Jump to content

Recommended Posts

Днес чух православна християнска молитва, която започваше с "Благодаря ти, Господи, че съм се родил мъж..." Малко преди това гледах серия от корейска драма, в която свекърва забрани на снаха си да работи по своето научно изследване, а от друг сериал научих, че жената няма право да се храни на една маса със съпруга си. Забрани, забрани от всякакъв характер: на жената е забранено да се ожени, ако овдовее, да бъде художничка, да пише прошение до краля... Във всяко патриархално общество мъжът репресира жената, но там, където конфуцианството е било официална държавна доктрина столетия наред, резултатът е шокиращ . Традицията не само е промила мозъците, както на мъжете, така и н жените, но е променил матрицата им. 

Голямата женска драма започва в периода Чосон. Всички изяви на жената зависят от семейното й положение – дали тя е свекърва, дали е снаха, дали е дъщеря или девойка. Ако отношенията са снаха – свекърва, обикновено те са жертва и господарка, ако са майка и дъщеря – те са учител и ученик, ако са съпруга и наложница – те са ръководеща и подчинена. Има съществена разлика в общественото положение и на съпруга и вдовица – обществото уважава омъжената жена, а положението на вдовицата е незавидно. 

По време на Чосон в аристократичните среди навлиза идеология, според която всеки първо трябва да се погрижи за собственото си здраве и израстване, а после за всички останали. Затова на първо място възниква въпросът за какъв човек да се оженят. Бракът е най-важния избор в живота на човека. Вярвало се е, че предопределението играе особено важна роля. В същия период уважението към мнението на родителите е първостепенно и ако те не дадат своята благословия, бракът е невъзможен. Когато съпругата е избрана от тях или е плод на споразумение между две фамилии, без наличие на чувства от страна на младежа, то тогава се появява и развива безразличието. Има редица случаи, когато съпрузите за първи път се виждат след сватбения ритуал, без никаква любов между тях и това става първопричина за безразличие. Мъжете се отнасят към избраната по този начин съпруга като към член на семейството, а не като към любима.  

Мъжете от онова време е трябвало пестеливо да изразяват положителни емоции спрямо съпругите си, за да подчертаят и затвърдят висшето положение на мъжа. Мъжете, които решават да харесват и публично да хвалят съпругите си, се определят като безумни. По тези причини, дори да искат да изразят любов, мъжете се въздържат и крият чувствата си. Такава е обществено–социалната нагласа. Разделението мъже – жени е поляризирано. Мястото на жената е вътре вкъщи, а на мъжа – навън, и отношенията не бива да се смесват, проблемите на едните не трябва да занимават другите. Основната роля на жената в дома особено ясно започва да личи, когато тя става свекърва. Това е малка компенсация за ниското й положение преди това.

Смята се за нормално жените да бъдат критикувани за лошото изпълнение на домакинските задължения, за лакомията, за ненужното харчене, и изводът е, че омразата към тях е заслужена. Нещо повече, често те са възприемани и представяни не като човешки индивиди, а като предмет от обстановката вкъщи.

Първенството на мъжете оправдава различни форми на насилие в семейството. Употребата на груба сила спрямо съпругата се счита за напълно легитимно с оглед на нейното второстепенно положение, изискващо възпитание в покорство и самоконтрол.

Съзнанието за подчиненост на мъжа се възпитава в най-голяма степен от фамилния справочник за поведението на жената след брака – Геньока, който стъпва върху философията на ин-ян, сравняваща мъжа с небето, а жената със земята – две коренно противоположни същности, които не трябва да се съединяват. Според справочника най-важното задължение на съпругите е да вярват на мъжете си и да изпълняват домакинските си задължения.

 

Столетия наред корейската жена живее по тези правила, с промит мозък и смазано самочувствие, затова, наблюдавайки героините в драмите, обсъждаме тяхната глупост, неадекватност, истеричност, инфантилност. Така мисля аз, а вие?

  • Upvote 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Основната роля на жената в дома особено ясно започва да личи, когато тя става свекърва. Това е малка компенсация за ниското й положение преди това.

Тоест те се държат с другите жени, така както са ненавиждали да се държат спрямо тях.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тоест те се държат с другите жени, така както са ненавиждали да се държат спрямо тях.

Излиза, че е така. Сещаш ли се за някоя мила свекърва от филмите, които си гледал? Аз не.

 

Във феодалното общество мъжете налагат мнението, че за жените е опасно да излизат извън семейството и че трябва да концентрират своята енергия и дейности само в семейството. Гледали сме много драми, в които ясно е очертана неравностойната позиция на жената спрямо мъжа, описвайки я като домакиня, физически слаба и неспособна за живот вън от семейството. Също така са  очертани моралните принципи на конфуцианството, според които жените трябва да приемат безусловно четири основни добродетели: благопристойност, благодушие, благозвучна реч, благодатен труд.

Обикновено смятаме, че колкото по-старо е обществото, толкова положението на жената е по-незавидно. И грешим. По време на Трите кралства до периода Корьо в корейското общество е бил установен патриархалният ред. Мъжете властвали в политическата и икономическата сфера. На мъжете било разрешено да имат повече от една съпруга, както и множество наложници. Въпреки това, от жените се изисквало да бъдат верни на съпрузите си и да не показват никаква завист към други жени. В противен случай били наказвани. За разлика от общественото им положение, мъжете не били на първо място в семействата си. Роднини по майчина и бащина линия запазвали еднаква важност в кръвните линии до периода на Корьо, важност, която била потвърждавана и от определени ритуали и следбрачни практики.

Будизмът е давал много повече свободи на жените в сравнение с конфуцианството. Той повелявал жените да останат верни на съпрузите си, докато са живи, но в случай на развод или смърт на съпруга им, не са срещали социални пречки да се омъжат отново.

През древния период се утвърдил образът на жената-водач в Корея като резултат от успешното управление през VII в.  на кралица Сондок (Seondeok) и кралица Джиндок (Jindeok), поставили основите за обединението на Трите Кралства. С изключителната си мъдрост, дипломация, далновидна преценка и прозрение те допринесли за обединението на корейската нация и създали прецеденти по отношение на участието на жените в държавните дела. Така по време на наследилата ги династия Корьо кралицата можела да дава съвети по управлението, а кралицата майка и баба можели да участват в политиката или да управляват държавата от името на младите монарси.

Изобщо, обществото на Корьо може да се разглежда като преходен период в еволюцията на женския статут от периода на Трите Кралства до този на Чосон.

 

Седжу Мишил, пазителка на държавния печат.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не свързвам по никакъв начин това, че е имало кралици с подобрение на отношението към жените. Кралицата е носител на титла, образована е и е достигнала до този пост благодарение на привилегии (семейството, в което се е родила). Отношенията при обикновените хора са си били същите, жената е нямала големи права. Когато приеме титлата крал, независимо от пола, човека се отказва от самоличността си. Не случайно са им давали нови имена и се е забранявало да бъдат наричани със старите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Обикновената жена и днес, и не само в Корея, няма много права, но фактът, че се допуска издигането на жена до най-висшата позиция в държавата, означава, че не я смятат за непълноценно същество. Титлата на Мишил - седжу - означава, че тя е държавен служител от най-висок ранг.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък познавам жени, които много добре се ползват от правата си. Законите ги има, другото е до личен избор, включително и на избор на заобикалящата среда. То и корупцията е забранена, но я има. Пак въпрос на избор.

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всички познаваме такива жени.  :28558:  :28558:  :28558:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

@ Стотака : Уви, при смяната на ролите хората - не само жените - често правят това, което до преди са ненавиждали и презирали. Ако си забелязал, хората които бият децата си, като малки са били бити... в казармата винаги има стари кучета и новаци, макар че новаците постоянно израстват ...и пр. Кофти механизъм е и според мен се случва когато човек не мисли и не внимава... или подсъзнателно иска да си отмъсти.

@ Matrim, най странното е че жените в Америка гласуват от 1920, в Швейцария от 1971, в Корея - от 1946/1948 (северна и южна),  в Япония от 1945, в България от 1945, а в Иран от 1961...

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Maira, има разлика между това, което е постановено (узаконено) и действителната ситуация. Корейките са получили право да гласуват преди българките, но на корейката "чипът" й е подменен преди хилядолетие. Някога се занимавах сериозно с музикален фолклор. Интересно ми беше да прочета, че при корейците поговорките се създават предимно от мъже и съдържат мъжката позиция по отношение на жените, докато в песните, създадени от жени, се отразява цялата трагедия на "слабия пол". Жената е слаба, безпомощна, непълноценна, опасна с грешките, които прави непрекъснато... Затова във филмите, които гледаме, влюбеният мъж постоянно заявява: "Аз ще те защитавам." Ще я защитава, защото това непълноценно създание не може само да се оправя в живота. И българката е била в подчинено положение, но е била обичана и харесвана, както се разбира от многото мъжки любовни песни. 



Съпруга и наложница

"По време на династия на Чосон полигамията е разрешена, затова много жени са живели не като съпруги, а като държанки, на които социалното положение не е гарантирано. Наложниците са най-нисшата прослойка на обществото. Те винаги са на разположение на мъжа, който ги е взел да ги изхранва, подобно на добитъка, предварително знаят мястото си, изпълняват всякакви прищевки. Основната причина мъжете да вземат наложница е за удовлетворяване на сексуалните си желания, но едновременно с това и да снабдяват рода с голямо потомство. Най-важно е всеки мъж да има колкото може повече синове. Ако от законната си съпруга няма син, вземането на наложница е задължително."

Отношението към наложницата е крайно пренебрежително. Тя е буквално предмет и инструмент за плътски удоволствия, лишен от място в социалната йерархия и изложен на капризите на мъжа и презрението на съпругата. Единственото преимущество, което има, но което много лесно може да бъде изгубено, са именно физическите умения и качества, превръщащи я в съблазнителка и еротична играчка. Наложницата не само ревнува и е ревнувана до смърт от съпругата, но живее и в постоянен страх да не бъде изместена от други наложници. 

Медалът обаче има две страни. Докато съпругата трябва да се грижи за дома, за работниците на нивата и да участва по някакъв начин в управлението на семейството и стопанството, което я обрича на тежък труд и снижава нейния еротичен капитал, наложницата, макар и в унизителна позиция, може да си позволи да отдаде цялото си време и усилия на задоволяването на сексуалните желания и фантазии на мъжа.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Maira, има разлика между това, което е постановено (узаконено) и действителната ситуация.

Има разлика, но законовия ред е базата. То и по време на т.н. комунизъм и преди него тук ситуацията е била подобна. Как мислиш се е гледало по селата на неомъжена жена с дете? Стереотипите и "ролите" на половете са характерни за по-консервативни общества. По същия начин са се коментирали и "заклеймявали" мъже, които не са ходили в казарма поради някаква причина примерно. Да кажеш обаче, че в момента тези неща са същите, за мен е смешно. Може би във "варварско" обкръжение още ги има, но не и масово.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стотак, не се заяждаш, нали? Къде съм казала, че в момента нещата са същите? Става дума за неща, които са били узаконена практика в миналото и отзвуците от тази традиция днес. Нали ти е известна статистиката, че на много места за една и съща работа мъжете получават повече от жените?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не се заяждам, ти каза, че и днес жената нямала много права.

 

Обикновената жена и днес, и не само в Корея, няма много права, но фактът, че се допуска издигането на жена до най-висшата позиция в държавата, означава, че не я смятат за непълноценно същество. Титлата на Мишил - седжу - означава, че тя е държавен служител от най-висок ранг.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прав е Стотака, че има разлика между права и привилегии. Мъжете все още имат финансови и професионални привилегии заради пола си, но в известен смисъл и жените имат такива - не ходят задължително в казармата (това в Южна Корея е доста осезаемо при 2 години казарма), също така не са заклеймявани, ако не работят и си гледат децата, което не може да се каже за баща, останал да отглежда децата.

 

Аз също съм си мислила колко са  безлични и сервилни корейките в моите очи, но скоро говорих с моята учителка по корейски (корейка) и като я питах за това,тя ми каза, че може и да изглежда така, но в междусъпружеските отношения имало повече топлота и усещане за равенство - поне по нейни наблюдения. Аз съм склонна да го вярвам, защото при корейците половите разлики не са чак толкова осезами и съответно мъжете не се срамуват от по-женските си черти. 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен друго ми е интересно, може би ще изместя малко темата, за което се извинявам, но от това, което гледаме, а и четох в друг източник, не знам колко е достоверен, че при корейците се гледа критично на връзки преди брака и най-вече в тинейджърска възраст. В смисъл нормално е например при нас и другаде  гимназисти да се срещат, но в Корея не било така и ако се правело, то по-скоро е ставало въпрос за скрити връзки без съученици и родители да знаят. И въобще, имам усещането, че младежите там съзряват за такъв тип взаимоотношения много по-късно и темата секс и любов е някакво табу за тях. Направо почвам да им вярвам, че до 20г, че и повече им се случва първата целувка. Дали наистина е така или е някаква фалшива наивност това, което си мисля?

А относно слепите срещи, аз ги одобрявам и ги намирам за един добър начин да срещнеш подходящ партньор, с който да градиш семейство.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами от това, което съм чувала - и да, и не. Имало доста хлапета, които се натискат по улиците, ама един приятел, като беше там и се заби с корейка, 2 месеца се бяха  държали за ръчичка и на него му беше писнало :D...

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ся тука от вчера се въздържам да ти пиша, че ме изби на романтика :). Матрим, казвала ли съм ти, че си ужасно вдъхновяваща? Навеждаща на мисли така да се каже...

Това със защитаването на Жената е мноооооого тънка тема. *Между другото, яд ме е че си кръстила темата - корейската жена... ние японо-любителите какво, не можем ли да си плюнкаме при тебе?

Спомням си, че едно от определенията за истински мъж, на което не можах да намеря дупка... а аз съм по дупките... беше "този, зад който се чувствам сигурна" - руско е. И има нещо, да, мнооооого е трудно да се намери жена, която да не мечтае за някой такъв... истински. Даже част от магията на източните истории / връщането към корените / възраждането на ценностите е в това да се успокоиш, че не е грешно това да искаш помощ и подкрепа. Понеже ние сме възпитавани в честност, в това да можеш повече, в това да си ценен и силен сам... да не обремениш човека до себе си, да си полезен на света и пр и пр... Ха, ще ме пази... да не съм малка или глупава... Даже не е социалистичеко това, мисля че прототипа е при Дикенс в Дейвид Копърфилд, с първата му безпомощна кукленска любов... колко унизително. И после градацията при Джек Лондон с неговите силни и красиви жени....

А сега е просто страшно. Навсякъде те преследва образът на ултра-агресивната актуална борбена интересна мадама. По възможност с по-младо гадже... или Л. 

И някак си изтока, със своя старомоден подход, узаконява нуждата от спокойна обич, от готовността за саможертва, от изграждането на доверие, от риска на доверие...

И някак си права си - на всичкото отгоре идва от там, че те все още смятат някои жени за идиоти...  и ги рекламират....

67a4070aba474a95713b82ba94fb7c82.jpg

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

А относно слепите срещи, аз ги одобрявам и ги намирам за един добър начин да срещнеш подходящ партньор, с който да градиш семейство.

Не знам. Аз съм малко интроверт и просто не мога да си се представя на подобна среща: ами ако ме хареса, а аз не? за какво ще си говорим? и пр. неловкости. Посмъртно няма да го направя, но корейките го намират за повече от естествено..

Ще се повторя: "Бракът е най-важният избор в живота на човека. Вярвало се е, че предопределението играе особено важна роля. В същия период уважението към мнението на родителите е първостепенно и ако те не дадат своята благословия, бракът е невъзможен." "Сляпата среща" е еволюиралата традиция на уредения брак - по разум или по сметка, при които чувствата са евентуален бонус. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чувствата са нещо преходно, днес ги има, утре може да ги няма. От друга страна, чувствата може да се зародят постепенно, а така породили се са много по-трайни и сигурни от буйната, внезапно връхлетяла те любов, Това също е един добър вариант.

Share this post


Link to post
Share on other sites

При някои се получава отлично :), но все още се срещат и безнадеждни романтици. :), дето вярват, че чувствата са дар от бога. :) 

Share this post


Link to post
Share on other sites

"този, зад който се чувствам сигурна" - руско е.

Когато искаш да си равен, но природата казва друго :D. Самото присъствие на думата "зад" води до извода, че двамата не се поставят на равна основа. Това определение на кой е и от кой век е :D. Да не говорим, че самото говорене за "истински" мъже или жени навява едни такива варварски стереотипи от типа на "мъжа трябва да може..., и да е...", "жената трябва да може..., и да е...".

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...