Jump to content

Our Happy Time /Maundy Thursday (2006)


Recommended Posts

spacer.png

OUR HAPPY TIME

Държава: Южна Корея
Година: 2006
Жанр: Драма, Романтичен
Времетраене: 123 мин.
Режисьор: Сонг Хе Сонг


Участват:

Канг Донг Уон

И На Йонг

Юн Йо Чонг

и др.

Двама млади хора на ръба на емоциите си се срещат. Той е сирак, живял на улицата и въвлечен в убийство, за което сега е осъден на смърт. Тя мрази семейството си и неуморно се опитва да се самоубие. Първата им среща е взрив на нерви, но колкото повече време прекарват заедно, толкова повече разбират, че са спасение един за друг. Краят на щастливите им мигове идва бързо, но времето, което прекарват заедно, дава смисъл на живота им.

Сценарият е написан по романа на авторката на корейски бестселъри Кон Джи Йон.

 

 

Български субтитри: :click:

С български субтитри: :click: :click:

С руски субтитри + OST: :click:

С английски субтитри: :click: 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста тъжен филм се получи. Това е от тези корейски драми, които демонстрират, че въпреки липсата на някаква сериозна любовна история, може да стане качествен филм. Препоръчвам ви го, филмът е много хубав. Става въпрос за човек осъден на смърт и жена, която идва да го посещава. Напомня малко на Breath (Ким Ки Док) от описанието, но е съвсем различен, като усещане и атмосфера. Засягат се най-различни теми за живота и смъртта. Изненада ме това, че в Корея все още има смъртно наказание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, което най-много ми харесва във филма е, че

бяха показали пазачите като много човечни и грижовни. Обикновено в киното все ги показват като някакви изверги (изключение разбира се е "Зеленият път").

 

Много ми допадна въпреки, че си беше доста тежичък за гледане.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Реших да пиша коментар сега, макар и да изгледах филма преди няколко дни, защото емоцията от въздействието му беше твърде силна в първия момента, за да успея да я опиша. Великолепен филм! И На Йонг бях гледала преди в Dream на Ким Ки Дук и сега, както и тогава, ме впечатли с играта си, а Канг Донг Уон беше повече от убедителен в ролята на осъдения. Това е наистина една много красива и жестока история, която успя да ме развълнува дълбоко...

 

П.П Демоне, тук използвах кърпички, защото такъв рев..................

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много силен филм, един добър урок по човещина. Само майчицата на главната героиня ми действаше на нервите, ама тя именно за това беше предвидена. Една от най-силните реплики във филма наистина ме разтърси:

 

 

"По-лесно ми беше да се самоубия, отколкото да ти простя!". Аз на нейно място сигурно бих умряла, без да простя... А прошката освобождава... Всичко във филма се правеше с цената на живота и ЗА живота. Осъзнаването на "смъртника", че му се живее, също беше някакъв вид "хепи енд" - къде по-хубаво е да живееш 7 дни с радост, отколкото да живееш 3 години с единственото желание да умреш.

 

 

Канг Донг Уон допреди седмица го бях гледала само в Haunters, ама сега наваксвам :) Изключителен актьор с доста еклектично портфолио, от което изскачат крайно интересни картини :)

 

EDIT: Една потребителка на РуТракера беше написала, че не могла да възприеме насериозно филма, защото преди това е чела японската манга по книгата (Watashitachi no Shiawase na Jikan). Затова ми стана любопитно и изчетох мангата:) Приказките за нея - в спойлера;)

 

 

 

Има известни разлики с филма, които може би не са съществени за посланието. Не знам кое е по-близко до оригиналния роман - филмът или мангата. И двете адаптации са много силни и въздействащи. За мангичката мога да отбележа, че е нарисувана в уникален стил, леко шаржово, с издължени и някак символично "пречупени" човешки фигури. Но ако мангата следва по-плътно сюжета от книгата - не разбирам защо във филма е било необходимо да се "поразчистят" някои неприятни моменти. Може би са пестили екранно време? :dunno:

 

Във филма сляпото братче на героя умира от някаква настинка на невръстна възраст. В мангата момчето е вече на доста зряла възраст, когато решава да се хвърли на пътя пред колите и да се самоубие. Защото го смазва чувството за вина пред батко му, който проституира, за да ги издържа. Проституирането на батко също не беше отразено във филма.

 

Още една разлика - във филма главният герой е осъден за убийството на една дърта разгонена фльорца, дъщеря й и чистачката им, като единствената, която наистина е убил той, е чистачката. При това се е забъркал в престъплението, търсейки пари за лечение на извънматочната бременност на приятелката си. В мангата главният герой е осъден за това, че е бутнал (без да иска) майка с дете пред влака в метрото и е убил още един човек вече умишлено. Има и предистория - нашият лиричен герой си прибрал под крилото едно малко момченце сираче, което видимо заема в сърцето му мястото на загиналия му брат. Но това дете бива убито от един човек, с когото батенцето е имал вземане-даване в своето тъмно хулиганско минало. Това е човека, когото убива. Няма никакви приятелки с извънматочна бременност, нито мушка с нож някакви невинни свидетелки:) Но се чувства толкова виновен за смъртта на майката и детето, които е бутнал в амока си, че е правил вече 3-4 опита за самоубийство в затвора.

 

Не мога да кажа кой от двата сценария е "по-сполучлив", но имаше едно нещо във филма, което наистина ми е АДСКИ трудно да го повярвам - посещението от майката на убитата чистачка и това, че галеше по главичката убиеца на дъщеря си... Абсурд! ПЪЛЕН абсурд! НЯМА майка на този свят, която да съчувства на убиеца на детето си! Разбирам да я беше блъснал случайно с колата, но той я беше наръгал с нож, мамка му! Ако изобщо има толкова благи майки-християнки на планетата, сто на сто са освидетелствани в някой психодиспансер... Тук религиозността излиза дори отвъд рамките на нездравия разум.

 

В мангата ролята на "прощаващата майчица" беше отредена на лелята монахиня. Тя навремето проклинала жестоко човека, станал неволно причина за смъртта на детето й. Но после укорявала себе си, че "убиецът" се самоубил от чувство за вина. И затова решила да стане монахиня и да изкупи греха си, давайки душевен мир на осъдените на смърт престъпници. Тази постановка определено ми се вижда по-разбираема, освен това обяснява и постъпките на леля Моника.

 

Още една разлика - главната героиня във филма беше изнасилена от свой братовчед. В мангата беше изнасилена от учителя си по пиано. Имаше и друг неприятен момент - старата й майчица продължаваше да се вижда на по чайче с въпросния учител. Във филма "мама" беше казала "Няма да говориш лошо за роднините си!", докато в мангата каза "Мълчи си, никой няма да ти повярва". Във филма мацката изпитваше силно желание да се самоубие. В мангата (освен опитите за самоубийство) тя всъщност искаше да убие майка си и дори се опита веднъж. Затова каза на осъдения на смърт "Не мога да разбера защо ти, който се разкайваш жестоко за извършените от теб убийства, си в затвора и очакваш екзекуция, докато аз, която едвам се сдържам да не убия човек, съм на свобода".

 

Не смея да кажа силна дума, защото филмът несъмнено е хубав, но мангата може би е малко по-истинска...

 

 

 

Мангата е само 8 чаптъра и се чете за същото време, за което бихте изгледали филма. Ако ви е трогнала наистина историята, обърнете внимание и на мангата, заслужава си;) Бих прочела и романа, който обаче е преведен само на английски, а английските издания по правило се намират по-трудно пиратската... Но ще се намери;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Айде честито, вече и с български субтитри ;) Свалят се ОТТУК, кой където си иска, там да ги разпространява ;) Пък ако някой посъчувства на недоспалите ми очи, само ще се радвам :896767:

 

Субсите са за ТОЗИ рилийз. Като гледам в началната тема линковете са отекли, така че рутракерът пак ще спасява положението:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Yamashita, забрави удоволствието, приготви си носни кърпички :28558:

 

За качването - няма лошо, филмът е хубав, така че най-разумната стратегия е "кой където свари, там да го стовари" ;) Метнах субтитрите и в subs.sab.bz за всеки случай, ако докс нещо се бъгне.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разбрах аз за кърпичките  :cry: уж се подготвих психически, нооо

сцената, когато искаше да събуди мъртвото си братче ме потресе тотално и се разревах

В началото на филма неволно търсех аналогия с Breath на Ким Ки Дук и японския Акунин, но после спрях да го правя и се наслаждавах на филма. Не правете моята грешка филма е уникален.

първото нещо, което ме спечели беше закачката на сценариста, че  двамата несъзнателно мразеха сутрините, за да дойде времето, когато живеят за четвъртъците и искат да се видят, макар и  за малко и да споделят това, което мислят и чувстват и така до последния ден  и последното  Обичам те, което ми скъса сърцето :cry: ...защото, когато обичаш всичко има значение и смисъл, и последната секунда и последния дъх.  

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За сутрините:

 

 

то май за хората, жадуващи да се самоубият, е типично да мразят сутринта - поради простата причина, че не искат изобщо да се събуждат... Всеки нов ден, всяко едно осъзнаване след съня, че си още жив, е мъчително. Затова смятам, че краят все пак беше донякъде "хепи". И двамата се научиха да очакват утрешния ден с желание за НЕЩО и намериха сили да оставят терзанията си в миналото и да простят. Девойката прости на майка си, а смъртникът - на самия себе си...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дълбоко съм трогната от лентата и най-вече от изпълненията на главните артисти, които са мои големи любимци. 

Пазех си този филм, понеже знам, че напоследък Канг не играе много активно на големия екран. Помня, когато го снимаха. Още тогава знаех, че ще се получи нещо силно и въздействащо. Безспорно, една от най-добрите му роли.

Останах бясна за едно:

 

 

Как можа тя на финала да стои безучастно и да не направи нищо? Това "нуна" накрая тотално ме разтопи! Все още продължава да звучи в ушите ми. Нима не й подейства?!

През цялото време показваше на света, колко е борбена, опълчваше се срещу всички с цената на живота си, а тук... Смирение ли? Търпение? Дори след като научиха, че той не е виновен за всички убийства и евентуално не е извършил престъплението нарочно. Как може да не предприемат ново разследване и да окачат човек на въжето просто така?! Потресена съм!

 

 

Хареса ми, че показаха чувствата на палачите. Човекът, който дърпа въжето изпод краката на осъдените, също счита себе си за убиец. Което е истина. Този акт не може да бъде наречен с друго име, освен с думата "убийство".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ukio, недей така, какво точно очакваш да направи?:)

 

 

Да счупи бронираното стъкло, или да изхвърчи като супергерой през вратата към другата врата, да я отвори с трясък (дори и да е заключена) и да спре екзекуцията? Да изнесе на ръце лиричния герой към обляни в слънчева светлина поляни?... Когато си безсилен, просто си безсилен. Не е нужно да се блъскаш из стените на стаята като внезапно уловена птица. Знаеш, че нещо е неизбежно и стискаш, просто те боли. ВСЯКА друга реакция на главната героиня щеше да ми се стори неуместна и неестествена. Тук удариха 10 от 10 реализъм...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Осъзнавам го много добре и точно затова ме заболя двойно повече. Някъде дълбоко в мен ми се искаше да видя съвсем различна реакция, понеже реалността е смазваща. Сякаш видях себе си там и се ядосах на собственото си безсилие. Това "нуна" страшно тежи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...