Jump to content

Traces of Sin (2017)


lazeto

Recommended Posts

spacer.png

 

Off Topic

gukoroku-poster.jpg?w=750

 

Traces Of Sin / Следите на греха (愚行録)

Страна: Япония

Също така известен като: Gukoroku

По новелата на: Tokuro Nukui -  "Gukoroku"

Премиера: 18 Февруари 2017

Времетраене: 122 мин.

Жанр: Мистерия, Драма

Режисьор: Kei Ishikawa

Субтитри: БългарскиАнглийски

:imdb:

           

Участват:

                                             Satoshi Tsumabuki като Тanaka                                            

Hikari Mitsushima като Mitsuko

Keisuke Koide като Hiroki Tako

Asami Usuda като Junko Miyamura

Yui Ichikawa като Megumi Inamura

                                                  Wakana Matsumoto като Yukie Tako                                               

Tomoya Nakamura като Takayuki Ogata

Hidekazu Mashima като Masato Watanabe

Mari Hamada като Misako Tachibana

Mitsuru Hirata като Shigeo Sugita

Marika Matsumoto като Reiko Yamamoto

 

Резюме:

Танака е в труден период – опитва се да помогне на по-малката си сестра, която наскоро е била арестувана и в момента е в затвора. Той е разследващ журналист и започва да работи по материал за жестоко убийство, останало неразкрито. Година по-рано едно „идеално“ семейство – успешен бизнесмен, красива жена и прекрасно дете – е брутално убито и никой така и не разбира кой е извършителят. Танака интервюира приятелите и познатите и от техните разкази разбира, че семейството всъщност не е било толкова перфектно. Интервюираните показват както истинската природа на членовете на семейството, така и своята собствена, с което разкриват и злокобното лице на ширещия се социален елитизъм.

 

 

Свали с английски субтитри :click:  :click:

 

Свали с български субтитри :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Целият филм е един забавен каданс, който като на лента бавно разкрива случилото се. Конструкцията на историята напомня на тази в "Убийството на Снежанка". И тук имаме разследващ журналист, който изважда на бял свят нелицеприятни факти от живота на жертвите. Най-чудовищното е, че покрай тях, героите разкриват и истината за себе си - т.е. от странични наблюдатели се превръщат в главни действащи лица. Действието е бавно, на места протяжно до скука. Може би, допълнително напластената мрачна атмосфера се долавя най-вече от студенината на характерите. Аз самата не открих персонаж, на когото да симпатизирам (въпреки осезаемите роли на Томоя и Уакана и отличната игра на Сатоши и Хикари). Но признавам, че двамата главни ме изненадаха. Не очаквах подобни разкрития.

Вероятно най-голямото достойнство на този филм е начинът, по който е заснет. Има уникални кадри, някои от които не се забравят, с идейно закодирани послания в тях. Особено се отличават началото и финала, направени почти като забавено повторение едно на друго, с лек нюанс накрая. Май се досещам, защо режисьора е използвал тази визия. Показва ни, че хората зад стъклата на автобуса всъщност не са това, което виждаме. От друга страна, кинематографията е дело на поляка Piotr Niemyjski, което дава съвсем различно усещане. Този студ, който лъха от героите, без съмнение съм изпитвала при гледането на съвременно европейско кино.

Темите, които лентата засяга, също не са маловажни. Най-осезаема е тази за социалното положение на хората в обществото. И още - за завистта и скритите в нас чудовища.

П.П. Имаше още една подробност, която се повтаряше в 2 сцени - венецът. Не успях да си обясня, защо го фокусират?!

 

Това е първият пълнометражен филм на Кей Ишикава, учил с правителствена стипендия режисура в Полша. Лентата е заснета с помоща на компанията на Такеши Китано.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз малко отзад напред ама защото още се чудя как така ми се получи. Голямо съвпадение стана :896767:. До онзи ден изгледах сериала Innocent Days - има тема тук във форума , а снощи изгледах Gukoroku - Traces of Sin като го почнах без предварителна информация освен жанр - даден драма където го гледах и това че участват Цумабуки и Хикари. И толкоз. След като изгледах филма снощи, днес поразгледах екипа и какво да видя? Режисьора на сериала и филма една и съща персона :huh::D -  Kei Ishikawa. Сега съм вече по -наясно кой да критикуам за втората половина на последния епизод на сериала ;).

Въобще голямо случайно преплитане на тези 2 творения на Ишикава се получи но съм доволна от това . Ясно ми е така вече  в какви "води дълбае"" този режисьор. А те оределено са дълбооооки.

Като свърши филма първата ми мисъл бе "от къде тръгнахме а къде стигнахме." Принципно съм "за " такива филми и най-вече да имат повече зрители. Намирам ги за изключително полезни и поучителни за обществото , след като имаме претенции като биологични единици , че живеем в такова. 

За самия филм кой знае колко коментар нямам. От това по- преглено , ясно и най-важното причинно-следствено разказано няма повече накъде.

Само да кажа че останах много доволна че се появи "някой с п ". Нейсе. Пояснявам какво имам предвид. Психатър, психолог , че даже мога да добавя към тези 2 неща и педагог, са 2+1 категории които мноооого силно ми липсват в японски продукции. Направо на моменти е даже стряскащо това за мен, защото меко казано описана ситуация напира за такава нужда но не , ни помен ни вест от някой с п. Та тук като видях цял японски психиатър направо се :o- нейсе намери се и такова животно на този фронт. Пиша го в шеговит тон но съм напълно сериозна. Това предвид жанровете които гледам на японския фронт толкова често ми се набива на очи , че е едно от основните неща - липси с които мога да го охарактеризирам. 

Горе долу това са ми мислите , които се породиха от този филм. Сега ще се върна да прочета ukio  защото видях само че е писала но реших преди да я прочета да си напиша моите впечатления , пък после да допълня евентуално още породени след като прочета друго впечатление.

  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мммм, много интересно за кинематографията. Значи и  "наш човек " има своя отпечатък в този филм. Мда началото и края така доста силни. Към студенината да добавя и пълен социален нихилизъм. Гледах героите един след друг и си мислех "хвани един, чукни друг".

Spoiler

В самото начало , понеже пак да кажа че седнах да гледам филма с нагласата за  класическа драма-крими драма  с подозрение че Сатоши ще е в ролята на криминалиста. Та сцената в автобуса в началото даже ме развесели когато той слезна и уж покуцука пред погледа на възрастния човек в автобуса. Но после ..... къде ти смях.

 Венецът нещо съм го пропуснала. Не се сещам дори за един такъв кадър. :blush: ще се напъна та дано се сетя. Но пък сега се сетих за кадрите с ръце на няколко пъти. Туй също се повтори в няколко различни варианта и бе силно. 

Ще го прихвана този режисьор значи на радара. Така попил по -широки кръгозори ,  ако продължи да дълбае в човешкото общество а еле пък ако вземе и да сравнява без да анализира и да остави това на зрителя  , ще намери голям фен в мое лице. Хваля го и за фима и за сериала, макар че за второто имам мърморене но то е толкова конкретно и поправимо , че му го прощавам. Ето на , във филма се е справил перфектно от началото до самия край. ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някъде четох, че този филм трябва да се гледа повече от веднъж, за да се вникне в дълбочината му.

За мен като усещане не беше толкова докосващ, но е интересен като конструкция и визия. И като изпълнения, разбира се.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...