Jump to content
lucychan

Love you so it hurt`s my soul

Recommended Posts

1.       Глава

 

-          Хей – погледна ме тя с тези красиви нежни очи

-          Как е ? – повръхностно отговорих аз , не отделяйки очи от книгата в която се бях зачела

-          Аз съм Каро приятно ми е ? – подаде ръка опитвайки се да привличе вниманието ми по някакъв начин

-          Мхм , ми аз съм Алис и на мен – игнорирайки я отгърнах следващата страница

-          Ам явно не ти е особено интересен разговора с мен , все тая оставям те – нацупи се тя

-          Ем чета , съжалявам – отвърнах аз и отпих от кафето си , тогава тя въздиша тежко и си тръгна. Истината беше че сърцето ми биеше толкова силно , всеки път щом видя да се приближава към мен, в момента в които усетя присъствието й тялото ми се вледенява , започвам да се притеснявам толкова много че губя разсъдък и започвам да нервнича. Тя е всичко което аз знам че не трябва да имам , но сърцето ми диктува нещо коренно различно.

-          Когато видях че си тръгна затворих книгата и бързо станах от мястото си , бях в централната библиотека на моя град. Обичах да ходя там всеки ден. Бързичко върнах книгата от където я бях взела , взех си раницата и се затичах по стълбите , сякаш искам да остана незабелязана. Излязах от там и се запътих към спирката.Но за моя „радост“ тя беше там, сърцето ми отново спря за миг , и после продължи да бие много ускорено, колко много исках да я заговоря, колко много исках да чуя гласа й. Да бъда близо до нея, да я докосна , тези мисли изпълваха главата ми , но знаех че не трябва , че това не е правилно. „Не, Алис, Не „ казах си аз и бързичко продължих напред до следващата спирка. Но като се обърнах видях че тя ме следва.

-          -Алис – извика тя с толкова прекрасно нежния и красив глас , Лиси не ме избягвай моляте , сърцето ми отново се сви, игнорирайки я продължих напред , тогава тя ме догони и ме хвана за ръка , повярвай ми в този момент се разтреперах цялата

-          Всичко е наред Лиси няма да те изям , знам че баща ти ако разбере че говориш с някой като мен ще те накаже , но никой не е нужно да разбира, че сме се запознали

-          - баща ми ? откъде знаеш ли ти за него а и чакай малко от къде всъщност ме познаваш , защо винаги си около мен ? защо идваш в библиотеката не вярвам да е заради книгите ? – объркано попитах аз

-          Алис бяхме заедно от 1 ви до 5 ти клас не помниш ли .. ти винаги стоеше на първия чин , беше такова зубарче и винаги на всички говореше за това че Бог ни обича и ние сме Божии деца , а аз бях на последния чин , разпръснала нещата си навсякаде дигнала краката на чина и целейки госпожата с всякакви неща

-          Виждах погледа на баща ти всеки път когато те вземаше от училище той се опитваше да те защити от такива като мен

-          -Какво ? били сме в един клас .. но аз защо не помня ? – все още втренчения ми объркан поглед

-          Ти беше толкова вглъбена в твоите библейски неща , че не обръщаше внимание на нищо и никои

-          Хей не говори така за моята вяра малко повече уважение моля – засегнах се аз и погледнах с моя леко ядосан поглед

-          Мм да аз не съм по тази част окей все тая оставям те щом не искаш да си покрай мене – в очите и се виждаше такова безраличие , че именно това ме накара да не искам да я пускам , някакси искаше ми се да прекарам повече време с нея , но знаех си че това е лудост, начина по който аз съм израснала и средата в която е тя е коренно различна. С нея бяхме толкова различни. А и Лис чакай казах си аз .. та тя е момиче ..

-Каро , почакай – извиках след нея, 5 чеса в централното кино аз ще бъда там ела с мен – просто го казах , толкова импулсивно , но толкова много исках да прекарвам време с нея

-Лис , сигурна ли си че го искаш ?

-Да – отговорих без колебание

- Ще бъда там – усмихна се тя и се качи в автобуса

Сърцето ми трепнеше в очакване , в този момент не ми пукаше за никой и за нищо исках само да бъда с нея.

Пребрах се вкъщи оставих си раницата на стола и влязах в кухнята, сготвих си нещо на бързо и започнах да уча , но мсилите за нея не ме оставяха намира , колкото и да се опитвах да уча само тя ми беше в главата, сърцето ми трепнеше , толкова много смесени чуства имаше  в мене.Всяка минута минаваше толкова дълго, все едно беше цял век , имахме разговор само веднъж но аз мислех за това отново и отново и стана 4 и 30 сърцето ми щеше да излезе бързо хванах раницата си и излетях от нас, добре че родителите ми не бяха  в вкъщи иначе не знам как щях да обяснявам къде и  с кого съм , трябваше да скрия защоото беше пълен апсурд родителите ми да разберат.

Отидах там 5 без 10 чаках чаках и я видях в далечината смъкнати дънки широка черна тениска широк черен анорак , дълга черна коса обръсната от едната страна, пиерсинг на устната и  татуси по  целите й ръце и врат.

-Лиси – извика тя

Аз се усмихнах и отидах към нея. Прегърна ме силно и отново сърцето ми заби с бясна скорост

-          Иии кой филм ще гледаме сладорано – пита тя

-          Анабел – почти го изрекох, когато ококори големите си светло сини  очи и въпросително ме пита

-          Чакай , чакай малко  ти ще гледаш ужас ? – беше толкова учудена не можеше да повярва

-          Мислих си че ще ме заведеш на нещо като тетдратиката или последна песен .. – извъртя поглед

-          Хаха не – засмях се аз

-          - знам че обичаш ужаси и затова , въпреки че аз много много не си падам по тях , но този изглежда интересен – оправдах се набързо

-          Усмивката не слезе от лицето й през целия път до киното, тогава тя купи два билета , не очаквашче ще плати и моя , но все пак се зарадвах на жеста. Филма беше меко казано ужасен за мене защото мене много ме е страх , през цялото време си крих очите с ръката, а тя ми се смееше тихичко. И тогава на една от най-страшните за мен част тя хвана ръката ми, и аз я стиснах силно, не ме пусна до края на филма. Не знаех за каквото точно бие толкова бързо сърцето , заради напррежениетпо от самия филм или заради факта че човека който толкова много харесвам е до мен и дръжи ръката ми. След това аз бях гладна у отидахме да си вземем бургери , не спряхме да говорим за филма и за различни други неща. Когато си погледнах към телефона видях 14 пропуснати и часът беше 10 , обикновено винаги трябва да се пребирам най-късно до 9.Нашите са доста строги и не ми позволяват да излизам до късно , когато им звънах майка ми крищеше по телефона „ Алис къде си , защо не си дигна телефона , с баща ти обиколихме вече целия град , с кого си звъняхме на всичките ти приятели не си с нито един от тях , веднага казвай баща ти идва да те вземе“ „ Пред централното кино съм мамо „

-          Лис какво има ? – попита ме загрижено Каро

-          - Наще са полудели търсили са ме в целия град , бясни са.. когато се пребера горко ми – сведох поглед на доло и ми се насълзиха очите , тогава Каро се доближи до мен и ме прегърна

-          - Аз сън до теб Лиси ввче си гоялма никой няма право да те третира като малко дете. Моляте на плачи, бъди силна, аз винаги ще бъда до теб , и никога няма да те оставя, каквото и да става ще бия , ще убивам за тебе чуваш ли ме ? – хвана с ръце лицето ми и го надигна на горе  за да я  погледна , очите ми бяха пълни със сълзи , харевах я толкова много исках да бъда с нея , но родителите ми толкова много ме притискаха вече не издържах .. Тогава тя долепи устни до моите , не можех да повярвам какво се случва това беше първата му целувка, никога до сега не бях докосвала по никакъв начин никой друг.Сърцето ми щешем да изкочи. Тогава ме прегърна , целуна ме отново и

-          - Лиси аз тръгвам,ще изляза през задния вход  за да не разберат ваще , че си била с мен , пиши ми веднага щом се пребереш, ще чакам искам да знам че всичко е наред. И не се притеснявай всичко ще е наред аз съм теб прекрасно човече – усмихна се тя и прекрасните и тръпчинки се очертаха ясно на лицето й .

-          Тогава бързо побегнах към изхода на киното и и се качих в колата на наще. Баща ми не каза нищо по пътя и това знаех какво значи. Не исках дда се пребирам започнах да плача защоот знаех какво ще се случи с мен след малко.Пребрах се в вкъщи и от врата се почна боя.. Баща ми ме преби като куче.. Извади колана си и ме удряше толкова силно че аз пищях от болка.

-Ще излизаш след 9 а , ще излизаш с онзи боклук така ли, ти каква искаш да станеш , изорд, наркоманка като нея , или какво лесбийка кат нея , ти не си такава чуваш ли не си – говореше с такава ярост и удряше все по силно и силно в един момент когато не можех да дишам от болката и сълзите тои спря, срита ме в ребратра и ми заповяда да си отида в стаята.

Но разбира се това не ме спря , хванах телефона си и въпреки всичките болки които изпитвах писах на Каро че всичко е наред и нищо не са ми казали. Предпочитах да излъжа вместо да я притеснявам или отблъсна от мен .

Заспах в сълзите си и на сутринта се сабудих. Цялото тяло ме болеше, раните бяха много големи и не се бяха зарвили, изкъпах се ревейки от болка и се приготвих за училище . Бях първа смяна.

Когато влязах в стаята и сотидох до чина си видях една красива тъмно червена роза , най любимите ми цветя. Отдоло имаше бележка „ Роза на най-красивата роза в целия свят“ Умивката не слезе от лицето ми през целия час по английски. Съочени ците и се сръчваха еидн друг и се питаха от кого ли е . Досега никой не ме харесвал и не е правил нещо за мен такаче те бяха мноог любопитни. След часа пред вратата ме чакаше най-прекрасния човек в живота именно Каро

Тя ме целуна нежно и ме прегърна силно – заради раните умрях от болка но самия факт че ме прегръща тя намали болките

-          Как си красавице – пита ме тя с сияйна усмивка

-          Супер – усмихнах се аз

-          Днес ще те взема от училище имма изненада за теб – целуна ме отново и отиде в своята класна стая

-          Когато съочениците ми видяха какво се случи се започна.. Пред нея никой нищо не можеше да каже защото тя беше уважавана в целото училище , но мене ме правеха на нищо .Всички винаги ми се подиграваха че съм зубар че съ  загубенячка подиграва се на дрехите ми, защото аз винаги ходих с дълги дънкени поли и жилетка или половер. Носех очила и винаги прибирах косата си на стегнат ког защото беше дълга  под кръста дълга.Бях най-добрата ученичка в класа и затова всички учетлиу ме обожаваха . а всикчки ученици ме мразеха и ми завиждаха защото никога не им подскасказвах или не им давах да преписват.

-          - Как таказагубенячката е с най-яката мацка в даскало ? да не би набожното момиченце да се е оказало обратна ? – всички ми се смееха ми хвърляха разни хартийки върху мен.

Този тормоз беше всеки ден непрекъснато ..

След последния час Каро ме чакаше пред вратата , пред нея никой не смееше нищо да ми каже, тя ме прегърна и тръгнахме.Тя беше със своя мотор заведе ме на кулата , никога до сега не бях ходила там , имаше едно тайно мято за което бях чувала много , но никога не бях ходила

-          Хайде страхливке ела с мен – усмихна се тя , а аз плахо пристъпих напред .

-          Вървяхме доста и най накрая престигнахме

-          Уоооу – бях заслепена от невероятната гледка , беше залез и се виждаше целия град беше уникално красиво

-          -Харесва ли ти – тя застана зад мен и ме прегърна беше една глава по висока от мен такаче аз се облегнах назад , беше уникален момент , толкова красиво и с нея..

-          Тогава тя ме завъртя към себе си и ме целуна страстно – цялата затреперах цяло ято пеперудки гъмжаха в корема ми

-          Беше невероятно изживяване говорихме се целувахме се прегръщахме се беше толкова сладко, тогава тя ме изпрати до нас в 8 и 30 .. и най-големия кошмар обърнах се и видях че баща ми излезе от врата

-          Алис веднага във вкъщи строго заповядя той , щеше да убие Каролин с поглед

-          Корема отново ми се сви знаех какво следва... От врата се повтори вчерашната сцена.. Едвам бяха спряли да ме болят старите белези и отново боя с колана . Но този път беше по силно, целия ми гръб беше в кръв .. започна да се стича към пода, пищях от болка и ревах.. най-накрая той спря

-          Ще те пребивам от бой докато не спреш да се виждаш с нея ,ако още веднъж се видиш с нея ще те преместя от това училище ще те с пукам от бой и ще стоиш гладна до края на седмицата ясно ?  ти не си лесбийка проумей го   –изкрещя той

-          Сърцето ми се късаше.. но в момента който се сетих за прекрасното време с Каро цялата болка като че ли в един момент просто се изпаряваше и усмиваката се появяваше на подутото ми и зачервено лице

-          Легнах си и се опитах да заспа „ Хей как си ? всичко наред ли е с баща ти изглеждаше доста ядосан ? „ – получих съобщение от Каро

-          „Всичко е наревд, изглежда лош човек , но всъщност не е „ – през сълзи натиснах „изпрати“ не исках тя да разбира какво се случва , защото ме беше страх да не я загубя, бях готова да се противопоставя на всичко и всички само за да мога да буда с нея. Вярно е че станахме близки от скоро време, но за мен е все едно я познавам цял живот.Толкова много я обичах, толкова че да търпя всичко , само за да бъда с нея. Тази вечер нямаше вечеря за мен, бях толкова гладна, корема ми стържеше и не можех да заспа. Беше дълга вечер, Гърба ме болеше ужасно, не можех дори да се изкъпя , отидах с сетни сили до банята и се погледнах в огледалото.Лицето ми все още беше подуто сините ми очи бяха още по кристални , а устните ми бяха кърваво червени.Радвах се че поне нямах видими блези защото не исках Каро да заподозре нещо . Не можех да поззволя нещо да ни раздели.

-          Най-накрая стана 6:00 сутринта и аз станах да се обличам за училище. Всички дрехи които имах и начина по който бях длъжна заради родителите ми да се обличам ме отвъщаваше.Не можехд а се понасям повече с тези дрехи, но нямах избор , така или иначе нямах възможност да си купя други.Такаче просто сложих поредната пола и вълнен половер и тръгнах.

-          Зад ъгла до магазина намиращ се близо до дома ми , стоеше Каро , пушеше цигари и пиеше бира , беше с широките си скъсани дънки и черна дълга тениска на коята пишеше с големи букви „ Anarchy”.

-          Когато ме видя се изправи и ми се хвърли на врата целуна ме сладко и ми се усмихна

-          -„ тцтцт какъв си идоит само , от сутринта си почнала да пиеш бива ли такова нещо ? – скарах й се аз набързо и я погледнах с моя сериозен поглед , който за нея беше много забавен

-          „Е така е ама знаеш че този идиот те обича нали? – Целуна ме отново, хвана ме за ръката и ме задърпа към училище

-          Аз просто останах без думи не знаех какво да кажа .. Толкова се радвам и вълнувах че през цялото време не казах и дума само се усмихвах

-          „Ей бърборано какво ти стана изведнъж да не си глътна езика ? „  - смееше се потичваше и ме дърпаше за ръката , беше толкова сладка

-          „А Бебе тая вечер си в нас нали знаеш ? – аз ококорих очи и не знаех какво да кажа , знаей че това е пълен апсурд , ако не се пребера то по добре да ме убие някъде ще ми е лесно , защото иначе последиците за мене щяха да бъдат кастрофални.

-          Но въпреи всичко реших да се съглася

-          „Както кажеш „ –усмихнах се и продължих напред въпреки че в мен бушуваше втората световна война между разума и сърцето

-          „А Каро мога ли да те помоля за нещо ?“- попитах аз като се обърнах плахо към нея

-          „За тебе всичко „ – усмихна се любопитно тя

-          „Можеш ли да ми дадеш някоя от твойте тениски и дънки , че не мога да се понсям изглеждаща по тази начин , а няма как да си купя .. „ погледнах засрамено към земята

-          -„Разбира се има ли питане ще намеря и ще ти дам“ – хвана ме подръка доволно и влязахме в училището

-          След часовете тя ме чакаше на същото място както всеки ден, цял ден не спирах да мисля затова какво ще се случи , когато не се пребера , толкова се притеснявах.Но не исках да и откажа защото не исках да изглеждам като някоя смотла която смао слуша мама и тате.Въпреки че знаех последствията.

-          Тръгваме ? – гушна ме тя и ме хвана нежно ръката ми

-          Дам – опитах се да изглеждм спокойна

-          Лиси? –спря за момент и се обърна към мен , а аз я погледнах въпросително

-          Какво има ? – погледна ме в очите и ме пита с този сериозен погледл, тя винаги разбираше когато се случваше нещо

-          Няма нищо м всикчо е наред – излъгах я, сведох за момент поглед надоло

-          Ставали поне мен да не ме лъжеш – погледна ме тя с разочарование

-          Ако не ти се идва в нас , не е нужно да идваш

-          Не, не е това – започнах да се оправдавам

-          Искам много да дойда , но..но.. – не знаех как да го кажа сърцето ми биеше толкова силно , исках толкова много да бъда с нея , но имайки предвид какво ще се случи не знаех какво да кажа

-          Ваще ? – пита ме тя с загрижен и едновременно правеща се че не й пука

-          Да – отговорих плахо аз

-          Абе да не ти пука за тях ако е само заради тях идвай  не си малка вече нямат право да се държат така с теб – задърпа ме за ръката и отидахме към спирката за да хванем автобуса

-          Отидохме в тях , не знаех какво да очаквам тя живееше в двуетажна малка къща.На първия етаж живееще баба й а на втория беше нейната стая с малка кухня. Тя обичаше да готви , и наистина беше най-добрата. Определено се беше постарала, явно днес беше избягала от последните часове , за да може да сготви и да подреди.Беше направила лазяна и шоколадови мъфии.Любимото ми.Беше запалила свещи и имаше музика , точно като по филмите.Никога не си бях представяла че нямакой ще напрви нещо подобно за мен.Беше толкова мило и сладко , не знаех как да реагирам.Когато влязахме в кухнята тя ме покани на масата вече всичко беше сервирала , седнахме и хапнахме обилно, беше толкова вкусно.Смяхме се , забавлявахме се беше като по филмите.Толкова не забравимо. Бях си оставила телефона в раницата , без да обърна внимание на обажданията.Когато го взех видях че имам 15 пропуснати от баща ми.Сърцето ми щеше да спре , не знаех какво да правя, тогава тя дойде до мен взе телефона от ръката ми и нежно започва да ме целува.Бях толкова нервна , тя беше първия човек с който бях.Всичко беше като приказка , толкова нежно , толкова красиво,толкова чуствено исках времето да спре и завинаги да бъда с нея.

-          На сутринта се оправихме бързо и отидахме на училище.Всички в училище ни оглеждаха, тя ме беше хванала за ръка а аз бях облечена с нейните дрехи и с пусната коса.Чуствах се като себе си.Всички ме гледаха като че виждаха коренно различен човек.

-          Не знаех как ще се прибера тази вечер в вкъщи, какво ще им отговаря ? как ще ги погледна  ? какво ще се случи ? тези въпроси не спираха да се въртят в главата и не ми даваха мира ден и нощ, не знаех какво да правя.. но някакси имах едно много странно чуство което не ми даваше мира, исках да разбера секунда по скоро какво се случва , имах чуството че се задушавам като че ли нещо ме душеше от вътре .Не спирах да звъня на майка ми , но никой не ми отгаваряше още повече ми се сви сърцето , какви ли не мисли ми минаваха през ума ..Бях толкова притеснена ,всичко в мен просто щеше да избухне . Като свърших училище , тя ме чакаше  пред класната ми стая..

-          -Хайде идваш пак с мен , усмихна се тя и ме целуна нежно – аз не знаех какво да отговоря хем исках да бъда с нея и то много , хем обаче нещо в мен не спираше да ме гризе , знаех че нещо много лошо се е случило , но не знаех къде.. Не спирах нервно да звъня на родителите ми , исках да чуя гласа на майка ми поне за секунда.. Не знаех какво се случва, бях толкова изплашена и притеснена.

-          Въпреки това не можех да откажа на Каро и вървях с нея, отидoх отново в тях. Не знаех какво се случва в мен мнгоо бях притеснена не издържах на цялото напрежение и помолих Каро даа ме изпрати до нас.Но тя настояваше да остана в тях и да не отивм никаде прегърна ме силно и ме сабори на емята започна нежно да ме целува и отново телата ни сляха в едно , беше толкова нежно и красиво, за миг забравих за всички проблеми , притеснения и болка всичко се изпари в миг.

-          Но когато отново дойдох на себе си , се почна това измъкчване и пртеснения от вътре. Чуствах че нещо се случва и това не ме оставяше намира. Докато лежах в прегръдките й и слушахме  Disturbed  сълзите започнаха да се излиат от очите ми без да го контролирам , защо и как не знаех , не разбирах нищо , само знам че вътрешно страдах толкова силно и това ме убиваше малко по малко.

-          Тогава тя стана отиде до кухнята и после пак се върна в леглото носеше една странно свита цигара с незнайно какво сърдържимо , запали я и започна пуши даде и на мен . Нямах идея какво е , но ми хареса миризмата и вкуса. Завъртя ми се главата и малко по малко започва да ми се вие свят. Досега никога не бях пробвала нещо такова . Пордължавха да пуша една след друга една след друга до в момента в който не знаех къде се намирах , харесваше ми защоот ме караше да забравям за всичко , правеше ме щастлива чуствах че апсолютно не ми пука за нищо и никой .. Беше ми толкова добре тогава тя ми даде някакво лекарсвто каза да го изпия. Не знаех какво е , бях толкова сляпа и наивна , но това вътрешно чуство толкова силно ме убиваше че исках да го забравя и да не мисля за нищо . Изпих го , тогава изведнъж ми дойде толкова сила и енергия бях толкова щастлива виждах всякакви нереални неща и това мекараше да бъда щастлива. Не мислех апсолютно за нищо ума ми беше като празен лист , беше толкова странно , сърцето ми биеше толкова силно че чак щеше да експлодира .Каро отново ме хвана целуваше ме толкова силно и грубо както никога до сега , но аз не усещах нищо. След като отново бяхме заедно , тя стана и ми донесе чаша с уиски вътре разтвори някакъв бял прах нямах идея какво е  това . Но така или иначе не ми пукаше за нищо . Изпих го .

-          Усетих как се задушавам , не можех да си поема въздух , болеше ме много силно ,вътреше ми се свят не знаех изобщо коя съм и ккво се случва.

-          Затвроих очи ...

-          Когато отново ги отворих се намкрах на непознато място . Нямах идея къде . Тогава една мила медицинска сетсра дойде до мен . Усмихна се и ме попита дали я виждам добре и как се чуствам .

-          Леко се надигнах , толкова ме болеше вискчо че ми беше трудно да направя каквото и да било. Едвам леко мърдах пръстите си .

-          - „Мамо“ изрекох плахо аз

-          Тогава жената се приближи до мен с очи пълни с сълзи , погледна ме нежно и се усмихна

-          - Всичко ще е наред – каза тя и ме прегърна

-          -Не можех дори да говоря , всичко ме болеше ужасно много

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×