Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

 

Off Topic

MV5BN2JlM2NiYzgtNDcyOC00Njg2LTlmYmMtYWUw

 

Rage / Ikari (怒り)

Страна: Япония

Също така известен като: Anger

По новелата на: Shuichi Yoshida - "Ikari"

Премиера: 17 Септември 2016

Времетраене: 142 мин.

Жанр: Драма, Мистерия, Съспенс

Режисьор: Sang-il Lee

Субтитри: Английски

:imdb:

                                

Участват:

Токио

Go Ayano като Naoto Onishi

Satoshi Tsumabuki като Yuma Fujita

Mitsuki Takahata като Kaoru           

Hideko Hara като Takako Fujita

Чиба

Ken Watanabe като Yohei Maki

Ken'ichi Matsuyama като Tetsuya Tashiro

Aoi Miyazaki като Aiko Maki

Chizuru Ikewaki като Asuka

Окинава

Suzu Hirose като Izumi Komiya

Mirai Moriyama като Shingo Tanaka

Takara Sakumoto като Tatsuya Chinen

Детективи

Pierre Taki като Kunihisa Nanjo      

Takahiro Miura като Sosuke Kitami

 

Резюме: Ужасяващо неразкрито убийство е връзката между три уж несвързани истории в три различни японски града. Филмът е трилър за опасностите на това да се довериш на някого, когато насилието може да те застигне във всеки миг.

 

Свали с английски субтитри :click: :click: :click: :click:

 

Ikari.2016.HDTV.x264.5rFF :click:  :click:  :click:

 

Свали с български субтитри :subs: :click:

 

Свали български субтитри :subs: :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ох, не знам какво да напшиша, след видяното. Остави ме на двете крайности. Всъщност, изпитах всякакъв род чувства докато гледах тази многожанрова продукция (не е само крими, а и драма, съспенс, яои и какво ли не), но определено горчивият вкус остана най-натрапчив, въпреки надеждата и светлината, появили се за някои от персонажите.

Филмът е изключително добре заснет, изигран и замислен, само че определени, прекалено реалистични кадри, ми отнеха удоволствието да го нарека шедьовър и да похваля за пореден път Санг-Ил, който е един от любимците ми. Наистина не мисля, че режисьор като него трябва да разчита на подобни сцени, за да направи качествен филм. Той може много повече и в една от историите го показва.

Кинематографията е прекрасна, но грозотата на 2-3 сцени не се заличава дори от паралелния монтаж (той е едно от най-перфектно направените неща в лентата -- чудесно съчетание на трите сегмента, при положение, че действието постоянно сменя своята позиция от едно място на друго!), предлагащ алтернативна реалност, което е страхотно като идея, но на фона на останалото, силата й се губи. Музиката е другият силен елемент. Няма как да е иначе, след като е дело на Рюичи Сакамото. На едно място имаше съчетание на музика и естествени звуци.

Гледах пресконференцията в Сан Себастиян. Там Санг-Ил обяснява разликите с оригиналния роман, в чийто център стои убийството. Книгата разглежда мотивите , докато филмът -как героите са повлияни от убийството. Мистерията е погледната от нейния психологически аспект. Какво се случва, когато се появят съмнения и доверието е на път да изчезне? Според режисьора, истинският гняв не е този, който изразяваме външно. Той е вътре в нас. Никой не го вижда, но в определен момент силата му  се проявява и рефлектира върху действията ни. Наистина, историята показва герои, живеещи на ръба. Снимана е в Япония, но има универсално звучене.

Spoiler

Основното ми негодувание идва от частта, заснета в Окинава. Мястото е божествено, но е белязано от реално събитие, случвало се неведнъж на това райско кътче. Самото развитие на тази история ми беше странно. Действията на героите също. Артистите бяха отлични, но събитията можеше да бъдат представени по-приемливо. Освен това, тук направих паралел с друг филм, сниман по дествителен случай (I am Ichihachi) и показващ живота на подобен беглец-убиец на Окинава. И някак си, на фона на други фрапиращи, но недокосващи кадри, човек съвсем забравя за основното убийство. То остава встрани и зрителят като че ли не получава задоволително обяснение за него.

Щях да съм още по-рязка, ако историята с Го и Сатоши не беше взела прилично, човешко развитие до финала. Там имаше едно омекотяване и уравновесяване, успокоение дори, което мога да приема.

 

Аои отново се оказа вълшебница! С Кеничи и Кен направиха най-удивителната част от историята! Най-докосващата и приятна. Ако не бяха те, щях съвсем да се срина.

Предупреждавам, че във филма има някои нелицеприятни кадри! Не е подходящ за всякаква възраст. Имайте предвид!

 

П.П. Писателят, по чиято творба е правен този филм, може да се похвали и с други адаптирани заглавия. Всички са изгледани от мен, с изключение на първата продукция. Все силни филми са се получили. За жалост, от всички само Парад беше оценен в международен план. 

Винаги съм искала филмите на Санг-Ил да излязат извън Япония. С Икари това се случи, но според мен никой не е успял да усети истинската му сила. Тук разкриването на убийството не е най-важната идея. 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

7/10

И Санг Ил - кореец, който режисира японски филми. Автора на „Акунин“.

На пръв поглед страшно случен и дълъг филм на криминална тема. Има убийство, и се води разследване. По японски на всеки час по телевизията дават информация за предполагаемия убиец и подробности от случая. Това си е рисковано откъдето и да го погледнеш. Като се сетя горкия Кира от анимето Дет Ноут как изперка, изобщо не ми се струват добра идея. Освен това винаги можеш да се объркаш с това чие точно лице виждаш заснето на  местопрестъплението и дали не е някой твои близък. Заподозрени се оказаха двама трима човека, които си приличаха с убиеца.На пръв поглед много обикновена история. Но имаше три главни центъра на действието и доста дълбоко навлизане в живота и в психологията на хората. Това беше интересното.

С особен поглед, монотонно по японски, но навлизаш все по-навътре и по-навътре в животите на всички странни герои. Чудния свят на филма представя една много луда Япония, в която се случва всичко.

Сатоши Цумабуки играеше гей, които си намери момче в клуб за компаньони и заживя с него – Го Аяно, един от най-готините във филма. Яои история по класически модел. На пръв поглед виждаш едно изнасилване на плачещо момче. Без цензура.

Аои Миязаки едва оцеля след известен стаж като хостеса и живота я отнесе към идеята и „лазурния бряг“ за  връзка и съжителство с един работниците на баща й – Кеничи Мацуяма. Той горкия изобщо не знаеше откъде му е дошло това щастие, но го прие с благодарност.

Девойката, на която не и знам още името като актриса пък реши да се сприятели с пътуващ младеж, който живееше като жив отшелник на самотен остров в Окинава и да му носи храна с една лодка.

Всички три групи, непознаващи се един с друг започнаха да подозират най-близките си и бяха убедени, че лицето му напомня това на убиеца, който даваха по екраните в цялата страна.

Имаше и едно брутално изнасилване от американци от военната база в Окинава, позорна и страхлива реакция на приятеля на жертвата и след това много вина.

И тримата имат еднакви бемки като тези на убиеца. В края на краищата един от всички трима заподозрени е виновен. Разгадайте кой!

Но филмът е така поставен, че няма значение кой е. В света има фалшиви и истински подозрения, съмняваш се и обвиняваш в невинния и вярваш в порочния. Накрая всичко е слято в едно, в едно лице, което вика от мъка и друго, което грее от щастие. Последния миг от този мистериозен филм го спаси от бемислието, до границите на което почти беше стигнал... Изпитваш състрадание и разбираш, че между човешките същества няма чак такава голяма разлика и че между бялото и черното има особена азиатска мъдрост, която ги обединява. Като дао. Поне аз така си мисля, а какво е искал да каже режисьора – само той си знае. Завоалирал е красиво и ненатрапчиво един философски код на приемане на реалността и противоположностите, въпрос "на кого мога да се доверя и дали има смисъл да се съмнявам".

Това е моето виждане за нещата. Но е донякъде прекалено скучен - слабо държи интереса, няма темпо и нищо не става.

Дано на вас да ви достави удоволствие. Приятно гледане! 

Rage-2-620x412.png

 

hqdefault.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С всичко съм съгласна, но не и с определението скучен. Случиха се толкова много неща, че някои от тях още не искат да ми излязат от главата.

Избрала си най-прекрасния кадър с Аои и Кеничи. Той ми е любим.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И да допълня точното ревю на Таня, като свърши филма леко се озърташ в къщи, защото всички така здраво ти влизат в личното пространство, че ти става леко страшно и тягостно, къде са тези хора, аз къде съм, какво става тук.

Много ме вкара в мисли Икари снощи, като Акунин действа, силно, притискащо, момента с изнасилването на момичето направо е смазващо брутален и после следва чист и свободен край, ама само леко и пак те оставя на мислите ти за героите, Окинава във вечността. Морето пречисти, но само малко и сцената се затвори за всички герои. И аз не знам И Санг Ил къде ни прати във вярването или във безверието ли, беше страшно, само Аои и Сузу пробляснаха с вяра в живота и близките до себе си, Аои в партньора си, а Сузу в майка си, на мен това ми беше най-силния момент, сутринта и майката и, която с поглед казваше, искам да те спася.

Друго красиво, което ме докосна и беше част от есенцията на филма е отношението на героя на Го Аяно към умиращата майка на своя приятел.

Много впечатления, тежък сюжет и прекрасни актьори до един, отличавам всички с перфектна игра, даже прекалено, бяха малките хора от живота, не бяха актьори, а истински, това задържа мен да гледам докрай.

 

p.s. Аои като се изключи от Аои е направо неузнаваема, мноого, ама много силна роля 10/10.

А Сузу тук е олицетворение на младостта, супер красиво създание, прекрасна, направо ми се сви сърцето за нея и историята на героинята и. Ще я гледам и следя как се развива, прекрасно момиче, говори с очи, голям талант.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех! Морето е толкова прекрасно! Исках да отида там, но след видяното, първата ми реакшия бе  - не ми се ходи. Знаех. Тези събития не са рядкост в Окинава. Хората така и не успяха да се преборят с американските бази и онези продъжават да прават каквото си поискат.. Страшно е, когато видиш безппомощността на едни и безхаберието на други. Но пък заснемането е уникално. Природата там наистина е рай.

 

П.П. Сузу има роля и в новия филм на Коре-еда. Затвърждава се като топ актриса.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина трудно се говори за и след този филм. Може би го гледах в такъв момент, но емоционално ме изстиска. Не усетих кога изминаха тези два часа и половина, такова потапяне не ми се беше случвало отдавна. Сигурна съм, че като мине време и филмът "отлежи" в съзнанието ми ще намеря и критика, която да отправя. 

И Санг Ил толкова добре улавя и пресъздава човешките взаимоотношения, чак е плашещо. 

Прекаленият реализъм, който на повечето се е сторил угнетяващ(а той е), според мен е важна характеристика на този филм. Санг Ил засяга доста спорни, но и съществени въпроси, неща, за които е говорено много, дори и с метафоричен език, но когато се покаже истинното лице на нещата- тогава реакцията винаги е по- силна, това и е целял Санг Ил според мен. Но да, угнетяващо е, депресиращо е, дори обезверяващо е- аз лично толкова много негативни емоции наведнъж съм изпитвала на много малко филми. На моменти наистина има едно объркване- не един път, докато гледах се запитах, защо е тази лудост.. каква е тази лудост?

Връзките между хората са толкова сложни и дълбочинни, колкото е Вселената. Доверието е едно от най- крехките неща- може цял живот да си се борил за него и накрая то да се пречупи мимолетно. Трудно, много трудно е човек да не се съмнява, както понякога е трудно човек да повярва в съмнението. И Санг Ил искаше да покаже, че доверие, което е трудно спечелено може да се изгуби лесно, а доверие, което е лесно спечелено може да се окаже лъжовно...но и това не може да се приеме генерално.. На кой да се доверим и в кой да се съмняваме са въпроси, които могат да те подлудят...

Как може човек да се довери безапелационно на някой, когато, макар всички интимни и близки връзки, които изграждаме с други човешки същества, чувството, че си сам остава?  Но, в крайна сметка, кажете ми, какво сме ние човешките същества без доверие между нас, къде оставаме ние без любов и доверие?

 

Да, И Санг Ил не се и стреми да даде отговор на тези въпроси, той просто дава примери, показва, че отговорът не е черен или бял, впрочем той никога не е.

Още много имам в главата, но ще спра да пиша, току го изгледах филма и съм прекалено афектирана от него.

Само ще спомена, че е много добре заснет, още повече с прекрасна музика. А от актьорския състав съм предоволна просто! Наистина едвам се разпознава Аои, но и Кеничи! Въобще, всички бяха невероятни.

Любимата ми история определено беше тази на Аои и Кеничи, точно заради това, което е казала ukio- имаше надежда в тази история! Доверието може да бъде върнато обратно, не винаги, но е възможно. 

Относно това, че не развиха много историята с убиеца, аз мисля, че тя по- скоро служеше като опора, върху която И Санг Ил искаше да развие трите човешки истории. Но именно убийството даде мистериозния и криминален привкус, а той е важна част от филма. 

Имам чувството, че този филм може хем да те угнети до крайност, хем да те плени изцяло. С мен това се случи.

ukio, много съм съгласна с теб, че филмът има универсално звучене, дори и с Акунин беше такъв случаят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

19 hours ago, itadakimasu said:
Spoiler

 Но, в крайна сметка, кажете ми, какво сме ние човешките същества без доверие между нас, къде оставаме ние без любов и доверие?

 

Много хубаво ревю и особено това изречение.

За никъде не сме!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой може ли да ми каже българските субтитри от линка горе за кой релийз пасват? Аз изтеглих "Ikari.2016.JAP.DVDRip.x264.AC3-zdzdz", но буквите се разминават и дори и да се опитам да ги преместя напред или назад след има няма 10 секунда пак се разминават. Просто никакъв шанс да ги наглася. А субтитрите са предполагам за този релийз - ikari.2016.hdtv.x264.5rff, но него не мога да го намеря да го изтегля. Благодаря предварително за помощта!

 

П.с.: добавете бг тага в каталога, че филма има български превод и изтрийте това. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В Замунда не си ли пасват линк със субтитри? Би трябвало там да са качили всичко, както трябва. 

Много хубаво, че някой е превел филма! Нека да се види! Колкото и да е труден за гледане. Заслужава! Казва много истини, за които хората често си затварят очите. Да не говорим, че на запад изобщо не се коментират.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новият филм на И Санг Ил ще бъде адаптация по новелата на Нагира Ю "Rurou no Tsuki".

Off Topic

rurounotsuki_20210710_01.jpg?imwidth=468

Този път ще видим Сузу Хиросе и Тори Мацузака в партньорство.

Снимките започват през август.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...