и емигрантите от Испания да речем, не съвпадат с поведение с тези от Лондон - те си мислят по-друго за работа, семейство и пр. Само критиката им е в същите точки.

 

Япония - като влязох във форума си мислех, че не могат да се променят. Стереотипите им са твърде дълбоки, ако събориш един - рухва цялата им нагласа.

 

Сега и за тях, и за себе си, имам повече увереност. Че трябва ли да се променят? А ние? Не може ли просто да се движим заедно напред? Трябва ли да заприличваме на другите? Национал-дивърсити, това е богатството на вселената :) Всяка нация пази по нещо, което някой път може да спаси света.

 

Не че пък никога да не се променяме, де. Само умрелите не се променят... Просто, да не е насилствено да взимаме някакви "правилни ценности", а да развиваме себе си така, че да бъдем своята по-добра или най-добра версия :).

 

В този аспект има едно качество на японците, което може да бъде преведено до общочовешка ценност - и то е да мислиш с любов за удобството на другите. Не че това го няма и на други места - като почнем от майстора на колелета по Йовков и завършим с хрупкавите френски пекарни. Обаче японците целево го възпитават. Те изобщо си падат по възпитанието...

 

 

  • Like 3
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Много хубави размишления. Сетих се, че наскоро издадоха книги на Братислав Иванов, които разглеждат въпроси, свързани с Япония и японците. Той най-пълно ги изследва от българите.

picture_2016.jpg

Off Topic

picture_1933.jpg

174083_b.jpg

1125429.jpg

 

  • Like 2
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Ако хукнете всички за Япония, няма да има с кой да си пиша и да ви се кефя постоянно :D Моля да си стоите по местата! Разрешават се само кратки разходки до Япония за нови пресни впечатления и после пак тук :P

Майра дивя се колко си точна винаги и право в темата, твоите изводи са и мои изводи. Това много ми хареса:   "Всяка нация пази по нещо, което някой път може да спаси света." 

И нещо друго, което сега ми хрумва покрай EU, Япония и каквото още ти дойде наум, има ли изобщо нещо реално съществуващо и традиционно българско? Къде е то?  Не се ли размиха мощно всички "български" и наши неща , защо избледняха така и олекват повечето ни традиции - леденото хоро с машина за сняг отстрани  и още дивотии дето не се сещам.

Може би това дето японците по- го могат от нас е, че по-мощно да се вкопчват в традициите и по-стойностно  ги изпълняват и съхраняват. В Кисеки  на Корееда дядото плесна два пъти с ръце и каза не мога да разсърдя Таджима /божеството пазител/, не може да смени рецептата на сладкиша, а ние го нямаме това. Просто си разсъждавам. Ама в същото време ги бием по човечност, а те нас по всичко друго..

  • Like 1
Link to post
Share on other sites

При подобен въпрос все си мисля: "Колко пък да е добре в Япония, щом и самите японци не издържат да живеят там?" Тоя процент самоубийства няма как да е случайност.

 

Отдалеч е много хубаво и приятно, но това важи за всяко място. Имат си проблеми с неща, които при нас са наред, те пък са си създали удобства, които у нас няма как да виреят по ред причини... И всичко това е напълно нормално. 

 

Сама за себе си знам, че не бих издържала в чужда страна. При нужда бих могла да свикна с всякакви условия на живот, но ако го няма онова, дето ми топли душата и дето си го знам, че е мое - не бих могла да си го причиня. Има хора, които някак успяват да подтиснат това у себе си и се задържат години наред. На каква цена обаче, не ми се ще да мисля. 

  • Like 4
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

А пък с едно нещо много си приличаме с японците - а може би и с корейците (това с Кева сме си го говорили неведнъж): историята със затворената териотория и съседството с т. нар. империи. Когато си живял на затворено опазваш отделни традиции и светоглед. Но имаш проблем с това как те възприемат и как възприемаш другите - и по-точно: липсва ти социален опит за оцениш местата и ролите на всички участници.

 

Примерно от други нации въпросът на темата би звучал така:

Англия: Дали аристократичното възпитание и формите им обучение - при благородните японски родове - са по-добри? (Понеже очевидно кралицата на Англия е най-прекрасна, но системата би могла тук и там да се поучи мъъъъничко).

Франция: Дали свободите и ограниченията на офисния планктон - транспортни карти, отношения с началаника, служебни заеми - в Токио са по-добри? (Понеже очевидно Франция е най-прекрасна и с най-хубаво вино, но би могла тук и там да се поучи мъъъъничко)

Германия: Дали японците имат по-високо качество на продукцията си, поради специфичното отношение към фирмата като към семейство? (Понеже очевидно Германската продукция е най-прекрасна, но би могла тук и там да се поучи мъъъъничко)

САЩ: Дали японците имат по-добри системи да са работоспособни и да се бият? (Понеже очевидно в САЩ работят най-много, но биха могли тук и там да се поучат мъъъъничко)

Русия: Дали японците нямат по-добр системи за опазване на националния дух и имперската йерархия? (Понеже очевидно Русия е с най-прекрасна душа, но би могла тук и там да се поучи мъъъъничко)

Турция: Дали политиката спрямо исляма на японците, не заслужава да бъде приложена в Турция срещу будистите? ...

Гърция: Ние танцуваме най-добре!

Швейцария: Дали японците биха могли да си купят нашия коледен шоколад за техния Св. Валентин?...

----

Но наш'та нацийка си е ъъъ скромна? Ние все се чудим - дали другите не са по-добре - винаги, във всичко, от сутрин-до вечер.... 

  • Like 2
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Изчетох подробно коментарите и благодаря за голямата активност по темата. Истината е, че всеки народ и общност трудно допускат външноземци. Никой не харесва разичните, колкото и да си говорим за толерантност и напреднало мислене. Откакто ме влече темата за изтока разбрах нещо лично за себе си - нищо не е такова, каквото изглежда. Примери много. Може би, отново, търсейки един идеализиран по много начини свят, и всеки за себе си опитвайки се да открие мястото си, опростяваме нещата и ги свеждаме до добрите им страни, защото така е по- лесно.

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Color написа:

 опростяваме нещата и ги свеждаме до добрите им страни, защото така е по- лесно.

Не е по-лесно, мисля, просто много хора искат да има добро и да са част от него. Но същността човешка е да се съмнява и да бъде недоверчива. А хубавото просто  се приема за даденост, само лошото предизвиква реакция, за съжаление.

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites
На 1/20/2018 at 20:43, cucyta написа:

А хубавото просто  се приема за даденост, само лошото предизвиква реакция, за съжаление.

 

А някои дори и на хубавото мрънкат, докато не им дадеш база за лично сравнение.

 

Аз временно (до няколко години) мога да живея почти навсякъде, лесно се приспособявам. Е, желателно е да не е зона на военни конфликти :D

Не съм абсолютният екстроверт, даже хич, но съм контактна. Не съм забелязала да правят разлика, че не съм местна или поне не е било очеизвадно. Нямам опит с Азия, обаче.

 

За постоянно пребиваване - за мен най-голямо значение има какъв ще ми е дохода и скъпо ли е здравеопазването. На разни традиции не държа, нито ми липсват мусаката и сармите, нито звъня всяка седмица до България. Мога и по две години да не се прибирам, но то е щото чисто логистично ме мързи. НО...не съм убедена, че мога да тръгна да създавам семейство там, особено в държава, в която английския не е основен език. Явно дотам ми е зоната на комфорт. 

 

Та, за финал - бих поживяла малко в Азия, да си направя сравнението със САЩ и Европа, но завинаги - не. Не знам обаче, дали бих избрала Япония.

 

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Е, това ни е хубавото на българите, приспособими сме:D като хлебарките:D. Може би щото сами можем да си вършим работата:D. "На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата!":D:D:D

преди 17 минути, seal_reinforce написа:

мога да живея почти навсякъде, лесно се приспособявам. 

 

Та, за финал - бих поживяла малко в Азия, да си направя сравнението със САЩ и Европа, но завинаги - не. Не знам обаче, дали бих избрала Япония.

 

 

Edited by cucyta
Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...