Jump to content

Love you so it hurt`s my soul


Recommended Posts

1.       Глава

 

-          Хей – погледна ме тя с тези красиви нежни очи

-          Как е ? – повръхностно отговорих аз , не отделяйки очи от книгата в която се бях зачела

-          Аз съм Каро приятно ми е ? – подаде ръка опитвайки се да привличе вниманието ми по някакъв начин

-          Мхм , ми аз съм Алис и на мен – игнорирайки я отгърнах следващата страница

-          Ам явно не ти е особено интересен разговора с мен , все тая оставям те – нацупи се тя

-          Ем чета , съжалявам – отвърнах аз и отпих от кафето си , тогава тя въздиша тежко и си тръгна. Истината беше че сърцето ми биеше толкова силно , всеки път щом видя да се приближава към мен, в момента в които усетя присъствието й тялото ми се вледенява , започвам да се притеснявам толкова много че губя разсъдък и започвам да нервнича. Тя е всичко което аз знам че не трябва да имам , но сърцето ми диктува нещо коренно различно.

-          Когато видях че си тръгна затворих книгата и бързо станах от мястото си , бях в централната библиотека на моя град. Обичах да ходя там всеки ден. Бързичко върнах книгата от където я бях взела , взех си раницата и се затичах по стълбите , сякаш искам да остана незабелязана. Излязах от там и се запътих към спирката.Но за моя „радост“ тя беше там, сърцето ми отново спря за миг , и после продължи да бие много ускорено, колко много исках да я заговоря, колко много исках да чуя гласа й. Да бъда близо до нея, да я докосна , тези мисли изпълваха главата ми , но знаех че не трябва , че това не е правилно. „Не, Алис, Не „ казах си аз и бързичко продължих напред до следващата спирка. Но като се обърнах видях че тя ме следва.

-          -Алис – извика тя с толкова прекрасно нежния и красив глас , Лиси не ме избягвай моляте , сърцето ми отново се сви, игнорирайки я продължих напред , тогава тя ме догони и ме хвана за ръка , повярвай ми в този момент се разтреперах цялата

-          Всичко е наред Лиси няма да те изям , знам че баща ти ако разбере че говориш с някой като мен ще те накаже , но никой не е нужно да разбира, че сме се запознали

-          - баща ми ? откъде знаеш ли ти за него а и чакай малко от къде всъщност ме познаваш , защо винаги си около мен ? защо идваш в библиотеката не вярвам да е заради книгите ? – объркано попитах аз

-          Алис бяхме заедно от 1 ви до 5 ти клас не помниш ли .. ти винаги стоеше на първия чин , беше такова зубарче и винаги на всички говореше за това че Бог ни обича и ние сме Божии деца , а аз бях на последния чин , разпръснала нещата си навсякаде дигнала краката на чина и целейки госпожата с всякакви неща

-          Виждах погледа на баща ти всеки път когато те вземаше от училище той се опитваше да те защити от такива като мен

-          -Какво ? били сме в един клас .. но аз защо не помня ? – все още втренчения ми объркан поглед

-          Ти беше толкова вглъбена в твоите библейски неща , че не обръщаше внимание на нищо и никои

-          Хей не говори така за моята вяра малко повече уважение моля – засегнах се аз и погледнах с моя леко ядосан поглед

-          Мм да аз не съм по тази част окей все тая оставям те щом не искаш да си покрай мене – в очите и се виждаше такова безраличие , че именно това ме накара да не искам да я пускам , някакси искаше ми се да прекарам повече време с нея , но знаех си че това е лудост, начина по който аз съм израснала и средата в която е тя е коренно различна. С нея бяхме толкова различни. А и Лис чакай казах си аз .. та тя е момиче ..

-Каро , почакай – извиках след нея, 5 чеса в централното кино аз ще бъда там ела с мен – просто го казах , толкова импулсивно , но толкова много исках да прекарвам време с нея

-Лис , сигурна ли си че го искаш ?

-Да – отговорих без колебание

- Ще бъда там – усмихна се тя и се качи в автобуса

Сърцето ми трепнеше в очакване , в този момент не ми пукаше за никой и за нищо исках само да бъда с нея.

Пребрах се вкъщи оставих си раницата на стола и влязах в кухнята, сготвих си нещо на бързо и започнах да уча , но мсилите за нея не ме оставяха намира , колкото и да се опитвах да уча само тя ми беше в главата, сърцето ми трепнеше , толкова много смесени чуства имаше  в мене.Всяка минута минаваше толкова дълго, все едно беше цял век , имахме разговор само веднъж но аз мислех за това отново и отново и стана 4 и 30 сърцето ми щеше да излезе бързо хванах раницата си и излетях от нас, добре че родителите ми не бяха  в вкъщи иначе не знам как щях да обяснявам къде и  с кого съм , трябваше да скрия защоото беше пълен апсурд родителите ми да разберат.

Отидах там 5 без 10 чаках чаках и я видях в далечината смъкнати дънки широка черна тениска широк черен анорак , дълга черна коса обръсната от едната страна, пиерсинг на устната и  татуси по  целите й ръце и врат.

-Лиси – извика тя

Аз се усмихнах и отидах към нея. Прегърна ме силно и отново сърцето ми заби с бясна скорост

-          Иии кой филм ще гледаме сладорано – пита тя

-          Анабел – почти го изрекох, когато ококори големите си светло сини  очи и въпросително ме пита

-          Чакай , чакай малко  ти ще гледаш ужас ? – беше толкова учудена не можеше да повярва

-          Мислих си че ще ме заведеш на нещо като тетдратиката или последна песен .. – извъртя поглед

-          Хаха не – засмях се аз

-          - знам че обичаш ужаси и затова , въпреки че аз много много не си падам по тях , но този изглежда интересен – оправдах се набързо

-          Усмивката не слезе от лицето й през целия път до киното, тогава тя купи два билета , не очаквашче ще плати и моя , но все пак се зарадвах на жеста. Филма беше меко казано ужасен за мене защото мене много ме е страх , през цялото време си крих очите с ръката, а тя ми се смееше тихичко. И тогава на една от най-страшните за мен част тя хвана ръката ми, и аз я стиснах силно, не ме пусна до края на филма. Не знаех за каквото точно бие толкова бързо сърцето , заради напррежениетпо от самия филм или заради факта че човека който толкова много харесвам е до мен и дръжи ръката ми. След това аз бях гладна у отидахме да си вземем бургери , не спряхме да говорим за филма и за различни други неща. Когато си погледнах към телефона видях 14 пропуснати и часът беше 10 , обикновено винаги трябва да се пребирам най-късно до 9.Нашите са доста строги и не ми позволяват да излизам до късно , когато им звънах майка ми крищеше по телефона „ Алис къде си , защо не си дигна телефона , с баща ти обиколихме вече целия град , с кого си звъняхме на всичките ти приятели не си с нито един от тях , веднага казвай баща ти идва да те вземе“ „ Пред централното кино съм мамо „

-          Лис какво има ? – попита ме загрижено Каро

-          - Наще са полудели търсили са ме в целия град , бясни са.. когато се пребера горко ми – сведох поглед на доло и ми се насълзиха очите , тогава Каро се доближи до мен и ме прегърна

-          - Аз сън до теб Лиси ввче си гоялма никой няма право да те третира като малко дете. Моляте на плачи, бъди силна, аз винаги ще бъда до теб , и никога няма да те оставя, каквото и да става ще бия , ще убивам за тебе чуваш ли ме ? – хвана с ръце лицето ми и го надигна на горе  за да я  погледна , очите ми бяха пълни със сълзи , харевах я толкова много исках да бъда с нея , но родителите ми толкова много ме притискаха вече не издържах .. Тогава тя долепи устни до моите , не можех да повярвам какво се случва това беше първата му целувка, никога до сега не бях докосвала по никакъв начин никой друг.Сърцето ми щешем да изкочи. Тогава ме прегърна , целуна ме отново и

-          - Лиси аз тръгвам,ще изляза през задния вход  за да не разберат ваще , че си била с мен , пиши ми веднага щом се пребереш, ще чакам искам да знам че всичко е наред. И не се притеснявай всичко ще е наред аз съм теб прекрасно човече – усмихна се тя и прекрасните и тръпчинки се очертаха ясно на лицето й .

-          Тогава бързо побегнах към изхода на киното и и се качих в колата на наще. Баща ми не каза нищо по пътя и това знаех какво значи. Не исках дда се пребирам започнах да плача защоот знаех какво ще се случи с мен след малко.Пребрах се в вкъщи и от врата се почна боя.. Баща ми ме преби като куче.. Извади колана си и ме удряше толкова силно че аз пищях от болка.

-Ще излизаш след 9 а , ще излизаш с онзи боклук така ли, ти каква искаш да станеш , изорд, наркоманка като нея , или какво лесбийка кат нея , ти не си такава чуваш ли не си – говореше с такава ярост и удряше все по силно и силно в един момент когато не можех да дишам от болката и сълзите тои спря, срита ме в ребратра и ми заповяда да си отида в стаята.

Но разбира се това не ме спря , хванах телефона си и въпреки всичките болки които изпитвах писах на Каро че всичко е наред и нищо не са ми казали. Предпочитах да излъжа вместо да я притеснявам или отблъсна от мен .

Заспах в сълзите си и на сутринта се сабудих. Цялото тяло ме болеше, раните бяха много големи и не се бяха зарвили, изкъпах се ревейки от болка и се приготвих за училище . Бях първа смяна.

Когато влязах в стаята и сотидох до чина си видях една красива тъмно червена роза , най любимите ми цветя. Отдоло имаше бележка „ Роза на най-красивата роза в целия свят“ Умивката не слезе от лицето ми през целия час по английски. Съочени ците и се сръчваха еидн друг и се питаха от кого ли е . Досега никой не ме харесвал и не е правил нещо за мен такаче те бяха мноог любопитни. След часа пред вратата ме чакаше най-прекрасния човек в живота именно Каро

Тя ме целуна нежно и ме прегърна силно – заради раните умрях от болка но самия факт че ме прегръща тя намали болките

-          Как си красавице – пита ме тя с сияйна усмивка

-          Супер – усмихнах се аз

-          Днес ще те взема от училище имма изненада за теб – целуна ме отново и отиде в своята класна стая

-          Когато съочениците ми видяха какво се случи се започна.. Пред нея никой нищо не можеше да каже защото тя беше уважавана в целото училище , но мене ме правеха на нищо .Всички винаги ми се подиграваха че съм зубар че съ  загубенячка подиграва се на дрехите ми, защото аз винаги ходих с дълги дънкени поли и жилетка или половер. Носех очила и винаги прибирах косата си на стегнат ког защото беше дълга  под кръста дълга.Бях най-добрата ученичка в класа и затова всички учетлиу ме обожаваха . а всикчки ученици ме мразеха и ми завиждаха защото никога не им подскасказвах или не им давах да преписват.

-          - Как таказагубенячката е с най-яката мацка в даскало ? да не би набожното момиченце да се е оказало обратна ? – всички ми се смееха ми хвърляха разни хартийки върху мен.

Този тормоз беше всеки ден непрекъснато ..

След последния час Каро ме чакаше пред вратата , пред нея никой не смееше нищо да ми каже, тя ме прегърна и тръгнахме.Тя беше със своя мотор заведе ме на кулата , никога до сега не бях ходила там , имаше едно тайно мято за което бях чувала много , но никога не бях ходила

-          Хайде страхливке ела с мен – усмихна се тя , а аз плахо пристъпих напред .

-          Вървяхме доста и най накрая престигнахме

-          Уоооу – бях заслепена от невероятната гледка , беше залез и се виждаше целия град беше уникално красиво

-          -Харесва ли ти – тя застана зад мен и ме прегърна беше една глава по висока от мен такаче аз се облегнах назад , беше уникален момент , толкова красиво и с нея..

-          Тогава тя ме завъртя към себе си и ме целуна страстно – цялата затреперах цяло ято пеперудки гъмжаха в корема ми

-          Беше невероятно изживяване говорихме се целувахме се прегръщахме се беше толкова сладко, тогава тя ме изпрати до нас в 8 и 30 .. и най-големия кошмар обърнах се и видях че баща ми излезе от врата

-          Алис веднага във вкъщи строго заповядя той , щеше да убие Каролин с поглед

-          Корема отново ми се сви знаех какво следва... От врата се повтори вчерашната сцена.. Едвам бяха спряли да ме болят старите белези и отново боя с колана . Но този път беше по силно, целия ми гръб беше в кръв .. започна да се стича към пода, пищях от болка и ревах.. най-накрая той спря

-          Ще те пребивам от бой докато не спреш да се виждаш с нея ,ако още веднъж се видиш с нея ще те преместя от това училище ще те с пукам от бой и ще стоиш гладна до края на седмицата ясно ?  ти не си лесбийка проумей го   –изкрещя той

-          Сърцето ми се късаше.. но в момента който се сетих за прекрасното време с Каро цялата болка като че ли в един момент просто се изпаряваше и усмиваката се появяваше на подутото ми и зачервено лице

-          Легнах си и се опитах да заспа „ Хей как си ? всичко наред ли е с баща ти изглеждаше доста ядосан ? „ – получих съобщение от Каро

-          „Всичко е наревд, изглежда лош човек , но всъщност не е „ – през сълзи натиснах „изпрати“ не исках тя да разбира какво се случва , защото ме беше страх да не я загубя, бях готова да се противопоставя на всичко и всички само за да мога да буда с нея. Вярно е че станахме близки от скоро време, но за мен е все едно я познавам цял живот.Толкова много я обичах, толкова че да търпя всичко , само за да бъда с нея. Тази вечер нямаше вечеря за мен, бях толкова гладна, корема ми стържеше и не можех да заспа. Беше дълга вечер, Гърба ме болеше ужасно, не можех дори да се изкъпя , отидах с сетни сили до банята и се погледнах в огледалото.Лицето ми все още беше подуто сините ми очи бяха още по кристални , а устните ми бяха кърваво червени.Радвах се че поне нямах видими блези защото не исках Каро да заподозре нещо . Не можех да поззволя нещо да ни раздели.

-          Най-накрая стана 6:00 сутринта и аз станах да се обличам за училище. Всички дрехи които имах и начина по който бях длъжна заради родителите ми да се обличам ме отвъщаваше.Не можехд а се понасям повече с тези дрехи, но нямах избор , така или иначе нямах възможност да си купя други.Такаче просто сложих поредната пола и вълнен половер и тръгнах.

-          Зад ъгла до магазина намиращ се близо до дома ми , стоеше Каро , пушеше цигари и пиеше бира , беше с широките си скъсани дънки и черна дълга тениска на коята пишеше с големи букви „ Anarchy”.

-          Когато ме видя се изправи и ми се хвърли на врата целуна ме сладко и ми се усмихна

-          -„ тцтцт какъв си идоит само , от сутринта си почнала да пиеш бива ли такова нещо ? – скарах й се аз набързо и я погледнах с моя сериозен поглед , който за нея беше много забавен

-          „Е така е ама знаеш че този идиот те обича нали? – Целуна ме отново, хвана ме за ръката и ме задърпа към училище

-          Аз просто останах без думи не знаех какво да кажа .. Толкова се радвам и вълнувах че през цялото време не казах и дума само се усмихвах

-          „Ей бърборано какво ти стана изведнъж да не си глътна езика ? „  - смееше се потичваше и ме дърпаше за ръката , беше толкова сладка

-          „А Бебе тая вечер си в нас нали знаеш ? – аз ококорих очи и не знаех какво да кажа , знаей че това е пълен апсурд , ако не се пребера то по добре да ме убие някъде ще ми е лесно , защото иначе последиците за мене щяха да бъдат кастрофални.

-          Но въпреи всичко реших да се съглася

-          „Както кажеш „ –усмихнах се и продължих напред въпреки че в мен бушуваше втората световна война между разума и сърцето

-          „А Каро мога ли да те помоля за нещо ?“- попитах аз като се обърнах плахо към нея

-          „За тебе всичко „ – усмихна се любопитно тя

-          „Можеш ли да ми дадеш някоя от твойте тениски и дънки , че не мога да се понсям изглеждаща по тази начин , а няма как да си купя .. „ погледнах засрамено към земята

-          -„Разбира се има ли питане ще намеря и ще ти дам“ – хвана ме подръка доволно и влязахме в училището

-          След часовете тя ме чакаше на същото място както всеки ден, цял ден не спирах да мисля затова какво ще се случи , когато не се пребера , толкова се притеснявах.Но не исках да и откажа защото не исках да изглеждам като някоя смотла която смао слуша мама и тате.Въпреки че знаех последствията.

-          Тръгваме ? – гушна ме тя и ме хвана нежно ръката ми

-          Дам – опитах се да изглеждм спокойна

-          Лиси? –спря за момент и се обърна към мен , а аз я погледнах въпросително

-          Какво има ? – погледна ме в очите и ме пита с този сериозен погледл, тя винаги разбираше когато се случваше нещо

-          Няма нищо м всикчо е наред – излъгах я, сведох за момент поглед надоло

-          Ставали поне мен да не ме лъжеш – погледна ме тя с разочарование

-          Ако не ти се идва в нас , не е нужно да идваш

-          Не, не е това – започнах да се оправдавам

-          Искам много да дойда , но..но.. – не знаех как да го кажа сърцето ми биеше толкова силно , исках толкова много да бъда с нея , но имайки предвид какво ще се случи не знаех какво да кажа

-          Ваще ? – пита ме тя с загрижен и едновременно правеща се че не й пука

-          Да – отговорих плахо аз

-          Абе да не ти пука за тях ако е само заради тях идвай  не си малка вече нямат право да се държат така с теб – задърпа ме за ръката и отидахме към спирката за да хванем автобуса

-          Отидохме в тях , не знаех какво да очаквам тя живееше в двуетажна малка къща.На първия етаж живееще баба й а на втория беше нейната стая с малка кухня. Тя обичаше да готви , и наистина беше най-добрата. Определено се беше постарала, явно днес беше избягала от последните часове , за да може да сготви и да подреди.Беше направила лазяна и шоколадови мъфии.Любимото ми.Беше запалила свещи и имаше музика , точно като по филмите.Никога не си бях представяла че нямакой ще напрви нещо подобно за мен.Беше толкова мило и сладко , не знаех как да реагирам.Когато влязахме в кухнята тя ме покани на масата вече всичко беше сервирала , седнахме и хапнахме обилно, беше толкова вкусно.Смяхме се , забавлявахме се беше като по филмите.Толкова не забравимо. Бях си оставила телефона в раницата , без да обърна внимание на обажданията.Когато го взех видях че имам 15 пропуснати от баща ми.Сърцето ми щеше да спре , не знаех какво да правя, тогава тя дойде до мен взе телефона от ръката ми и нежно започва да ме целува.Бях толкова нервна , тя беше първия човек с който бях.Всичко беше като приказка , толкова нежно , толкова красиво,толкова чуствено исках времето да спре и завинаги да бъда с нея.

-          На сутринта се оправихме бързо и отидахме на училище.Всички в училище ни оглеждаха, тя ме беше хванала за ръка а аз бях облечена с нейните дрехи и с пусната коса.Чуствах се като себе си.Всички ме гледаха като че виждаха коренно различен човек.

-          Не знаех как ще се прибера тази вечер в вкъщи, какво ще им отговаря ? как ще ги погледна  ? какво ще се случи ? тези въпроси не спираха да се въртят в главата и не ми даваха мира ден и нощ, не знаех какво да правя.. но някакси имах едно много странно чуство което не ми даваше мира, исках да разбера секунда по скоро какво се случва , имах чуството че се задушавам като че ли нещо ме душеше от вътре .Не спирах да звъня на майка ми , но никой не ми отгаваряше още повече ми се сви сърцето , какви ли не мисли ми минаваха през ума ..Бях толкова притеснена ,всичко в мен просто щеше да избухне . Като свърших училище , тя ме чакаше  пред класната ми стая..

-          -Хайде идваш пак с мен , усмихна се тя и ме целуна нежно – аз не знаех какво да отговоря хем исках да бъда с нея и то много , хем обаче нещо в мен не спираше да ме гризе , знаех че нещо много лошо се е случило , но не знаех къде.. Не спирах нервно да звъня на родителите ми , исках да чуя гласа на майка ми поне за секунда.. Не знаех какво се случва, бях толкова изплашена и притеснена.

-          Въпреки това не можех да откажа на Каро и вървях с нея, отидoх отново в тях. Не знаех какво се случва в мен мнгоо бях притеснена не издържах на цялото напрежение и помолих Каро даа ме изпрати до нас.Но тя настояваше да остана в тях и да не отивм никаде прегърна ме силно и ме сабори на емята започна нежно да ме целува и отново телата ни сляха в едно , беше толкова нежно и красиво, за миг забравих за всички проблеми , притеснения и болка всичко се изпари в миг.

-          Но когато отново дойдох на себе си , се почна това измъкчване и пртеснения от вътре. Чуствах че нещо се случва и това не ме оставяше намира. Докато лежах в прегръдките й и слушахме  Disturbed  сълзите започнаха да се излиат от очите ми без да го контролирам , защо и как не знаех , не разбирах нищо , само знам че вътрешно страдах толкова силно и това ме убиваше малко по малко.

-          Тогава тя стана отиде до кухнята и после пак се върна в леглото носеше една странно свита цигара с незнайно какво сърдържимо , запали я и започна пуши даде и на мен . Нямах идея какво е , но ми хареса миризмата и вкуса. Завъртя ми се главата и малко по малко започва да ми се вие свят. Досега никога не бях пробвала нещо такова . Пордължавха да пуша една след друга една след друга до в момента в който не знаех къде се намирах , харесваше ми защоот ме караше да забравям за всичко , правеше ме щастлива чуствах че апсолютно не ми пука за нищо и никой .. Беше ми толкова добре тогава тя ми даде някакво лекарсвто каза да го изпия. Не знаех какво е , бях толкова сляпа и наивна , но това вътрешно чуство толкова силно ме убиваше че исках да го забравя и да не мисля за нищо . Изпих го , тогава изведнъж ми дойде толкова сила и енергия бях толкова щастлива виждах всякакви нереални неща и това мекараше да бъда щастлива. Не мислех апсолютно за нищо ума ми беше като празен лист , беше толкова странно , сърцето ми биеше толкова силно че чак щеше да експлодира .Каро отново ме хвана целуваше ме толкова силно и грубо както никога до сега , но аз не усещах нищо. След като отново бяхме заедно , тя стана и ми донесе чаша с уиски вътре разтвори някакъв бял прах нямах идея какво е  това . Но така или иначе не ми пукаше за нищо . Изпих го .

-          Усетих как се задушавам , не можех да си поема въздух , болеше ме много силно ,вътреше ми се свят не знаех изобщо коя съм и ккво се случва.

-          Затвроих очи ...

-          Когато отново ги отворих се намкрах на непознато място . Нямах идея къде . Тогава една мила медицинска сетсра дойде до мен . Усмихна се и ме попита дали я виждам добре и как се чуствам .

-          Леко се надигнах , толкова ме болеше вискчо че ми беше трудно да направя каквото и да било. Едвам леко мърдах пръстите си .

-          - „Мамо“ изрекох плахо аз

-          Тогава жената се приближи до мен с очи пълни с сълзи , погледна ме нежно и се усмихна

-          - Всичко ще е наред – каза тя и ме прегърна

-          -Не можех дори да говоря , всичко ме болеше ужасно много

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...