Lookism (2014)

[voileta]

Космите под мишницата на лакирания-толкова реалистични за стандартите в Корея и все пак ми дойде толкова неочаквано да ги видя в туун. Този автор, за пореден път му свалям шапка за достоверността, която влага в супер дребните неща. В момента, в който зърнах това, успях предвидливо да си поема дълбоко въздух и после се хилих като откачена за повече от минута. Обичам го този туун 

 

*До чап 239*

 

Кога най-сетне ще мина на втора страница? Някак засрамващо е всеки път да гледам стотина мои мнения, докато стигна до мястото, където да постна пак мое мнение 

ПП. А, минала съм на втора страница О.О Йееее!

 

Допълнение 1: Нищо ново. В този чап пак си поплаках. Ей-така, за да не губя тренинг  Порязаните пръсти на Сали. Уорън, който е с разбито сърце, но по никакъв начин не го показва. Вместо това е огромна подкрепа на Сали, въпреки че тя не обича него. И накрая Елай, който защитава Уорън. Странно садо-мазо се вихри тук. Чак мен ме боли сърцето за тия там, ех. И отново кеч-мания. Чак ми идва в повече вече 

 

*До чап 241*

 

Допълнение 2: Напоследък не виждам достатъчно развитие, за да пиша коментари. В 245-ти чап обаче, ми направи впечатление с грешка в панелите. Когато чичката тупа тримата от Хостела те са облечени в тъмни дрехи. След това обаче Уорън се оказва с бяла блуза, същия цвят като на чичака. Авторът се е пообъркал, хехе. Няма нужда да споменавам що за психопат има като родител Хедър. Отделно пък що за чудо е Оли. Ако ми падне, ще го накарам цял ден да стои на коляно върху царевични зрънца и пак ще му е малко на проклетото говедо. Бясна съм. Ето такива идиоти съсипват десетки невинни животи. Относно бременността-очакваше се. Това, което ме притеснява е, че Хедър не се вижда никъде в бъдещите епизоди, а Елай е самотен баща. Не ми се ще да разбера, че е умряла или се е самоубила т.т

 

*До чап 245*

 

Допълнение 3: Изкърти ме тази арка. Изкърти! То не беше рев, не беше чудо. Не мога да се сдържа да не псувам. Обикалям тук и от пет минути псувам и се горещя. Място не мога да си намеря и това е. Познавам шаблоните и се молех да не позная с този. Молех се никой да не

Off Topic

умира.

Сега единственото дето ми се ще, е да хвана Оли и да му изскубя...   ...един по един с пинсета. Изтрих голяма част от мнението си в опит да се цензурирам, че иначе щях да си изпрося бан сигурно. И аз се чудя, какво стана с част от героите. Много претупано ми се видя. Обяснения никакви. Но пък Лоугън и увлечението му по Вин, ми напълни душата. Хахаха, така съм се смяла като взе да се черви. А като му се изпречи Сали, помислих че тя ще му стане новата тръпка. Влюбчив младеж ще да излезе Лоугън. Хванеш му ръката, усмихнеш му се, набиеш го. Достатъчен е един жест на всимание и той е твой. Дашен и прекрасен  Мега ме дразни на моменти, ма си ми е някак свиден. Има си чар и когато защитава защитава това, което за себе си смята за ценно. Продължавам да се оглеждам коя ще е половинката му. Честно казано мацката харесваща Васко би била идеална за него. Ще му тупа праха и на ставане, и на лягане 

 

*До чап 247*

 

 

[voileta]

Отдавна не си бях попълвала мнението, защото от толкова бой в чаповете не виждах причина какво толкова да коментирам. Винаги ще има някой по-силен в боя, някой който ще те изненада и някой който ще има повече доза късмет от теб. Боят не води до никъде, ако е започнат толкова отдавна, че враждуващите вече не помнят за какво се борят, а той се е изродил в нещо друго. И така арката свърши. Надявах се новата да не съдържа толкова бой. Засега съм на изчакване, но имам смътното усещане, че ще е бой 90 процента, история 10. Тази картинка леко започна да ми дотяга. Ако исках да гледам само бой, щях да си пусна ММА, а не да се опитвам да чета туун. Държа да отбележа, че това все още е най-добрият туун, който съм чела и единственият, който ме е разплаквал. Съдържа най-долното човешко в себе си и онова Човешкото с главно Ч 

 

Сега конкретно за чапа, който ще коментирам. Не е тайна, че имам двама любимци в този туун. Джей е един от тях. За съжаление се появява твърде рядко. За сметка на това е всичко, което обожавам. Особен, мълчалив, потаен, прекрасен като човек. Преди време отбелязах името Иван за един от епизодичните герои. Оказаха се двама брятя със славянски корени. Приех, че оглед на различните бойни изкуства, които използва авторът е нормално да е запознат с подобни факти от обща култура. Когато обаче видях в тууна изписана на чиста кирилица думата СИСТЕМА, бях загубила цялата си граматика. Още повече разбирайки за какво точно е трениран Джей. Същият този Джей дето си колекционира купони с лика на Даниел и има фобия от кучета, а осинови 4  И като отвори куфарчето дето го разнася от няколко сезона и направо с глас се хилих 

 

 

Липсва ми и Лоугън и неговите размишления относно любовта, боя и японските отакута. Или прокрадващата мисъл кога за последно е държал ръката на Вин 

 

*До чап 253*

 

Допълнение 1: Хаха, не мисля, че е добра идея да хващаш Йохан за задни*а колкото и извивките му да са апетитни. Дори и облечен като жена, на токчета и с къса пола, той е способен да те срита много качествено  Наистина не очаквах, че ще се дегизира така, но пък толкова му отива о.о Другото, което ми харесва е как го представиха в една по-различна светлина-наивен като малко дете, което тепърва се учи да общува. До голяма степен той се е учил сам как да оцелява и изглеждаше много подготвен в предишните арки. Сега обаче дават светлина върху тази му нова страна, където прави какво ли не, за да получи точната сума пари, която му трябва изпълнявайки чужди напътствия. С Джейс ще си допаднат, защото Йохан е много подобен като характер с Васко. А Васко и Йохан заедно ще са епична картинка. Страничната история на Васко ме изпълва направо  

 

*До чап 259*

 

Допълнение 2: Уаа, пищях като малко момиченце, когато Йохан отказа марлята за раната си. Това беше чиста реакция на човек, който отдавна е отвикнал някой да направи жест към него и първоначалната му реакция е шок и груб отказ, но всъщност жестът така силно го разтърси, че чак се разчувствах. Джейс си дойде на думата казвайки, че с Васко е забавно и Йохан се усмихна. Тука вече мога да се валям по пода от удоволствие. Как поддава гадинката му с гадинка  Хаха, Джейс си призна, че следи Васко с приложение за двойки и започна да разказва какво е да имаш приятел като него. Сега Йохан ще даде привидна негативна реакция и ще завиди. Уаа, много е сладък. Дотолкова завидя на Васко, че даже го и каза на Джейс в прав текст. Накрая Джейс започна да го върти на малкия си пръст, защото отлично познава типажа на Йохан, хохо. Аз чета с голямо удоволствие, но не самата арка дето с този Хостел тотално ги загубих за какво се борят. По-скоро следя отношенията на героите, но към момента те са на час по лъжичка.

 

*До чап 260*

 

Допълнение 3: Сякаш не ме мъчиха достатъчно с предишната арка за Джихо, ами сега пак. Направо съм разочарована. Има толкова други герои, които чакат да бъдат доразвити. На Джихо беше отделена цяла дълга арка в затвора. Преди това също го развиха стабилно. Стана ми досаден с това че е привилегирован откъм екранно време. Толкова насилие преживя в затвора, че мозъкът му е прегорял и е такъв психар, че външно изглежда като доброто, усмихнато и мило дете. Но всички много добре помним как щеше да убие двама човека, защото мислеше, че така е правилно. И изобщо не правеше разлика между приятел и враг. И какво се опитва да ми каже авторът: че ще ме ядосва 40 чапа с този зелен терапевт, който вярва, че с една рисунка може да вникне в мислите на едно дете живяло половината си живот като престъпник? Мисленето на човека се формира първите седем години. Дори не мога да определя социопат ли е или психопат. Когато си роден по този начин, има ли нужда от обяснение, защо някой харесва повече тъмната страна? Понякога подлежи на лечение. Във всеки случай не и от наивен, млад терапевт. Джихо вече доказа, че е лидер в последното си сбиване. Направо не ми се мисли какво ще се случи сега. Авторът само спомена темата за сексуалното насилие вероятно заради цензурата, но при положение, че Дариус е сексуален престъпник, дори и човек без въображение, ще може да си представи. Направо обмислям да си спестя тази арка или да чета през пръсти. Насилието ми идва в повече, признавам си.

 

*До чап 264*

 

 

[voileta]

Отново се заформя чудовищна арка. Реалистично чудовищна. Когато започнах да чета този туун не предполагах точно колко авторът ще дълбае в сърцето ми. Вече отдавна си играе с ума и нервите ми, но сегашната тематика ме изправи на нокти. Да си играеш с психиката на дете е непростимо. Да отнемеш детството му, да го продадеш като парче месо, да го оставиш без семейство. Не искам да обсъждам колко точно потресена съм от историята. Това което ме жегва повече е, че всъщност съм чела за подобни нелегални осиновявания, но някак докато не попаднах на (този) конкретен случай, не можех да го приема лично и за мен бе част от някаква глуха статистика. Сега обаче удря здраво, макар и да е просто рисуван герой, защото знаеш, че се случва и го чувстваш върху себе си. С кожата си, в мислите ти. Можеш да усетиш емоциите на това дете и можеш да видиш последствията. За пореден път се убеждавам, защо продължавам да искам да чета този туун. Защото не скрива грозотата на живота зад фина дантелена превръзка.

*До чап 266*

 

Дори и в безсъзнание тялото е способно да продължи на база инстинкти заложени в него? Звучи ми и нереално, и истинно. Например, че мускулите на боеца може да са толкова стегнати, че той да държи хватката дори и когато е в безсъзнание. Някак мога да повярвам на това. Както например, когато спим, знаем че сме на ръба на леглото и не падаме. Боят както напоследък е представен ми идва като заемащ 100 процента от сюжета, което не ме кефи, но ме радва, че все още авторът успява да надгради. С това ми задържа интереса

 

*До чап 273*

[asha]

на руски  / до 216 чап/

[voileta]

Да си родител не е професия, която можеш да изучиш. Не може да следваш някого другиго и всичко да е общовалидно. Трябва да изградиш човешко същество на база идеали и да избегнеш допуснатите от теб самия грешки и то в свят, който далеч не е благосклонен. Отдавна не харесвам, че боят заема 99 процента от тууна. За мен това е напълно ненужно. Не ме кара да чувствам нищо, освен раздразнение. Не мога да не оценя обаче различните бойни изкуства или обясненията за силата и слабостите на героите. Например, че Ели използва оръжие, за да контролира животинската си енергия. Малко набързо ми дойде и осъзнаването на Оли в последните няколко секунди преди края. Не че и мен като с чук не ме удрят най-големите прозрения по средата на нищото, но когато четеш ти трябва време и да ти развият момента, за да можеш да попиеш добре дълбочината. Изводът от тази арка пак беше реалистичен и добре изразен. Показаха как, ако родителите ти дадат прекалена свобода и те изоставят, ще се превърнеш в звяр без ограничения. А ако контролират всеки аспект от живота ти - в изпълнен с насилие социопат лишен да чувства нормално. Авторът ни показа двете крайности и направи стабилен паралел между тях. Показа и какво би се случило с хората, които тези два индивида биха срещнали по пътя си. И двамата биха ги наранили /както стана с Хедър и не биха съумели да опазят този на когото държат, затова и двамата решиха да си тръгнат/.  Все още не вярвам, че Хедър е мъртва. И на двамата им трябва семейство именно, за да се научат как да живеят в група. Да могат да защитават, но и да има на кого да се опрат, когато имат нужда. Ето това е и причината да продължавам да чета този туун. Нима животът не е 99 процента кръв, пот и сълзи и един процент безумно щастие, което те кара да забравиш всичко друго, защото блести по-ярко от комета 

*До чап 282*

Преди да пуснат новата арка, може би ще има дооточнения. Интересно ми е да видя

 

***

 

Допълнение 1: ''На света не му пука, че плачеш. Ако искаш да оцелееш, промени нагласата си.'' - Самюел. 

 

*До чап 307*

 

Допълнение 2: Не мислех, че има по-мислещ извън кутията от Васко, но Джейк Ким му е достойна конкуренция. А мисълта, че двамата са заедно в тези няколко чапа прави забавата върховна. Горкият Даниел отслабва трудно. От колко време е на диета и тренировки, а не е мръднал изобщо. Ще му спукат гьона от зор 

 

*До чап 322*

 

Допълнение 3: Джихо се завърна. Честно, хич не ми се щеше да го виждам отново. Този пич беше с най-дългата и отвратителна арка. Абсолютен психар е и не мисля, че изобщо има връщане за него обратно. Като герой е изграден до най-малка подробност. Пласт по пласт, показвайки как принудата, отчаянието и липсата на избор водят един тормозен до крайни предели ученик до това в името на оцеляването си да се превърне в чисто зло, насилник и ненормалник. Авторът показва деградацията му, отделя му толкова внимание, че този второстепенен персонаж е напът да измести главния по времетраене. Но и разбирам защо го прави. Иска да натърти на факта до какво води тормозът. Насилието поражда само още насилие. Персонажът дразни, та дрънка. Отвратително същество. Аз съм широкостроен човек и вярвам, че хората заслужават втори шанс. В този случай обаче, съм на мнение, че просто има нещо бъгнато и не подлежи на поправка. Мозъкът му е коруптнат и винаги ще се опитва да унищожи това, което сметне за заплаха. Като за целта ще използва манипулация и насилие. За пред обществото ще се представя като агънце, а на закрито като вълк. Никой не може да ме разубеди. Толкова силно лъха от него, че ме побиват тръпки. Чувството ми за самосъхранение се обажда да седя дачеч от него, а аз дори не съм герой от тууна

 

*До чап 354*

Редактирано 27 Септември, 2021 от voileta

[voileta]

Все се чудя, защо продължавам да чета този туун. Сюжетът отдавна отиде в друга посока. Най-любимите ми герои се изгубиха за по 50 чапа. Главният герой я се вясне в настояща арка, я не. Истината е, че начинът, по който авторът списва е реалистичен. Често разглежда събития и емоции, които са близки до действителността. А другата чаровна нотка е, че смесва всичко с абсурдни случки, арт на героите, реплики. Също добавя и толкова странните им привички и облекло, че се оказваш на пода от смях или изумление. В настоящия момент по-голяма сила би имало, ако Васко не бе казал нищо. Също ме радва, че продължават да използват приложението за двойки. Бромансът им е непобедим, хе хе. Дариус изтъпанчен в това дамско бельо направо щеше да ме задави от хил. Ексцентричен до мозъка на костите си. Даниел седящ в скута му по време на интервюто, го гледах сякаш е извънземно. А Зак-това момче кърти. Как непрестанно се мотивира, за да еволюира. Веднъж паднал не значи нищо, щом можеш пак да се изправиш и да продължиш напред. Харесва ми, как постоянно изтъкват, че няма талант и умения, но упорството, желанието и стратегията-също печелят боя. Кой казва, че по-силен те прави единствено силата. Зачудих се и къде изчезнаха всички жени от този туун. Върнете ги за цвят, автор-ним. Не че гигантическите им гръдни обиколки ми липсват особено, но толкова мъжко и в харем тууните не съм виждала. Тестостерон, кръв и тупалки. И голямата симпатия на автора към Русия. 

 

*До чап 363*

 

Мнението ми ще бъде дописвано, живот и здраве. 

 

 

Редактирано 2 Декември, 2021 от voileta