Jump to content

Recommended Posts

nLZ2AJFLtMoAAAD54mbT4exj1Wp.jpg

 

Cure (キュア)

Страна: Япония

Също така известен като: kyua

Премиера: 06 Ноември 1997

Времетраене: 111 мин.

Жанр: Криминален, Хорър, Мистерия

Режисьор: Kiyoshi Kurosawa

Субтитри: Английски

:imdb:

           

Участват:

Koji Yakusho като Takabe

Masato Hagiwara като Mamiya

Tsuyoshi Ujiki като Sakuma

Anna Nakagawa като Takabe's wife

Yoriko Dōguchi като Dr. Akiko Miyajima

Yukijirō Hotaru като Ichiro Kuwano

Denden като Oida

Ren Osugi като Fujiwara

Masahiro Toda като Tōru Hanaoka

 

Резюме: Вилна от ужасяващи серийни убийства залива Токио. Единствената връзка между тях е издълбано „X“, върху шията на всяка от жертвите. Във всеки случай убиецът се намира близо до жертвата и не помни нищо от престъплението, което е извършил. Затова детектив Takabe (Koji Yakusho) и психолога Sakuma (Tsuyoshi Ujiki) се обединяват в опит да разберат какво се случва наистина…

 

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Свали с руски субтитри :click:

           

Онлайн с руски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Убийството като лек за убитите и за душите на убийците. Гениално!

Според мен, определението хорър не е точно или поне това не е хорър в този смисъл на думата, който влагат съвременните американски филми. Това е интелигентен криминален трилър, мистерия, пълна със символи, която открито си играе с подсъзнанието на човека.

Скорсезе определя лентата като "най-ужсяващият филм на Куросава". Южнокорейският режисьор Бонг Джун Хо включва Cure в 10-те си най-любими филми. Сравняват го с Last Year at Marienbad.

Това е филм, без саундтрак. Мелодии има само в интрото и към финалната сцена в ресторанта. Похват на Куросава.

Уникално е умението на режисьора да въвлича зрителя в същината на историята, която буквално го поглъща. Филмът е игра с психиката на героите и зрителя, поредното предизвикателство за ума. Зад необикновените кадри винаги е скрито повече, отколкото предполагаме. Сложна, многопластова история, която не може да се разтълкува еднозначно.

 

Off Topic

В интервюта по време на кинофестивала в Ротердам през 2001г. Куросава казва, че заснема поне по 3 филма годишно. "Обикновено ми отнемам между две и четири седмици, за да заснема една лента. В Япония няма много пари за филмопроизводство, така че ако направите само един филм на година, ще е много трудно да останете живи."

Филмите за якуза, които правил в миналото, били с бюджет US$ 300,000 - 400,000. Charisma - US$ 800,000; Barren Illusion - US$ 200,000; Кайро е бил по-скъп - 2 пъти повече от Cure. Максималният бюджет в Япония бил 2 or 3 млна долара. Важното е, че дори с малък бюджет, Куросава можел да си позволи да наеме актьор като Якушо. Артистите в Япония разбират ситуацията и са съгласни да се снимат в нискобюджетни продукции. Наличието на Якушо им помага да увеличат малко бюджета, но той все пак не е като холивудските звезди - не може да гарантира, че филмът ще се превърне в хит.

Куросава за Якушо: "На първо място, мисля, че той е велик актьор. Той може да играе всякакви характери. Той може да е обикновен човек, но и да се превърне в чудовище... На второ място, той е на същата възраст като мен. Така че нашите гледни точки са еднакви. Ние сме на едно и също ниво като човешки същества."

Куросава често остава неразбран, понеже не започва да снима с философски или тематичен подход, а с жанр, който е относително лесен за разбиране. Чак след това изследва, как иска да работи в този жанр. И така се развива една тема или подход. Жанрът е първият.

Харизма е подобен филм, според интервюиращия. Той започва като детективска, полицейска история и след това започва да се впуска все по-дълбоко. Жанров елемент е скелетът в гората.

Куросава: "Да, това със сигурност е детективска история, но също така е и нещо като Индиана Джоунс в американски стил / два отбора, занимаващи се със съкровища/. Така започнах. Но вместо кутия със злато, реших да съкровището да бъде едно дърво в гората. След това започвате да си представяте "каква стойност има това дървото" и "какво е състоянието на гората, в която расте?". Тогава осъзнаваш, че изобщо не правиш филм за Индиана Джоунс, а много по-сложна творба. Това е процесът на моето създаване на филми... Филмът за мен е средна точка между измислената история и реалността. Започвате с жанр фантастика и постепенно се придвижвате към реалността. Някъде помежду им ще намерите истинския филм."

Интервюиращият има чувството, че главният герой в Харизма е продължение на героя от Cure. Че е почти същият човек. Според Куросава, това не е било умишлено, понеже сценарият на Харизма е написан 10г. преди този на Cure. 

Куросава се интересува повече от индивидуалностите и затова ги изследва във филмите си.

Харизма и Cure са снимани сред руини. Защо? 

"Отчасти това е въпрос на вкус. Склонен съм да правя филмите си в и около Токио. Тъжно е това, че щом нещо остарее, то се разрушава и превръща в нещо ново. Предполагам, че когато намеря руини или разпадащо се място знам, че това няма да трае вечно. Скоро ще се преобрази... Усещам, как се намирам там, за да направя запис на това прекрасно разрушено място."

Куросава не обича да използва звук, когато разказва историите си, тъй като героите са двуизмерни, а мелодията може да ги направи триизмерни, което е различно. 

Музиката в Харизма - оптимистична. "Исках да се композира народна музика, която не принадлежи на нито една държава, да звучи старомодно, но всъщност да е нова, да е новаторска, но в действителност - стара.

На учениците си Куросава казва: "Можете да направите филм по какъвто начин искате, стига да следвате правилото за дължина на продукцията 90-100 минути... Всичко останало зависи от вас."

Разпилените кадри в Barren Illusion напомнят на известна сцена от Nosferatu. Според Куросава, връзката е в използваната техника - много проста, фундаментална филмова техника, която може да има много силен ефект, ако се използва интелигентно. Той смята, че този вид изчезване няма да работи на невизуална среда. Не може да се направи в роман или дори на сцена. "Тези прости техники принадлежат само на филмите. Въпреки че сега има  компютърна графика, ценя тези изразни средства, които могат да бъдат постигнати само във филмова среда."

 


Куросава не обяснява истинското значение на този филм. Като интелигентен японски режисьор, оставя ние да си блъскаме главите и да достигаме до философските разсъждения.

Off Topic

Умопомрачителна игра на артистите, особено на Хагивара! Той ли е Дявола? Каква беше тази хипноза, която използваше? И въобще, осъзнато ли я прилагаше над хората? На моменти имах чувството, че сам не разбираше какво прави (изглеждаше съвсем отнесен, отвъд този свят), в други пък действията му ми се струваха умишлени, подробно премислени (той все пак е изучавал хипноза в университета и е бил силно повлият от теориите на Масмер). 

Все още не мога да разтълкувам финала. Не знам, дали го разбрах изобщо. Обаче мисленето ми е провокирано изцяло. Въпросът е, превърна ли се и полицаят в убиец като всички преди него? На пръв поглед, Мамия не успя да му повлияе, но дали е така?! Това е вечният въпрос, когато стане дума за полицай и убиец/психопат. Полицаят смята, че като застреля злодея, престъпленията ще спрат, но греши. Най-много сам да се превърне в убиец.

Съпругата самоуби ли се? Тя също беше голяма енигма. Покойната Анна Накагава - блестяща в ролатя.

Изглежда е имало алтернативна версия на края, която показва следствието от действията на сервитьорката на финала. Това може да се предположи от само себе си. Но кой й въздейства, за да реагира тя по този начин?! Дяволът умря ли в онази разрушена сграда?!

За пореден път Куросава използва естествени картини и природни елементи, за да въздейства максимално - автентични сгради, разрушени от времето, които са предадени от нестандартен ъгъл и изглеждат по необикновен начин. Всеки кадър е изпипан детайлно, благодарение на умелата работа с камерата.

Като се замисля, творчеството на Куросава, само по себе си, би могло да стане обект на дисертационно изследване. Толкова пъстро и богато е. Режисьорът има достатъчно филми зад гърба си и неслучайно се нарежда сред култовите творци на нашето време.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста страшен и мрачен психотрилър, даже хорър си е. И аз не успях напълно да си обясня всичко, особено това със сервитьорката. Някой нещо и подшушна и тръгна да убива... 

Spoiler

 

Музика има, но е съвсем тиха и мрачна и като индустриален шум, просто за фон на ужасната история.

Има различни въпроси в него - като това дали обръщането навътре , към подсъзнанието и дълбините на най-личните човешките стремежи и усещания е винаги полезно нещо. Този вътрешен свят беше лесно манипулируем.

Той беше просто някакъв прероден зъл дух, търсещ отплата вероятно. Магьосник на хипнозата. Но когато влияеше на хората ставаха заметресения, това вече навлезе в свръхестественото.

Необясненото е винаги най-страшно. Всичко в него остана загадка и за зрителя. 

Благодаря за интервютата и материалите, непременно трябва да гледам още някой от изброените филми на Кийоши Куросава.

 

 

На мен ми направиха впечатление постановките в някои сцени, красиво разположените светлини и пространства... картините и абстрактните мотиви. Сякаш те вкарва в особен свой свят. Дали е психо или арт - понякога въпрос на тънка граница, както видяхме във филма.... Ако беше една идея по-позитивен и човеколюбив,  щях да му дам повече от 7/10

Spoiler

 

п.с

Жена му той, след като получи просветление или помрачение -  едно от двете, си я изпрати в дом за психично болни, а колегата му се самоуби на белезниците си, без чужда помощ.

Вероятно сцената където гръмват "дявола" .  беше финала и хепи енда.

Но не съвсем...

 

 
 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз не видях толкова плашещи моменти, освен тези, които се нагнетяваха от неизвестното и необяснимото. Грозни, кървави сцени имаше заради престъпленията.

Повечето хора споменават хорър жанра тук заради касетата. За мен тя не беше страшна. Не знам. Може би не й обърнах достатъчно внимание. А може от нея да е тръгнало всичко. 

Набелязала съм още няколко от по-старите филми на Куросава, правени точно в този период - след средата на 90-те години. Определено е мой тип режисьор заради загадъчните и мистериозни, дори фантастични елементи, които използва. Не съм фен на хорър жанра. Не мога да го издържам, но когато има мисъл и идея в даден филм, мога да го понеса.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...