lazeto Posted June 5, 2017 Share Posted June 5, 2017 The Whispering Star (ひそひそ星) Страна: Япония Също така известен като: Hiso hiso boshi Премиера: 10 Септември 2015 (Торонто) Дата на излизане: 14 Май 2016 Времетраене: 100 мин. Жанр: Sci-Fi Режисьор: Sion Sono Субтитри: Английски Участват: Megumi Kagurazaka като Yoko Suzuki Kenji Endo Yuto Ikeda Koko Mori Резюме: Женският хуманоиден робот за доставки Yoko Suzuki (Megumi Kagurazaka) размишлява върху мистерията на човешката природа, докато пътува из галактиката… Свали с английски субтитри Онлайн с английски субтитри Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
t_lozeva Posted June 15, 2017 Share Posted June 15, 2017 9/10 Антиутопия, черно-бял филм, свят в който хора няма, или са на изчезване. Останали са само машини, изпълняващи своите безсмислени задължения, като някакви съвестни хора - служители, превърнати в роботи от скучните си длъжности, които им отнемат галактически огромно време – понякога цял живот. Има ли смисъл за доставка на дребни неща на един клиент да се жертва цял един живот и и хиляди дни? „Всичко в полза на клиента.““Консуматорско общество“. Благородните машини не спират и продължават да работят. Самотата на изолацията, пустотата в млечния път. Безсмислено пропиляните дни. Разрухата, очакването, времето, дали не е твърде късно? Връщане към ранните му филми. Няма да забравя „Кейко Кесо Кедо“. Сион Соно е загубил истеричността си и лудостта си, но е запазил способността да прави силни филми и да бъде философ. Нежен финал. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
ukio Posted July 19, 2017 Share Posted July 19, 2017 "Това е кратка поема, която написах за ерозирането на спомените. Ситуирах филма в далечното бъдеще, където не са останали много хора, след войни, природни и човешки бедствия". - Сион Соно Да. Не е лъжица за всяка уста този филм, но е толкова прекрасно заснет и така съзерцателен, че ми се прииска японците да правят повече подобни минималистично-медитативни научнофантастични заглавия. Лентата носи своеобразна красота, която е трудно уловима сред постоянно повтарящи се кадри и компютърни гласове. Напомня за нещата на Тарковски. Веднага си го помислих, още щом започнах да гледам. Много е бавен, наистина. Това го прави да изглежда нереално дълъг. За търпеливите има награда - черно-бялата кинематография на Хидео Ямамото, която още по-осезаемо разкрива същността на тази притча за саморазрушението и забвението. Ужсно красиви кадри на опустошението - предупреждение към нас за това, което може да се случи, ако изгубим човешките връзки помежду си. Самотен андроид пътува в Космоса с една мисия - да доставя пакети (спомени) на жители, разпръснати из Галактиката. Роботът се опитва да разбере нуждата да се изпращат подобни обекти. (Паралел с някои хора днес, които продължават да изпращат писма по пощата, въпреки наличието на новите технологии) Защо хората са емоционално привързани към такива неща? След срещите с човешките същества, хуманоидът започва да осъзнава способността на предметите да съхраняват паметта. Сценарият е писан от Соно през 1990г. Филмът е доразвит с идеята за трагедията във Фукушима. Всички хора в лентата живеят на места, които приличат на Фукушима. Част от артистите са истински жители на градовете Намие, Томиока и Минамисома от този регион. Любими кадри: с бабата и човекът с колелото. Единственият въпрос, на който не успях да си намеря задоволителен отговор е, защо лентата има само 1 цветен кадър?! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
ukio Posted March 10, 2021 Share Posted March 10, 2021 Утре се навършват 10 години от земетресението в Тохоко. Нека си припомним големите филми, посветени на последствията от него! Соно ми върна надеждата в научната фантастика с този успех. Гледайте! 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.