Jump to content
maira

Етно-еталон и етно-красота, принцове, принцеси, самураи, хуарани, Иванушка-глупакът (Азия)... и др.

Recommended Posts

Тук става въпрос за етно-и за "традиционните" - исторически - измерения на красотата. Защо са различни от другите ли, стандартните красиви актьори (и актриси)? Защото държат зрителите в особено настроение и си отварят нова публика. Освен това са мааааалко по независими от възрастта. Доколкото в Азия това изобщо е възможно.

Близко до акъла е, като се има предвид как печелят школите за традиционни занаяти навсякъде по света. В дорами,, филми и шоута също се оказва видимо, ако го потърсиш, че даже и в аниметата.

Един такъв парадокс е: когато изпълняват традиционни образи актьорите не подлежат на съвременни определения, въпреки че ги гледаме ние като съвременни зрители. Така де, само да нахлузят традиционните кимона/ханбоци и младежите от произволна бой-банда губят характерната си разцветка. И всички - и милото момче, и секси вокалистът, и побойникът, и градският денди, и селският сладур, и ученото гардже, и надменния аристократ.... всички те добиват нова характеристика  - мъжественост! :) Понеже немъжествени самураи и хуарани просто няма :).

За жените се отнася същото... За онези обаче, на които традиционния костюм им стои, понеже както казва един мой любим автор "старинния костюм загрозява жените, които не са свикнали с него" Но за онези, на които седи - "това беше кралицата -лебед, владетелката на кехлибарения дворец, с една дума дявол знае какво, само не предишното грозно пате..."

Така че ще се радвам да споделите тук успешните (и неуспешните) превъплъщения на любимите си актьори в Етно-вариант :). Да видим колко "нин" имат за това :)

maxresdefault.jpg

Понеже истината е това най-често....

f8de900e500135a315658d9c34b1d8645c9baaa7

:)

 

  • Upvote 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра, звучи много интересно, но ще ми трябва известно време да ми се избистри твоята теза. Аз пък си мисля, че човешките вкусове и критерии за красота твърде бързо се променят и в каквото и да облечеш един съвременен младеж, на нас ще ни хареса това, което днес считаме за красиво. Старинният костюм е екстра за повече героичност, повече романтичност... В Хейанския период еталонът за красота на японката е изисквал овалът на лицето да е с формата на бадем, като брадичката се пада откъм широката страна, веждите да са обръснати и нарисувани високо на челото и пр. абсурди от гледна точка на днешната естетика. Разбира се и косата, която се влачи като шлейф. А какво да кажем за почернените зъби на омъжените жени? Или за уродливите осакатени краченца на китайките (наричаха ги някакви лотоси)?

Хуарангите трябвало да бъдат красавци, естествено, но според тогавашните представи за красивост, т.е. - да са със светла кожа, с овални лица, правилни носове... Не ми се вярва всички да са били чак пък толкоз хубави, защото принадлежността към "ордена на хуарангите" обикновено се е предавал по наследство: ако баща ти е прославен хуаранг и ти трябва да станеш такъв, и синовете, и внуците ти... Пък всички в семейството да са толкова хубави?! В подкрепа на мнението ми, че всичко преценяваме с погледа на днешния ден, ще дам пример с три корейски сериала, правени по различно време: "Мечтата на краля", "Кралица Сон Док", "Хуаранг". В първия "красавците" бяха събрани от чакалнята на гарата - валчести, груби, направо карикатурни; в "Кралицата" имаше и прекрасни, и обикновени, и грозни; в последния бяха подбрани като от конкурс за красота - високи, грацилни, с муцунки на девици. 

За историческия костюм съм съгласна. Трябва умение, за да го носиш подобаващо. В театъра има израз "да обиграеш костюма", да го почувстваш като втора кожа - иначе не се получава.

П.П. Дръж здраво темата - има много хляб в нея :)))))))))))))))))))

  • Upvote 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Как се пише: хуаранги или хуарани? :) Много му се чудех.

Права си, че има особености в темата. Оригиналния самурай е това:

last-samurai-photography-japan-1800s-18-

А ултра съвременната версия може да стигне до тук:

486300_10151259460314777_286629155_n.jpg

Мойта мисъл е някъде по средата - по възможност без кич де :). И не е избистрена хич, де :)... 

Но е донякъде търсене на точката: кога костюмът на една епоха и една култура може да се "врастне" с актьора до степен, в която да го превърне в Образ?... Кога даже само костюмът може да надгради актьора и героят му? и кога ъъъ костюмът му, му е голям... :)

 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чувала съм, че в Лувъра има специална тъкачница, където ръчно се изработват тъкани за костюми, килими, гоблени за специални оперни и театрални продукции. Ако облечеш подобен костюм няма начин да не се почувстваш специален, да те накара да се движиш, да се държиш по друг начин, да добиеш друго себеусещане. В киното и в театъра има много бутафория (не може без нея), а тя трудно ще те вкара в автентичен образ. Примирила съм се със синтетичните материи и гумените подметки в корейските исторически филми. В тези случаи актьорът трябва да разчита на гол талант, според мен. 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Но пък за слабите актьори, в Лувъра направо правят костюмите не-по-мярка. Или не. :)

Но да се върнем към естетическата част на темата, по възможност с примери :). Аз не съм гледала много корейско, особено историческо-без-фентъзи, хич не съм гледала така че ще се пробвам с японската част... Ще се опитам да избягвам любимци и впечатления, за които съм писала, та писала, преди, но ако не успея - ъъъ - стават такива неща. 

Дамите първо: Кейко Китагава в After the Flowers | Hana no Ato(2010)

Е за мен тя тук се слепна с кимоното:

After-the-Flowers.jpg

Не че не съм гледала Кейко в много добри продукции които нямата нищо общо с традиционото. Във форума май наи- й се радват в Paradise Kiss (2011) , което лично мен не ме израдва особено. В най-различни моменти тя ми е правила средно до много добро впечатление.

Spoiler

judge-hikari-kitagawa.jpgYour_Home_is_My_Business-p01.jpgDetective_versus_Detective-p01.jpg

И все пак именно тук, в "Когато прецъфтят вишните" като че визуално ме закова и разбрах какво я прави посвоему уникална. Впрочем филмът е приятен, но не бих се изливала за него - наистина Кейко ми остана единствен визуален спомен.

Сега мъже. Например на Такаюки Ямада страшно му отива да е самурай. Типажът му ли, какво ли. отива му

CUzP_xxUwAAq6sm.jpg

Дори и  на смях.

Spoiler

1af0e868fea2110f6ba1772eb1a8ae9f14614422

 

А пък на Осаму Мукай - не му отива.

Spoiler

B4DGCBNCIAAvv_2.jpg... И на Кико Мизухара не и седи...

Нито на Нишкидо Рьо.

Spoiler

chonmage-2.png

А като се замисля един гений на костюма като уникална част от филма е Такаши Мийке. 

 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Костюмите в Лувъра се правят само за най-големи артисти. Слабите нямат шанс дори да ги пробват:)

Сигурно не съм права, но за мен японците са суперестетите на света. Японското кимоно си е шедьовър на елегантността и с него не може да се мери нито пищният китайски костюм, нито консервативният корейски. Лично мнение. Това, че японците си го носят и до днес, му дава различно съдържание извън историческото. Все пак, не мисля, че един костюм, сам по себе си, може да е образ. Костюмът си остава "патерица" за артиста, определя поведението, създава му усещане за принадлежност към друго време, но едва ли може да създаде индивидуалните емоции, очаквани от героя.

Традиционният народен костюм носи много повече смисъл от битовото си приложение. За българските шевици, тъкАни или бродирани на престилки, ризи и сукмани, знам, че са като визитна картичка на носещия ги. По тях може да се разбере дали една жена е мома, омъжена, вдовица, има би деца, колко са, от кой род е, от кой край на селото е... Това е информация, която днес никой не помни, не ползва, т.е. неприложима е в изкуството. Сигурно с пълна сила това се е отнасяло и  за източния костюм. Попадна ми преди време една таблица с платовете и бижутата, които са имали право да носят хората в древна Шила. Специални видове коприна само за краля, само за кралицата, за членове от кралското семейство с право на престола, за онези . без право... и т.н. по безкрайната стълбица надолу по ранговете. Може да си богат два пъти повече от краля, но ще носиш конопени дрехи, ако съсловието ти го изисква.

Артистичният костюм е друга работа. Художникът е този, който трябва в историческия канон да вкара идеята си за образа, да работи за характеристиката на героя и да въздейства на зрителя не само естетически, но и да погъделичка въображението му. 

Я да спирам с тая лекция:))))

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не го мисли :) Лекцията (на мен поне) ми харесва. И ми помага да си представя нещата. Но аз все се опитвам да извъртя темата  до "красотата". ПОнеже някои костюми седят...а някои не. Това май е обратното на хибридите, които обикновено хваля. Това са не просто японцикорейци/китайци, а свърхяпонци/свърхкорейци и свърхкитайци. В носии. И заради това свърхизлъчване точно, човек всякакви глупости гледа

GONG-YOO.jpg

 

 

 

 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Разбрах аз накъде те влече, ама като не знам отговора? По принцип красивите и стройни хора изглеждат великолепно в красиви дрехи. Ще почерпя, ако някой ми покаже зашеметяващо изглеждащ мъж в чосонски костюм. С жените лека-полека свиквам, макар че приличат на матрьошки. И ако трябва да дам еднозначен отговор - актьорът "пълни" костюма. Това, което ми кара да гледам всякакви глупотевини, то е романтиката и приказността на едно минало време, което страшно ме привлича. 

Another clip of Lady Mishil from Great Queen Seondeok. The clothing and hairstyles that she wears are spectacular.   Най-великолепната кралица.

한복 hanbok, Korean traditional clothes Всепризнат красавец със скрита в костюма мъжественост. Свързано изображение ...и натюр.

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сега да не почна да поствам снимки на Райна в народни носии :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

за това в заглавието е упомената Азия, като уточнение :asian:

Share this post


Link to post
Share on other sites

За да гледам толкова исторически сериали - най вече японски - има защо.

Никой не си прави гаргара с времето от тези сценаристи на сериозните неща, истината е такава,

 каквито са, съобразно рисунки и исторически документи. Даже и счетоводни такива от онова време.

Защо, например кимоната на редовите самураи са лилаво-сини и колко индигова настойка е трябвало за това.

 А костюмите  на воините са просто съвършени.  На четири места в Япония видях истински, автентични  такива, полазиха ме тръпки.

Имам гледани исторически корейски, мога  да кажа същото.  Още не съм виждала стари костюми , обаче, стари бойно облекло. Знам, че ще ме прониже.

Сигурно ще се разплача. Аз плача на нелогични неща.

 Даже не прочетох края заглавието на темата ... в сайта се орязва, понеже е дълго заглавието. 

Включила Иванушка - дурачок, Аз никога няма да престана да съм русофил/  мога да намеря снимки на исторически руски и на руската империя облекла, от откровено китайски, до чисто славянски, нормандски, фински и ескимоски и пр.    Интересен паралел..., скъпа.:-))))) Азия е наистина многообразна, нека не го забравяме.

 

 

  • Upvote 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Таман се спуках от хилеж с пищната чосонска носия на "харистократ" и Ная ме насериозни с окончателното усещане за автентичност, там на място. Не знаех накъде да продължа разговора :). Ама нали е петък ...

Matrim поне чосонските принцове са мааааалко по-добре откъм дрешки.

Yisan.jpg

Иначе щеше да е нетърпимо :)

Ная, Иванушка кацна, щото скоро гледах обилие от северни славяни и славянки и мислех за типажите им. В Азия това според мен отговаря на бедните-но-красиви-и-тарикати като исторически герои 

286449.jpg

Определено беняците в Чосон са по-сеххи от аристократите :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абсолутно! За принцовете - не знам??? Харесват ми само в ловни и военни одежди.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

cen7.jpg

cen12.jpg

cen9.jpg

 

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Китайците наистина си ги бива...

127435338_14224935963591n.jpg

001ec979096315aefefd05.jpg

001ec979096315e79f1b1a.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Оживяла приказка! Аз обаче предпочитам японците :)))

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен и китайския и японския език са ми малко "странни", затова ми беше трудно да си намеря китайски жанр дето да харесам. Wuxia обаче ме привлече към китайските продукции. За японските още ми е трудно, ако има някакъв подобен жанр исторически.

e8531e3d8d81dc154a9d14ee62545526--mortal

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата, Майра :) етно красиви са японците и неустоими за нас, няма как просто... изящество, деликатност, кимона и традиции до дупка и много красота, много, физическа и не само, целеустременост и усещане за сила.

Първият ми досег и  любим за мен е Fuurin Kazan  и Seiyo Uchino в главната роля . По достоверен персонаж от неговия Ямамото Канске досега не ми е попадал, стойка, излъчване, изказ и говорене в типичен самурайски стил. Голяма игра, голямо нещо, военен стратег и самурай до мозъка на костите, ооо да! Признавам не знаех нищо за японската история, но благодарение на него историята оживя, сериалът беше безкрайно достоверен. И в този сериал има още една закачка певецът  Гакт като  Уесуги Кеншин ъъъ и за него какво да кажа, тотално попадение в десятката, колкото екстравагантен в живота, толкова добре се вписа в самурайството. Тигър, дракон или каквото животно е бил самия Кеншин, но Гакт го изигра много впечатляващо. Носят си го това самурайското и това е, това ми е извода, поне тези двамата бяха много дълбоко в самурайската сила, чест и достойнство.

Младичките актьори не ми покриват цялата достоверност, не само от към външен вид, твърде лежерни и градски тип момчета са, готини, много готини всъщност, но не стават за самураи. :P

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ееееех убих се да се чудя кой е Fuurin Kazan, а то - тайга сериал. :) Изглежда готин. Те впрочем би следвало да са най-най-екзотично убедителни.  

От тях  се опитах да гледам Наотора с жената -воин, обаче там просто не го докарва реално за мен. Някак си супер осъвременени са им образите, с твърде актуална мотивация и днешна логика и днешна болка и страст. И на Коу Шибасаки въобще не ѝ върви с кимоно и традиционни дрехи. Мислех, че само в Нобунага-концерто е така, но не. 

Обаче че на Гакт му е вървяло с кимоно направо ме шашна :) Ще проверя :)

Според мен от "градските момчета" на Ямашита Томохиса традиционната дреха му върви...

rlwtmgp9e6yx.jpg

на другите май само рокерски неща или костюми тип "младия джентълмен" им стоят...

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ямапи е малко изключение ;) и аз го харесах като монах, беше много автентичен и готин до безобразие, толкова готин, че не можах да изгледам последния епизод на сериала, Сатоми ме разочарова или по-точно героинята и, голямо разминаване имаха, идеята за храма и образа на Ямапи и неговата силна любов бяха разиграни в някаква комично странна нотка, и понеже той беше много правдоподобен като монах не можах да разбера къде е хумора и любовта, Ямапи обича, Сатоми се суети и киска, бръм, като таратор със захар бяха двамата...

А знамената на самурайте на мен ми е първата тайга и  влюбване от пръв поглед, благодарение на превода на Мацкова тръпнех до последната серия.  Много мащабна продукция, много герои, трябва да се гледа бавно и напоително и да се кефиш на всички герои, защото са максимално правдиви, етно прелива от всякъде...приятно гледане, мила Майра :)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×