bg Close-Knit (2017)

[lazeto]

Off Topic

 

Close-Knit (彼らが本気で編むときは)

Страна: Япония

Също така известен като: Karera ga Honki de Amu Toki wa

Премиера: 25 Февруари 2017

Времетраене: 127 мин.

Жанр: Семейна драма

Режисьор: Naoko Ogigami

Субтитри: Английски

           

Участват:

Toma Ikuta като Rinko

Kenta Kiritani като Makio

Rinka Kakihara като Tomo

Mimura като Hiromi

Eiko Koike като Naomi

Mugi Kadowaki като Yuka

Shuji Kashiwabara като Yoshio

Kaito Komie като Kai

Lily като Sayuri

Misako Tanaka като Fumiko

Noriko Eguchi като Kanai

Tōru Shinagawa като Saito

 

Резюме: Филма разказва историята на единадесет годишната Tomo (Rinka Kakihara) момиче, изоставено от майка си, която се премества да живее при чичо си Makio (Kenta Kiritani) и неговата красива приятелка Rinko (Toma Ikuta). В началото Tomo е малко объркана от ситуацията след като разбира че  Rinko е транссексуална жена но постепенно благодарение на нейната искреност и страст към плетенето която прехвърля и на нея, сплотява още повече това неконвенционално семейство…

 

 

 

Свали с английски субтитри 

 

Свали с български субтитри  

 

Свали с руски субтитри 

 

Свали         

 

Онлайн с английски субтитри 

 

Онлайн с руски субтитри 

 

[ukio]

Еха! Новото бижу на Огигами, което обира овации по кинофестивалите! Нямам търпение да го видя!

 

 

[Kiddo]

Ба! Абе чета аз резюмето и стигам дотук: "...при чичо си Makio (Kenta Kiritani) и неговата красива приятелка Rinko (Toma Ikuta).".

Е, бива ли такова нещо ся... 4 пъти го четох, докато реших да продължа нататък и да схвана кога Икута Тома стана жена

[ukio]

Нареждам това заглавие до топ филмите за годината. То едва ли ще вземе отличия в собствената си страна, но по-важно е, че вече беше почетено в Европа на най-високо ниво. Наградите от кинофестивала в Берлин го доказват.

Японците още веднъж показват, как се прави стойностно кино, в което се прокрадват теми-табута. Хубавото в този случай е, че те не остават водещи през целия сюжет, а се преобразяват с неземна лекота и зедно със себе си, променят героите и правят лентата да изглежда като обикновена и докосваща човешка история с много тънък хумор.

Наоко Огигами отново разработва една на пръв поглед странна и необичайна история по нейния фин, деликатен, уникален и магичен начин. Няма друга дума, с която да определя филмите на режисьорката, освен с думата магия. Фантастично умение е това да представиш историята на едно дете, лишено от семейна обич така, че да трансформираш не само героите в разказа, но и публиката пред екрана.

Интересна е съпоставката на героите в лентата. Показани са две майки, които реагират по коренно противоположен начин, след като разбират, че децата им са различни. Едната не се поддава на предразсъдъците и помага на сина си, а другата действа точно обратното и последствията са фатални. 

Страхотна емоция виждаме на екрана от малката Ринка Какихара, която играе ролята на Томо. А какво да кажа за Тома, който направо влиза в нова кожа с този филм. Мултифункционален актьор!

Героите и историите им издигат заглавието на много високо ниво. Това не е обикновена социална драма, която разкрива единствено проблемите на транссексуалните, а човешки филм (сравняван много точно с произведения като "The Long Excuse" на Мива Нишикава и "After the Storm" на Коре-еда), показващ истински топли взаимоотношения между реални хора. Затова като жанр си е абсолютно семейна история. Уникалното е, че можем да видим и най-малките детайли навсякъде - в класната стая, в супермаркета, у дома, в сладкарницата и дори в полицейския участък.

Заглавието на филма идва от страстта на Ринко да плете. Плетката е показана като начин за преобразяване, успокояване и релаксация. Тя води до състояние на медитация, което е толкова заразно в добрия смисъл на думата, че обхваща всичко наоколо.

Филм-терапия за любовта и усмивките, колкото и да са малко те в съвременния свят.

 

Огигами пише сценарий за този филм, след свое посещение в САЩ.

[t_lozeva]

Много ми хареса и на мен. Колкото и да е противоречива темата и незвисимо какво е мнението ти по засегантите въпроси, тоя филм е страхотен! Хуманен и с много типично японско в себе си, в пъти по-добър от "Момичето от Дания" например. Няма ги тия мъки и тъги. Оставя топло усещане и те кара да се усмихнеш. В крайна сметка наистина децата имат нужда от любов  и семейството не е само двама души да се съберат, а много повече - любов и топлота. Защитиха правото на всеки да си избере път, макар и неприет от другите или доста ексцентричен. Това е точно за мен супер японското. Хармония в уникалността. Щастие в това да се самоопределиш свободно и да можеш да бъдеш приет и да допринасяш за другите. Изобщо - да си над нещата! Много нежен и приятен. Препоръчвам.

[Шоши-сан]

Наоко Огигами ми е голяма любимка. Изгледала съм всичките ѝ филми, може би без един който не съм намерила към момента на търсене. И така дойде реда и на Close-Knit след дъъългата пауза от Rent- a - cat 2012. Изгледан на един дъх. Потънах изцяло в познатата , топла, жизнеутвърждаваща, човеколюбива, "проста" и пропита със здравословен реализъм  атмосфера в нейните филми. Мнооого съм доволна от видяното, как напълно отговаря на запазената марка "Огигами". Много ѝ се радвам за това.

Пак интересна тема/и, аспект/и от живота е "разработила " Огигами. Чудесна кинематография. Въобще 6+ за човека-филм.

Каста не попречи на замисъла нито за секунда. Хваля ги до един.

Като страничен ефект от гледането на този филм ми се доплете направо .

 

[SadAngel]

Не мога да намеря българските субтитри някой може ли да ми помогне.

[helyg]

Преводът е на Стюпид Дриймс, потърсете в техния форум. Използвайте търсачката им и ще се ориентирате.