Jump to content

Подслони азиатец, спечели приятел, отиди му на гости


Recommended Posts

b3406b079d5296ca.jpg

Привет на всички, които искат да отидат в Азия или да я доведат на живо у дома си!
Започвам тази тема, за да ви представя една моя идея, която от година и половина се върти в галавата ми и която се зароди покрай моето желание да пътувам в Азия (най-вече там). Предполагам някои от вас много искат да отидат в Корея, Япония, Тайван или някъде там на изток, но не могат финансово да подкрепят това свое желание. Разбира се, най-скъпото при такава далечна дестинация са самолетните билети.. и хотелското настаняване. По-умни от мен хора са измислили как да намалят разходите си за нощувки, като са създали „Couchsurfing” - за тези от вас, които не знаят какво е това, ще дам кратко описание – чрез този сайт се свързвате с хора, които са готови да ви подслонят безплатно (на някое диванче) или поне да ви разходят в съответния град, за да ви покажат повече от местния му чар.
Такаааа – много думи, а още не съм споделила идеята си. Всеки от нас има някакви познанства тук в България или нейде в Азия. Аз имах невероятен късмет да подслоня няколко млади ентусиасти, които по пътя си из дебрите на Балканския полуостров попаднаха на мен. А аз пътувайки по техните ширини имах изключителното (не е преувеличено) удоволствие да се срещна отново с тях и да прекарам няколко незабравими дни в компанията им.

Много ми се иска да направим наша мрежа от познанства с хора от Азия (предимно Корея, Тайван, Япония, Хонконг – защо ли точно от там ;) ), които обичат да пътуват, за да се срещаме, подслоняваме и контактуваме с тях... разбира се с тайната надежда, че когато отидем в тяхната държава те ще ни подадат ръка както ние на тях.

Ето конкретният повод да дам гласност на тази моя идея - едно момче, кореец, ще идва на обиколка в България и търсим някой да го подслони или поне да го поразходи из Пловдив (25 април) и Велико Търново (26 април)...Познайте кой ще се погрижи за него в София ^.^. Датите още не са потвърдени на 100%. Той тръгва от Истанбул-Одрин-Пловдив-Велико Търново-София-Гърция-Македония... Момчето е от Пусан (Корея), давам ви линк да поразгледате негови снимки и какво са написали за него хора, които са го подслонявали или той тях. (ако линкът не ви се отваря, защото нямате регистрация, пишете ми и аз ще ви пратя отзивите за момчето на лично съобщение)

:click:

Аз съм в постоянна връзка с ХьонгСок и ако някой мисли, че ще намери време да контактува с него, моля да ми пише.

Тук ще ви споделям кой/от къде, кога и къде в България иска да отиде, за да може да прецените дали някой от вас иска да се срещне (дори само, за да си поговори) с някой азиатец.

Също така, ако някой от вас се запъти за Корея, Малайзия, Хонконг, Тайван или Камбоджа нека да даде знак – имаме вече познати там :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда, радвам се, че диван сърфирането набира все по-голяма популярност. Надявам се да се намерят много ентусиасти. Дано и ти не спираш да добавяш нови мнения, за да се укрепят подобни връзки и пътувания, и българинът да не е толкова мнителен към подобен род гостувания. В чужбина са станали нещо съвсем естествено вече.

Благородно ти завиждам за компанията, която си имала щастие да посрещнеш под своя покрив и за твоите пътувания също. Ако можех да общувам по-свободно на различен език от българския, бих се включила с удоволствие в нещо подобно. Засега обаче ще се задоволя само да следя темата и ще ви се радвам искрено.

 

Успех!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздравления за авторката на темата!

Аз самата имам лична кауза, заради която се присъединих към Couchsurfing и мисля че чудесно се допълва с идеята на partizanite. 

Успех! Макар и бавно, вярвам че заедно ще успеем!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеята е чудесна. Дано намери почва у нас. От Корейското посолство и Корейската асоциация от години врънкат за нещо подобно, но засега са имали само частичен успех, тъй като познанствата им с българи са ограничени. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Искрено ви благодаря в за подкрепата!

Вече намерихме компания и дом за Хьонг Сок в Пловдив! Разбира се, винаги е добре да имаме и резервен вариант, така че, ако някой иска дори само да се види и да поприказва с него, моля да ми пише.

Остава  да намерим диванче във Велико Търново ^.^

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Предложението за Русе е чудесно! Момъкът обаче е с ограничено време. Надявам се да го спечелим с гостоприемството си и да иска да се върне отново. Или както се случи миналата година с тримата корейци (2 момчета и едно момиче), които дойдоха у дома за 1-2 нощувки, но толкова им хареса (колко съм скромна), че останаха 5 дни и пропуснаха целия си следващ маршрут ... а после едва дочакахме да се срещнем в Корея.

 

Много благодаря и за гостоприемството във Велико Търново. Sonihrisi, ще ти пусна на лично съобщение контактите ми, за да се разберем как ще се свържеш с младежа, за да си се уговаряте директно, а на него сега ще му напиша добрата новина!

 

Ей страхотни сте!

 

ПП - на 2 април идва у нас един младеж от Тайван, ще посети курс по танци и засега е казал, че ще е само в София.Ще остане 3-5 дни. Ако има някой, който иска да го поразходи или да се срещне с него - пишете ми!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Анньонг на всички, които проявяват интерес към темата!

 

Пиша няколко думи за разяснение относно couchsurfing за онези от вас, които нямат представа какво е. Моля всички, които са наясно, да ме поправят, ако греша в написаното по-долу, а също да го обогатят, за да имаме всички по-подробна информация.

Couchsurfing.com е международен сайт, с членове от цял свят. Той обединява ентусиастите, които обичат да пътуват,  без да робуват на идеята, че основният фактор за приятно пътешествие е 5 звезден all-inclusive хотел. Преглеждайки представянията на пътуващите, които искат да посетят България, понякога попадам на такива, които са написали, че просто искат да „пият по бира“ с някой местен, а не непременно да спят на диванчето му. За да разгледате профила на накой сърфист (трябва да измислим как да ги наричаме накратко), трябва да се регистрирате в сайта. Не е нужно да плащате (има такава опция, но тя не е задължителна). За да предложите на накой да ви дойде на гости („offer to host”)  сайтът ще ви поиска верификация (пари) или да повишите рейтингът си (като получите повече отзиви).  Вие обаче, ако искате да се свържете с някой и да му предложите вашите екскурзоводски умения, можете да му пишете лично съобщение. В началната страница можете да разгледате кой и кога ще идва в България (в момента има такива, които са планирали пътуването си за октомври, но отсега са попитали за подслон – просто подредени хора). Освен да видите снимките, много е важно да прочетете и отзивите за съответния сърфист, които са написали за него хора, които са го приели в дома си или той е приел тях.  Ако някой е написал лош/отрицателен отзив, той не може да бъде изтрит. Ако някой иска да премахне такова грозно петно от профила си – трябва да изтрие самия профил и да си направи нов. Вие гледайте и кога е регистриран, човекът, който може би ще приемете като свой гост.  Можете да споделите с госта ви, само това което вие прецените. Можете да посочите в профила си във сайта какво ще споделите, но може и да не го парвите. Храна, сешоар, козметика, пералня, кърпи за баня – дали да споделите тези или други неща е въпрос на ваш избор. Вие не сте хотел, все пак сте приели човека безплатно , а и той е тръгнал с нагласата, че някой просто само ще му предостави покрив над главата, легло, баня и тоалетна. Не знам какво още да ви кажа  за сайта конкретно.

 

Очаквайте скоро разказите на тези, които са подслонили първите ни гости. А аз съвсем скоро ще ви разкажа за моите чуждестранни деца (защо всички те ме наричат „мамо“ до ден днешен, просто не знам... толкова , ли съм стара вече ㅠㅠ), които подслоних и които  се надявам да изпратят приятелите си на гости при нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет!

В бързината се сдобих с гост от Китай. Можете да го видите тук:  :click: . Беше написал, че е само за 2-3 април, една нощувка, но се оказа 1-5 и не ми даде сърце да каже "не". Тук е по работа и още не знам кога и колко свободно време ще има. Ако някой от вас  иска да се види и побъри с него и да го разведе из Софийските потайности, нека ми пише.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Между 3 и 5 април ще идва едно момче от Тайван, това  е той : :click:  Идва с надеждата да посети уроци по swing танци и партита, на които се танцуват такива. Ако някой знае къде, как, кога и/или иска да се види, да го съпроводи и да потанцува с него- нека се свърже с мен. После момчето иска да пообиколи из България 2-3-5 дни и очаква предложения къде да отиде, така че, ако знаете в кой град има школи за такива танци, моля дайте ми малко инфо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, мина много време и сякаш темата замря... но само така изглежда!

 

Благодаря на всички, които ми писаха лични съобщения с предложения къде да заведа гостите си.  Благодаря на К. от Пловдив, на С. от Велико Търново, които ще се погрижат за някои от тях и на всички останали, които се занимавахте и ми помогнахте да направим престоя на Ейдън  (от Тайван) незабравим.

 

Някои от вас вероятно се чудят как така приемам в дома си напълно непознати.... Риск винаги има –дори с познатите –огледайте се около вас и се замислете – 100% ще се сетите за постъпка на ваш познат, която никога не сте очаквали от него. Азиатците са отгледани по по-различен начин – не че там няма лоши хора – има! Но... мисля си аз, че те не пътуват по този начин (couch surfing). Сега ще ви разкажа няколко случки с моите гости. Надявам се да не ви досадя и да са ви интересни. На живо разказвам по-добре, но това само някои от вас го знаят, а други, ако искат могат да го разберат.  Ще започна отначало, съвсем подред и  в няколко публикации.

 

Аз съвсем не съм от хората, които вярват в съдбата, случайността или предопределението и именно заради това не знам как да квалифицирам някои нещица, които се случваха досега с всеки от моите гости. Оставям това на вас...

 

Преди близо 3 години започнах да планирам първото си мечтано пътуване до Корея и много ми се искаше поне няколко нощувки да прекарам в някое семейство, за да видя как протича тяхното ежедневие.. просто, за да знам за себе си дали това, което виждам в сериалите  е напудрена художествена измислица или съвсем реално (не историите на героите разбира се ккккк ). Честно казано не си спомням как и кога бях подочула за „диванното  сърфиране“, но някъде в съзнанието ми се разхождаше идеята да се поинтересувам как става, да понатрупам рейтинг и опит като подслонявам някой, за да мога евентуаааално  по-лесно да намеря къде в Корея и аз да пренощувам за кратко. Докато се лутах в своите планове за пътуване, което е предвидено за след 3 години (голям плановик съм аз) една моя приятелка и колежка, в ранно утро около 5-6 октомври 2013 г.  се появи при мен и притеснено ми каза : „Знаеш ли, че едно момче, тайванче , ама много симпатично изглежда, та ... то ми писа в couchsurfing – пита мога ли да го подслоня. Аз не мога, знаеш, нямам място, иска ми се да си поговоря с него за Тайван, но ... може ли ти да го подслониш?“ . Аз: „Я го покажи!“ – след 10 минути пак аз: „Идва след 5 дни? Добре, кажи му да идва у нас“. Съвсем от нищото , Макс  (така се казва той) се появи с описанието :“ Ще ме познаете на автогарата лесно – червено яке, оранжева раница, азиатец - вероятно ще съм единственият такъв...и най-важното – мнооого  съм нисък хахаха “.  Изкарахме си чудесно 4 дни – през деня всеки по задачите си, вечер тук-таме  заедно или поотделно. Времето не стигна да си разкажем всичко, което искахме. Децата ми  (две момчета на 10 и 13 г. тогава) искаха да са постоянно с него... Времето отлетя и дойде мигът да се изпращаме ....  Мили думи, прегръдки , обещания  за вечна дружба и картички (получавам  по 3-4 годишно от него, а доста по-често си пишем по електронен път).... тръгваме ние към метрото, там Макс  има среща с негов приятел, който е спал при други хора. Срещаме се - аз, Макс ,  Джей  (или нещо подобно) и две други млади жени. Те: „Добър ден“, Аз:„Добър ден, приятно ми е да се запознаем! Аз съм Силвия! Явно сме на една вълна, нека се видим някой  ден и да споделим впечатления. Ако обичате да пътувате – това е моята визитка, аз работя в туристическа  агенция  еди-коя-си– просто звъннете.“ Те: „Наистина ли? Точно в  тази ли работиш? Ние сме ви клиенти, вие организирате командировките на нашите служители!“  Аз: „Така ли? От коя фирма сте?“ Те: „От фирма „***“, аз съм ВП “ – не можех да повярвам - аз говоря с това момиче всяка седмица по телефона или си разменяме имейли  относно плащания и счетоводни  документи ден през ден, а я видях на живо  покрай човек, който дойде от  9000 км ., за да ни срещне! .....

 

Това беше най-странната случка, която ще запомня от гостуването на Макс . Всичко друго – спомени, усещания, преживявания  - няма как да опиша с няколко думи, а и не искам....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Точно тези прекрасни вибрации и множество вълнения, зареждането с положителна енергия, общуването с някого толкова различен от теб, но когото усещаш толкова близък. Точно заради всичко това си струва.

 

Иначе и аз като теб, ако отида в чужда държава бих искала да видя нормалния живот, който се води в едно семейство, да усетя атмосферата, а не 10 дена да ме развеждат с туристическа група по музеи, храмове и все места където милиони хора са ходили просто защото са туристическа атракция. Някак усещам нещата спрямо хората, а не спрямо местата.

 

Моля те, не спирай да пишеш. Така ние ще разбираме кой ще ти гостува и ще помагаме с каквото можем. Така ще има взаимна връзка и постепенно ще се оформи мрежа от хора. 

 

Винаги ми е интересно да прочета за впечатленията от подобни срещи. Някак стоплят душата ми.

 

По снимките във фейсбук съдя, че сегашния ти гостенин никак не скучае, а покрай вас и аз се насладих на кътчета от нашата родина непознати за мен преди.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина се надявам, че разказите ми за моите гости ще ви накарат да приемете лека-полека идеята за срещи с приключенци от Азия, които да донесат по-близо до нас изтока, който ни тегли към себе си, но още е далечен за нас...затова продължавам  с историите - моят втори сърфхост:

 

Месец след гостуването на първия ми гост (Макс ), за моя огромна радост получих нещо, съвсем неочаквано – билет за Корея и отпуск, достатъчно дълъг, за да мога да направя мечтаното ми пътуване точно както си го представях... така, изневиделица моите планове щяха да се осъществят не след 3 години, а след  4 месеца. Нямаше време да натрупам челен опит и рейтинг за пред корейските „диванни  сърфисти “, така че направих резервации в къщи за гости в градовете, които исках да посетя и лека полека се отдадох на съставяне на програма за престоя си там и на опити за оползотворяване на всяка свободна минута за полезни неща, които да улеснят наваксването с несвършените задачи, които ще са се натрупали докато ме няма цял месец. Бях решила за себе си, че няма да приемам гости докато не се върна от Корея. Защо ли? Защото подобно гостуване изяжда свободното ми време, което беше малко, а аз лично исках, ако се виждам с азиатци в БГ , да мога да им отделя максимално време, защото важното за мен е да общувам с тях, а не само да им предоставя  безплатни баня и диван. Една съботна сутрин (8 февруари 2014 г), събудена рано-рано от биологичният ми часовник (макар и след гледане на корейски филми до след полунощ), кой знае по какво стечение на обстоятелствата, реших да прегледам партизанският си мейл  за писма .... и ХОП – запитване от потребител в couchsurfing – “Здравей Силвия, ние сме от Корея, минаваме през България за 2 нощувки/3 дни – може ли да ни подслониш?“. Гледам - писмото писано преди 2 дни - та те днес трябва  вече да са в БГ! През главата ми се стрелкат мисли: „Те децата са у нас, рано е и спят още. Пуберът  нещо не е на кеф, ако поканя непознати – може да има сърдити, ама не мога  да ги будя, за да ги питам „искате ли гости?“.... Хм, ама за корейци  иде реч...“ . Чета аз описанието на момчето  „Обичам хората по света и ще тръгна, за да се срещам с тях. Аз имам едно умение – да се усмихвам на света. Ако ме подслоните – добре, ако не – пак добре, аз просто ще се усмихна“. И ми се прииска да се усмихне... на мен.  Казах си: „Аз съм възрастната тук, аз решавам“ – трак и написах: „Идвайте! Откъде да ви взема?“. След няма минута те: „Ние сме в Студентски град, но сме трима...ще има ли място за нас?“ Аз:“Има разбира се!“ – така за няма 10 минути, без дори да знам какво ще ми поднесе живота, аз уредих среща с най-невероятните, усмихнати и позитивни хора, които съм срещала в живота си... След 5 часа отидох на уреченото място. Никога няма да забравя погледа, изражението и усмивката на Дженис   когато ме видя за първи път! Не само неговата, но и тази на Йонгльок  – момчето, чието самоописание  бях прочела. Кьонгхи  беше се поразболяла  в Турция по пътя за БГ, беше  спала цял ден и унила от температурата,  но миличко ми се поклони  и благодари, че ще ги приема в дома си.

 

Дженис е на 23 години, роден и отраснал в Казахстан, студент 3-та година в Деджон, говори перфектно английски и корейски, изглежда досущ като кореец, две глави по-висок от Йонгльок (27 г.), с който учат в един и същи университет и когото нарича „хьонг“.  Кьонгхи е крехка корейка, мила, усмихната, умна, пише дневник всеки ден (само, ако го видите – като изваден от сериал е – целият в картинки рисувани от нея, надписи с различни цветове химикалки, лепенчици )  чак да не повярваш, че и тя е на 23. Когато пристигнахме у нас ги питам : „2 момчета в една стая и момичето отделно или момче и момиче, а пък другото момче в друга стая?“ Кьонгхи скромно ми казва „Аз съм малко болна, та ако може да съм с приятеля ми заедно – ще ми е по-спокойно“

 

Минаха 2 часа от престоя им у дома – навсякъде цареше хаос -  възглавници и одеяла по пода, гонки между стаите, глъчка, усмивки, кикотене – чудна веселба – имахме чувството, че сме живели винаги заедно и те просто са се завърнали у дома, при нас. Синовете ми бяха във възторг от всички дивотии, които научаваха от гостите ни.  Имах чувството, че съм в сериал – бърборенето им ме залисваше и аз забравях какво правя в момента или накъде съм тръгнала. По някое време се чува от съседната стая : „Оппааааа, оттокеее, оттоке!?“, а Йонгльок ме побутва имитирайки я и тихо ми шепне „ Като принцеса е, честно! Откакто сме тръгнали е такава“.  Кьонгхи беше с температура и остра болка в ухото и няколко часа след като дойдоха у нас,  решихме, че ще е най-добре да я заведа в болница. Отидохме в болница с японско финансиране ;) и след 3 часа изследвания и размисли относно заплахата от ядрена атака при евентуална лекарска грешка (иди обяснявай на доктора от руски произход, че момичето не е от Северна Корея) си тръгнахме с диагноза, купчина лекарства и пожелания за крепко здраве, които..... не се изпълниха. Сагата с лекарите продължи 5 дни с посещения на нощни дежурства, груби лекари, надменни погледи и опити за финансова облага. Даже искаха да я приемат в болница (Първа градска), но когато Кьонгхи чу за това попита „Няма ли друга болница, по-модерна, тази тук е много странна“. Как да обясниш на лекарката, че това момиче идва от място, на което градските тоалетни са Самсунг и ти говорят, а тя иска да я вкара в здравно заведение, в което техниката, с която диагностицират е на 30 години? Момичето се разплака, искаше да звъни на майка си, но аз я убедих, че няма смисъл да я притеснява след като не може да й помогне и претегляйки „за“ и „против“  реших, че ако тя е мое дете няма да я вкарам в болница и си я прибрах в къщи. Първите 2 дни и 2 нощи тя спа почти през цялото време –ставаше само, за да отидем на промивки в болницата или да хапне, но състоянието й се подобри. Първоначалният им план беше да продължат с пътешествието към  Унгария (ако си спомням добре), но решиха, че 3 дни няма да са им достатъчни с нас и решиха да останат у дома до деня, в който трябва да отидат в Истанбул, за да тръгнат от там за Сеул. Нищо по-лесно – заведох ги в офиса ни, купиха си самолетните билети София-Истанбул и се отдадохме на разходки, лентяйстване и веселба. Помолих мой познат, с който учехме корейски да се позанимава с тях докато съм на работа (предвидливо помолих шефката ми да съм само до обяд в офиса, но скоро горчиво съжалих, че не си взех отпуска, за да съм с тях всяка възможна секунда) и той не можеше да повярва на какви невероятни хора сме попаднали.. само ми повтаряше „Човек, това не може да бъде, егати късмета? Само 5 дни ли могат да останат?“. Дженис се грижеше за Кьонгхи, пуска пералня, простира, слуша инструкциите й (макар, че тя не се е грижила за домакинство, за разлика от него), готви й, храни я и настоява за всяка хапка, за да е сигурен, че тя няма да загуби сили. Мислите, че е момче под чехъл? Не, просто наистина е много грижовен. Много! Още първата вечер, не знам защо и как (може би покрай децата ми, които само ме викаха с: „мамо, дай това, мамо, дай онова“) и тримата започнаха да ме наричат „Омма“ – и така до ден днешен. Не ми позволяваха да мия чинии или да нося торби, ако изпусна нещо или тропна по-силно, веднага гракваха в един глас “Оммааа, гуенчанайо?“. Йонгльок беше дошъл в офиса и докато ме чакаше да довърша нещо, за да си тръгна, с една ръка държеше моята, а с другата ме хранеше със солети, защото не бях имала време да ям от вечерята до 12 ч. на другия ден. Бях обещала на снаха ми да приготва за рождения й ден около 200 търкалца кимбап (суши) и момчетата ми казаха, че няма как при условие, че имам тях, аз да ги правя. Представете си кухнята ни: изпълнена с корейска музика за фон, пригласянето на Йонгльок (леле как пее това момче – ще ви се пръснат сърцата от вълнение, ако го чуете), навсякъде ориз, ким, яйца и т.н., смях – когато ми е тъжно просто гледам снимките и видеото от тези моменти и усмивката сама изниква на лицето ми, особено като слушам как възторжено Йонгльок казва на български „Аз съм лигльо!“. Има още много неща, които мога да ви разказвам за престоя им тук – за разходките ни, за разговорите ни, за това как се разбирахме от половин дума, за тайните, които си споделяхме, за усещането, че някои неща не ни се случват за първи път, за това, че имаме еднакви навици в ежедневието си, а сме живели на 8000 км. едни от други и сме родени в различни десетилетия, а даже и векове, отгледани в различни културни среди.

 

Не знам как да нарека десетте минути, в  които взех решение да кажа „да“ на тяхното „може ли да ни подслоните?“, как да определя стечението на обстоятелствата, че прочетох мейла си от тях макар и по-късно, но все пак няколко часа след като бяха пристигнали в БГ...

 

Щастлива съм, че ги познавам и се надявям някой ден и някои от вас да се запознаят с тях на живо. Да видят невероятните им усмивки, да чуят мелодичните им разговори. Това беше разказът ми за техният престой тук – дълъг, но всъщност крайно сбит преразказ на една съдбовна среща. Предстои да ви разкажа за моя престой в Деджон, моите срещи с тях там....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чета и се усмихвам. Мога да те слушам непрекъснато как ми разказваш за Корея, но ти признавам... умееш и да пишеш. Не ми се искаше да спираш, искам още разкази, може и книга да напишеш. Давам тази идея, защото ми се искаше да чета още и винаги, когато мога. Много се радвам, че имаш тези спомени, че радваш и нас с тях, да си представим и да си пожелаем и за нас така. И пак да повторя... искам още разкази.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приютявала съм на гости неколцина япончета, корейчета и сингапурчета през годините чрез CS, наистина е добра идея да се сберем тук феновете на Азия, за да ги стопанисваме пътешествениците в различните градове, евала за което :)

 

От моите гости само един младеж японец имаше по-задръстен, дето по цял ден си кибичеше на компа и чакаше хем храната, хем пиенето и разходките/веселбите наготово :28558: За сметка на това японецът преди него (Юске) беше супер пич. Беше дошъл заедно с една новозеландка от френски произход, която учеше в Париж, а той беше побачкал в Канада няколко месеца. Изненадах се, когато И ДВАМАТА заявиха, че се кефят колко е чисто в София :blink: Както и да е, бях му предложила на Юске да му бутна едно рамо за намиране на хост в Пловдив и Търново, но той се отличи с бесен виртуален чар и си намери сам домакини за отрицателно време :)

 

Ако ви зависнат азиатци за София поради някаква причина, смело ги препращайте към мен, в CS също съм kcekce;) Пък извън CS на лични ще е още по-добре, щото гледам да не се логвам там напоследък (иначе излизам в първите резултати в търсачката и ми идват по 7-8 рикуеста на ден :lol: ).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет на всички!

получих доста лични съобщения с питанки за Хьонгсок и тъй като тези дни ми е доста натоварено и ми е трудно да отговарям на всички поотделно - сега ще ви дам обобщени отговори.

Момъкът, който може би е пътувал и преди, но може би не - та, той така чудесно си е натъпкал програмата, че не си представям как, кого, колко и какво ще види.

на 23-ти- четвъртък (днес) е пристигнал в Истанбул и по някои данни ще отиде (днес) в Одрин

на 24-петък казал на момичето в Пловдив да го чака вечерта

на 25-ти заминава от Пловдив за Варна и

на 25-ти или 26 -ти от Варна отива във Велико Търново

на 27-ми или 28-ми - ще е в София

Колко време ще е в София никой още не знае.

Аз лично не си представям как ще успее с този график, който си е измислил, но на мен ми се струва безумен и предполагам ,че в един момент, като види, че в град не му се връзва повече от 2-3 часа, малко ще го разреди.

Така че мили съфорумци от Пловдив, които ме питахте "кога ще се събират "фенове" на Хьонгсок и кога ще го разхождате по главната, за да го видим как случайно минава" - това никой не знае (за съжаление и момичето, което ще го посрещне в Пловдив, разполага с минимална информация)

Соня, която му е спретнала Варна и Търново също няма инфо кога точно ще се случат при нея нещата, така че вероятността да го засечете в тези градове същи е минимална.

Така - за София - по план трябва да е тук 2 дни - първият - 27-ми, денят на пристигането му (все още не знам в колко ще дойде от ВТ) вероятно ще го посветим на разходки в София - ако това наистина е в понеделник и то преди 17 ч. - моооля ви някой да ми помогне като го посрещне на автогарата и го позабавлява до 17-18 ч. докато съм на работа (аз съм си взела отпуска в негова чест, но от 28-ми вторник). Ако той стои в София 2 нощи, то за едната вечер ми се иска да го заведа в един ресторант с интериор и програма, които много се харесаха на предишните ми гости (няма да споменавам име тук, но ресторантът се намира в проното на НДК) - ако някой от вас проявява инртерес да дойде и да се види с него там, моля да ми пише на лично, за да ви кажа кой е ресторантът и да прецените дали ви харесва (вклюително цените) и за да направя резервации,че там обикновено е пълно, особено с чужденци и групи.(само да вметна, че не знам дали той ще иска да отидем в този ресторант - може да има друга програма, която си е измислил и която не ми е споделил още, така че аз ви разказвам само проекта на посещението му) За втората вечер, ако има желаещи да му покажат как живеят и се забавляват младите хора на БГ - дайте знак! За вторият ден - вероятно 28-ми - имаме уговорка да го заведа в Рилски манастир, ако нещо се промени - то ще дам знак тук, за да не пиша на всеки поотделно.

 

Благодаря на всички ви за интереса към темата. Моля ви да драсвате по някоя дума по нея тук, а не само на лични съобщения до мен, за да я държим жива.

До скоро!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добра вечер!/Добър ден! - кой когато чете тези мои думи!

Хьонгсок бе приветстван на Българска земя - в Пловдив!

По последни данни ще е в София на 28-ми - точете погледите си за среща с него на 28-ми или 29-ти (на вечеря или разходка из дневна и/ или вечерна София). Ще дам актуална информация щом се сдобия с нея.

 

Анньонг ㅎ.ㅎ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тоз мушморок Хьонгсок /много трудно ми се получава името му/ ако знае каква програмка му е спретната за Варна и после за Велико Търново, ще му се стъжни просто. Но съм разочарована, още с пристигането почнаха някакви уговорки, колко бил той уморен миличкият. Как ще му е трудно да стигне от Пловдив до Варна. Аз цял месец репетирам с корейски манджи, български специалитети и организация на най-популярни национални дестинации, а той уморен. Не може, не става, ще се съобразява с програмата. Влудих цялата си фамилия с азиатските си пристъпи, а сега умора ми се сервира. Не става, не ги разрешаваме тез работи по земята българска. Идваш и даяниш, това е нашата философия. Почивки се полагат след 35 години, или по-късно в зависимост от напредъка на медицината.  Аре, ще се отчитам след изпълнение на програмата. Ако нещо се провали - осигурила съм адекватна медицинска помощ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотна си Сонче... Чак ми се прииска да попътувам с него при теб! Сигурно му се е понатрупала умора - вероятно спи по 5-6 часа само, а и часовата разлика е ужасна - денят и нощта са му наобратно! Ти ще го оправиш обаче! Чакам да ми го пратиш на 28-ми.

Файтиииинг!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...