Jump to content
Sign in to follow this  
inhmn

Водният свят на Цай Минглянг

Recommended Posts


01.jpg
Не видях нищо да сте писали за режиьора, което е голям пропуск. Отново става въпрос за един от най-големите имена на съвременното кино, при това не само в Азия ами в света изобщо. Надявам се да събудя нечие любопитство с тази тема. 
Действието във филмите на Цай Минг-лянг почти винаги се развива в Тайпей. Героите, обитаващи мегаполиса минават през ежедневни ритуали – като във филмите на Ханеке – и макар външно безразлични и апатични, вътре в себе си те тлеят от липсата на любов. Наблюдавайки тяхното циркулиране и безмълвно движение, зрителят започва да ги възприема като духове, които преминават през света без да оставят следа. Затова Цай много обича да ги ситуира в хотели, кафенета, ресторанти, кина – все социални топоси, където не може да се създаде минало. Анонимността е диагноза на модерния социум, която при Цай е изострена в името на художественото въздействие. Баща и син не се разпознават в „Реката”, Мей Лин не може да познае гласът или лицето на любовника от предишната вечер в „Да живее любовта”, героите от същия филм обитават незаконно един и същи апартамент без да се опитват да се срещнат, докато съдбата не ги сблъсква челно. Във всички филми на Цай, диалогът е сведен до минимум. Причината за това е, че героите на урбанотопията нямат какво да си кажат. Те вечерят заедно, пият кафе, возят се в коли, автобуси и асансьори, но емоционално остават непознати и безмълвни. Тук е мястото да кажем и за Водата като централен катализатор във всяка лента на режисьора. От една страна – водата е любов и затова героите са винаги жадни. Нейната мащабна липса е централна тема в „Дупката”, където целият Тайпей е на воден режим и в „Капризното облаче”, където цената на динята е паднала дотолкова, че вече е по-изгодно да се пие сок от диня, отколкото вода. В „Надлезът го няма”, главната героиня си поръчва вода в едно кафене, но сервитьорката и казва, че е свършила. Водата при Цай разкрива на героите тяхната истинска същност. В „Реката”, кръщенето в мръсния канал, отприщва физическите болки във врата на Кан-Шенг, които пък са отражение на неговата душевна рана. Отново там, бащата се опита да спре течът в апартамента и да надхитри водата, но на края, всичко завършва с катастрофа. Теч в апартаментите на двама съседи в „Дупката”  събира техните два свята. На края на филма, чаша с вода ще доведе до развръзката на лентата. Отделните филми на Цай са привидно безсюжетни. Самият тайванец е споделял, че е бил силно повлиян от нямото кино на Марнау, от въздействието на филмите без помощта на думи. Трябва да се отчете, че Цай определено е овладял до съвършенство този тип снимане. Също така, ако отделните ленти нямат строго дефиниран сюжет, който да ги движи към логичен завършек, то в един макро-план, всичко е свързано в една много сложна и логична система от герои, които търпят развитие, които стареят на екрана. Кино-семейството на Цай е представено от Лий Кан- Шенг – синът ; Миао Тиен – бащата и Лу Хсиао Линг – майката.

02.jpg

В първият филм на тайванеца – „Бунтовниците на неоновия бог” с оригинално заглавие “Teenage Nezha", където Nezha е божество, родило се в човешко семейство, което се опитало да убие баща си. Трюфо е най-любимият режисьор за тайванеца. Затова този филм са неговите лични 400 удара. Младите герои са заключени в един и същ ритъм, без да достигнат до причината за своите страдания. А дъждът над Тайпей ръми, ръми, ръми. Вместо бягащ към морето Лео, филмът завършва с върховна мизантропия, включваща фирма за слепи срещи, безплатен коктейл и звънящ телефон.

03.jpg

ната лента. Кан-Шенг  вече е пораснал, издържа се като продава урни и е издълбал още по-дълбока душевна дупка. Другият герой пък работи като амбулантен търговец и почасов дон жуан. По случайност, героят на Кан-Шенг  успява да открадне ключ от празен апартамент и вечерта отива в него с намерението да се самоубие. Опитът му е прекъснат от Чен, който е доведен в апартамента от брокерката Мей Лин (Куей-Мей Ян) за набързо. В следващите няколко дни героите ще обитават напълно анонимно един от друг жилището, а като се съберат, тишината ще е още по-тягостна.  Мей Лин е една от най-силните героини във филмите на Цай и в нея режисьорът е вложил най-много любов и състрадание. Работеща сама жена, прехвърлила трийсетте,  тя е с добър външен вид, за който се грижи, но все пак разговаря с мъжете само ако са клиенти и трябва да им продаде жилище. Въпреки това, тя иска нещо повече. За това подсказва прегрешението ú, превърнало се в ритуал, всяка сутрин да пресича платното за движение, въпреки надписа „Забранено” и предупреждението за глоба. Същият мотив ще бъде използван по-късно в „Надлезът го няма”, но за това по-нататък. След поредната вечер на безмълвен секс, Мей Лин отива да се разходи в парка, докато обектът на нейното влечение Чен продължава да спи в апартамента. Това обаче е по-скоро подобие на парк, защото няма дървета, а всичко наоколо е разорано. Пейзажът е почти апокалиптичен.  Мей Лин сяда на една скамейка и започва безутешно да плаче.  Този изблик на емоции е толкова неочакван, че зрителят в първия момент се сепва. Тя плаче ли, плаче, спира, пали цигара, пак започва да плаче и накрая Цай се смилява над нас и завършва филма. В едно интервю режисьорът твърди, че е имал намерение да заснеме оптимистичен финал, в който Мей Лин се връща в апартамента и гледа спящия любовник. После обаче отишъл да се разходи в горепосочения парк и му станало толкова гадно, че веднага променил сценария, за да ни стане гадно и на нас.

04.png


„Семейството” се завръща в „Реката” – възможно най-мрачният и депресиращ филм на Цай. В началото,  героят на Кан-Шенг е поканен от снимачен екип да се потопи в мръсен канал и да "изиграе" ролята на мъртвец, защото предвиденият за това манекен не излиза достатъчно "истински". След тази почти пародийна случка, Кан-Шенг получава болки във врата, които се задълбочават и стават нетърпими с развитието на лентата. Баща му и майка му се опитват да му помогнат, но тази помощ не е продиктувана от родителска обич, а по-скоро от чувство за обществен дълг, който се превръща във фикс-идея. Самият факт, че тези хора са му родители, зрителят научава едва ли не случайно, а най-бащинският акт, на който е способен Миао Тиен е да държи главата на сина си, за да може той да управлява мотоциклет. Върховно скандален за псевдопуританите е моментът на анонимен инцест между баща и син, които не могат да се разпознаят в обществената гей-сауна, въпреки че спят в едно легло вечер в хотелската стая. По принцип сексът във филма и в цялото творчество на Цай копира празния физически контакт и по-скоро е нещо мъчително, отколкото отдушник на болката.

 

05.jpg


Може би заради критиката от твърде мрачния финал на „Реката”, Цай завършва следващият си филм „Дупката” с мело-оптимистичен завършек, който е тотална пародия и е в пълен контраст с останалия филм. В края на второто хилядолетие, жителите на Тайпей за заразяват от епидемия, която ги кара да се мислят за хлебарки и да се крият в мрачни дупки.  Музата на Цай – Кан-Шенг обитава един от двата апартамента в голяма и празна жилищна сграда. В другия се помещава млада жена. Двамата не се познават и нямат желание да се запознаят, макар че това изглежда логично. Теч в апартамента на единия довежда до пробиване на дупка между двете жилища.  Въпреки топлата връзка между световете им, двамата герои продължават да живеят всеки за себе си и се опитват, по всевъзможен начин, да запушат дупката и да останат сами.  Това е първият филм на Цай, който ще въведе музикалната пауза – нещо, което ще стане запазена марка на режисьора. Това са музикални изпълнения с участие на героите, които са в контрапункт с баналната реалност. Те са проекция на техните копнежите, които биват разбити от реалността.

 

06.jpg


     В  „Колко е часът там?”, главната героиня бяга от Тайпей в Париж, с надеждата, че градът е виновен за състоянието на нещата. Мисъл, която може да се извлече от предишните филми на Цай и с която навярно той се подиграва. На тръгване си купува часовник от Кан-Шенг, който се влюбва от пръв поглед в нея. Тъй като тя заминава, а той така или иначе не прави опит да я спре, Кан-Шенг започва да синхронизира стрелките на всички часовници по парижко време, опитвайки се да се приближи до момичето. Другият ритуал, който извършва е да гледа постоянно „400-те удара”. Съвсем в началото на филма пък умира кино-бащата Миао Тиен . Умира, докато чака сина в кухнята и пуши цигара. Самата смърт не е показана.  В следващият кадър, закъснелият син връща жеста на обич към баща си от „Реката” и говори на урната с праха му, предупреждавайки го, че навлизат в тунел и той трябва да ги настигне в другия край и да не се загуби.  За три филма, това са първите реплики на Син към Отец, а иронията е очевидна. Лу Хсиао Линг – майката -  също изведнъж осъзнава липсата на мъжа си, когото не е забелязвала приживе. Тя започва да се грижи за комфорта на неговия дух, който счита, че я посещава вечер. Избягалата в Париж Чен Шианг-чиу също не намира нищо ново, освен Жан-Пиер Лео – героят на „400 удара” на пейка в гробищата. Иронията е и тук– в градът на любовта, тя не успява да намери любов. Няма вода и значение колко е часът там. Затова на финала героите – синът, майката и изгнаницата – отново ще потърсят спасение в секса, за да се събудят излъгани и засрамени. Последната сцена реабилитира и за пръв път в творчеството на тайванеца поражда чувство на топлота и надежда… с известна уловка, разбира се.

 

07.jpg

„Надлезът го няма” е късометражен филм, мост между „Колко е часът там?”  и „Капризното облаче”. Филмът открива с главната героиня, която стои на улицата и хипнотизирано наблюдава рекламите, излъчвани на огромен уличен екран. Във времена, когато една от основните цели на комерсиалното кино е да рекламира държави, градове и отделни марки, Цай  най-демонстративно върви в обратна посока. Ако гледа филмите му, зрителят остава с впечатление, че Тайпей е най-самотното място на земята и единствената причина, заради която би отишъл там е, за да се увери в това с очите си.  След като се освобождава от хипнозата, Чен Шианг-чиу тръгва да пресича платното за движение, подобно на Мей Лин в „Да живее любовта”. Тя бива спряна и санкционирана от полицай. Във вселената на Цай, движението е зададено от навика, машините или законите. Ескалаторът, асансьорът, виенското колело, общественият транспорт - това са изкуствени тела, които оказват движение, на които човек се качва, за да се остави да бъде воден. Свободното предвижване не се разрешава. То трябва да бъде ограничено или включено в поток с останалите хора. Малките прегрешения на Мей Лин в „Да живее любовта” имаха за цел, да я обозначат като човек и финалът представи безспорното доказателство за това. Тук Чен пресича неправилно, за което бива глобена, а впоследствие губи и личността си чрез загубата на личната карта. Другият герой на „Надлеза” е Кан-Шенг (изненада), който се снима в порнофилм. Това е неговото амплоа и за следващия пълнометражен филм на Цай – „Капризното облаче” – възможно най-неблагоприличната творба на тайванеца.  Филм за дините, чиято цена е паднала до толкова, че излиза по-евтино да се пие сок от диня, отколкото вода.  Лепкавият сок на динята винаги е бил опозиция на водата. Кан-Шенг целува диня в „Да живее любовта”, докато крее в празния апартамент. Баща и син ядат диня в „Реката” като предвестие на това, което ще се случи между двамата. В „Капризното облаче”, приятелката на Кан-Шенг не престава да му предлага диня, докато той търси от нея вода. Тя не подозира за неговата професия. В една от музикалните паузи, техните роли са разменени и Кан-Шенг е жената, която бива преследвана от мъжа. Друга космическа ирония е, че една от екранните партньорки на Кан-Шенг в порнофилмите е  Лу Хсиао Линг, актрисата, която в останалите филми играе негова майка, а Куей-Мей Ян (Мей Лин от „Да живее любовта”) е момичето, което снимачният екип намира припаднало (или мъртво – така и не става ясно), но все пак решава, че трябва да заснеме предвидената порно-сцена. Докато Кан-Шенг клати безжизненото тяло, придържано от режисьора, а операторът снима близки кадри, Чен Шианг-чиу влиза в стаята и първо е стъписана от гледката, но въпреки това не излиза, а продължава да наблюдава. В сюблимния момент, Кан-Шенг се засилва към Чен Шианг-чиу и буквално го напъхва до топките. Цай сменя кадъра от потните задни части на Кан-Шенг на лицето на героинята, обляно от сълзи - от радост или от агония... не става ясно – важното е, че жадната за диня публика си го получава. „Буги нощи” на десета или на петнайсета степен. След което започва песничката за „Капризното облаче”.

08.jpg

По незнайни причини, Лувърът наема Цай, давайки му бюджет и творческа свобода, за да заснеме филм, който по някакъв начин да засяга музея. Така се появява „Лице”, в който подпомогнат от реномето на Лувърa, Цай успява да включи в актьорския състав Летисия Каста, Фани Ардан и Жан-Пиер Лео, които обаче все пак остават второстепенни актьори, подпомагащи Кан-Шенг и Лу Хсиао Линг. Резултатът – актьорите и лицата им са превърнати в шедьоври, а на истинските шедьоври е отделен мимолетен поглед. Вместо лъскави зали и образци на изкуството са представени задните стаички и сервизни помещения на музея. И това след три години подробно изучаване на картините, от страна на Цай. Кан-Шенг е тайвански режисьор, на който е даден бюджет, за да заснеме „Саломе” с участието на Звездата (в ролята Летисия Каста). Лео е Ирод, а Ардан – Иродиада. Но всичко е толкова комплексно, че е невъзможно да бъде назовано и опростено. За Цай е най-важно да отдаде почит на учителя си Трюфо като заснеме, вместо него, лицето на остарелия Жан-Пиер Лео, така както един ден ще заснеме остарялото или дори мъртво лице на Кан-Шенг. С което ще завърши своята мисия на земята и ще може да се върне към оригиналното си състояние на воден дух.

09.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...