Jump to content

Корейската жена - преди и сега


Recommended Posts

Да бе, съгласна.. варварско е.. просто не винаги може да се избяга от варварското.

young-woman-carrying-man-her-arms-funny-

Познай 95% от жените коя картинка ще изберат...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Просто веднъж гледах "Биг Брадър" и един "красавец" бизнесмен дето постоянно говореше за истински мъже, каза как трябва да биеш жената, за да те обича. Оттогава имам резерви към хора, които говорят за истински мъже :D. Между другото, тези двамата за сватба ли репетират :rofl:.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам. :) Така ли са вече сватбите?  :beer:

Съгласна втори път - такива пояснения като Истински мъж и истинска жена са бая спорни... и ужасни. Просто все още са доста употребявани.

Но знаеш ли как може да се обясни и без да е толкова сексистко? -  Мъжът, зад който МОЖЕ да се застане и да се чувстваш сигурна зад него. Понеже зад никои други мъже или жени не би заставала или не би била сигурна.... не че за вечни времена ще седи отзад...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Майра, която не харесва Хайтов и за Стотака, да разбере какво е "истински мъж" :)

 

Мерак
Седя си оня ден на двора, пека си кълката на слънце и гледам — минава по пътя Юмера, на Расимчето зетя, в текезесето дето е овчар.
— Здрасти! — казва и си клати главата.
— Здрасти, здрасти! Но защо си въртиш главата?
— Въртя я, че ние горе на кошарите се чудим помагачи откъде да намерим — като да има как от кал да ги направим, — а ти тука дремеш ли, дремеш. Ела с мене да помагаш, че имам зор, хем надница ще ти платя, хем ще видиш как се прави изкуствено опсеменяване.
— Какво опсеменявате? Пшеницата или ръжта?
— Абе каква ти пшеница! Овцете опсеменяваме!
Опсеменявали овцете! Нова мода шантиклер!
— Абе Юмере, нямате ли — казвам — кочове, та вие ще опсеменявате овцете?
— И има — кай, — и няма. Ела да видиш! Всяка вечер ще ти варя куркмач.
Откакто си бях навехнал крака, в гората не бях излизал, та ми се беше бая затъжило, а и времето хубаво: едно спокойничко слънце пекнало — защо пък, рекох си, да не отида с Юмера на къшлата, че да се разшавам и разгледам? Викам на бабата:
— Давай ямурлука! Слагай хляба в торбата!
Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще си има, грабна ми и ямурлука, и торбата, насмалко и мене да нарами! Бабата се понамръщи, но като й казах, че гъби ще й набера, благослови ме.
Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Бре, че много се вижда, бре-е-е! Вижда се Перелиица насреща, обраснала с тъмни ели, като че ли забулена с фередже; по-наляво — Карлък, белоглав, не му стигнало купището със земя под него, ами се ровнал в небето, като че търси майка си и баща си, а до него — връх до връх: зелени, жълтозелени, едни като кучешки зъби подострени, други заоблени, да се не нагледаш на балкан!
Юмера ми вика:
— Не се зазяпвай, чичо Каньо, ами да поработим, докато е видело, че ей сегичка ще се мръкне.
Отидохме в бараката. Вътре — стая като стая, с дюшеме, прозорче и с печка в едното й кюше, а в другото — намърдало се едно ей такова кочище рунтаво, гледа ме с накървавени очета и наведена шия, сякаш ей сегичка ще се хвърли да ме хакне с накеркелените си рога.
— Юмере — казвам, — внимавай!
— Не се бой — каза ми Юмера — Той се е наежил, че от завчера не е виждал ни овца, ни ягне, но сега като му дадеме, кай, овца ще поомекне и няма да се ежи. Докарай една овца отвън, само че гледай бяла да е, той на черни много не налита… Той е руски меринос, там, изглежда, е навикнал повече на руси…
Дотътрих аз отвън една овца, а кочът, като ме видя, вдигна шията си изведнъж, прекрачи крачка, изпръхтя и се закова на място.
— Пусни овцата! — казва Мерко — И върви до вратата!
Пуснах овцата и застанах до вратата, но кочът не гледа в овцата, а в мене.
— Срамува се — вика Юмера, — но ще свикне! Недей се плаши. Опсеменяването трябва да се върши от техника, но техникът вместо да опсеменява тука, фукнал в Рясково при даскалицата и цялата работа оставил на мене — да се чудя дали овцата да задържам, или на коча да събирам изкуственото семе.
Приказва си Юмера, а на мене окото — в коча. Ама коч, ти казвам! Заслужава на куци крак до бърчината да идеш да го видиш. То не е, брате мили, коч, а варел от двесталитровите, ако можеш да си го представиш, цялото в космалак и повесма, до земята чак разнесени, като се поклати само, и завее топъл вятър! Нашите кочове гледат като ангели, а на тоя очите му до половината скрити в едно бяло перде, а другата половина, като те погледне отдолу на горе — реже ли реже като с нож! Да не приказвам за рогата, завити на главата му като чалми. „Тая хала, викам си, ако само допре овчицата, ще я смаже. Ако пък вземе, не дай си боже, да я блъсне с рогата — от овцата няма да остане и опашка!“
Докато аз си правех тия сметки, кочът се пресрами и тръгна към овцата. Отиде до нея, спря се, протегна си шията и та-ак! — муцуна в муцуна с овцата. Целуна я! Овцата нито шава, нито мърда, а кочът се обърна към задницата й, провери дали е на мястото си вимето й, а че се обърна пак към главата на овцата и започна да я ближе с езика от устата към ушите, като да я сресва. Като стигна до ушите, изпръхтя и овцата се отмести.
Викам на Юмера:
— Дръж овцата, че бяга!
А Юмера вика:
— Ти се не бой, той ще си я кандърдише. Женско може ли да си не даде фасон? Запали си, кай, цигара, има време! Кавказките мериноси много са табиетлии. Само едно, казва, ще те моля — като се нажеже да рипне въз овцата, ти я хвани за ушите и я дръж мирна да седи, а пък аз ще сложа зад нея станока, че да си свърша и техническата работа. То има време, още не е минало хорото, но мине ли хорото, бъди нащрек!
Докато да каже той „хоро“, и кочът започна нещо да похлопва с копитата, като да искаше да рови… Наведе шията, би на място с единия си крак, похлопа с другия, след това вирна главата и фукна, та обиколи овцата три-четири пъти с развети повесма, спря на място и заудря пак с копитата, заигра…
Игра ли бе това, или искаше силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса — не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато захвърча от него бяла пяна. Тогава отново приближи овцата запъхтян, близна я с муцуната си, близна го и тя… И тогава, след като я на бързо попригали от ушите до опашката, кочът се засили да я покрива.
— Дръж за ушите! — извика Юмера.
— Дръж я, казавам, ти! Аз ще подложа станока.
Той хвана овцата за ушите, а пък аз, вместо да сложа станока, ритнах го и мериносът захлупи овцата по закон божи.
… Стори ми се грозно след тия галеници и милувки всичко да удари на… дърво!
Че като викна оня Мерко:
— Абе ти луд ли си, или майтап си правиш! С една такава скачка ние можехме да опсеменим не една, а петдесет овце!
— Той — казвам — отново ще скочи.
— Да, но пак ще трябва да загрява! А гледай, че започва да се мръква.
— Ще загрява. Ти ако не загряваш, той загрява!
Наежи се Мерко:
— Какво искаш да кажеш? Я се изрази!
— Седни — казвам, — недей ми се пули в очите! Дай ми една цигара да подпаля и ще ти кажа… Само че поглеждай от време на време и коча!
— Защо ще го гледам, след дъжд — качулка?
— Точно сега е за гледане — след дъжд — качулка. Я кажи ми какво прави сега кочът?
— Ближе овцата.
— Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той, кавалерът, ближе я и благодари!
Засмя се Мерко:
— Гледай за какво си се сетил!
— А ти, като гледаш всеки ден тия, кочовите сватби, не се ли сещаш никога за нищо?
— Сещал съм се — казва, — как не!
— За какво си се сещал? За дърво? Сещал се… Я ставай да организираме скачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай коча какво работи и се учи!
Изведохме овцата, доведохме друга. Мислех си: „Това ще му е на коча втората сватба за днеска, та ще я претупа по-набързо.“ А то, брате, същата игра, същото целуване и сресване, същите метани и поклони, и хора!
Изтропахме и трета сватба, и четвърта, материал събрахме за опсеменяването не на петдесет, а на петстотин овце. Викам тогава на Юмера:
— Давай на кочето да яде и да вървиме да спим!
— Няма ли да варим куркмач?
— Няма да варим! Ще спим!
Подредихме овцете и легнахме. В колибата ми се стори много задушно, та легнахме навън, дето се вика, под небето… Ама и небето беше тая вечер — джа-ам! Ококорили се едни звездици, като че в роса окъпани, едни плахо-плахо попримигват, други — сериозни, светят и не шават, ровят в очите ти и питат:
— Как е, чичо Каньо, как е?
— Ами добре е…
— Добре, добре, ала можеше да е къде-е по-добре! Я си помисли!
— Стига съм мислил! Ще спя!
— Ще спиш, ама не можеш! — реже ме право в очите най-високата и ясна звезда — че ти е червива съвестта-а! Женен си четиридесет години, а я кажи едно хоро изигра ли на жена си? Изигра ли? Посегна ли да я погалиш поне веднъж? Да й пошепнеш в ухото една любовна дума, както си пошепнаха овцата и коча?
— Мерко!… Дай ми кибрита — казвам. — Ще запаля огън. Не ми се спи!
— Чудно нещо — казва Мерко, — и на мене не ми се спи!
— А на тебе какво ти е?
— Абе кораво ми е — кай, — повече сено май че трябваше да си подложа!
— Сложи — казвам, — сложи! Една купа да подложиш, коравото ще си остане пак кораво, че това кораво, дето те гложди, не е отвън, а е от вътре! Познах ли, или не познах?
Утрая се Мерко, нищо не рече, ала стана. Разпалихме огън, захвърчаха искри, скриха се звездите, останахме ние двамата с него лице в лице.
— Тука ми е — казва — тежко, вътре!
— Да не е, дето те блъсна коча?
— Блъсна ме ти! С ония думи! Блъсна ме, та още не мога да дойда на себе си.
Юмерът, завлеканинът, толкова думи да издума наведнъж, ще рече, блъскането трябва да е било яко.
— Ти — казвам — да не си чул одеве какво ми рекоха звездите?
— Не съм чул звездите, но слушам — дере се тука някакво щурче: „щууур, щууур, щу-ур!…“ Ей това слушам от одеве и си мисля: „Де пък ме е разбрало и щурчето? Откъде?“
— Ами звездите — казвам — откъде са ме разбрали, та ми наговориха одеве такива думи? — И му ги казвам дума по дума, а Юмерът се блещи.
— Махни, махни, не е за дума!
— Кажи какво не е за дума? Кажи го да ти олекне! Тука поне няма кой да чуе. Ей ги, скриха се звездите, млъкна и щурчето, няма да ти пречи.
— Аз — почна да разправя Мерко, — аз, чичо Каньо, съм толкова, казва, мръсен, че да стопиш всичките овце на лой и лойта на сапун да направиш — няма да можеш всичката мръсотия от мене да измиеш! Аз, казва, като съм се напивал и жената не рачи с мене да лежи — връзвал съм я, казва, за кревата с въже!
— И аз съм го правил, не въздишай толко издебело, само че аз на мойта съм надвивал и без въже!
— Запуши я — казва. — Спри, че може нещо диво да ни чуе, та ще ни разнесе по цялата гора!
Гряхме се на огъня, мълчахме, по едно време Юмера отново го припали:
— Думай — казва, — не мълчи!
— Мойта е свършена, какво да приказвам? Мене само разкаянието ми остава, но ти си, казвам, още на трийсет и три! Гледай коча, прави каквото прави той, и ще видиш какво ще стане!
— Добре де — казва Юмера, — трябва ли хоро да играя? Макар че сме братя по кръв, аз съм, първо на първо, мохамеданин, орталъка ще се смее, че играя!
— Абе — казвам — комшу, ти будала ли си, или на будала се правиш? Първо на първо, ти хорото няма да го заиграеш на мегдана да те гледа орталъка, ще си го играеш у дома! Ще танцуваш! Няма да хлопаш и тропаш. Надуваш грамофона, ловиш жената и… карай! Ти целуваш ли жена си?
— Аз — казва, — право да ти кажа, скърцам със зъбите, та съм нямал време.
— Нямал си време! Да взема, че да те поливам с тоягата, да те поливам и да не ти казвам за какво… Такава кротка женица имаш и със зъби да й скърцаш! Да й се зъбиш като вълк! Ами тя какво прави, когато ти скърцаш?
— Закачулва се през лицето, трепери като листо и мълчи.
— Запуши я — казвам. — Спри!
Замълчахме. Зарови Мерко с тоягата в жарта и погледът си вече не повдигна. И въздиша! От време на време като въздъхне, издухва пепелта като с мех. Дожаля ми за Юмера, а че го подхванах:
— Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Ще се върна в село, ще мина през кръчмата, ще мушна в пояса две шишета гъмза и ще се върна в къщи за вечеря. „Давай, жено, ще й кажа, да поядеме, а че да се чукнеме по чашка за твоя хубост и за твое здраве!“ Ще й помогна след това да раздигнем софрата. „Заповядай, мила жено, да полегнеш, сърчицето ти малко да стопля!“ Женско сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да й пошепнеш в ухото, както кочът го направи с овцата. Аз от овнешки езици не разбирам, но зная какво й рече: „Сърце мое, рече, хубава си, драга ми си, много те обичам!“ Косата й малко ще погалиш — ти видя ли как кочът среса козината на овцата? Погалваш я с ръка — кочът нямаше ръка, а ти я имаш! Разбра ли?
— Запуши я! — разшава се Юмера. — Спри!… Много хубаво разбрах.
— Щом е тъй, ставай и си върви в къщи — ей го селото къде е, а пък аз ще пазя овцете и ще те чакам да си дойдеш утре.
… На другия ден идва си Юмера рано-рано, закичен на ухото със здравец. Питам го:
— Как е?
— Топ е! — хили се Юмера. — Мериносът, кай, цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля — едната от мене, другата от Незифе… Три дена останахме горе с Юмера, а след това посъбрах червенушки, борина малко и се върнах в село. Изтърсих армагана в скута на бабата и право при наместника.
— Кмете, ти връзваш ли жената за кревата?
— Защо да я връзвам? Аз, като я погледна само, и я свалям!… Ами тебе, казва, какво те е обарало да питаш? На тия години?…
— Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете, пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък всичко лесно!
Стана пълномощникът от стола и ме наближи.
— Духни ми — казва — в лицето!
Духнах му.
— Не си пил, а защо си я разиграл тътралката си рано-рано?
— Ще ти кажа — викам му — защо. — И му разправям по-нататък цялата работа за коча. Той на три пъти промени боята на лицето, че и неговият косъм, както се вижда, не излезе чист. Изслуша ме и накрая задава ми въпроса:
— Какво предлагаш да направим?
— Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете… Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
— Ама чакай! — вика пълномощникът. — Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре — с овца!
Викам на пълномощника:
— Ами това не е ли култура, бе другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко се развеждат!
Взе да се чеше пълномощникът: по главата, по врата, сетне, по краката.
— Само едно — казва — не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи!
— Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е овнешка, а е от човешка по-човешка!
Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши:
— Добре, ще организираме курс, но все пак — в читалището не! Нека си бъде горе, в кошарите, там ще намериме начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем „реконструкция на овчата порода“ или нещо подобно — може дори само „реконструкция“. И ще внимаваш да не ни подушат, инак — стане ли на въпрос — нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?
— Ясно — казвам.
— Действувай!


… Сега действувам.
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя всичките накичени със здравец — като Юмера!
Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е как можа баш Овена да ми цитираш... :))))). Махни, как да го понасям Хайтов... Все овни и могъщи мъжове...не става. Това Бенковски с шестте езика не е от тая приказка. Непременно трябва да е "гърди мъжки - пълни с въшки..."

Коварна Матрим :))))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шегата на Стотака за репетицията за сватбата я разбрах в смисъл 'на сватбата аз ще те нося, после ти', не си спомням дали е някаква поговорка или съм го прочела някъде. Та в тази връзка за мен се получава парадоксът при междуполовите отношения в патриархалното общество - жената иска да е обгрижвана, но накрая тя е тази, която се грижи, дори физически. И точно желанието (в този век, тук) за защита според мен се получава от общественото неравноправие. Двете картинки обаче съм сигурна, че могат и да се възприемат на обратно, при положение, че не те облъчват от невръстна възраст с правилно/неправилно. От друга страна слабата корейка не рядко разносва някой мъж на гърба си в сериалите.

Не мисля обаче, че корейската жена е много по-различна от японската, китайската или българската в същността си. Така или иначе динамиката и ролите са сравнително еднакви, само детайлите различни. Дори образът на нахаканата агресивна кариеристка, която може и знае всичко си е женски стереотип, тя е в спретнато костюмче, трака с токчета, използва сексуалността си и професията си за престиж и външен блясък. Каква е разликата със скромно спретнатото девойче, което изтъква своята невинност и благопристойност, с диплома на отличничка или творческа професия.

Та гледам азиатски сериали и филми предимно заради мъжката част, както и интерес към тематиката, женските образи не ми пречат, защото, макар и гадничко за признаване, не са чак толкова далечни на нашата действителност, в която се извращават феминизма и еманципацията, ползвайки се с негативна конотация.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако е истински мъж не би ли трябвало да се чувстваш сигурна До него , а не Зад него ?

Много пъти съм се питала тези добре изглеждащи, привидно интелигентни и възпитани корейци, ако се срещнат с жена, която иска партньор в живота,а не закрилник дали няма да побегнат панически ?!? 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам. Зад него е върховното доверие, някак си До него по-лесно се намира замяна. Пътища много, компании разни. 

На мен ми се струва, че техните мъже като от малки им обясняват че са силни и пр... и те стават по-силни стараят се... де да знам. Влизат си в ролите, поне добрите.. и имат повече мотивация. Нали на наш'те им казваме, че какво - и с тях и без тях, все ще се оправим...

 

От друга страна не е ли дебилно самооценката на мъжа да зависи от поведението на жената? Не трябва ли да сме хора, просто защото сме такива... Не знам, чудя се и си мисля.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук няма би трябвало, всеки си го разбира различно. В такива определения за мен е по-добре да се използва "с", а не "зад" или "до". "Зад" изразява неравноправие, "до" изразява по-скоро предметни отношения, все едно си поставил някакъв предмет "до" теб, докато "с" изразява по някакъв начин единство и равноправие. То и това да си "сигурен" всеки вероятно го разбира по различен начин от другия. Аз ако кажа, че за мен "идеалната жена" е тази, с която се чувствам "спокоен", едва ли много хора ще ме разберат, ако не поясня какво имам предвид.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

8 от 10 жени изпитват сексуален тормоз

Консервативните работните места и южнокорейските жени

Южна Корея: процъфтяваща секс индустрията 2013

... министерство за равенство между половете изчислява, че около 500 000 жени работят в секс индустрията, макар че, според Асоциацията на корейските феминистки, действителният брой може да надхвърли 1 милион. Ако тази оценка е по-близо до истината, това би означавало, че 1 от всеки 25 жени в страната си продават тялото...

...една пета от жените на възраст между 15 и 29, са работили в секс индустрията в един или друг момент!

Според Корейския институт по криминология, една пета от мъжете 20 + години си плащат за секс най-малко четири пъти на месец, създавайки една безкрайна клиентска база за проститутки.

...

"Никой не ми каза, че е погрешно да се проституира, включително и моите учители" 

 

+ Разказ на корейка ( скорост 1.5) -

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Че кое му е лошото на проституцията? Стига да е законно, от което следва да е доброволно и безопасно. Включително има и мъжка проституция. Това е свободата, да можеш да правиш всичко по волята си, стига да не пречиш на останалите. С какво проституцията пречи на останалите? Трябва дори да се узакони, за да е гарантирано, че е безопасна и доброволна, както вече са го направили цивилизованите държави на запад.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...